Разходите по американския дълг достигнаха 19-годишен връх, след като Фед отново остави лихвите без промяна

Доходността по американския държавен дълг достигна най-високото си ниво от 2007 г.. Това се случи след поредното решение на Федералния резерв в сряда да остави лихвите без промяна, което засили опасенията, че централната банка няма да успее да овладее инфлационния шок, предизвикан от войната с Иран. Доходността по 30-годишните американски държавни облигации скочи с 0.14 пр. пункта до 5.23% след решението на Фед в сряда - знак, че инвеститорите се тревожат, че рязкото поскъпване на петрола заради конфликта в Близкия изток може да доведе до продължителен период на висока инфлация. Това е най-голямото повишение след сътресенията около обявените от президента Доналд Тръмп мита през април 2025 г. Американските акции поевтиняха на фона на нарастващите разходи по заемите. Индексът S&P 500 загуби 1.5%, а Nasdaq 100, в който преобладават технологични компании, чувствителни към повишаването на доходността на облигациите, се понижи с 2.1%. Председателят на Фед Кевин Уорш заяви, че централната банка "няма да отстъпи" в битката да охлади инфлацията, въпреки решението да остави основната лихва на сегашното ѝ ниво в диапазона 3.5-3.75% на пето поредно заседание. Според Уорш покачването на доходността по облигациите през юни и юли на практика вече е довело до по-затегнати условия на финансиране. "Пазарните цени през този период не бяха в пауза. Те реагираха на данните за инфлацията в една посока, на силния икономически растеж - в друга, а номиналните и реалните лихви се повишиха", каза Уорш на пресконференция след заседанието. Експерти тълкуват думите на Уорш като "оставяме пазара да свърши работата вместо нас". "Най-големият провал на пресконференцията беше, че Уорш не обясни защо не повишиха лихвите", казва пред Financial Times Робърт Сокин, главен икономист в PGIM за САЩ. Председателят на Фед увери, че централната банка е готова да направи необходимото, за да свали инфлацията, която през май достигна 4.1%, до целта на Фед от 2% - ниво, което институцията не е успявала да постигне през последните поне пет години. Пазарите оценяваха вероятността Фед да повиши лихвите в сряда на около една трета, което накара част от инвеститорите да залагат на изненадващо увеличение. Решението в сряда не е било подкрепено от трима членове на Комитета по отворените пазари (FOMC), които са настояли лихвите да бъдат повишени. На фона на разногласията между централните банкери много инвеститори залагат, че Фед скоро ще бъде принуден да вдигне лихвите, ако покачващите се цени на петрола предизвикат нова вълна на поскъпване. Цените на горивата в САЩ се повишиха рязко след предишното заседание на Фед през юни, тъй като напрежението около Иран ескалира, а трафикът през Ормузкия проток почти спря. В сряда Тръмп предупреди, че ще нанесе "тежък удар" на Иран след последната атака срещу американски военни обекти. Макар централните банкери обикновено да се фокусират върху по-слабо волатилните компоненти на инфлацията, поскъпването на енергията може да има ефект към по-широко увеличение на разходите за потребителите и бизнеса. Войната добави нов инфлационен натиск в американската икономика в допълнение към този от митата и AI бума. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД