НДК: Златната ябълка, която загнива
Националният дворец на културата (НДК) е най-големият конгресен център на Балканския полуостров. В средата на 80-те години на миналия век той се превръща в един от символите столицата. Отварянето му поставя началото на десетилетия, в които сградата е домакин на културни събития, международни форуми, концерти, изложби и политически прояви. През годините НДК преминава през различни трансформации - от държавен културен комплекс, управляван като творческо-стопанско обединение, до акционерно дружество със 100% държавно участие, чийто принципал е Министерството на културата.
Заради скандалът със заплатата на изпълнителният му директор НДК отново влезе в обществения фокус.
Дълго време дворецът функционира извън стандартната рамка на търговските дружества, без публично оповестявани финансови отчети и без ясно уреден статут на собствеността върху недвижимото имущество. През 2011 г. с решение на Министерския съвет се създаде дружеството "Национален дворец на културата - Конгресен център София", като държавата, представлявана от министъра на културата, стана едноличен собственик на капитала, който в края на 2024 г. е на стойност 429 385 хил. лв.
В последващите години промяната на статута не премахва въпросите около управлението на комплекса. Ръководствата на НДК често са сменяни, а причините са били свързвани с необходимост от проверки на финансовото състояние и начина на управление.
В началото на юли месец с идването на новата власт дойде и нова рокада. Министърът на културата Евтим Милошев обяви, че към края на миналата година непокритата счетоводна загуба на НДК достига близо 49 млн. евро. По данни на ведомството загубата само за 2025 г. е нараснала почти 6 пъти спрямо 2024 г. И наистина в отчета се вижда скок от 0.6 на 4 млн. лв.
Наред с финансовите показатели Министерството на културата представи и данни за възнагражденията на съвета на директорите на дружеството, които драстично са се увеличили. От ведомството посочиха, че увеличението е извършено въз основа на протокол от август 2025 г., който според министъра е незаконосъобразен, тъй като в заповедта за заместване на министъра на културата не е била включена възможност за подписване на документи, свързани с държавни дружества.
Регистрираният капитал на НДК възлиза на над 219 млн. евро и представлява апортна вноска на целия сграден комплекс и прилежащия терен. Именно този статут поставя дружеството в сложна позиция - то едновременно трябва да функционира като пазарен субект, който генерира приходи, и като институция с обществена и културна функция. А финансовите отчети показват, че натрупаните проблеми вече не са временен период на затруднение, а се превръщат в структурен риск.
Прегледът на предоставените финансови отчети и междинни справки показва трайно влошаване на финансовото състояние на дружеството. Към края на 2025 г. НДК отчита непокрита загуба от минали години в размер на почти 49 млн. евро - сума, която директно намалява собствения капитал на дружеството и поставя въпроса доколко настоящият модел може да бъде устойчив в дългосрочен план. Паралелно с това се наблюдава намаляване на капиталовата база, ръст на разходите за външни услуги, увеличение на разходите за персонал и значително увеличение на други разходи, които според наличните материали не са достатъчно подробно обосновани, става ясно от направената справка от културното ведомство.
Според последния годишен финансов отчет на дружеството за 2025 г. в този период работят 292 души при 251 година по-рано. Основната част от екипа - близо 90%, са работници и специалисти, а останалите са административен персонал. Общо разходите за персонал се покачват от близо 8 до 10.75 млн. лв., което прави за 2025 г. средно около 37 хил. лв. годишно. А възнаграждението на членовете на борда за миналата година е било близо 600 хил. лв.
Пред "Капитал" Александър Бабинов, технически директор на НДК, коментира, че част от проблема се корени именно в статута на дружеството и липсата на ясна дългосрочна визия. "Основното, което искаме, е да се преразгледа статутът на НДК, защото в момента ние сме търговско дружество със 100% държавна собственост. Това прави работата ни изключително сложна - от една страна, се очаква да правим култура, а от друга страна, трябва да работим като бизнес".
Според него натрупаната загуба не може да бъде разглеждана единствено като резултат от неефективно управление, тъй като самият модел на функциониране създава допълнителни финансови ограничения. Той посочва и друг системен проблем - липсата на последователна управленска стратегия. "От 2011 г. до днес са минали 14 директори. Ясно е, че няма някаква продължителна визия", заявява техническият директор. Според него НДК е задължено да представя пред Министерството на културата дългосрочна визия за развитието си, стратегия за изпълнението й и годишни бизнес планове, но подобен последователен подход на практика не е бил реализиран.
Сред основните проблеми, които Бабинов посочва, е и липсата на реална политика за развитие на служителите. Дружеството няма достатъчно ресурс и не обръща внимание към обучението, квалификацията и професионалното израстване на хората, въпреки че голяма част от дейността на НДК зависи от високоспециализиран технически персонал, допълва той.
Националният дворец на културата е търговско дружество със 100% участие от страна на държавата, а негов принципал е Министерството на културата. Дружеството се управлява от петчленен съвет на директорите, като един от тях е изпълнителният директор. Уви обаче, то не разполага с надзорен или контролен орган, който да прилага мониторинг над работата на съвета.
В началото на месеца на пресконференция министър Милошев показа наяве заплатите на съвета през последните години. Данните показват, че общите възнаграждения на съвета на директорите нарастват от 103.7 хил. евро през 2023 г. до почти 158 хил.евро през 2024 г., а през 2025 г. достигат 304 хил.евро - почти три пъти повече спрямо 2023 г. и с близо 147 хил. евро повече спрямо предходната година. Това се случва въпреки отчетената текуща загуба и натрупаната непокрита загуба на дружеството.
Тогавашният изпълнителен директор Андрияна Татарова отхвърли обвиненията. В ефира на Би Ти Ви тя отрече твърденията, че получава възнаграждение около 14 хил. евро месечно, като заяви, че сумата "дори не е близо", но отказа да посочи реалния размер на заплатата си.
След проверките и констатациите на Министерството на културата правителството освободи съвета на директорите на НДК. За временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор беше назначена Ия Петкова-Ангелова, а заедно с нея в новия временен съвет на директорите влязоха Цветелина Николова, Лъчезар Весов, Борис Панкин и Иванка Веселинова. Те ще управляват дружеството до провеждането на конкурс за избор на постоянно ръководство, но за срок, не по-дълъг от шест месеца.
Това обаче е най-малкият проблем на НДК. Служителите на НДК разпространиха писмо, адресирано до премиера Радев, министър Милошев и председателя на парламентарната комисия по културата и медиите Антон Кутев. В него работещите в НДК описват системни проблеми, натрупвани с години. Според тях основното противоречие произтича от самия статут на НДК. Посочва се още, че натрупаната счетоводна загуба близо 49 млн. евро е резултат основно от амортизациите на сградния фонд след преобразуването на НДК в търговско дружество през 2011 г. и не може да бъде компенсирана единствено чрез търговската дейност независимо от заетостта на залите.
Служителите предупреждават още, че инженерните системи на сградата са на повече от 45 години, без цялостна модернизация, като остарялата инфраструктура, липсата на инвестиции в енергийна ефективност и необходимостта от постоянни аварийни ремонти поставят под риск нормалната експлоатация на комплекса. Това потвърждава и Александър Бабинов пред "Капитал". Той посочва като проблем и липсата на ясна инвестиционна политика. По думите му в дружеството не е имало дългосрочна програма за капиталови ремонти и обновяване на инфраструктурата, което води до ситуация, в която се извършват само аварийни вместо планирана модернизация. Липсва и ясен бизнес модел, както и културна програма.
В програмата на НДК за периода 2020 - 2022 г. е посочено, че моделът на работа на НДК се основава на три основни направления - дългосрочно отдаване на имоти под наем, отдаване на зали, площи и оборудване за провеждане на събития, както и осъществяване на собствена културна дейност. Според документа отдаването под наем на площи формира около 45-50% от годишните приходи на дружеството, докато провеждането на външни събития се превръща във второто ключово направление.
Общата разгъната площ на НДК е 123 хил. кв.м на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. По данни от стратегията конгресният център разполага с 15 многофункционални зали, 34 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали за организиране на различни събития. В административната сграда ПРОНО (производствено-обслужваща сграда, в която се намират основно офисни, търговски и обслужващи помещения), ниското тяло и главната сграда на НДК общата площ, която дружеството управлява като отдадена или потенциално отдадена под наем, възлиза на над 40 хил. кв.м. Само в ПРОНО общата площ на обектите е малко над 11 хил. кв.м, като 8986 кв.м от тях са заети, а 2378 кв.м остават свободни според данни от Плана за развитие на НДК за 2022 -2026 г. При заетите площи месечният приход от наеми възлиза на 203 хил. евро, което означава средна цена около 5.6 евро на кв.м без включване на таксите за управление.
Още тогава е засегнато, че НДК функционира изцяло на собствена стопанска сметка и не получава бюджетна субсидия за културната си дейност, което поставя дружеството в условията на пазарна конкуренция с частни компании, но и с държавни и общински културни институции, които развиват сходна дейност при наличие на публично финансиране. Според документа приходите на НДК се използват не само за текущата издръжка, но и за поддръжка на сградния фонд, обновяване на амортизирани активи, продуциране на културни събития и покриване на натрупани загуби от минали години. Именно липсата на равнопоставеност спрямо субсидираните културни организации е посочена като един от структурните проблеми пред дружеството, тъй като НДК трябва едновременно да поддържа огромен недвижим актив, да реализира културна политика и да се конкурира на свободния пазар без пряка държавна подкрепа, въпреки че самото дружество е 100% на държавата и така и до днес.
Какъв ще бъде дългосрочният модел на управление на НДК засега остава без ясен отговор. Пред "Капитал" Бабинов очертава три възможни сценария за бъдещото му развитие, като според него настоящият модел е трудно устойчив. Една от възможностите е сградата да бъде извадена от капитала на дружеството, а държавата да осигури целево финансиране за основния й ремонт, като НДК управлява комплекса по договор със собственика при пазарни принципи. Последният път, когато е правен ремонт на сградата, е през далечната 2018 г. заради визита на Съвета на ЕС в страната. Ремонтът обаче не обхвана цялата сграда, а само помещенията, които се използваха от председателството - Залите 3, 3.1 и 3.2, както и част от терасите на по-горните етажи. В бизнес програмата за периода 2022 - 2026 са посочени намерения за ремонтни дейности, но предимно козметични промени на зали и подмяна на столове в тях. От нея става ясно, че сградата има нужда и от належащ ремонт на ВиК и електрически инсталации.
Вторият вариант е промяна на статута на дружеството в национален или регионален културен център с хибридно финансиране, при което държавата поема част от разходите за издръжка и възнаграждения, а НДК запазва приходите от собствената си дейност. Според Бабинов подобен модел би позволил кандидатстване по европейски програми, включително за дълго отлаганата енергийна модернизация на сградата. Като трети сценарий той посочва запазване на настоящия статут на търговско дружество, но с многогодишна държавна инвестиционна програма за основен ремонт на сградата и обновяване на техниката.
"Капитал" запита и самото дружество по въпроса, а от пресцентъра не дадоха ясен отговор за бъдещия план за финансово развитие.
Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии.
Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters
Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД