Логистични войни: Защо САЩ склониха да правят оръжия в Европа

Когато в понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди временно спиране на подновената военна кампания срещу Иран след две седмици въздушни удари, световните пазари "въздъхнаха" с облекчение, а цената на петрола рязко спадна с около 7%. На този фон някак почти се изгуби не по-малко важната информация, че съветниците по националната сигурност на щатския държавен глава отново директно са го предупредили за "стопяващите се запаси от боеприпаси, които биха могли да попречат на продължителна военна кампания в региона". Всъщност ефектите от това са глобални и се простират далеч отвъд пределите на Близкия изток, особено ако Китай реши да завземе Тайван със сила. Според източници на авторитетното издание Axios командващият на американските сили в региона адмирал Брадли Купър е информирал Тръмп, че "военната кампания срещу Иран е достигнала границата на своята ефективност". Подобни предупреждения са дошли също от вицепрезидента Джей Ди Ванс и председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн, като последният също е говорил за "намаляващите запаси от боеприпаси от висок клас, които включват зенитни ракети за системите Patriot и нападателни оръжия като крилатите ракети Tomahawk". Суровата реалност е, че едновременните войни в Украйна и Близкия изток изчерпват с безпрецедентна скорост запасите на Запада от високотехнологични ракети и това дълго няма как да да бъде компенсирано без спешни и понякога "креативни" мерки. След десетилетия занемаряване на военните поръчки - както от страна на САЩ, така и на техните съюзници, в момента американската отбранителна индустрия, която почти е монополизирала производството на най-съвършените оръжия, не може бързо да отговори на рязко променящата се среда за сигурност и реалности на съвременната война. Революцията в използването на евтини безпилотни системи и особено на дронове камикадзе например тотално предефинира концепцията за организацията на противовъздушната отбрана - нещо, за което армията на САЩ и техните съюзници се оказаха неподготвени с техните софистицирани, но изключително скъпи и бавни за производство зенитно-ракетни установки и боеприпаси. Затова, на фона на риска от евентуално избухване на следваща война с участието на САЩ, американският военно-промишлен комплекс явно ще бъде принуден да разхлаби хватката си над оръжейния пазар, просто защото не смогва сам да отговори на търсенето. Това само по себе се превръща в огромен риск за сигурността на Запада. Индикации за подобна тенденция бяха дадени на срещата на най-развитите западни държави от групата G7 в средата на юни във Франция и бяха официализирани около лидерската среща на страните от НАТО в Анкара в началото на юли. Още във Франция президентът на САЩ намекна, че неговата администрация обмисля да разреши на американските отбранителни компании да лицензират производство на оръжейни системи в Европа и Украйна. "Те биха искали да могат да го направят, а ние ще разгледаме тази възможност", каза Тръмп пред журналисти на 17 юни. Паралелно в този дух се изказа и германският канцлер Мерц. "Изправени сме пред проблема, че произвеждаме твърде малко и това може да бъде компенсирано чрез лицензиране на компании, които имат нужния производствен капацитет. Това включва както европейски, така и украински фирми", каза той след срещата на G7. Френският президент Макрон коментира от своя страна, че по време на разговорите в Евиан Тръмп е настоял "за мобилизация на американската отбранителна индустрия и капацитета за доставка на подобно оборудване". На практика това е огромен пробив, тъй като САЩ традиционно са изключително протекционистки настроени по отношение на отбранителните си технологии и лицензионните споразумения в тази сфера поради опасения за националната си безопасност, защитата на интелектуалната собственост и сигурността на веригите за доставки. Големите новини по темата дойдоха по време на срещата на лидерите на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли. "Светът ще види как индустриите на Северна Америка и Европа работят ръка за ръка, създават иновации и разработват способности от следващо поколение", коментира генералният секретар на алианса Марк Рюте, анонсирайки отбранителни сделки на стойност над 54 млрд. долара, част от които включват трансатлантическо сътрудничество с трансфер на американски технологии. По време на срещата на НАТО беше обявено, че щатската компания Lockheed Martin и германската Rheinmetall ще започнат в Европа производство на оперативно-тактическите ракети ATACMS за реактивните системи HIMARS. Боеприпасите са с обсег 300 км и демонстрираха своята смъртоносна ефективност на фронта в Украйна. Именно благодарение на HIMARS украинската армия успя да обърка офанзивните планове на Путин в първата година на пълномащабната война. В Анкара също така щатската Raytheon (RTX) обяви сътрудничество с Белгия, Канада, Финландия, Германия, Холандия, Норвегия и Великобритания за производство на ракети AIM-120 AMRAAM. Те са стандартен далекобоен боеприпас от типа "въздух-въздух" за натовските изтребители. Освен това могат да се използват от наземни системи за противовъздушна отбрана NASAMS, произвеждани от норвежката отбранителна компания Kongsberg и американската Raytheon. Отделно Германия и Нидерландия подписаха споразумение за европейско производство на преносимите зенитни ракети Stinger, а Boeing и Rheinmetall - Италия договориха партньорство за асемблиране на планиращите бомби Small Diameter Bomb (SDB-I). Щатската фирма Anduril пък се ангажира да направи фабрика за лоукост крилатите ракети Barracuda-500 в Полша. Може би най-важният проект, обявен на форума в Анкара, обаче беше партньорството на Германия, Нидерландия, Полша и Швеция с американския отбранителен гигант Lockheed Martin за изграждане на предприятие за поддръжка на зенитните ракети PAC-3 за системите Patriot в Европа. Според зам.-министъра на отбраната на САЩ Майкъл Дъфи все още не е ясно точно къде ще са производствените мощности. Той обаче намекна, че начинанието може да прерасне от обслужване в производство. "Оставяме отворена възможността за производство отвъд границите на САЩ, абсолютно", каза Дъфи пред журналисти. Впоследствие в Анкара президентът на САЩ Тръмп изненадващо обяви също, че ще убеди военните корпорации Lockheed Martin и Raytheon да лицензират производство на боеприпаси за Patriot в Украйна. Малко по-късно Франция обяви, че ще издаде лиценз на Украйна за производство на ракетите Aster 30 за нейните зенитни системи SAMP/T. Паралелно Пентагонът без много шум стартира проект за разработка на лоукост-ракети за Patriot, които да струват до 1 млн. долара и да са предназначени за по-нисък клас заплахи като дронове и бавни крилати ракети. На практика това би било сериозен пробив, тъй като те ще са около пет пъти по-евтини от най-авангардните боеприпаси PAC-3, предназначени за сваляне на свръхбързи балистични и хиперзвукови ракети. Американските военни също така разкриха, че за първи път от около 30 години са поръчали на Raytheon зенитни ракети от по-стария тип PAC-2. През тази седмица пък Lockheed Martin представи на авиоизложението във Фарнбъро, Великобритания "лоукост" версия на ракетите PAC-3, която да струва около половината от стандартните около 5 млн. долара за сметка на умерено редуцирани бойни способности. Всичко това означава, че на практика са мобилизирани всички налични ресурси за бързо попълване на складовете с дефицитни ПВО-боеприпаси. В навечерието на срещата на НАТО в Анкара обаче недостигът на американски боеприпаси от висок клас вече предизвикваше клокочещ гняв в европейските столици, които тихо недоволстваха, докато се опитваха да избегнат сблъсък с администрацията на Тръмп и да провокират по-мащабен срив в трансатлантическите отношения. "Има пет или шест паралелни проблема, които допринасят за всичко това", коментира пред The Guardian анонимен европейски дипломат, описвайки ситуацията с отклоняването на военни ресурси от Европа към Азия и приоритетното възстановяване на запасите от боеприпаси на съюзници като Израел. "Знаем, че не сме клиент номер едно", обобщава висшият служител, пожелал да остане неназован. От началото на тази година САЩ отложиха или прекратиха много ключови военни доставки за Европа, включително на крилати ракети Tomahawk за Германия, реактивни системи за залпов огън HIMARS и зенитни ракети PAC-3 за Patriot, за които се смята, че САЩ са изстреляли около 50% от своите запаси още към април покрай кампанията срещу Иран. Независимо от плановете за изграждане на производствени мощности на Стария континент, висши европейски дипломати се опасяват, че това ще отнеме между 5 и 10 години. Според тях се отваря опасен прозорец в сферата на сигурността, през който Европа все още ще увеличава капацитета на отбранителното си производство, докато САЩ са склонни да изтеглят своите войски и бойни способности по-рано. Така например около 20 държави чакат на опашка за доставка на зенитни боеприпаси за системите Patriot, като по изчисление на тинк-танка Center for Strategic and International Studies само САЩ ще се нуждаят от поне 42 месеца, за да презаредят собствените си запаси от боеприпаси, които преди началото на кампанията срещу Иран са били приблизително 2330 ракети. "Когато имате ограничено количество от нещо, възниква конкуренция - някой го получава, а друг - не", коментира Фил Гордън, бивш съветник по националната сигурност на бившия вицепрезидент на САЩ Камала Харис, добавяйки, че и администрацията на Байдън е била принудена да забавя доставки за съюзници заради войната в Украйна. Показателен пример за поведението на САЩ в тази плоскост беше поръчката на зенитно-ракетни системи Patriot за Швейцария. Тя беше отложена с няколко години, за да се приоритизира доставка за Германия, която от своя страна изпрати свои налични зенитни ракети на Украйна. А когато правителството в Берн се опита да замрази вноските си за системите Patriot, САЩ изтеглиха парите от паралелния проект за доставка на американски изтребители F-35 за швейцарската армия. В резултат на всичко това в момента Швейцария обмисля дали да не преоцени генерално отбранителното си сътрудничество със САЩ и да премине към поръчка на френско-италианска противовъздушна система SAMP/T. А в по-широк план поставя под въпрос надеждността на Тръмп като съюзник. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД