📰 Последни новини

РазсипАхте го тоз курорт!

Строител на капитализма: Джу Имин, основател на китайската CXMT

През 2016 г. Джу Имин основава ChangXin Memory Technologies (CXMT) с немислимата тогава идея да създаде китайски производител на чипове памет (DRAM), който един ден да се нареди до гиганти като Samsung, SK Hynix и Micron. Следват години на инвестиции във фабрики и разработки без никаква печалба. Самият Джу дори решава да не получава възнаграждение и бонуси, преди компанията да излезе на плюс. Десет години по-късно CXMT е най-голямата китайска публична компания след дебюта си на борсата в Шанхай. Пазарът я оцени на 3.65 трлн. юана (539 млрд. долара), а състоянието на Джу достигна 14 млрд. долара след първичното публично предлагане. Така той стана един от най-богатите тех предприемачи в Китай. Но изненадите не спряха, защото бизнесменът обяви, че ще разпредели около 40% oт новонатрупаното си богатство към служителите на CXMT, или около 5.6 млрд. долара, под формата на дългосрочна програма за стимулиране. Джу държи миноритарен дял в групата, а най-големият акционер е местното правителство на Хъфей. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Революцията Starship започва

Бюджет 2026 в десет числа

Бюджет 2026, който влиза в сила от 1 август и ще важи за последните пет месеца от годината, залага рекордни дефицит и разходи, но без необходимите реформи. Определян от финансовия министър Гълъб Донев като "бюджет на реалността", който трябва да извади на светло истинското състояние на държавните финанси, е критикуван от опозицията и експерти, че всъщност продължава досегашната тенденция на растящи разходи и все по-висок дълг и стимулира и без това повишената инфлация. Обещанията на управляващите са след този "преходен бюджет" истински реформи да има във финансовия план за 2027 г. Представяме ви десет важни числа, които обобщават приетия вече бюджет 2026. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Инфографика | Колко е голяма орбиталната икономика

Сигурно ви се е случвало да ги виждате при ясно небе - флотилия от сателити, които бързо пресичат нощното небе. Най-вероятно става въпрос за интернет доставчиците на Starlink. Макар към момента да формират най-голямата част от космическата икономика, не са само те - в орбита бизнес правят още доста компании и услуги. В тази инфографика обясняваме повече за космическия бизнес. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Бизнес закуска: 🥐 Разходите по американския дълг достигнаха 19-годишен връх; инфлацията спадна до 4.4%; винетките за коли поскъпват

Затруднения за бизнеса при подаването на документи в Търговския регистър може да се очакват през септември, предупреди изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Елиана Иванова на среща с представители на работодателските организации, пише "Сега". В края на месеца изтича срокът за подаване на годишните финансови отчети на дружествата за 2025 г., а от друга страна, тогава ще настъпи пикът на подаването на заявления за вписване на превалутирания капитал в евро. Едва около 10% от 900 хил. регистрирани дружества в България досега са подали заявления за превалутиране на капитал по Закона за въвеждане на еврото. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Логистични войни: Защо САЩ склониха да правят оръжия в Европа

Когато в понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди временно спиране на подновената военна кампания срещу Иран след две седмици въздушни удари, световните пазари "въздъхнаха" с облекчение, а цената на петрола рязко спадна с около 7%. На този фон някак почти се изгуби не по-малко важната информация, че съветниците по националната сигурност на щатския държавен глава отново директно са го предупредили за "стопяващите се запаси от боеприпаси, които биха могли да попречат на продължителна военна кампания в региона". Всъщност ефектите от това са глобални и се простират далеч отвъд пределите на Близкия изток, особено ако Китай реши да завземе Тайван със сила. Според източници на авторитетното издание Axios командващият на американските сили в региона адмирал Брадли Купър е информирал Тръмп, че "военната кампания срещу Иран е достигнала границата на своята ефективност". Подобни предупреждения са дошли също от вицепрезидента Джей Ди Ванс и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн, като последният също е говорил за "намаляващите запаси от боеприпаси от висок клас, които включват зенитни ракети за системите Patriot и нападателни оръжия като крилатите ракети Tomahawk". Суровата реалност е, че едновременните войни в Украйна и Близкия изток изчерпват с безпрецедентна скорост запасите на Запада от високотехнологични ракети и това дълго няма как да да бъде компенсирано без спешни и понякога "креативни" мерки. След десетилетия занемаряване на военните поръчки - както от страна на САЩ, така и на техните съюзници, в момента американската отбранителна индустрия, която почти е монополизирала производството на най-съвършените оръжия, не може бързо да отговори на рязко променящата се среда за сигурност и реалности на съвременната война. Революцията в използването на евтини безпилотни системи и особено на дронове камикадзе например тотално предефинира концепцията за организацията на противовъздушната отбрана - нещо, за което армията на САЩ и техните съюзници се оказаха неподготвени с техните софистицирани, но изключително скъпи и бавни за производство зенитно-ракетни установки и боеприпаси. Затова, на фона на риска от евентуално избухване на следваща война с участието на САЩ, американският военно-промишлен комплекс явно ще бъде принуден да разхлаби хватката си над оръжейния пазар, просто защото не смогва сам да отговори на търсенето. Това само по себе се превръща в огромен риск за сигурността на Запада. Индикации за подобна тенденция бяха дадени на срещата на най-развитите западни държави от групата G7 в средата на юни във Франция и бяха официализирани около лидерската среща на страните от НАТО в Анкара в началото на юли. Още във Франция президентът на САЩ намекна, че неговата администрация обмисля да разреши на американските отбранителни компании да лицензират производство на оръжейни системи в Европа и Украйна. "Те биха искали да могат да го направят, а ние ще разгледаме тази възможност", каза Тръмп пред журналисти на 17 юни. Паралелно в този дух се изказа и германският канцлер Мерц. "Изправени сме пред проблема, че произвеждаме твърде малко и това може да бъде компенсирано чрез лицензиране на компании, които имат нужния производствен капацитет. Това включва както европейски, така и украински фирми", каза той след срещата на G7. Френският президент Макрон коментира от своя страна, че по време на разговорите в Евиан Тръмп е настоял "за мобилизация на американската отбранителна индустрия и капацитета за доставка на подобно оборудване". На практика това е огромен пробив, тъй като САЩ традиционно са изключително протекционистки настроени по отношение на отбранителните си технологии и лицензионните споразумения в тази сфера поради опасения за националната си безопасност, защитата на интелектуалната собственост и сигурността на веригите за доставки. Големите новини по темата дойдоха по време на срещата на лидерите на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли. "Светът ще види как индустриите на Северна Америка и Европа работят ръка за ръка, създават иновации и разработват способности от следващо поколение", коментира генералният секретар на алианса Марк Рюте, анонсирайки отбранителни сделки на стойност над 54 млрд. долара, част от които включват трансатлантическо сътрудничество с трансфер на американски технологии. По време на срещата на НАТО беше обявено, че щатската компания Lockheed Martin и германската Rheinmetall ще започнат в Европа производство на оперативно-тактическите ракети ATACMS за реактивните системи HIMARS. Боеприпасите са с обсег 300 км и демонстрираха своята смъртоносна ефективност на фронта в Украйна. Именно благодарение на HIMARS украинската армия успя да обърка офанзивните планове на Путин в първата година на пълномащабната война. В Анкара също така щатската Raytheon (RTX) обяви сътрудничество с Белгия, Канада, Финландия, Германия, Холандия, Норвегия и Великобритания за производство на ракети AIM-120 AMRAAM. Те са стандартен далекобоен боеприпас от типа "въздух-въздух" за натовските изтребители. Освен това могат да се използват от наземни системи за противовъздушна отбрана NASAMS, произвеждани от норвежката отбранителна компания Kongsberg и американската Raytheon. Отделно Германия и Нидерландия подписаха споразумение за европейско производство на преносимите зенитни ракети Stinger, а Boeing и Rheinmetall - Италия договориха партньорство за асемблиране на планиращите бомби Small Diameter Bomb (SDB-I). Щатската фирма Anduril пък се ангажира да направи фабрика за лоукост крилатите ракети Barracuda-500 в Полша. Може би най-важният проект, обявен на форума в Анкара, обаче беше партньорството на Германия, Нидерландия, Полша и Швеция с американския отбранителен гигант Lockheed Martin за изграждане на предприятие за поддръжка на зенитните ракети PAC-3 за системите Patriot в Европа. Според зам.-министъра на отбраната на САЩ Майкъл Дъфи все още не е ясно точно къде ще са производствените мощности. Той обаче намекна, че начинанието може да прерасне от обслужване в производство. "Оставяме отворена възможността за производство отвъд границите на САЩ, абсолютно", каза Дъфи пред журналисти. Впоследствие в Анкара президентът на САЩ Тръмп изненадващо обяви също, че ще убеди военните корпорации Lockheed Martin и Raytheon да лицензират производство на боеприпаси за Patriot в Украйна. Малко по-късно Франция обяви, че ще издаде лиценз на Украйна за производство на ракетите Aster 30 за нейните зенитни системи SAMP/T. Паралелно Пентагонът без много шум стартира проект за разработка на лоукост-ракети за Patriot, които да струват до 1 млн. долара и да са предназначени за по-нисък клас заплахи като дронове и бавни крилати ракети. На практика това би било сериозен пробив, тъй като те ще са около пет пъти по-евтини от най-авангардните боеприпаси PAC-3, предназначени за сваляне на свръхбързи балистични и хиперзвукови ракети. Американските военни също така разкриха, че за първи път от около 30 години са поръчали на Raytheon зенитни ракети от по-стария тип PAC-2. През тази седмица пък Lockheed Martin представи на авиоизложението във Фарнбъро, Великобритания "лоукост" версия на ракетите PAC-3, която да струва около половината от стандартните около 5 млн. долара за сметка на умерено редуцирани бойни способности. Всичко това означава, че на практика са мобилизирани всички налични ресурси за бързо попълване на складовете с дефицитни ПВО-боеприпаси. В навечерието на срещата на НАТО в Анкара обаче недостигът на американски боеприпаси от висок клас вече предизвикваше клокочещ гняв в европейските столици, които тихо недоволстваха, докато се опитваха да избегнат сблъсък с администрацията на Тръмп и да провокират по-мащабен срив в трансатлантическите отношения. "Има пет или шест паралелни проблема, които допринасят за всичко това", коментира пред The Guardian анонимен европейски дипломат, описвайки ситуацията с отклоняването на военни ресурси от Европа към Азия и приоритетното възстановяване на запасите от боеприпаси на съюзници като Израел. "Знаем, че не сме клиент номер едно", обобщава висшият служител, пожелал да остане неназован. От началото на тази година САЩ отложиха или прекратиха много ключови военни доставки за Европа, включително на крилати ракети Tomahawk за Германия, реактивни системи за залпов огън HIMARS и зенитни ракети PAC-3 за Patriot, за които се смята, че САЩ са изстреляли около 50% от своите запаси още към април покрай кампанията срещу Иран. Независимо от плановете за изграждане на производствени мощности на Стария континент, висши европейски дипломати се опасяват, че това ще отнеме между 5 и 10 години. Според тях се отваря опасен прозорец в сферата на сигурността, през който Европа все още ще увеличава капацитета на отбранителното си производство, докато САЩ са склонни да изтеглят своите войски и бойни способности по-рано. Така например около 20 държави чакат на опашка за доставка на зенитни боеприпаси за системите Patriot, като по изчисление на тинк-танка Center for Strategic and International Studies само САЩ ще се нуждаят от поне 42 месеца, за да презаредят собствените си запаси от боеприпаси, които преди началото на кампанията срещу Иран са били приблизително 2330 ракети. "Когато имате ограничено количество от нещо, възниква конкуренция - някой го получава, а друг - не", коментира Фил Гордън, бивш съветник по националната сигурност на бившия вицепрезидент на САЩ Камала Харис, добавяйки, че и администрацията на Байдън е била принудена да забавя доставки за съюзници заради войната в Украйна. Показателен пример за поведението на САЩ в тази плоскост беше поръчката на зенитно-ракетни системи Patriot за Швейцария. Тя беше отложена с няколко години, за да се приоритизира доставка за Германия, която от своя страна изпрати свои налични зенитни ракети на Украйна. А когато правителството в Берн се опита да замрази вноските си за системите Patriot, САЩ изтеглиха парите от паралелния проект за доставка на американски изтребители F-35 за швейцарската армия. В резултат на всичко това в момента Швейцария обмисля дали да не преоцени генерално отбранителното си сътрудничество със САЩ и да премине към поръчка на френско-италианска противовъздушна система SAMP/T. А в по-широк план поставя под въпрос надеждността на Тръмп като съюзник. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Новите правила за почасовите работници: изсветляване или загуба на права

По договор работиш четири часа на ден, но в действителност - по осем или повече. Получаваш половината си заплата в плик, неофициално. Публична тайна е, че това е реалността за хиляди работници в различни сфери, макар че няма как да се каже колко е точният им брой. Според Министерството на финансите недекларираната заетост струва на бюджета 1.5 млрд. евро годишно, а според изследване на ОИСР от 2019 г. тя е около 24% от брутната добавена стойност в България. В опит да пресекат част от тези практики управляващите от "Прогресивна България" предложиха и приеха поправки в Кодекса на труда, които ще променят начина, по който се изчислява трудовият стаж на работещите на непълно работно време. От началото на следващата година това ще става пропорционално на реално отработеното време, а не както досега - един ден работа на четири часа да се признава за пълен ден трудов стаж. Реформата няма да засегне вече придобития и начислен трудов стаж по досега действащите правила. Според мотивите към законопроекта действащата в момента уредба създава стимул за сключване на фиктивни договори на четири часа, тъй като при тях работещите запазват пълен размер на трудовия стаж и свързаните с него права, въпреки че се осигуряват върху по-малко часове. Друг аргумент е, че промяната ще доведе до по-равнопоставено третиране на работещите на непълно работно време. Промените обаче предизвикаха и критики - както за начина, по който се приемат - в преходни и заключителни разпоредби към закона за бюджета и без обстоен анализ, така и за възможния ефект върху хората, които реално работят на непълно време. Сред тях има и студенти, родители с малки деца и хора с увреждания, за които почасовата заетост не е начин за заобикаляне на правилата, а необходимост. По време на дебатите бившият финансов министър Асен Василев от "Продължаваме промяната" обърна внимание, че работещите на 4 часа вече ще получават само 6 месеца признат стаж за година, а също и че ще загубят половината от дните си платен годишен отпуск, т.е. ако досега са имали право на 20 дни, от догодина ще имат само 10. В момента договорите на четири и повече часа носят пълен размер трудов стаж, докато при заетост до три часа дневно той се изчислява пропорционално на положеното време. След промяната всички работещи на непълно работно време вече ще се отчитат по един и същ принцип - според реално договорените часове. По данни на НАП към май тази година в такава ситуация се намират малко над 304 хил. души, т.е. 11.6% от всички трудови договори са почасови. Реално засегнати от реформата ще бъдат хората с договори на между 4 и 7 часа, които са около 238 хил. души. Най-много заети на непълен работен ден има в секторите търговия, държавно управление, хотелиерство и ресторантьорство, строителство и други, показват данните на приходната агенция (виж графиките). Повечето от тях се определят от различни изследвания и като секторите с най-висок дял на сива икономика. Важно е да се направи разлика между трудов и осигурителен стаж. Първият показва колко време човек е работил по трудово правоотношение и е свързан с отпуск, допълнително възнаграждение за стаж и опит, някои обезщетения. Вторият показва колко време човек е бил осигуряван и това е свързано с правата в системата на общественото осигуряване - пенсия, болнични, безработица и др. Ключово е, че за пенсиониране в България няма изискване за минимален трудов стаж. Изискването е за осигурителен стаж и възраст. На практика съществен ефект от промяната за осигурителния стаж и съответно за пенсионните права няма да има, тъй като те и сега се изчисляват пропорционално на отработеното време. Единствената разлика при пенсиите би дошла от добавката за клас прослужено време, която влияе върху брутното възнаграждение, но в общия случай този ефект върху бъдещата пенсия би бил минимален, обяснява пред "Капитал" доц. Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС. Сегашната реформа всъщност ще доведе до уеднаквяване на правилата за трудов и осигурителен стаж. Към момента съществува разминаване между Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване - осигурителният стаж и сега се изчислява на база отработени часове, но при трудовия стаж договорите на четири и повече часа се приравняват на 8-часови. Подобно уточнение направи и социалният министър Наталия Ефремова в телевизионно интервю: хората си мислят, че когато работят на 4 часа, тъй като това се зачита за цял ден трудов стаж, техният осигурителен стаж също е равен на един ден, каза тя. Но това и в момента не е така. Често се случва хора, които дълги години работят на 4-часов работен ден, при навършване на възрастта за пенсиониране да се окаже, че нямат необходимия осигурителен стаж, стана ясно

Три сценария, при които пазарът на LNG може да се срине преди зимата Съдържание от The Economist

На 28 юни натовареният с втечнен природен газ (LNG) супертанкер Hlaitan отплава за Франция от Фрийпорт, Тексас. Почти веднага той промени курса си. TotalEnergies, компанията, която го е наела, беше получила по-изгодна оферта от Азия. Според аналитичната фирма Kpler Hlaitan трябва да пристигне на новата си дестинация на 1 август. Подобни истории вече са често срещани. Купувачите в Азия, където жестокото лято ускорява търсенето, наддават повече от европейците за американско карго при всяка възможност. Танкерите за LNG се пренасочват в рекорден брой. В оставената на заден план Европа запасите от газ, изчерпани от студената зима, са попълнени едва 47% - най-ниското ниво към този момент на лятото за последните 15 години. За разлика от цените на петрола, които въпреки повишението им на фона на последните военни действия остават значително под пиковите си военновременни нива, цените на газа в Европа са с 48%, а в Азия с 62% по-високи в сравнение с февруари. Анализаторите очакват доставките от Катар да се нормализират до септември, точно навреме, за да може Европа да попълни запасите си преди зимата. Но един по-неблагоприятен сценарий все още е неприятно вероятен. Войната в Иран лиши света от една пета от доставките на LNG. Тя също така унищожи и 17% от експортния капацитет на Катар, чието възстановяване ще отнеме години. Възобновяването на работата на оцелелите съоръжения отнема време. Въпреки допълнителните доставки от Африка и Австралия, привлечени от растящите цени, и по-ниското търсене поради мерките за икономия на електроенергия в азиатските страни, отложените покупки на промишлените потребители и рестартирането на въглищните електроцентрали, до края на 2026 г. светът ще изпитва недостиг от общо 40 млн. тона катарски LNG - почти една десета от доставките през миналата година. А азиатските и европейските вносители все още не са започнали да попълват зимните си запаси. Повечето от тях изчакват до последно. Една от причините е, че цените остават високи; другата е, че цените за зимните доставки не са по-високи от днешните. Ако доставките от Катар се възобновят до септември, азиатското търсене на американско карго би трябвало да отслабне, спот цените да спаднат и европейските купувачи да попълнят запасите си. До ноември запасите в ЕС биха били пълни около три четвърти - ниско ниво, но достатъчно за нормална зима. Цените би трябвало да останат под контрол. Вторият риск е екстремното време. През юни Европа претърпя рекордни температури, което повиши търсенето на охлаждане и съответно на електроенергия. В Азия Ел Ниньо - климатично явление, което носи горещо и сухо време в региона - също повишава температурите до необичайно високи нива, принуждавайки страни като Бангладеш и Пакистан да се върнат на спот пазара. По-горещо време на всеки от двата континента ще означава повече покупки. Непредсказуемите покупки на Китай добавят несигурност. Най-големият вносител на LNG в света купува суровината предимно по дългосрочни договори. Той не натрупва запаси от газ, както прави с петрола. Пекин препродава това, от което няма нужда, както направи през март и април. Но когато през май и юни настъпиха горещи вълни, Китай възобнови големия внос; когато в края на юни паднаха дългоочаквани дъждове, той се оттегли. Високите температури може отново да го накарат бързо да купува. Третата опасност е отказът на инфраструктурата. Продължителните периоди на суша изчерпват водохранилищата на ВЕЦ-овете. Цените на електроенергията в Швейцария вече скочиха, тъй като страната внася електроенергия от съседни държави, използващи изкопаеми горива, отбелязва Джилиан Бокара от Kpler. Ако температурата на водата в реките е необичайно висока, атомните електроцентрали може да се наложи да намалят мощността си, тъй като реакторите се нуждаят от студена вода. Освен това има и "неизвестни" неизвестни. Голям терминал за LNG може да претърпи авария, както се случи, когато съоръжението във Фрийпорт, който по това време осигуряваше 4% от световните доставки, се запали през 2022 г. Стачки като тези в Австралия през 2023 г. могат да извадят съоръженията от строя за седмици. Русия - която тази пролет достави рекордни количества за Европа - може да затвори кранчето. Няколко от тези сътресения едновременно биха могли да превърнат управляемата ситуация в кошмар. "Когато лошите новини се натрупват", казва Ан-Софи Корбо от Колумбийския университет, *ефектът върху цените може да стане експоненциален." Остава малка възможност за преминаване към други горива. Страните от Южна Азия със сигурност ще трябва да намалят потреблението си. Китай, Япония и Южна Корея са достатъчно богати, за да продължат да наддават. Европа няма да замръзне тази зима. Но може да се сблъска с огромна сметка за отопление. 2026, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Как Червено море става продължение на битката за Ормуз

Макар че попада в сянката на привличащите основното медийно внимание военни действия в Персийския залив и протока Ормуз, Червено море паралелно се превръща в една от най-опасните горещи точки в по-широката война между САЩ, Израел и Иран. Движението на хутите в Йемен в момента води кампания на два фронта, която заплашва да въвлече Саудитска Арабия обратно във война, която Рияд смяташе, че е оставила зад гърба си. Започналото като морска заплаха през 2023 г., в момента се превърна в стратегически ход: хутите се опитват да повторят модела на иранския контрол над протока Ормуз, като установят ефективна блокада над Баб ел-Мандеб в Червено море - един от най-важните морски търговски коридори в света. Назначената за външен министър на Йемен Афра Ал-Зуба заяви категорично тази седмица, че хутите "искат да копират иранския модел", като така блокирани се окажат два от най-жизненоважните морски коридори в света - Персийският залив през Ормуз и Червено море през Баб ел-Мандеб. Става дума за координирана стратегия, при която прокси силите на Техеран разширяват географския обхват на конфликта далеч отвъд иранската територия, принуждавайки противниците на Техеран да се защитават на няколко фронта едновременно. Ал-Зуба изтъкна, че групата е била окуражена от "недостатъчната международна реакция" на предишните й атаки. Това подсказва, че проиранската администрация в йеменската столица Сана, която е под контрола на хутите от 2015 г., вижда ограничена готовност сред западните сили да се намесят решително. Символиката е също толкова важна, колкото и същността на стратегията. През Ормуз преминава приблизително една четвърт от световната морска търговия с нефт и газ, а блокадата му от Иран по-рано тази година вече предизвика сътресения на енергийните пазари. Като заплашват с паралелна блокада на протока Баб ел-Мандеб, широк едва 26 километра в най-тясната си точка, хутите се позиционират като втори лост, който Техеран може да задейства, когато пожелае, за да повиши икономическата цена на конфликта за американските съюзници и държавите от Персийския залив. Прякото включване на хутите във войната на Иран се случи на етапи. В края на март движението нанесе първите си ракетни и дронови удари срещу Израел от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, като заяви солидарност в рамките на т.нар. доктрина "Единство на фронтовете". Към юни, когато иранската блокада на Ормуз задълбочи кризата, хутите ескалираха конфликта още повече, обявявайки "пълна и тотална забрана на израелското морско корабоплаване" в Червено море, и поемайки отговорност за ракетни удари срещу централната част на Израел. Тази комбинация - протокът Ормуз, парализиран от Иран, и Баб ел-Мандеб, заплашен от хутите, изложи на риск едновременно близо една трета от световния морски превоз на нефт и газ. По-значителният поврат настъпи през юли, когато хутите насочиха огневата си мощ към държава, която до голяма степен бяха избягвали да провокират директно от примирието през 2022 г., а именно Саудитска Арабия. На 20 юли те обявиха морска блокада върху саудитските пристанища на Червено море, предупреждавайки корабните компании да не я нарушават, а дни по-късно изпълниха заплахата си, като нанесоха удари по саудитски танкери близо до Баб ел-Мандеб. Атаката за кратко тласна цената на суровия петрол тип "Брент" над 100 долара за барел. Ескалацията по море е неразривно свързана с това, което се случва по суша в южната част на Арабския полуостров. Ройтерс съобщи, че йеменски официални лица и западни дипломати вече считат завръщането към пълномащабна гражданска война за по-вероятно, отколкото в който и да е момент след примирието от 2022 г. Силите на хутите и на международно признатото йеменско правителство укрепиха позициите си по фронтовата линия, простираща се от брега на Червено море до саудитската граница в северозападната част на Йемен. Бараа Шибан, йеменски анализатор в британския отбранителен тинк-танк RUSI, описа това струпване на сили като "най-сериозната подготовка за конфликт", на която някога е бил свидетел - впечатляваща оценка, имайки предвид десетилетието на опустошителни сражения в Йемен. Войната, която избухна през 2014 г., когато силите на хутите нахлуха в столицата Сана и свалиха международно признатото правителство, отне живота на стотици хиляди, преди примирието от 2022 г., посредничено от ООН, драстично да намали военните действия. Това примирие обаче така и не се превърна във всеобхватно мирно споразумение, оставяйки крехко равновесие, което сегашната криза в района на Червено море нарушава. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг интензивно пътува между Оман и Саудитска Арабия в опит да обърне тази тенденция, но засега без сериозен успех. Саудитска Арабия, която от години се опитва да се измъкне от блатото на военните операции в Йемен и да нормализира отношенията си в региона, сега открито дава сигнали, че търпението й към хутите е изчерпано. Рияд отговори на атаките срещу танкерите и обявената блокада с въздушни удари по военни съоръжения, като публично обвини движението, че служи на "чужди интереси" - едва прикрит намек към Иран. Кралството пое едновременно ангажимент да защитава търговското корабоплаване през Червено море, като така саудитските военноморски и военновъздушни сили поемат директен курс към сблъсък с организация, която в продължение на десетилетие понасяше ударите на коалицията, водена от Саудитска Арабия, и се адаптираше към тях. Ситуацията е деликатна за Рияд. Саудитска Арабия е инвестирала значителни средства във "Визия 2030" - програма за икономическа диверсификация, стартирана от престолонаследника Мохамад бин Салман. Всяко връщане към война в Йемен обаче заплашва както нейната крайбрежна инфраструктура, така и по-широката й амбиция да бъде възприемана като стабилизиращ фактор, а не като воюваща страна. Все пак унижението да наблюдава как сили, подкрепяни от Иран, блокират собствените й пристанища, докато вниманието на Вашингтон е погълнато от по-широката война с Техеран, оставя Риад с малко невоенни опции. Администрацията на Тръмп предприе стъпки, за да премахне всяка двусмисленост относно това кой носи отговорност за кампанията на хутите. Президентът Тръмп заяви в Truth Social, че Вашингтон ще държи Иран пряко отговорен за бъдещи атаки на хутите срещу корабоплаването. Той изрично определи групата като "сурогат и/или представител на Иран" и заплаши с "мащабно военно наказание" срещу самия Техеран, ако атаките продължат. Президентът посочи още, че САЩ ще конфискуват ирански средства, държани на американска територия, за да компенсират щетите, нанесени на търговски кораби, като по този начин добави финансов натиск върху военната заплаха. Тази декларация ефективно разби фикцията, отдавна полезна както за Вашингтон, така и за Техеран, че хутите в голяма степен действат автономно от своя покровител. Като премахва това разграничение, Тръмп значително повишава залога: всеки бъдещ удар на хутите срещу танкер или пристанище вече рискува да предизвика пряк американски отговор срещу иранска територия, а не само по-ограничена репресия срещу Йемен. Дали тази заплаха действително ще има възпиращ ефект върху Техеран остава несигурно, особено предвид продължаващия отказ на Иран да преговаря под постоянния натиск от по-широката война. Самият капацитет на Техеран да нанесе пряк удар срещу Израел или американски обекти е отслабен от месеците на война, но мрежата му от регионални прокси сили му дава възможност да държи множество противници настрани, без да ангажира допълнителни ирански сили. Контролиран от хутите Баб ел-Мандеб постига няколко цели едновременно: нанася удар на Саудитска Арабия заради историческото й присъединяване към антихути коалицията и мълчаливото й сътрудничество с Вашингтон, повишава световните цени на енергията по начин, който оказва натиск върху западните икономики, вече напрегнати от затварянето на Ормуз, и принуждава САЩ частично да отклонят военното си внимание от Персийския залив към Червено море. Това, което отличава настоящия момент от предишните вълни на дестабилизация в Червено море от 2023 г. насам, е изричното насочване на ударите срещу Саудитска Арабия, а не само срещу кораби, свързани с Израел или американски съюзници. Анализатори отбелязват, че продължилата години наред деескалация, която овладяваше гражданската война в Йемен от 2022 г., сега видимо се разпада. Натискът на Тръмп срещу Иран действа като катализатор, който премахва всякаква сдържаност, която би възпирала хутите от пряка конфронтация с Рияд. Ако на фронтовите линии в северозападната част на Йемен избухнат открити сражения, кризата в Червено море и гражданската война в Йемен ще се слеят в единен театър на военни действия. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Еднорози сред звездите

Дори когато признае, няма кой да търси отговорност на Пеевски

Когато преди години вторият в ГЕРБ - Цветан Цветанов, в телевизионно интервю произнесе фразата "Няма кой да ме накаже", тя стана символна. Малко след това Бойко Борисов го изключи от партията заради политическия скандал "Апартаментгейт", но въпреки данните за политическа търговия с влияние срещу евтини имоти така и не се намери държавен орган, който формално да накаже нарушителя. Цветанов замина към политическото небитие наистина, но акт на "наказание" от страна на държавата нямаше. Сега и България изглежда свикнала с фразата. И с обстоятелството, че има хора в страната, които просто не подлежат на наказание за каквото и да било. Още по-фрапиращо е, че наказания няма дори когато обичайно свикналите да живеят над закона сами признават (при това публично), че са го нарушили. В конкретния случай става дума за лидера на ДПС Делян Пеевски на фона на свикването с идеята, че по отношение на него прокуратурата не работи и не вижда нищо нередно дори когато партньорски държави официално са го санкционирали за корупция. В годините всякакви държавни органи са избягвали да го забележат. Този месец обаче възникна нова ситуация: Пеевски публично призна, че е извършил нарушение на закона. И въпреки че изявлението му беше записано от камери и диктофони, излъчено във всички централни новинарски емисии и публикувано в десетки медии, се оказва че няма държавна институция, която да го санкционира. Става дума за признанието му, че е летял с чартъри, плащани от други юридически и физически лица, без да декларира това обстоятелство, както изисква законът. Логиката е, че институциите, които са ангажирани с проверки на декларираните данни, би следвало поне след самопризнанието да "хванат" Пеевски в административно нарушение. Подобно нещо не се случва, а проверка на "Капитал" в сметната палата и НАП сочи, че няма и да се случи. Последният скандал около лидера на ДПС се заформи в началото на юли, когато вътрешният министър Иван Демерджиев оповести в парламента, а впоследствие изпрати там и документи от ГДБОП и ДАНС - че от 2018 г. досега Делян Пеевски е ползвал услуги на чартърни компании, за да лети преимуществено до Дубай. Според първоначално събраните данни за проверявания период полетите на Пеевски са общо 227. В 135 от тях лидерът на ДПС пътува самостоятелно, а при 92 полета е в компанията на други пътници. Всичките 135 пъти, когато лидерът на ДПС е пътувал сам, е бил с чартъри. Особен интерес предизвикаха полетите от последните две години, сред информацията за които присъства и съвместна резервация с конституционния съдия Десислава Атанасова, която отрече да е пътувала с лидера на ДПС. В справката си ГДБОП правят прогнозата, че всички 181 полета, свързани с Пеевски, са на стойност над 1 800 000 евро. От документите на МВР, с които "Капитал" разполага, е видимо, че част от чартърите са платени от адвокатското дружество "Ангелов, Андреев и партньори". Тук идва и интересният момент: след като Демерджиев разпространи информацията, Делян Пеевски не я отрече. Нещо повече, той я потвърди в изявление пред медиите, разпространено и от пресцентъра на ДПС. В началото на изявлението си Пеевски твърдеше, че полетите са платени от семейството му, но след изричен въпрос, свързан със санкцията по "Магнитски" ( която ограничават банковите възможности на санкционираните) и дали адвокатското дружество плаща чартърите му Пеевски не отрече и това. А се обърна към журналистката с думите, че санкциите в България не важат. Така на практика се стигна до момента, в който санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания политик потвърди, че адвокатското дружество, чиито услуги ползва, плаща пътуванията му зад граница. И тук се явява проблемът: Пеевски не е посочил това обстоятелство в декларациите, които публичните личности подават за имуществото си. Последната графа в имуществената декларации предвижда да се вписват разходите, които други лица са направили в полза на декларатора, когато тези разходи са направени със съгласие на облагодетелстваните и не са със средства на институцията, в която деклараторът заема длъжността. Там има специална графа за пътуване извън страната и плащания с единична цена над 500 евро. Деклараторите са задължени включително и да посочат за чия сметка е разходът заедно с данните за физическото или юридическото лице, което е покрило плащанията. Накратко - всяко пътуване с частен самолет, което е платено от друго физическо или юридическо лице, трябва да се декларира от лицата на публична длъжност, включително и с посочване на източника. В този смисъл Делян Пеевски e нарушил закона, за което признава сам. След ликвидирането на антикорупционната комисия (преди да бъде създадена наново сега, но още не е конституирана), която проверяваше декларациите на хората на публични длъжности, функциите ѝ бяха прехвърлени към Сметната палата със законова промяна от февруари тази година. Според глава 9 от Закона за Сметната палата именно тя е институцията, която получава, проверява и публикува декларациите на публичните личности. Когато несъответствието е над 5000 евро, материалите се изпращат на НАП за проверка, а ако е над 12 500 евро, се извършва проверка на имущественото състояние на декларатора и се уведомява Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Очевидно до момента Сметната палата, а преди нея КПКОНПИ не са установили проблем в декларациите на Пеевски. След изнесените данни за пътуванията ангажираните с това институции би следвало да извършат нова проверка. Това обаче няма да се случи. Това, че Сметната палата, която следва да проверява декларациите, няма намерение да го върши, става ясно от съобщение, качено тихомълком на сайта ѝ още на 10 юли. От него се разбира, че институцията не се самосезира по медийни публикации и няма как да извърши нова проверка на декларациите на Делян Пеевски. В позицията се казва още: "Сметната палата работи само по сигнали (гл. 10 от ЗСП). Всеки гражданин, институция или политическа формация има право да подаде такъв, ако счита, че е налице конфликт на интереси, несъвместимост или има разминавания в имуществото, скрити дарения или недекларирани луксозни услуги и подаръци." "Капитал" се свърза с юристи, специалисти в областта на административното право, които потвърдиха, че Сметната палата не може да се самосезира. Експертите обаче смятат, че на практика журналистическото запитване дали по една тема се работи е вид сезиране на институцията. От пресцентъра на Сметната палата обаче не смятат така. Всъщност изобщо не смятат, че има вариант за сезиране на институцията за невписани обстоятелства в декларациите на публичните лица. "Ние отговаряме за конфликта на интереси, за това приемаме сигнали - сигналите, които не са за конфликт на интереси, трябва да се преразпределят към други институции", обясниха от одитната институция. И уточняват, че според чл. 85 от закона проверката се извършва само по регистри. "Медиите не са регистри, не можем да проверяваме думи", е отговорът от пресцентъра. Кой казва истината - прессъобщението, което твърди че могат да бъдат сезирани за разминаванията в имуществените декларации, или пресцентърът, който смята, че не може, е трудно установимо. Съвсем безспорен обаче е законовият текст на чл. 87, ал. 3, чиято разпоредба гласи, че ако в декларация се установи несъответствие на на стойност, не по-малка от 5000 евро, Сметната палата приема решение за изпращане на материалите от проверката на Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според данните на ГДБОП само един от чартърите е на по-висока стойност от предвидената в закона. Това обаче изглежда като безполезна информация, защото Сметната палата не работи по темата дори при признанието на Пеевски. За целта потърсихме за коментар и НАП, но от пресцентъра на приходната агенция казаха, че без произнасяне от Сметната палата, която да констатира нередност, те не могат да направят нищо. "Има си орган, който проверява декларациите. Ние не сме този орган. Ако той не ни сезира, ние нямаме компетенции", обясниха оттам. След като стана ясно, че няма институция, която да се задейства по казуса, потърсихме за коментар вътрешния министър Иван Демерджиев. Пред "Капитал" той каза, че е "силно изненадан, че Сметната палата не може да провери твърдения, които министър изнася от парламентарната трибуна". Колкото до аргумента, че одитният орган не работи по медийни публикации, Демерджиев възрази: "Тук не говорим просто за медийни публикации. Още повече че те имат служебно задължение да проверяват верността на подадените декларации." "За мен действията на одитния орган показват по-скоро нежелание, а не липса на възможност за действие", обобщи Демерджиев. И добави: "Щом Сметната палата има нужда от специален сигнал, ще изготвим такъв и ще им бъде изпратен." Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Домашно кино | Втората част на "Сто години самота", нов сезон на Ted Lasso

След дълго чакане втората част на амбициозната екранизация на шедьовъра на Габриел Гарсия Маркес е тук. Заснета изцяло в Колумбия и реализирана от Netflix с участието на семейството на писателя, което следи адаптацията да остане вярна на духа на оригинала, тя впечатлява с кинематографична визия, автентични локации и силен актьорски състав, които пресъздават магическия свят на Макондо с още по-мрачен и драматичен тон. Във втората част историята проследява новите поколения на фамилията Буендия след края на гражданските войни, когато железницата, банановата компания и навлизането на външния свят постепенно разрушават идилията на Макондо и то губи своята магия под натиска на модерния свят. С навлизането на железницата и чуждестранната бананова компания градът преживява икономически подем, който скоро се превръща в социално напрежение, стачки и насилие. Именно тук сериалът пресъздава една от най-запомнящите се сцени в романа - клането на работници, вдъхновено от реални исторически събития в Колумбия през 1928 г. Любов, семейни тайни, обсебващи страсти, самота, стремеж към власт и неизбежната съдба се преплитат, докато проклятието над рода достига своята кулминация. Финалът на втората част обединява всички сюжетни линии и разкрива смисъла на древното пророчество, което тегне над фамилията Буендия

Коментар | Четиринадесет МиГ-а от есента

Дебатът в България по въпроса трябва ли да купим до 14 стари полски МиГ-29, за да поддържат бойната авиация до усвояването на F-16, очаквано доведе до остра политическа поляризация, която размива смисъла на разговора. "Управленската логика зад подобно решение е като на човек, останал последният собственик на "Москвич" в квартала", цветисто написа съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев и в някаква степен сигурно е прав. Ако се отърсим от политизацията обаче, обективната реалност е по-различна. Това, което се случва, следва прагматична логика и е резултат от наследени сбъркани решения при реформата във военновъздушните сили (ВВС) през последните поне 15 години. Придобиването на нов тип изтребители не е като да си купиш ловна пушка от магазина, а многогодишен процес. Той изисква обучение на летателния и военнотехническия състав, адаптиране на инфраструктурата, а всъщност и смяна на цялата организация на бойната авиация. Това в още по-голяма степен важи за България, където има преминаване от екссъветски изтребители към натовски. Страната ни имаше шанс да вземе F-16 "втора ръка" още по време на първото правителство на Борисов, но падането му го осуети. Ако се беше случило, България щеше да е забравила за "натовизацията" на ВВС, както това се случи в съседна Румъния. Впоследствие по време на първия мандат на Тръмп лидерът на ГЕРБ реши да търгува благоволението на САЩ и снимка пред камината в Белия дом, като поръча нови F-16, които обаче тепърва трябваше да се правят в още строящ се завод. И тъй като щатските изтребители очаквано се забавиха и се оказаха по-скъпи, започна активно "рязане" на параметри и способности. Така България в момента още няма достатъчно обучени пилоти за F-16 - нещо, което трябваше да започне и да бъде първи приоритет дори преди самото производство на самолетите. В крайна сметка сега България пак се оказва предимно с пилоти за МиГ-29, които още 3-4 години ще бъдат почти "незаобиколим" фактор. Затова и опитът за купуване на полски самолети в ущърб на Украйна е некрасив, но закономерен закъснял "транзакционен" ход за плавен преход във ВВС. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Кино | "Съседите отгоре" на Оливия Уайлд

Важните новини през седмицата

Президентът Илияна Йотова обяви, че ще се кандидатира на президентските избори наесен, издигната от инициативен комитет. Веднага след това тя получи официална подкрепа от БСП, последвани и от "Прогресивна България". Другият спряган кандидат за президент - Андрей Гюров, до момента не дава конкретен отговор дали ще влезе в състезанието. Според проекта за решение на сайта на парламента изборите за президент ще са на 25 октомври, а ако има втори тур, той ще е на 1 ноември. Правителството прие законопроект за защита от дела шамари (SLAPP дела). С промени в Гражданския процесуален кодекс се урежда особено производство за защита от явно неоснователни искове, заведени с цел да бъдат сплашени или възпрепятствани лица, ангажирани с теми от значим обществен интерес. Предстои проектът да бъде внесен в Народното събрание, се очаква бързото му придвижване, доколкото срещу страната ни започна наказателна процедура заради забавеното въвеждане на мерки срещу делата шамари. Министърът на правосъдието Николай Найденов поиска наказание за втори нотариус заради работата му по сделки с имоти в незаконния комплекс в местността Баба Алино край Варна. Проверка на инспектората към министъра в кантората на нотариус Жельо Костов е установила множество нарушения, за които се смята, че не са инцидентни, а са били практика. Преди това на 10 юли министърът сезира председателя на Нотариалната камара с искане да бъде образувано дисциплинарно производство и на нотариус Веселин Петров. Украински удар с дрон срещу ирански товарен кораб в Каспийско море отваря нов фронт между Киев и Техеран. Украинският президент Зеленски потвърди операцията като част от дългосрочна кампания срещу кораби, превозващи военни доставки през Каспийско море. Министерството на външните работи на Иран осъди атаката и заяви, че си запазва правото да защити "националните си интереси и сигурност", като предупреди за "непредвидени последствия". Русия обвини основателя на "Телеграм" Павел Дуров в подпомагане на тероризма, тъй като приложението за съобщения "се използва от украинските специални служби за вербуване". Според ФСБ чрез "Телеграм" са били подготвяни и координирани "актове на саботаж" на територията на Русия. Москва издаде международна заповед за арест на родения в Русия Дуров, който живее в чужбина. Малко по-късно акаунтът на "Телеграм" в X публикува изображение, на което Дуров показва среден пръст. Земетресение с магнитуд от 7.1 на японския остров Кюшу доведе до най-малко 13 жертви. В района са регистрирани над 100 последващи труса. Премиерът Санае Такаичи заяви, че продължават спасителните дейности в срутен търговски център и разрушена фабрика за хартия. Хиляди са настанени в евакуационни центрове, много домове са без електричество. Японската метеорологична агенция призовава гражданите да бъдат подготвени за евентуални силни вторични трусове. Банковото кредитиране продължава да расте със стабилни темпове и в средата на 2026 г. годишният му ръст достига 16.58% - най-високата стойност от пиковете по време на бума преди световната финансова криза. Водещият двигател остава финансирането за домакинствата - както жилищно, така и потребителско, като свръхликвидността на пазара продължава да задържа лихвите на малко по-ниски нива спрямо тези от края на миналата година. При корпоративните заеми през първото полугодие като цяло също се наблюдава ускорение в обемите, макар и цената им да се повишава леко през последния месец, показват данните на БНБ за паричната и за лихвената статистика към края на юни. Държавата набра още 100 млн. евро чрез емисия ДЦК. Петгодишните облигации бяха пласирани на вътрешния пазар, като с това вече емитираният нов дълг през 2026 г. достига 4 млрд. евро. Доходността леко се покачва до 3.43% спрямо последното отваряне на същата емисия през април, но всъщност спредът спрямо аналогичните германски облигации се свива, което означава, че рисковата премия за България, търсена от инвеститорите, е намаляла за изминалите три месеца въпреки приетия бюджет с рекорден дефицит. Фондът на фондовете обяви процедура за избор на мениджър на нов дялов инструмент - "Фонд за стратегически технологии и отбрана". Публичният ресурс е в размер на 30.3 млн. евро по програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията", а избраният мениджър ще трябва да осигури допълнително съфинансиране минимум 10%, или още поне 3 млн. евро частен капитал. Фондът ще трябва да инвестира в поне 15 предприятия до края на 2030 г., като всяко от тях ще може да получи до 5 млн. евро дялова или квазидялова инвестиция. Кандидатстването за фонд мениджъри е отворено до 8 септември. "Булгартрансгаз" отчита чиста печалба 207 млн. лв. за 2025 г. и макар това да е спад 12% в сравнение с постигнатите 307 млн. лв. година по-рано, определено продължава да е печеливша. Намалението е в резултат от по-високите разходи за амортизации, както и от увеличените разходи за закупуване на въглеродни емисии, става ясно от финансовия отчет на "Булгартрансгаз" за миналата година. Компанията е с приходи от дейността малко над 1 млрд. лв., което е символично увеличение с 1% спрямо 2024 г. Разходите за дейността са 381 млн. лв., което е увеличение 7% спрямо година по-рано. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Бизнес глобус: Shell отчита втората най-висока печалба в историята си; Акциите на Adidas се сриват със 17%

Военното министерство пак търси кой да ремонтира двигателите на МиГ-29

Министерството на отбраната рестартира поръчката за ремонт на двигателите на МиГ-29 при по-ниска прогнозна стойност. След неуспеха на предишната процедура надеждите са насочени към полските предприятия, с които властта демонстрира близост. Ситуацията подчертава дълбоката криза в авиацията – дефицит на подготвени пилоти и липса на съюзнически машини „втора ръка“, което принуждава страната да разчита на остарялото съветско наследство в очакване на F-16. В разгара на словесните престрелки по темата трябва ли да купуваме амортизирани МиГ-29 от Полша за резервни части Министерството на отбраната отново е пуснало във вторник обществената поръчка за ремонта на двигателите на старите ни съветски изтребители. Това става ясно от обявление на сайта на правителствения портал за електронни обществени поръчки. Процедурата се рестартира, след като предишната беше прекратена през март, тъй като не се яви нито една компания, която да иска да удължи ресурса на моторите на бойните самолети. Не е официално ясно какво точно се е променило за около пет месеца и на какво разчита този път военното ни ведомство, за да получи различен резултат. В последните години поддръжката на българските МиГ-29 става все по-проблематична, тъй като основните потенциални изпълнители в лицето на руски и беларуски военни компании попадат под ударите на санкциите на ЕС заради инвазията на Путин в Украйна. Евентуално ремонтът може да бъде извършен и от украински компании, които обаче работят във военни условия и във всеки момент могат да станат мишена на ракетни удари (заедно с българските двигатели). Последната и най-реалистична опция са полските отбранителни предприятия WZL-2 и WZL-4, които се занимават с поддръжката и модернизацията на МиГ-29 за нуждите на ВВС на Варшава. Двете компании вече са удължавали ресурса на 12 двигателя на български МиГ-29 преди повече от 10 години по времето на военния министър Николай Ненчев - нещо, което тогава предизвика суперагресивна реакция от страна на Москва. Българската прокуратура с години преследва вече бившия шеф на отбранителното ведомство. Той беше окончателно оправдан чак през 2021 г. и успя да осъди държавното обвинение едва миналата година. В момента ситуацията обаче изглежда променена. Само преди около три седмици министър-председателят Румен Радев се срещна с представители на ръководството на WZL-2, като им благодари за досегашната техническа поддръжка на изтребителите ни. "Представителите на WZL-2 заявиха пълна готовност да продължат да оказват необходимото съдействие за поддържането на българските МиГ-29", съобщават

Календар | Банско джаз фест, ветроходна регата "Порт Бургас", концерт на Prodigy

Фестивал "Здравей, здраве!". Третото издание на фестивала преминава под мотото "Здрав корен, здраво бъдеще!" и предлага три дни, посветени на здравословния начин на живот, традициите и връзката между поколенията. Програмата включва лекции, творчески работилници, демонстрации на традиционни занаяти, лечебна гимнастика, дихателни практики, масажи, арт ателиета и срещи с утвърдени лектори. Сред акцентите са ритуалното приготвяне на обреден хляб с квас и демонстрацията на избиване на масло по традиционен начин, а официалното откриване е с участието на актьора и илюзионист Ненчо Илчев. На различни локации в село Момчиловци, начало на фестивала - 18:00 ч. на 31 юли. Вход свободен. Банско джаз фест. Банско отново се превръща в столицата на джаза с десет дни концерти, майсторски класове, джемсешъни и музика под звездите в сърцето на Пирин. На сцената ще излязат световни и български имена като Avishai Cohen - Big Vicious, Billy Cobham Time Machine, Morgan James, Tim Garland Lighthouse Trio, Chico Freeman & Antonio Faraò Quartet, Alain Pérez y la Orquesta, Amit Friedman Quartet, Васил Петров, Антони Дончев All Star Big Band и още десетки изпълнители. На площад "Никола Вапцаров" и различни локации в Банско. Вечерните концерти започват от 20:30 ч. Освен свободната програма на открито фестивалът предлага и концерти със седящи места с дневни билети на цени от 20 до 35 евро. Фолклорен фестивал "Песен се пее, лековита вода се лее". Живописният парк "Мезарлък дере" отново се превръща в сцена на българските традиции, посветен на народната музика, танци и обичаи. Програмата включва изпълнения на певчески и танцови състави от цялата страна, демонстрации на традиционни занаяти, битов кът, възстановки, местни кулинарни специалитети и възможност посетителите да се потопят в атмосферата на българското културно наследство. Фестивалът няма конкурсен характер и е замислен като празник на срещата между поколенията и съхраняването на фолклорните традиции. В парк "Мезарлък дере", с. Горно Изворово, община Казанлък, от 9:00 ч. Вход свободен. Ден на рейнджъра. Природонаучният музей в село Черни Осъм организира седмото издание на своя летен празник, посветен на дивата природа и професията на рейнджърите. В продължение на два дни посетителите ще могат да се включат в практически занимания по разпознаване на растения и животни, демонстрации по алпинизъм, научни работилници, презентации и срещи със специалисти от Национален парк "Централен Балкан", Националното училище за планински водачи и фондация "Красива наука". Програмата е подходяща за цялото семейство и съчетава образование, игри и приключения сред природата. В Природонаучния музей - с. Черни Осъм, от 14:00 ч. Входът за работилниците и презентациите е свободен, като се препоръчва предварителна резервация. The Prodigy. Британските пионери на електронната музика се завръщат в София за един от големите концерти на лятото. Групата, която през 90-те превърна смесването на рейв, брейкбийт, техно и пънк енергия в глобален феномен, ще изпълни емблематични парчета като Firestarter, Breathe, Out of Space и Smack My Bitch Up. Повече от три десетилетия след началото си The Prodigy остават сред най-разпознаваемите и въздействащи имена на електронната сцена, а концертите им продължават да разчитат на сурова енергия, тежки бийтове и директен контакт с публиката. Във Vidas Art Arena (Колодрума, Борисовата градина), София, от 18:30 ч. Билети - от 99 до 120 евро. Концерт на хора Triangle Choral Exchange. Американският хор от Северна Каролина гостува в София със специален концерт, посветен на приятелството, културния обмен и силата на хоровата музика да свързва хора от различни държави. Под диригентството на д-р Родни Уинкуп съставът ще представи богата програма, разкриваща разнообразието на американската хорова традиция - от класически произведения до съвременни композиции. В зала "България", София, от 20:00 ч. Вход свободен. Международна ветроходна регата "Порт Бургас". Една от най-престижните международни ветроходни регати по българското Черноморие отново събира екипажи от България и чужбина в акваторията на Малкия Бургаски залив и южното ни Черноморие. В продължение на четири дни състезателите ще премерят сили в различни гонки за Купата на "Булстрад", а зрителите ще могат да наблюдават впечатляващите ветроходни стартове и финали край Бургас. В района на порт Бургас, от 10:00 ч. Вход свободен. "В Джаза" - Боби Вълчев. За първи път в България джаз концерт ще бъде съчетан с интерактивно лазерно шоу, при което светлината ще следва музиката в реално време - всяка импровизация, всяка нотна фраза и всяка промяна в ритъма ще се превръщат в част от визуалния спектакъл. На сцената Боби Вълчев ще представи авторски композиции от новия си албум, премиерата на сингъла Summer Day, джаз стандарти и импровизации, създадени специално за вечерта. В концерта участват още Тодор Бакърджиев, Димитър Льолев, Кирил Зафиров, Александър Леков, Начо Господинов, струнен състав, а специален гост е цигуларката Галина Уилкокс. В Античния театър, Пловдив, от 21:00 ч. Билети от 22 евро. Кино за пътешественици. Лятната филмова панорама отново събира киното и пътешествията с повече от 20 документални и игрални филми, които отвеждат зрителите до някои от най-интересните кътчета на света. Програмата включва премиери, прожекции, посветени на Япония, Амалфийското крайбрежие, Лисабон, Микронезия и Афганистан, както и срещи с пътешественици, които ще разкажат за собствените си приключения. Сред акцентите са японският филм "Пътят към мен", канадската продукция "Последният турист" и документални филми за Памир, Каракорум, Исландия, Рио де Жанейро и Африка. В Дома на киното, Културен център G8 и "Евро синема". Част от прожекциите са съпроводени с презентации на пътешественици. Kosheen. Британската електронна група, превърнала се в един от символите на началото на новото хилядолетие, се завръща в София с концерт, който ще събере на едно място почитателите на дръм енд бейса, трипхопа и електронната музика. Kosheen ще изпълнят емблематични хитове като Hide U и Catch, които и повече от две десетилетия по-късно остават сред най-разпознаваемите песни на британската сцена. Известни с енергичните си концерти и характерното съчетание на електронни бийтове и емоционални вокали, те обещават вечер, изпълнена с носталгия и силни музикални моменти. В "Маймунарника", София, от 21:00 ч. Билети - 26 евро. Sofia Summer Fest. Тазгодишното издание на летния фестивал на София вече започна с богата програма с концерти, театър, кино, спортни събития и активности за деца. До края на лятото той предоставя сцена за културни събития под открито небе, като сред акцентите в програмата са откриващият концерт на Васил Найденов, спектакли, музикални събития и специални киновечери, включително "В ада с Иво" с филм и концерт на Иво Димчев, както и финалът с One Night of Adele. Южен парк II, зад музея "Земята и хората". Иван Христов (1900 - 1987). Ретроспективна изложба представя творчеството на един от най-изявените майстори на българската пейзажна живопис, познат със своите платна, посветени на родната природа и възрожденската архитектура. Експозицията включва основно непоказвани досега творби от колекциите на наследници и почитатели на художника, както и произведения от фондовете на Националната галерия и Градската художествена галерия - Пловдив. В Националната художествена галерия - "Двореца", София. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Инфлацията продължава да върви надолу и достига 4.4% през юли

Инфлацията в страната се забавя до 4.4% през юли, но ценовият натиск остава далеч над целевите 2%. След отчетената дефлация на месечна база през юни сега месечната инфлация се ускорява, подхранвана от сезонния скок в туризма и развлеченията. Лидер по поскъпване на годишна база остава транспортът, а ескалацията на напрежението в Близкия изток и устойчивото потребление дават основание да се очаква инфлацията да остане висока до края на годината. Инфлацията в страната се понижава за втори пореден месец и достига 4.4% на годишна база през юли в сравнение с 5.4% през юни според предварителната оценка на Националния статистически институт (НСИ). Това се случва, след като през април и май потребителските цени скочиха с близо 7% годишно, преди да се забавят значително през юни на фона на временното затишие в бойните действия в Близкия изток, което свали котировките на петрола. Общото забавяне на инфлацията идва най-вече от базов ефект, като при почти всички потребителски категории цените продължават да растат на годишна база, но с малко по-слаб темп. Въпреки това инфлацията остава значително по-висока от считаното за нормално ниво от около 2%, което е и средносрочната цел на паричната политика на ЕЦБ. През последните месеци България сред страните с най-голям ръст на цените в еврозоната. В началото на юли цените за барел петрол временно се доближиха до предвоенните стойности, преди отново да се повишат към края на месеца заради слабия прогрес в преговорите. На този фон горивото за крайните потребители остава един от основните двигатели на инфлацията на годишна база. След като статистиката отчете дефлация 0.9% на месечна база през юни, през юли тенденцията отново се обръща с месечен ръст 0.7%. Измерена по хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), използван за сравнение с другите страни в ЕС, месечната инфлация е 0.4%, а годишната - 4.1%. Сред основните групи в потребителската кошница, през юли транспортът продължава да води по годишен ръст на цените, но с все по-малка разлика спрямо останалите категории. Годишната инфлация за транспорта през юли възлиза на 12.4%, в сравнение с 21.6% през май и 16.8% през юни. Леко забавяне се наблюдава и при два от основните компонента в тази категория - дизелът и бензинът, които обаче остават съответно с 20.6% и 17.8% по-скъпи спрямо юли 2025 г. Значително увеличение спрямо миналата година се наблюдава също при цените на ресторантьорските и хотелиерските услуги (9.3%), както и при образованието (9.2%). Най-малко на годишна база са поскъпнали обзавеждането и стоките за бита (0.3%), както и застрахователните и финансовите услуги (0.3%), докато при облеклото и обувките се наблюдава лек спад 0.4%. В сравнение с предходния месец през юли най-голям ръст на цените се наблюдава в сектор развлечения, спорт и култура - цели 11.5%. По-голям месечен ръст в тази група е наблюдаван последно през юли 2025 г., като тогава той е бил 15%. Както обикновено по това време на годината, повишението идва от туризма, като туристическите пакети поскъпват с над 18% за месец, отчита статистиката. Значителен ръст категорията на развлеченията обаче има и при видеоигрите (включително софтуер и свързания с тях хардуер) - с близо 13% спрямо юни. Значителни увеличения, но по-умерени спрямо юни, се наблюдават също при ресторанти и хотели (2.3%), както и при жилищните и битови разходи (2%). Най-голямо понижение, от друга страна, се наблюдава при дрехите и обувките (-2.9%), последвани от транспорт (-2.6%) и застрахователни и финансови услуги (-2.6%), докато при хранителните

"Алфа Рисърч": Обществото още дава доверие на кабинета, но не вижда резултати

Правителството на Румен Радев все още има обществен кредит на доверие, но сред мнозинството от хората преобладава критичност към работата му - 58% от тях поставят под съмнение подготовката и реформаторския капацитет на управляващите, както и реакциите им в отделни направления. Преобладават тези, които смятат, че големите проблеми в страната си стоят - корупцията, високите цени, проблемите в здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата, публичните финанси. По-малък дял хора виждат да са взети успешни мерки. Средният индекс на ефективност на правителствените политики засега е само 26.4% от максимума 100. Това показва новото национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено малко преди 100-те дни на кабинета "Радев" със собствени средства на агенцията. Големият извод от него е, че оттук насетне отношението към управлението ще се определя предимно от капацитета му да показва измерими и разбираеми за гражданите резултати, които отговарят на поетите предизборни ангажименти, а не просто да поддържа парламентарно мнозинство и политическа стабилност. "Кредитът на доверие се крепи основно на личния рейтинг на премиера и на високите очаквания, с които властта започна мандата си", каза социологът и управител на агенцията Боряна Димитрова, която представи проучването пред bTV в четвъртък. Данните от него показват и други интересни тенденции. С най-висок политически рейтинг сред политиците вече е Илияна Йотова, която довършва президентски мандат на Радев - 50% одобрение при 29% неодобрение. Тя има доверието на широки социални слоеве, чието ядро са симпатизантите на ПБ и БСП и това дава силен старт на кандидатурата й за президент на изборите в края на октомври. Имиджът на Народното събрание леко се подобрява - до 20% одобрение, но като цяло има голям превес на негативните мнения. Има общ дефицит на доверие към значителна част от партийното лидерство, а опозицията запазва електоралната си фрагментация и подкрепата за партиите е концентрирана в сравнително тесен диапазон. Ако изборите бяха днес, резултатите нямаше да са драматично различни, сочат още данните на агенцията. Три месеца след сформирането на еднопартийното управление на ПБ, отношението се базира вече не само на очакванията, но и на първите впечатления от неговата работа, казват социолозите. В края на юли позитивните оценки за кабинета "Радев" са 42%, срещу 33% отрицателни. За разлика от последните два редовни кабинета с позитивен начален баланс - "Петков" (35%:23%) и "Желязков" (39%:29%), настоящата власт се ползва едновременно и с по-висока подкрепа, но и по-висока критичност (42%:33%) Това очертава силно политизирана обществена среда, в която положителният старт не е равнозначен на широк обществен консенсус за нейните политики. Партийните пристрастия при оценката на правителството са отчетливи. Симпатизантите на "Прогресивна България" са единствената група с преобладаващо положителни оценки за кабинета. Привържениците на ДПС са поляризирани, а сред останалите партийни електорати доминират отрицателните оценки. Рейтингът на Румен Радев в качеството му на премиер е 48% положителни - 31% отрицателни оценки, т.е. одобрението за него е малко по-високо от това на правителството. Така личното доверие към премиера явно има водещо значение за общественото възприемане на кабинета и за момента компенсира част от критичността към управлението като цяло. Познатото противопоставяне между нови управляващи и наследство от предишните не подминава обществения дебат и този път, сочи анализът на "Алфа Рисърч". Близо 32% вярват във възможностите на правителството и отчитат тежестта на завареното от предишната власт; 33% са критични и към настоящите, и бившите управляващи; 25% смятат, че тежкото наследство е само оправдание и че управляващите задълбочават кризата. Тези нагласи са важни, защото очертават границите на кредита на доверие към новата власт. Така видимо доминира разбирането за тежко наследство, но заедно с него и критичност към първите стъпки на управляващите. Най-сериозното предизвикателство за настоящото управление ще бъде да премине от обяснение на наследените проблеми към убедителна демонстрация на капацитет за тяхното решаване. Новост в проучването е въвеждането на "Индекс на управленските политики", който показва в каква степен според общественото мнение правителството предлага успешни мерки по проблемите, които гражданите определят като най-значими за страната. За да се определи той, респондентите първо посочват без ограничение в броя всички важни за страната проблеми, а след това оценяват дали правителството предлага успешни мерки по съответните теми. За всяка политика индексът съпоставя дела на оценяващите мерките като успешни спрямо дела на определящите проблема като значим. Теоретичният максимум е 100%, което означава пълно припокриване между посочилите даден проблем и отчелите успешни мерки по него, а при стойност от 50% или повече може да се смята, че е налице управленска ефективност. Резултатите за кабинета "Радев" показват общ индекс за ефективност на управленските политики от 26.4%. Това означава, че възприеманата ефективност достига едва малко над една четвърт от обществената значимост на проблемите. Като водещи проблеми респондентите сочат цените (81%) и корупцията (72%) - именно те бяха и в центъра и на предизборната кампания на ПБ. По тези две теми обаче делът на положителни оценки за правителствените мерки е съответно 28% и 26%. Най-критично е съотношението "проблем - решения" при здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата и оздравяването на публичните финанси. При здравеопазването значимостта е (69%), а възприеманата ефективност (14%) - темата е трета по обществена важност, но едва пета по индекс на управленска ефективност. Освен това по-високата стойност на индекса невинаги означава силно одобрявани управленски действия. При теми, посочвани като значими от сравнително нисък дял граждани, съотношението може да бъде по-високо поради ниската база. Такъв е случаят с външнополитическата тема: към момента на изследването (17 - 23 юли) по нея е е имало високо обществено напрежение и остри противоречия, поради което тя е посочена като проблемна от по-малко респонденти (27%). При тази база, макар и да не се отчитат особено значими управленски мерки (10%), индексът достига 38.5% - най-високата стойност сред осемте политики. Но той е функция не само на оценката за мерките, но и на относително по-ниската възприемана острота на проблема. Показателно ще бъде развитието по тази тема през следващите месеци, казват социолозите. Три месеца след предсрочния парламентарен вот от 19 април картината на електоралните предпочитания запазва основните си параметри: голяма преднина на ПБ (41.6%) пред опонентите ѝ; сходна подкрепа за ПП (6.6%) и ДБ (6.1%) въпреки разделянето им - на този етап няма индикации нито за сериозен ръст, нито за спад на общия им електорален потенциал; втора, но далече зад партията на Радев позиция за ГЕРБ (13.1%); ДПС е с обичайните за неизборна ситуация 5.2% подкрепа, а Делян Пеевски единствен от партийните лидери се ползва с по-ниско одобрение от партията - 3.6% срещу 85.2% неодобрение. Личността му поляризира силно и собствените симпатизанти на ДПС. "Възраждане" се задържа на 4%-ната граница. Така изводът е, че управляващите разполагат с електорална преднина и все още сравнително благоприятни оценки, но обществената подкрепа може да бъде определена като "дадена под условие", тъй като не е подплатена от убеждението, че се предлагат адекватни политики за решаване на ключовите проблеми. Фрагментарността на опозицията й пречи да получи по-голяма видимост и обществена тежест, което за момента улеснява управляващите. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Българската Nanogram привлече 2.2 млн. долара с платформата си за AI видеоигри

Ще успее ли София да се качи на Витоша: плановете на общината за нови лифтове

За пръв път от години общината инициира конкретни процедури за възстановяване на съоръжения за достъп до Витоша. Столична община започва дълга битка за възстановяване на Княжевския лифт до Копитото, но с ново трасе, успоредно на старото. В същото време ще се бори и за възстановяване на ски влек "Алеко 1" ("Заека") и преобразяването му като седалков лифт. Тези два доклада на зам.-кмета арх. Любо Георгиев бяха одобрени миналата седмица от Столичния общински съвет (СОС), макар и да срещнаха известни критики от опозицията. Това е първа стъпка в процедурите за възстановяването на двете съоръжения. Тя започва с одобрение за изготвяне на задание за Подробен устройствен план на двете трасета, по което предстоят съгласувания с държавните институции, обясни арх. Георгиев. Първи указания общината вече е получила от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-София. Процедурите ще отнемат значително време, минимум година и е възможно да срещнат и ред спънки. Именно с липсата на предварителни съгласувания бяха свързани и основните опасения на общинари - че те могат да бъдат обжалвани или върнати за преразглеждане от областния управител. Но все пак за пръв път от години общината придвижва конкретни устройствени процедури за възстановяване на ключови съоръжения за достъп до Витоша. Тази крачка е важна, защото София е в нелепата ситуация планината над града да бъде недостъпна по друг начин освен с автомобил или автобус, след като частният собственик "Витоша ски" затвори и последния работещ лифт от града към планината - Симеоновския, преди повече от две години. В същото време и почти всички съоръжения за зимни спортове в планината са амортизирани и неизползваеми. Иначе плановете на общината са да превърне влека в седалков лифт с капацитет 2200 души на час. "Приветстваме това решение. То е необходимият вариант за всички деца, които се обучават на Витоша. В момента на "Алеко" има две пътеки и два бейби влека. От тях, като придобият опит, децата трябва да карат директно на червената писта "Витошко лале", защото нямат достъп до синя и зелена писта, до които може да се стигне само със "Заека", коментира Иван Рангелов, собственик на хижа "Алеко". По думите му възстановяването на съоръжението точно като лифт ще подпомогне не само ски обучението на деца, но и достъпа на туристи до планината, за да могат да се качват семейства с деца през летния сезон, когато има най-сериозен поток към Черни връх. Ще го ползват още колоездачи и парапланеристи. Рангелов смята обаче, че само туристическата инфраструктура около хижа "Алеко" не би поела този огромен туристически поток и са нужни още заведения, заслони при лошо време, тоалетни и по-голям паркинг. Настоящото ръководство на общината не потвърждава дали има такива предложения. Според зам.-кмета Георгиев обаче вече има основания да се смята, че Княжевският лифт е опасен, което може да доведе включително до принудителното му премахване. Именно ако съоръжението бъде премахнато, това ще развърже ръцете на общината да търси варианти за преработка на старото или изграбдане на ново трасе. Изглежда, че тя клони към втория вариант с ново трасе, успоредно на старото, без да се прокарва нова просека в гората. Идеята е да се ползва технология за лифт с гондоли, които минават високо над гората. Това донякъде се разминава с позицията на "Витоша ски", че ветровете са проблем за високи стълбове. В ниската си част трасето ще минава преобладаващо през общински терени, но има и няколко частни имота. "Те няма да се отчуждават, защото кабинките ще минават на 15 м височина и няма да пречат на ползването им. Ще се плаща такса на собствениците им", уточни идеите си Георгиев. Планът е новата начална станция да бъде по-близо до колелото на трамвай 5. Предвижда се и междинна станция, а горната до сегашната. Княжевският лифт ще бъде изцяло туристически панорамен лифт, какъвто е нужен на София по примера на много европейски градове. Но е важно и мнението на специалисти дали трасе със стълбове над дърветата наистина е удачно. Експерти предлагат и продължение на лифта от Копитото до писта "Ветровала". Това обаче са решения за по напред във времето. Процедурите при всички случаи ще отнемат няколко години. Важно е обаче , че общината тръгва по-решително към възстановяването на поне един от лифтовете в планината. Княжевския, Драгалевския и Симеоновския лифт са важни не просто като атракция, но и като екологичен транспорт и необходим достъп до планината. Битката за въпросните законови промени тече от вече много години между защитниците на природата и инвеститорите в планините. Законът за горите забранява ново строителство и разширяване на инфраструктура извън тесните рамки на досегашните стъпки на стълбовете, липсват и ясни правила за цели ски зони и нови фундаменти, което спира изграждането на модерни станции и нови трасета. Притесненията обаче са, че промени в закона могат да отприщят по-масирано строителство и инвестиционни намерения в планините в цялата страна. Подмяна на лифтовете засега заради закона е блокирана още на Мальовица, Пампорово, Банско и Боровец. "А и на Витоша не могат да бъдат подновени съоръженията въпреки намеренията на кмета, защото в допълнение има изтекъл план за управление на природния парк, който обаче е действащ и забранява строителството", обясни Шишков. Засега от думите му става ясно, че сред основните цели на промените ще е въвеждането на ясно определение за ски зони в българското законодателство, каквото сега липсва.Това ще позволи да се планира и реализира подмяната на цели линейни съоръжения с началните, междинни и крайни станции, а не както досега - може да се подменят само старите стълбове с нови. Предвижда се всички дейности да бъдат детайлно регламентирани, вкл.възможностите за разширяване на сервитутите на земите и горския фонд при необходимост от модернизация или развитие на съществуващите съоръжения. В обхвата на бъдещите правила ще попаднат не само лифтовете и влековете, но и свързаната с тях инфраструктура, вкл. системите за изкуствен сняг. Това са много важни текстове, които със сигурност ще доведат и до дълги дебати. Най-важното е промените да са за всички, а не само за избрани. Големият разговор тепърва предстои. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Мъжът днес

Китайските AI модели: "дестилация" или иновация

20% от германците не могат да си позволят лятна почивка - и къде е България на картата им

Те пътуват трескаво, почти в невроза: германците са световен лидер по пътешестване, но през лятото на 2026 г. ваканцията все по-често се оказва въпрос на пари. Според германски медии около 20% от германците нямат достатъчно финансов ресурс дори само за една седмица почивка извън домашните четири стени. По последни данни това лято близо 18.6% от тях изобщо не пътуват, като делът на хората, които си остават вкъщи, постоянно се увеличава след пандемията от COVID-19. Най-силно засегнати са домакинствата с ниски доходи, за които поскъпването на хотелите, самолетните билети, железопътния транспорт и автомобилите под наем вече създава непреодолими трудности. Така лъсва и разделението в германското общество, което иначе от десетилетия е известно като доста компактно и като горещ привърженик на летните почивки. Днес за част от хората отпуската далеч от дома е начин за възстановяване и малко бягство от заобикалящите ги многобройни кризи, а за други се превръща в разход, който взривява семейния бюджет. Напук на всичко казано дотук: въпреки инфлацията, икономическата несигурност и геополитическите кризи германците не се отказват от отпуските. Напротив - общите разходи за пътувания достигат рекордни равнища. Средностатистическият "хер Мюлер" харчи около 1600 евро за основната си годишна почивка, като сумата включва транспорт, настаняване, храна и развлечения. На ден разходите на германския отпускар възлизат приблизително на 130 евро на човек. Тези 130 евро обаче се харчат доста предпазливо, а германският турист става все по-внимателен. Той вече резервира по-рано, сравнява повече оферти, избира апартаменти вместо хотели, намалява продължителността на престоя и търси по-евтини дестинации. Според анализите на туроператорите германците не искат да се откажат от почивката, обаче променят начина, по който я организират. На този фон България има потенциал да се възползва от търсенето на по-достъпни европейски дестинации - и според туроператорите вече е на девето място сред дестинациите за лятна почивка. За германските туристи България традиционно се свързва най-вече с Черноморието, с доброто съотношение между цена и качество и възможността за по-достъпна морска почивка в сравнение с част от конкурентите в Средиземноморието. От много летища в Германия има директни полети до Варна и Бургас, чието времетраене (2.5-3 часа) изглежда напълно поносимо. Освен това на семействата с деца България предлага изгодни опции, семейни хотели и ол-инклузив пакети, а възможността да се комбинира плаж с планински туризъм е изключително привлекателна за много германци. Не случайно тази година един от най-големите туристически концерни в света, германската TUI Group, в периода 24-26 септември 2026 г. провежда тъкмо на "Златни пясъци" годишната стратегическа среща на висшия си мениджмънт - с очакваното участие на около 155 високопоставени мениджъри на TUI. Целта на домакинството е България да представи пред ръководството на TUI потенциала си като туристическа дестинация - не само за летен морски туризъм, но и за удължаване на сезона - културен, СПА и целогодишен туризъм. Всичко това звучи прекрасно, обаче България все още е твърде далеч назад от абсолютните фаворити на германците. Причините са свързани с по-слабата разпознаваемост на бранда спрямо Испания, Италия или Гърция, както и с конкуренцията от Турция, която през последните години предлага агресивни цени и силно развит ол-инклузив сегмент. Черноморският сезон е кратък, обслужването в българските курорти има лоша слава, а държавната политика в областта на туризма досега не е постигнала почти нищо за популяризирането на дестинацията и за удължаването на сезона. За германския турист през 2026 г. цената е един от най-важните фактори, което все пак поставя България в добра позиция, но само ако успее да предложи качество, сигурност и по-добро туристическо преживяване. Иначе самите германци най-много обичат да почиват в Германия. Вътрешният туризъм запазва силни позиции заради удобството, сигурността и липсата на разходи за самолет. Следват традиционните европейски фаворити Италия, Испания, Австрия, Гърция и Турция, които привличат с няколко различаващи се свойства: Австрия и Италия са съвсем близо, а другите средиземноморски дестинации предлагат слънце, море и вкусна храна. Нов елемент в планирането на отпуската през 2026 г. е ролята на изкуствения интелект. Според проучване на NIM, цитирано от германския седмичник Die Zeit, 14.4% от германците използват модели като ChatGPT, Gemini или Claude като дигитален туристически помощник - за избор на дестинации, сравнение на бюджети и идеи за резервации. Туристическите бюра все още запазват доверието на клиентите при финалното резервиране, но вече не са единственият източник на информация. Промяната е особено важна за по-младите пътници, които все по-често започват планирането на пътуването си онлайн и чрез разговор с AI. Въпреки климатичните призиви и дебата за устойчив туризъм поведението на германците остава консервативно и най-вече практично. Според данните, цитирани от Die Zeit, около 60% пътуват с автомобил, най-често с двигател с вътрешно горене, а около 40% използват самолет, като влакът остава по-скоро третостепенен избор. Въпреки обществения натиск за някаква "морална промяна" към по-малко полети реалността се оказва различна. Когато става дума за семейна почивка, удобството и цената често надделяват над екологичните съображения. Въпреки войните, икономическата несигурност и политическите кризи германците продължават да възприемат почивката като важна част от живота. За много хора тя вече не е символ на лукс, а предпазлив опит да запазят усещане за нормалност. Същевременно новата реалност вече е налице: германците все още искат да пътуват, но все повече от тях трябва внимателно да избират кога, къде и колко могат да си позволят. Именно тази промяна - от спонтанното пътуване към внимателно планираната ваканция - вече обуславя туристическия сезон 2026. Българският туристически пазар също трябва бързо да го осъзнае. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Ивайло Константинов иска да вземе бензиностанциите на Gazprom под наем за 1 евро

Аутплейсмънт, или как работодател помага на съкратените служители

Изкуственият интелект, преструктурирането на бизнесите и забавянето в някои индустрии увеличават броя на компаниите, които освобождават служители. Наред с финансовите обезщетения все повече работодатели започват да инвестират и в друга форма на подкрепа - услугата аутплейсмънт (outplacement), позната още като "кариерна подкрепа при освобождаване от работа". Макар в България услугите за кариерен преход все още да се използват сравнително рядко, в много западноевропейски държави работодателите често ги включват като част от социалните мерки при преструктуриране и колективни съкращения. В страни като Франция подобна подкрепа е регламентирана в рамките на процедурите при масови уволнения, а в други държави широко се прилага чрез колективни трудови договори или като утвърдена работодателска практика. Целта е работещите по-бързо да намерят нова работа, а работодателят да покаже, че носи отговорност и след края на трудовото правоотношение. 2026 г. изисква смели управленски решения. Разберете как успешната трансформация в бизнеса започва от личната промяна, последвана от преосмисляне на структурата и колаборацията между човека и AI. Най-често програмите за аутплейсмънт включват: индивидуално кариерно консултиране, изготвяне на автобиография, подготовка за интервю, обучения, ориентиране към нови професии и съдействие при търсенето на работа. В България те се използват предимно от международни компании, особено при по-мащабни преструктурирания. "Услугата "помощ от работодател за кариерен преход" е малко позната в нашата страна. В държави в Европа като Дания, Финландия, Швеция, Франция и Испания при съкращения на персонал тази услуга е задължителна по закон с цел работодателят да подкрепи освободените служители за прехода им към следващото им работно място. Затова и в България приоритетно тази услуга се избира от международните бизнеси", казва Надежда Василева, изпълнителен директор на "Адеко България". Причината услугата да става все по-актуална не е само заради икономическата несигурност. Все по-голямо влияние върху пазара на труда оказва и изкуственият интелект. Глобално проучване на LHH, компания от Adecco Group, проведено сред 8281 участници в 17 държави, показва, че хората, загубили работата си заради AI, значително по-често остават без работа за дълъг период. Само 36.9% успяват да започнат нова работа в рамките на три месеца, а останалите прекарват по-дълго време извън пазара на труда. "Установените психологически ефекти от загуба на работа могат да бъдат емоционален шок, съмнение в професионална идентичност, хронична тревожност и несигурност, депресия, социална отчужденост и загуба на професионални контакти и връзки, гняв и чувство на негодувание, че си предаден от организацията, на която си бил лоялен", казва Мария Янева, мениджър на LHH за България. "Тези теми отразяват многопластова загуба на доходи и други ресурси, включително идентичност, контрол, пригодност за работоспособност и социална принадлежност." Данните показват още, че 12.4% от останалите без работа посочват AI като основна причина за освобождаването им. В същото време друго проучване на Adecco Group сочи, че 46% от мениджърите вече са намалили персонала си заради внедряването на изкуствен интелект, а 54% очакват да наемат по-малко хора през следващите пет години. Най-силно засегнати засега са технологичните професии. Почти 24% от програмистите, останали без работа, посочват AI като причина за освобождаването им, докато в енергийния сектор този дял е 2.5%. Според анализа на Adecco технологичните промени вече не означават само намиране на нов работодател, а често и пълна промяна на кариерата. През 2024 г. 58% от хората, преминали през програмите за кариерен преход на LHH, са започнали работа в напълно нова професия. Повече от 70% са усвоили AI умения самостоятелно, докато едва 10.4% са получили обучение, организирано от работодателя си. Според Надежда Василева това показва, че компаниите все още изостават в подготовката на хората за променящия се пазар на труда. Програмите за кариерен преход съкращават периода извън пазара на труда и улесняват професионалната промяна, е нейното мнение. Почти 60% от хората, които преминават през програмите за преквалификация на Adecco, избират напълно нова професия, показва глобалното проучване. "За България процентът е по-скоро около 15 - 20 по наши наблюдения и разликата се дължи на рекордно високата заетост и недостиг на кадри в почти всяка сфера, което води до по-лесно намиране на работа за освободените служители", казва Василева. Кариерните промени не се изчерпват с овладяването на нови умения и технологии. Все по-голяма тежест придобиват критичното мислене, адаптивността, емоционалната интелигентност и умението хората да работят заедно с AI, а не просто да използват отделни инструменти. Сред техническите компетентности най-търсени вече са AI грамотността, работата с данни и разработването на ефективни промптове за AI. "В последните 1-2 години се повиши много търсенето на услуги по аутплейсмънт и кариерен преход от IT сектора поради мащабните реорганизации в тази индустрия в световен мащаб. Определено предлагането на такива специалисти надвишава търсенето в момента, а и се налага тези специалисти доста да занижат очакванията си за заплати. Други засегнати сектори са услугите, търговия на дребно, застраховане, медии, транспорт, телекомуникации, автомобилна индустрия", казва Янева. Заводът за хартия "Монди Стамболийски", в който към момента работят 55 души и е пред продажба на новорегистрирано дружество на собствениците на "Винпром Пещера", прилага програма на аутплейсмънт при закриването на предприятието си. Решението за прекратяване на дейността е взето през септември 2024 г., а основната вълна от съкращения е през януари 2025 г. Тогава компанията освобождава около 220 души, а поетапните съкращения засягат общо 350 служители, разказва Надежда Василева. Много от хората са работили само в предприятието и никога не са търсили друга работа. Това подтиква ръководството да се обърне към външен партньор за професионална кариерна подкрепа. Преди да избере доставчик на услугата, компанията първо проучва дали самите служители биха имали интерес да участват, а след това избраният партньор организира групови срещи, индивидуални консултации и едномесечни програми за част от освободените служители. "Най-голям интерес предизвикваха груповите срещи, на които хората получиха информация как изглежда пазарът на труда, кои работодатели наемат персонал и как да започнат процеса по кандидатстване", казва Надежда Василева. Около две трети от освободените служители се включват в поне една от формите на програмата. Друго дружество - "Сарантис България", използва програма за аутплейсмънт в края на 2025 г., когато прави сериозно преструктуриране в организацията и освобождава близо 30% от служителите си - около 40 души. Те работят основно в отделите "Продажби" и "Логистика" в градовете София, Враца, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора. Решението за аутплейсмънт е взето на местно ниво и одобрено от централния офис в Гърция. Компанията прилага програмата в пълния ѝ обхват - обучение на засегнатите служители как да си намерят работа, с директна подкрепа от "Адеко" и съдействие при търсенето на нов работодател. "Консултантите на "Адеко" помогнаха на хората да намерят най-подходящото място за себе си. Програмата беше с продължителност около три месеца. През първия месец основният акцент беше върху консултирането на колегите, а през следващите два месеца специалистите работеха индивидуално с тях, за да им помогнат да намерят нова работа", казва Цветомир Цветанов, директор "Човешки ресурси" в "Сарантис България". Около 28-29 души остават почти до края на програмата, а останалите още след първите срещи с Adecco и в рамките на няколко седмици успяват да заработят на друго място. Повечето освободени от "Сарантис" хора продължават да работят в областта на продажбите и логистиката в дистрибуторски компании за хранителни

Разходите по американския дълг достигнаха 19-годишен връх, след като Фед отново остави лихвите без промяна

Доходността по американския държавен дълг достигна най-високото си ниво от 2007 г.. Това се случи след поредното решение на Федералния резерв в сряда да остави лихвите без промяна, което засили опасенията, че централната банка няма да успее да овладее инфлационния шок, предизвикан от войната с Иран. Доходността по 30-годишните американски държавни облигации скочи с 0.14 пр. пункта до 5.23% след решението на Фед в сряда - знак, че инвеститорите се тревожат, че рязкото поскъпване на петрола заради конфликта в Близкия изток може да доведе до продължителен период на висока инфлация. Това е най-голямото повишение след сътресенията около обявените от президента Доналд Тръмп мита през април 2025 г. Американските акции поевтиняха на фона на нарастващите разходи по заемите. Индексът S&P 500 загуби 1.5%, а Nasdaq 100, в който преобладават технологични компании, чувствителни към повишаването на доходността на облигациите, се понижи с 2.1%. Председателят на Фед Кевин Уорш заяви, че централната банка "няма да отстъпи" в битката да охлади инфлацията, въпреки решението да остави основната лихва на сегашното ѝ ниво в диапазона 3.5-3.75% на пето поредно заседание. Според Уорш покачването на доходността по облигациите през юни и юли на практика вече е довело до по-затегнати условия на финансиране. "Пазарните цени през този период не бяха в пауза. Те реагираха на данните за инфлацията в една посока, на силния икономически растеж - в друга, а номиналните и реалните лихви се повишиха", каза Уорш на пресконференция след заседанието. Експерти тълкуват думите на Уорш като "оставяме пазара да свърши работата вместо нас". "Най-големият провал на пресконференцията беше, че Уорш не обясни защо не повишиха лихвите", казва пред Financial Times Робърт Сокин, главен икономист в PGIM за САЩ. Председателят на Фед увери, че централната банка е готова да направи необходимото, за да свали инфлацията, която през май достигна 4.1%, до целта на Фед от 2% - ниво, което институцията не е успявала да постигне през последните поне пет години. Пазарите оценяваха вероятността Фед да повиши лихвите в сряда на около една трета, което накара част от инвеститорите да залагат на изненадващо увеличение. Решението в сряда не е било подкрепено от трима членове на Комитета по отворените пазари (FOMC), които са настояли лихвите да бъдат повишени. На фона на разногласията между централните банкери много инвеститори залагат, че Фед скоро ще бъде принуден да вдигне лихвите, ако покачващите се цени на петрола предизвикат нова вълна на поскъпване. Цените на горивата в САЩ се повишиха рязко след предишното заседание на Фед през юни, тъй като напрежението около Иран ескалира, а трафикът през Ормузкия проток почти спря. В сряда Тръмп предупреди, че ще нанесе "тежък удар" на Иран след последната атака срещу американски военни обекти. Макар централните банкери обикновено да се фокусират върху по-слабо волатилните компоненти на инфлацията, поскъпването на енергията може да има ефект към по-широко увеличение на разходите за потребителите и бизнеса. Войната добави нов инфлационен натиск в американската икономика в допълнение към този от митата и AI бума. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

Заради Русия и Тръмп, Исландия и Норвегия все повече разглеждат ЕС като щит

Двойният шок от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и продължаващата война на Русия срещу Украйна фундаментално пренаредиха погледа върху сигурността на европейски държави. За Исландия и Норвегия - и двете членки на НАТО, и двете дълбоко интегрирани в ЕС чрез Европейското икономическо пространство (ЕИП), но и двете формално извън блока - въпросът за членството вече не е просто икономически или бюрократичен, а се разглежда като екзистенциална тема. Тръмп спомена Исландия не по-малко от четири пъти в речта си на Световния икономически форум в Давос, а неговият кандидат за посланик в Рейкявик се пошегува, че стратегически важният арктически остров може да "стане 52-ри щат на САЩ". За страна без собствена постоянна армия, изцяло зависима от споразумение за отбрана със САЩ за своята сигурност, тези думи фокусираха вниманието с необичайна бързина. В същото време отворените заплахи на Тръмп да завземе Гренландия - автономна територия на съюзник от НАТО в лицето на Дания - изпратиха ясно послание към исландските политици, че предишните близки отношения с Вашингтон може би не гарантират нищо. Норвегия даде подобен сигнал за тревога. Министърът на външните работи на Еспен Барт Ейде призна миналата година, че страната е "напълно наясно, че разликата между членството в ЕС и членството в ЕИП се увеличава", тъй като Осло не е в състояние да повлияе пряко на търговските напрежения между ЕС и САЩ, които вече нанасят вреда на норвежката икономика. През януари правителството на Норвегия дори падна заради прилагането на енергийни политики на ЕС, в изготвянето на които Осло не е имало официална роля - ярък пример за цената да не си пълноправен член на блока. От двете страни Исландия е значително по-напред в преосмислянето на отношението към ЕС. Управляващата коалиция в Рейкявик обеща референдум до 2027 г. за това дали да се възобновят замразените преговори за членство, като според информациите графикът се ускорява. Министърът на външните работи на Исландия Торгердур Катрин Гуннарсдотир заяви пред Bloomberg, че ЕС "се е променил много", откакто преговорите бяха преустановени през 2013 г., а светът "сега е различно място". Референдумът е насрочен за 29 август, като на исландците ще бъде зададен въпросът дали правителството им трябва да възобнови преговорите за присъединяване, като евентуалното споразумение за членство ще бъде подложено на второ обществено гласуване. Последните проучвания сочат, че проевропейският лагер има значителна преднина: около 57% от исландците подкрепят възобновяването на преговорите, около 30% са против. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде знак, че Исландия е твърдо в полезрението на Брюксел, като прие премиера Криструн Фростадотир и заяви, че партньорството "осигурява стабилност и предвидимост в един нестабилен свят". Забележително е, че самата фон дер Лайен включи както Исландия, така и Норвегия сред 12-те държави "в списъка на чакащите" за присъединяване към ЕС - забележка, за която кабинетът ѝ по-късно потвърди, че е била умишлена, а не грешка. Пътят на Исландия към членство би бил по-бърз от този на повечето кандидати, тъй като тя вече е започнала преговори за присъединяване, преди да ги преустанови през 2013 г. Страната вече е част от Шенгенското пространство и се придържа стриктно към правилата и ценностите на ЕС. Министърът на външните работи на Исландия посочи, че преговорите биха могли да приключат в рамките на около година и половина, въпреки че риболовът - въпросът, който исторически е най-чувствителен от политическа гледна точка - ще остане централен казус. Ситуацията в Норвегия е по-сложна от политическа гледна точка. Страната отхвърли членството в ЕС в два референдума - с малка разлика както през 1972 г., така и през 1994 г. Управляващата Работническа партия, макар и номинално проевропейска, не е настоявала за ново гласуване. Все пак политическият пейзаж тихо се променя. Лидерката на Консервативната партия Ине Ериксен Сьорейде представлява съчетание на авторитет в мейнстрийма с ангажирана проевропейска политика. Нейната предшественичка на поста, бившата министър-председателка Ерна Солберг, заяви категорично: "Вярвам, че Норвегия би била по-добра държава, ако бяхме член на ЕС". Общественото мнение се е променило значително. Докато още през 2016 г. противопоставянето на членството в ЕС е било над 70%, към края на 2024 г. то е спаднало до около 46,7%, а подкрепата е достигнала почти 35% - най-високото ниво от 2009 г. насам. Проучване на Sentio, публикувано в началото на 2025 г., отбеляза 43% "за" срещу 37% "против". Макар че много от норвежците все още се противопоставят на членството, мнозинството вече подкрепя провеждането на нов референдум по въпроса. Най-голямото препятствие в Осло остава политическо, а не обществено. Партията на прогреса, вероятен коалиционен партньор на консерваторите във всяко бъдещо правителство, твърдо се противопоставя на членството в ЕС от 2016 г. насам. Без подкрепата на всички формации референдумът остава недостижим, а норвежкото ръководство засега "изключва подновяване на дебата за ЕС". Все пак наблюдатели отбелязват, че ако Исландия гласува с "да" през август, Норвегия внезапно ще се окаже в много по-изолирана позиция като единствената скандинавска държава извън ЕС, споделяща споразумение за ЕИП само с Лихтенщайн. От гледна точка на Брюксел разширяването на север не е благотворителност, а стратегия. Норвегия би донесла енергийна сигурност, суверенитет в Арктика и един от най-значимите суверенни фондове в Европа. Исландия би допринесла с експертиза в областта на възобновяемата енергия и морско присъствие в регион с нарастваща геополитическа конкуренция. И двете страни са стабилни, проспериращи демокрации, които вече споделят правилата, ценностите и стратегическите интереси на ЕС. "В днешния свят, където всички се борят за оцеляване, членството в политически съюз като ЕС не е верига, а щит", както го формулират анализаторите от PubAffairs Bruxelles. Общата нишка, която обединява преоценката и в двете страни, е преориентирането от вътрешни и икономически съображения към възприемане на ЕС като геополитическа опора - особено ако надеждността на НАТО под ръководството на САЩ продължава да се пропуква. Даниел Хегедус, директор за Централна Европа в German Marshall Fund, твърди, че ЕС трябва да използва кризата с Гренландия, за да "премине в геополитическа офанзива" и да съживи перспективата за разширяване в Скандинавия. Осемте скандинавско-балтийски държави се очертават като нов център на тежестта в Северна Европа, като шест от тях вече са членове на ЕС. Присъединяването на Норвегия и Исландия би затворило кръга и значително би укрепило регионалното сближаване. Референдумът в Исландия през август представлява най-непосредственото изпитание за новото настроение в Скандинавия. Ако исландците гласуват за подновяване на преговорите за присъединяване, ефектът върху политическия дебат в Норвегия може да бъде значителен и бърз. За Норвегия пътят ще е по-дълъг - ще се изисква не само обществено мнозинство, но и коалиция от политическа воля, която все още не съществува. И все пак за първи път от десетилетия насам въпросът вече не е дали членството в ЕС е на дневен ред, а кога и при какви условия дневният ред ще доведе до окончателен отговор. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД