Заради Русия и Тръмп, Исландия и Норвегия все повече разглеждат ЕС като щит

Двойният шок от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и продължаващата война на Русия срещу Украйна фундаментално пренаредиха погледа върху сигурността на европейски държави. За Исландия и Норвегия - и двете членки на НАТО, и двете дълбоко интегрирани в ЕС чрез Европейското икономическо пространство (ЕИП), но и двете формално извън блока - въпросът за членството вече не е просто икономически или бюрократичен, а се разглежда като екзистенциална тема. Тръмп спомена Исландия не по-малко от четири пъти в речта си на Световния икономически форум в Давос, а неговият кандидат за посланик в Рейкявик се пошегува, че стратегически важният арктически остров може да "стане 52-ри щат на САЩ". За страна без собствена постоянна армия, изцяло зависима от споразумение за отбрана със САЩ за своята сигурност, тези думи фокусираха вниманието с необичайна бързина. В същото време отворените заплахи на Тръмп да завземе Гренландия - автономна територия на съюзник от НАТО в лицето на Дания - изпратиха ясно послание към исландските политици, че предишните близки отношения с Вашингтон може би не гарантират нищо. Норвегия даде подобен сигнал за тревога. Министърът на външните работи на Еспен Барт Ейде призна миналата година, че страната е "напълно наясно, че разликата между членството в ЕС и членството в ЕИП се увеличава", тъй като Осло не е в състояние да повлияе пряко на търговските напрежения между ЕС и САЩ, които вече нанасят вреда на норвежката икономика. През януари правителството на Норвегия дори падна заради прилагането на енергийни политики на ЕС, в изготвянето на които Осло не е имало официална роля - ярък пример за цената да не си пълноправен член на блока. От двете страни Исландия е значително по-напред в преосмислянето на отношението към ЕС. Управляващата коалиция в Рейкявик обеща референдум до 2027 г. за това дали да се възобновят замразените преговори за членство, като според информациите графикът се ускорява. Министърът на външните работи на Исландия Торгердур Катрин Гуннарсдотир заяви пред Bloomberg, че ЕС "се е променил много", откакто преговорите бяха преустановени през 2013 г., а светът "сега е различно място". Референдумът е насрочен за 29 август, като на исландците ще бъде зададен въпросът дали правителството им трябва да възобнови преговорите за присъединяване, като евентуалното споразумение за членство ще бъде подложено на второ обществено гласуване. Последните проучвания сочат, че проевропейският лагер има значителна преднина: около 57% от исландците подкрепят възобновяването на преговорите, около 30% са против. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен даде знак, че Исландия е твърдо в полезрението на Брюксел, като прие премиера Криструн Фростадотир и заяви, че партньорството "осигурява стабилност и предвидимост в един нестабилен свят". Забележително е, че самата фон дер Лайен включи както Исландия, така и Норвегия сред 12-те държави "в списъка на чакащите" за присъединяване към ЕС - забележка, за която кабинетът ѝ по-късно потвърди, че е била умишлена, а не грешка. Пътят на Исландия към членство би бил по-бърз от този на повечето кандидати, тъй като тя вече е започнала преговори за присъединяване, преди да ги преустанови през 2013 г. Страната вече е част от Шенгенското пространство и се придържа стриктно към правилата и ценностите на ЕС. Министърът на външните работи на Исландия посочи, че преговорите биха могли да приключат в рамките на около година и половина, въпреки че риболовът - въпросът, който исторически е най-чувствителен от политическа гледна точка - ще остане централен казус. Ситуацията в Норвегия е по-сложна от политическа гледна точка. Страната отхвърли членството в ЕС в два референдума - с малка разлика както през 1972 г., така и през 1994 г. Управляващата Работническа партия, макар и номинално проевропейска, не е настоявала за ново гласуване. Все пак политическият пейзаж тихо се променя. Лидерката на Консервативната партия Ине Ериксен Сьорейде представлява съчетание на авторитет в мейнстрийма с ангажирана проевропейска политика. Нейната предшественичка на поста, бившата министър-председателка Ерна Солберг, заяви категорично: "Вярвам, че Норвегия би била по-добра държава, ако бяхме член на ЕС". Общественото мнение се е променило значително. Докато още през 2016 г. противопоставянето на членството в ЕС е било над 70%, към края на 2024 г. то е спаднало до около 46,7%, а подкрепата е достигнала почти 35% - най-високото ниво от 2009 г. насам. Проучване на Sentio, публикувано в началото на 2025 г., отбеляза 43% "за" срещу 37% "против". Макар че много от норвежците все още се противопоставят на членството, мнозинството вече подкрепя провеждането на нов референдум по въпроса. Най-голямото препятствие в Осло остава политическо, а не обществено. Партията на прогреса, вероятен коалиционен партньор на консерваторите във всяко бъдещо правителство, твърдо се противопоставя на членството в ЕС от 2016 г. насам. Без подкрепата на всички формации референдумът остава недостижим, а норвежкото ръководство засега "изключва подновяване на дебата за ЕС". Все пак наблюдатели отбелязват, че ако Исландия гласува с "да" през август, Норвегия внезапно ще се окаже в много по-изолирана позиция като единствената скандинавска държава извън ЕС, споделяща споразумение за ЕИП само с Лихтенщайн. От гледна точка на Брюксел разширяването на север не е благотворителност, а стратегия. Норвегия би донесла енергийна сигурност, суверенитет в Арктика и един от най-значимите суверенни фондове в Европа. Исландия би допринесла с експертиза в областта на възобновяемата енергия и морско присъствие в регион с нарастваща геополитическа конкуренция. И двете страни са стабилни, проспериращи демокрации, които вече споделят правилата, ценностите и стратегическите интереси на ЕС. "В днешния свят, където всички се борят за оцеляване, членството в политически съюз като ЕС не е верига, а щит", както го формулират анализаторите от PubAffairs Bruxelles. Общата нишка, която обединява преоценката и в двете страни, е преориентирането от вътрешни и икономически съображения към възприемане на ЕС като геополитическа опора - особено ако надеждността на НАТО под ръководството на САЩ продължава да се пропуква. Даниел Хегедус, директор за Централна Европа в German Marshall Fund, твърди, че ЕС трябва да използва кризата с Гренландия, за да "премине в геополитическа офанзива" и да съживи перспективата за разширяване в Скандинавия. Осемте скандинавско-балтийски държави се очертават като нов център на тежестта в Северна Европа, като шест от тях вече са членове на ЕС. Присъединяването на Норвегия и Исландия би затворило кръга и значително би укрепило регионалното сближаване. Референдумът в Исландия през август представлява най-непосредственото изпитание за новото настроение в Скандинавия. Ако исландците гласуват за подновяване на преговорите за присъединяване, ефектът върху политическия дебат в Норвегия може да бъде значителен и бърз. За Норвегия пътят ще е по-дълъг - ще се изисква не само обществено мнозинство, но и коалиция от политическа воля, която все още не съществува. И все пак за първи път от десетилетия насам въпросът вече не е дали членството в ЕС е на дневен ред, а кога и при какви условия дневният ред ще доведе до окончателен отговор. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД