📰 Последни новини

Бъдете в крак с актуалните събития

✕ Изчисти

Коментар | Премиерът Радев прозря вредата от прокуратурата

Прокуратурата саботира разследванията за голямата корупция. Това откровение сподели премиерът Румен Радев в сряда и предизвика когнитивен дисонанс в публиката. Не защото констатацията му не е вярна, а защото бе поднесена като откритие. Диагнозата, че прокуратурата мачка разследванията за големите корупционни схеми, бе поставена много преди Радев да влезе в официалната политика, и оттогава е основен лайтмотив във всички разговори за съдебна реформа и в докладите на Европейската комисия. Това не би трябвало да е факт, на който бившият президент и настоящ премиер се е натъкнал току-що. Румен Радев обаче го постави в контекста на конкретно дело за злоупотреби в огромни размери във ВиК - Бургас, които пълнели едни "партийни каси". "Обществото отдавна очаква справедливост и възмездие за грабежа, но за да се случи това, прокуратурата поне не трябва да пречи. Българската прокуратура напоследък прави точно обратното - колкото по-активно работят МВР и службите за разкриване на крупни корупционни схеми, толкова повече прокуратурата възпрепятства тяхната работа", заяви премиерът. И направи извода: "Такова бламиране на правосъдието могат да си позволят само хора, които са или силно уплашени, или силно зависими." Всъщност това се случва от повече от две десетилетия. От мнозинството се очакваше готова концепция за противодействие на корупцията. Засега и премиерът, и правосъдният министър Николай Николов сочат само едно. "Ще се избере нов Висш съдебен съвет (ВСС), а той ще направи оценка на хората, които вършат подобни безобразия" - това заяви министър Найденов на въпрос на "Капитал" в сряда. След това идвали други мерки. Въпросът е дали обществото е готово да чака още и дали още някой вярва, че новият ВСС ще е различен от стария. И дали мнозинството има идея как да промени порочния модел в съдебната система. Хората искат справедливост, а това означава персонална отговорност за виновните магистрати за конкретни деяния, а не безадресно възмущение при липса на ясно артикулирани мерки. Засега изявлението на Радев звучи по-скоро като предупреждение към прокуратурата, че новите силни на деня очакват "правилните" разследвания за един партийни каси, които не са техни. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

НДК: Златната ябълка, която загнива

Националният дворец на културата (НДК) е най-големият конгресен център на Балканския полуостров. В средата на 80-те години на миналия век той се превръща в един от символите столицата. Отварянето му поставя началото на десетилетия, в които сградата е домакин на културни събития, международни форуми, концерти, изложби и политически прояви. През годините НДК преминава през различни трансформации - от държавен културен комплекс, управляван като творческо-стопанско обединение, до акционерно дружество със 100% държавно участие, чийто принципал е Министерството на културата. Заради скандалът със заплатата на изпълнителният му директор НДК отново влезе в обществения фокус. Дълго време дворецът функционира извън стандартната рамка на търговските дружества, без публично оповестявани финансови отчети и без ясно уреден статут на собствеността върху недвижимото имущество. През 2011 г. с решение на Министерския съвет се създаде дружеството "Национален дворец на културата - Конгресен център София", като държавата, представлявана от министъра на културата, стана едноличен собственик на капитала, който в края на 2024 г. е на стойност 429 385 хил. лв. В последващите години промяната на статута не премахва въпросите около управлението на комплекса. Ръководствата на НДК често са сменяни, а причините са били свързвани с необходимост от проверки на финансовото състояние и начина на управление. В началото на юли месец с идването на новата власт дойде и нова рокада. Министърът на културата Евтим Милошев обяви, че към края на миналата година непокритата счетоводна загуба на НДК достига близо 49 млн. евро. По данни на ведомството загубата само за 2025 г. е нараснала почти 6 пъти спрямо 2024 г. И наистина в отчета се вижда скок от 0.6 на 4 млн. лв. Наред с финансовите показатели Министерството на културата представи и данни за възнагражденията на съвета на директорите на дружеството, които драстично са се увеличили. От ведомството посочиха, че увеличението е извършено въз основа на протокол от август 2025 г., който според министъра е незаконосъобразен, тъй като в заповедта за заместване на министъра на културата не е била включена възможност за подписване на документи, свързани с държавни дружества. Регистрираният капитал на НДК възлиза на над 219 млн. евро и представлява апортна вноска на целия сграден комплекс и прилежащия терен. Именно този статут поставя дружеството в сложна позиция - то едновременно трябва да функционира като пазарен субект, който генерира приходи, и като институция с обществена и културна функция. А финансовите отчети показват, че натрупаните проблеми вече не са временен период на затруднение, а се превръщат в структурен риск. Прегледът на предоставените финансови отчети и междинни справки показва трайно влошаване на финансовото състояние на дружеството. Към края на 2025 г. НДК отчита непокрита загуба от минали години в размер на почти 49 млн. евро - сума, която директно намалява собствения капитал на дружеството и поставя въпроса доколко настоящият модел може да бъде устойчив в дългосрочен план. Паралелно с това се наблюдава намаляване на капиталовата база, ръст на разходите за външни услуги, увеличение на разходите за персонал и значително увеличение на други разходи, които според наличните материали не са достатъчно подробно обосновани, става ясно от направената справка от културното ведомство. Според последния годишен финансов отчет на дружеството за 2025 г. в този период работят 292 души при 251 година по-рано. Основната част от екипа - близо 90%, са работници и специалисти, а останалите са административен персонал. Общо разходите за персонал се покачват от близо 8 до 10.75 млн. лв., което прави за 2025 г. средно около 37 хил. лв. годишно. А възнаграждението на членовете на борда за миналата година е било близо 600 хил. лв. Пред "Капитал" Александър Бабинов, технически директор на НДК, коментира, че част от проблема се корени именно в статута на дружеството и липсата на ясна дългосрочна визия. "Основното, което искаме, е да се преразгледа статутът на НДК, защото в момента ние сме търговско дружество със 100% държавна собственост. Това прави работата ни изключително сложна - от една страна, се очаква да правим култура, а от друга страна, трябва да работим като бизнес". Според него натрупаната загуба не може да бъде разглеждана единствено като резултат от неефективно управление, тъй като самият модел на функциониране създава допълнителни финансови ограничения. Той посочва и друг системен проблем - липсата на последователна управленска стратегия. "От 2011 г. до днес са минали 14 директори. Ясно е, че няма някаква продължителна визия", заявява техническият директор. Според него НДК е задължено да представя пред Министерството на културата дългосрочна визия за развитието си, стратегия за изпълнението й и годишни бизнес планове, но подобен последователен подход на практика не е бил реализиран. Сред основните проблеми, които Бабинов посочва, е и липсата на реална политика за развитие на служителите. Дружеството няма достатъчно ресурс и не обръща внимание към обучението, квалификацията и професионалното израстване на хората, въпреки че голяма част от дейността на НДК зависи от високоспециализиран технически персонал, допълва той. Националният дворец на културата е търговско дружество със 100% участие от страна на държавата, а негов принципал е Министерството на културата. Дружеството се управлява от петчленен съвет на директорите, като един от тях е изпълнителният директор. Уви обаче, то не разполага с надзорен или контролен орган, който да прилага мониторинг над работата на съвета. В началото на месеца на пресконференция министър Милошев показа наяве заплатите на съвета през последните години. Данните показват, че общите възнаграждения на съвета на директорите нарастват от 103.7 хил. евро през 2023 г. до почти 158 хил.евро през 2024 г., а през 2025 г. достигат 304 хил.евро - почти три пъти повече спрямо 2023 г. и с близо 147 хил. евро повече спрямо предходната година. Това се случва въпреки отчетената текуща загуба и натрупаната непокрита загуба на дружеството. Тогавашният изпълнителен директор Андрияна Татарова отхвърли обвиненията. В ефира на Би Ти Ви тя отрече твърденията, че получава възнаграждение около 14 хил. евро месечно, като заяви, че сумата "дори не е близо", но отказа да посочи реалния размер на заплатата си. След проверките и констатациите на Министерството на културата правителството освободи съвета на директорите на НДК. За временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор беше назначена Ия Петкова-Ангелова, а заедно с нея в новия временен съвет на директорите влязоха Цветелина Николова, Лъчезар Весов, Борис Панкин и Иванка Веселинова. Те ще управляват дружеството до провеждането на конкурс за избор на постоянно ръководство, но за срок, не по-дълъг от шест месеца. Това обаче е най-малкият проблем на НДК. Служителите на НДК разпространиха писмо, адресирано до премиера Радев, министър Милошев и председателя на парламентарната комисия по културата и медиите Антон Кутев. В него работещите в НДК описват системни проблеми, натрупвани с години. Според тях основното противоречие произтича от самия статут на НДК. Посочва се още, че натрупаната счетоводна загуба близо 49 млн. евро е резултат основно от амортизациите на сградния фонд след преобразуването на НДК в търговско дружество през 2011 г. и не може да бъде компенсирана единствено чрез търговската дейност независимо от заетостта на залите. Служителите предупреждават още, че инженерните системи на сградата са на повече от 45 години, без цялостна модернизация, като остарялата инфраструктура, липсата на инвестиции в енергийна ефективност и необходимостта от постоянни аварийни ремонти поставят под риск нормалната експлоатация на комплекса. Това потвърждава и Александър Бабинов пред "Капитал". Той посочва като проблем и липсата на ясна инвестиционна политика. По думите му в дружеството не е имало дългосрочна програма за капиталови ремонти и обновяване на инфраструктурата, което води до ситуация, в която се извършват само аварийни вместо планирана модернизация. Липсва и ясен бизнес модел, както и културна програма. В програмата на НДК за периода 2020 - 2022 г. е посочено, че моделът на работа на НДК се основава на три основни направления - дългосрочно отдаване на имоти под наем, отдаване на зали, площи и оборудване за провеждане на събития, както и осъществяване на собствена културна дейност. Според документа отдаването под наем на площи формира около 45-50% от годишните приходи на дружеството, докато провеждането на външни събития се превръща във второто ключово направление. Общата разгъната площ на НДК е 123 хил. кв.м на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. По данни от стратегията конгресният център разполага с 15 многофункционални зали, 34 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали за организиране на различни събития. В административната сграда ПРОНО (производствено-обслужваща сграда, в която се намират основно офисни, търговски и обслужващи помещения), ниското тяло и главната сграда на НДК общата площ, която дружеството управлява като отдадена или потенциално отдадена под наем, възлиза на над 40 хил. кв.м. Само в ПРОНО общата площ на обектите е малко над 11 хил. кв.м, като 8986 кв.м от тях са заети, а 2378 кв.м остават свободни според данни от Плана за развитие на НДК за 2022 -2026 г. При заетите площи месечният приход от наеми възлиза на 203 хил. евро, което означава средна цена около 5.6 евро на кв.м без включване на таксите за управление. Още тогава е засегнато, че НДК функционира изцяло на собствена стопанска сметка и не получава бюджетна субсидия за културната си дейност, което поставя дружеството в условията на пазарна конкуренция с частни компании, но и с държавни и общински културни институции, които развиват сходна дейност при наличие на публично финансиране. Според документа приходите на НДК се използват не само за текущата издръжка, но и за поддръжка на сградния фонд, обновяване на амортизирани активи, продуциране на културни събития и покриване на натрупани загуби от минали години. Именно липсата на равнопоставеност спрямо субсидираните културни организации е посочена като един от структурните проблеми пред дружеството, тъй като НДК трябва едновременно да поддържа огромен недвижим актив, да реализира културна политика и да се конкурира на свободния пазар без пряка държавна подкрепа, въпреки че самото дружество е 100% на държавата и така и до днес. Какъв ще бъде дългосрочният модел на управление на НДК засега остава без ясен отговор. Пред "Капитал" Бабинов очертава три възможни сценария за бъдещото му развитие, като според него настоящият модел е трудно устойчив. Една от възможностите е сградата да бъде извадена от капитала на дружеството, а държавата да осигури целево финансиране за основния й ремонт, като НДК управлява комплекса по договор със собственика при пазарни принципи. Последният път, когато е правен ремонт на сградата, е през далечната 2018 г. заради визита на Съвета на ЕС в страната. Ремонтът обаче не обхвана цялата сграда, а само помещенията, които се използваха от председателството - Залите 3, 3.1 и 3.2, както и част от терасите на по-горните етажи. В бизнес програмата за периода 2022 - 2026 са посочени намерения за ремонтни дейности, но предимно козметични промени на зали и подмяна на столове в тях. От нея става ясно, че сградата има нужда и от належащ ремонт на ВиК и електрически инсталации. Вторият вариант е промяна на статута на дружеството в национален или регионален културен център с хибридно финансиране, при което държавата поема част от разходите за издръжка и възнаграждения, а НДК запазва приходите от собствената си дейност. Според Бабинов подобен модел би позволил кандидатстване по европейски програми, включително за дълго отлаганата енергийна модернизация на сградата. Като трети сценарий той посочва запазване на настоящия статут на търговско дружество, но с многогодишна държавна инвестиционна програма за основен ремонт на сградата и обновяване на техниката. "Капитал" запита и самото дружество по въпроса, а от пресцентъра не дадоха ясен отговор за бъдещия план за финансово развитие. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

ЕС - Азербайджан: Газът "не мирише"

На 21 юли германският канцлер Фридрих Мерц стисна ръката на азербайджанския президент Илхам Алиев в Берлин и подписа съвместна декларация за "стратегическия дневен ред" на партньорството между двете страни. Чрез документа Германия и Азербайджан си поставиха за цел да задълбочат сътрудничеството по "енергийни потоци, включително газ". Само три седмици по-рано председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше на посещение в Баку, откъдето обяви, че идва да "задълбочи партньорство, което е от голямо значение за Европейския съюз", и похвали Алиев за "личното лидерство в насърчаването на мира и сътрудничеството в региона". Едва на няколкостотин километра оттам обаче в затвор близо до иранската граница лежи главната редакторка на разследващото издание Abzas Media Севиндж Вагифгизи. Вече над две години тя е зад решетките заради разследвания за корупция около семейството на азербайджанския президент. За нарушенията на човешките права в страната само бегло беше вметнато за необходимостта от "откровен диалог" по време на посещението на Фон дер Лайен в Баку. Оттук може да се направи заключението, че, изглежда, с едните може, с другите - не. Що се отнася до Русия, ЕС категорично отказва енергийно сътрудничество и налага пакет след пакет от санкции. Когато става дума за Азербайджан обаче, темата за потискането на медиите и репресиите срещу гражданското общество остава в периферията на новите споразумения за енергийно сътрудничество. А доколко те довеждат до истинска независимост на доставките, също остава под въпрос, предвид разследвания на международни медии, които сочат за връзки на Азербайджан със заобикаляне на наложените санкции върху руския износ на петрол. Чрез строго контролирани избори и конституционни промени политическата система на Азербайджан остава силно авторитарна. Страната e от геополитическо значение заради силния износ на петрол, докато гражданските свободи са орязани. По повод домакинството на климатичната конференция COP29 през 2024 г. френският в. Le Monde определи управлението на Алиев като една от най-репресивните диктатури в света. Според най-новия Световен индекс за свобода на печата на "Репортери без граници" Азербайджан е на 171-во място от 180 държави и територии - четири позиции надолу спрямо предходната година, с най-малко 25 журналисти, задържани и преследвани след разкрития за корупционните схеми около политическия елит на страната. За Европейския съюз обаче Азербайджан става все по-ключов партньор за намаляване на зависимостта от руските енергийни доставки. На срещата си с Алиев в Берлин на 21 юли Мерц призна, че близо четири и половина години след прекратяването на доставките на руски газ Германия продължава да търси нови източници на внос, а по думите на канцлера Азербайджан е един от малкото производители в региона, които произвеждат повече енергия, отколкото сами потребяват. Затова е подходящ партньор за енергийната сигурност на Германия. През последната година страната е изнесла около 25 млрд. куб. метра природен газ, значителна част от които за европейския пазар. Основното ограничение пред по-нататъшното увеличаване на износа остава лимитираният капацитет на Южния газов коридор, за чието разширяване Баку настоява европейските банки да преразгледат ограниченията си върху финансирането. От EUobserver описват споразумението като "не само провал в областта на човешките права, но и стратегическа грешка". Макар че е трудно да се получат надеждни данни за действителните потоци на природен газ, анализ на Chatham House от юни 2024 г. твърди, че "руският газ се "изпира" чрез Азербайджан и Турция, за да задоволи продължаващото високо търсене в Европа". Алиев и преди е отхвърлял твърденията, че Азербайджан препродава руски газ на ЕС, но още тогава Европейската комисия не изключи тези опасения. Използването на Азербайджан като алтернатива на Русия поставя под съмнение доколко ЕС действително намалява зависимостта си от руските енергийни ресурси. Докато Брюксел и Берлин представят страната като алтернатива, разследвания на международни медии сочат, че десетки компании, регистрирани в Азербайджан или свързвани с азербайджански граждани, са участвали в управлението на танкери от руския "сенчест флот" - корабите, чрез които Москва заобикаля наложените заради войната в Украйна санкции върху износа на петрол. Още през февруари Financial Times направи разследване, в което разкри схема за контрабанда, която е прехвърлила руски петрол на стойност най-малко 90 млрд. долара въпреки санкциите. В разследването британското издание идентифицира 48 на пръв поглед независими компании, работещи от различни адреси, които действат координирано, за да прикриват произхода на руския петрол, голяма част от който е добиван от "Роснефт". Мрежата е била разкрита, след като е установено, че всички тези компании използват един и същ частен имейл сървър. Прикриването на произхода, според медията, се засилва през октомври 2025 г., когато САЩ налагат санкции на "Роснефт" и "Лукойл", двата най-големи руски износители на петрол. Дотогава почти безизвестната група Redwood Global Supply се превръща в най-големия износител на руски суров петрол в мрежата. Регистрирана в свободната икономическа зона Рас ал-Хайма в ОАЕ, тя е свързана с азербайджански бизнесмени с тесни връзки с "Роснефт". Още миналата година компанията Redwood Global Supply попада в санкционния списък на британското правителство. Oт юли тази година групата влиза и в 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу десетки юридически лица в Русия. Санкционирани от ЕС и Великобритания са и азербайджански граждани, свързани с управлението на руския "сенчест флот" от танкери, използвани за заобикаляне на санкциите заради войната в Украйна. Голяма част от корупционните схеми и съмнителните бизнес връзки около управляващия в Баку елит и Русия бяха разкрити от журналисти, които са преследвани от същата върхушка, с която Брюксел се опитва да се сближи енергийно. Главна редакторка на Abzas Media Севиндж Вагифгизи от над две години е лишена от свобода заради разследвания за корупция около семейството на Алиев. Без независими медии в страната разследванията около паричните потоци зад енергийните сделки стават все по-малко. Съществуват обвинения за репресии на дисиденти и извън границите на Азербайджан. Правозащитникът, бивш прокурор и открит критик на президента Видади Искандарли, който беше политически емигрант във Франция, беше убит през 2024 г. в дома си в Елзас. Тогава френските разследващи органи разглеждаха и версия за политически мотив, а Amnesty International призова тази версия да бъде подробно проверена. Обичайно ЕС е последователен в осъждането на нарушенията на свободата на медиите в държави със сходна репутация. Русия например е на 172-ро място в индекса на "Репортери без граници" за 2026 г., а Иран - на 177-о, като държи в затвора повече от 25 журналисти. За тях последиците са тежки санкции и публична критика. Азербайджан, който е точно пред тях на 171-во място, засега среща основно мълчание и ново енергийно партньорство. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Фотогалерия: Сушата свали нивото на река Дунав до исторически дъна

Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

На крилете на авиационните професии

Авиацията е сред индустриите, които се развиват с най-бързи темпове. Но и сред тези, които все по-остро усещат недостига на квалифицирани кадри. Докато обществото най-често свързва сектора единствено с професията на пилота, възможностите за реализация всъщност са десетки - от авиационни инженери и авиомеханици до специалисти по безпилотни системи, авиодиспечери и оператори на дронове. Парадоксът е, че именно тези професии остават почти невидими за младите хора. Липсата на информация често се превръща в една от основните причини талантливи ученици никога да не обмислят кариера в авиацията. И именно затова все по-важна става връзката между бизнеса и образованието - тоест младите хора да се срещнат с индустрията още преди да изберат своя професионален път. Преодоляването на тази пропаст е една от ключовите мисии на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ), която поставя развитието на човешкия капитал сред своите приоритети. Като браншова организация, която обединява компании, организации и експерти от авиационния сектор, АБАИ работи не само за защита на интересите на индустрията пред държавните институции и европейските регулаторни органи, но и за изграждането на устойчива връзка между бизнеса, образованието и младежите. "Младите хора трябва да бъдат окрилени, за да имат смелостта да преследват мечтите си. Не трябва да се страхуват да действат, защото именно в това е смисълът - да търсим възможности, да развиваме себе си и да създаваме бъдещето, в което искаме да живеем", казва председателят на АБАИ Тодор Иванджиков. За оглавяваната от него асоциация решението започва още в класната стая, като фокусът е популяризирането на авиационните професии сред учениците. Представители на АБАИ посещават училища в цялата страна, където запознават младежите с богатия спектър от професии в сектора, далеч отвъд пилотската кабина. Срещите имат една основна цел: да покажат на младите хора, че индустрията предлага разнообразни възможности за развитие и кариерата в авиацията може да започне предимно с избора на подходящо образование. При тези срещи учениците получават възможност да погледнат отвъд познатия образ на авиацията и да открият колко разнообразни са професионалните пътища, които предлага. Представители на АБАИ ги запознават с професии като авиационен инженер, авиомеханик, авиодиспечер, оператор на дронове и конструктор на безпилотни системи - специалности, които ще бъдат все по-търсени в следващите години. Освен информация за различните кариерни възможности младежите научават и как могат да се подготвят за тях - чрез обучение в България и чужбина, професионални гимназии и специализирани програми. Част от срещите са посветени и на технологиите, които променят бъдещето на авиацията - от безпилотни летателни системи и автономни решения до електрически самолети и нови форми на въздушна мобилност. Силно въздействие върху учениците имат срещите с хора, които вече са избрали авиацията за своя професия. Пилоти, инженери и представители на компании от сектора споделят подробности за своя професионален път - от първите стъпки в обучението до реалната работа в индустрията. Сред тях е и българският пилот Николай Калайджиев, който влезе в Guinness World Records, след като извърши 1021 излитания и кацания за по-малко от 15 часа. Неговият пример показва на младите хора, че с подготовка, постоянство и смелост границите в авиацията могат да бъдат разширявани. Тези разговори дават на учениците нещо, което трудно може да бъде заменено само със сухата информация от учебниците. До момента АБАИ е достигнала до около 30 училища в различни градове на страната, като инициативата продължава да се разширява. Но усилията на асоциацията не се ограничават само до представянето на авиационните професии, а са част от по-широка стратегия за изграждане на устойчиво авиационно образование, което да отговаря на реалните нужди на индустрията. В партньорство с професионални гимназии, университети и държавни институции АБАИ работи за модернизиране на авиационното образование и за създаването на програми, които следват развитието на сектора. Така младите хора имат възможност да получат не само необходимите знания, но и практическите умения за професии, които ще бъдат ключови в бъдеще. Един пример е партньорството на АБАИ с професионална гимназия в Габрово и Министерството на отбраната за създаването на обучение, насочено към безпилотната авиация. Програмата е предназначена за ученици от 11-и и 12-и клас, като ги подготвя за нови и все по-търсени професионални направления - оператор на дронове, конструктор на безпилотни системи и специалисти, запознати с регулациите в тази динамично развиваща се област. Развитието на безпилотната авиация открива нови възможности както за гражданския, така и за индустриалния сектор - от логистика и земеделие до инспекции, сигурност и научни изследвания. Затова подготовката на специалисти с подходящи знания и умения още на училищно ниво става все по-необходима. Дейността на оглавяваната от Тодор Иванджиков асоциация не се ограничава само до развитието на нови кадри. Тя участва активно в изготвянето на политики и законодателни предложения, подкрепя развитието на регионалната авиация, насърчава внедряването на нови технологии като електрическата авиация и създава условия за обмен на опит между компаниите в сектора. Всички тези усилия имат една цел - да създадат по-силна и устойчива авиационна екосистема в България. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Нюзлетър | Тръмп благодари на Радев, Радев подкрепя Йотова, Даниил подкрепя Кирил и войната

"Положението е безизходно, но не е сериозно." Колкото до другата агресия: САЩ нанесоха нова вълна въздушни удари срещу Иран, представени от Вашингтон като реакция на иранска ракетна атака против американски бази в региона, включително в Йордания. Иран отговори с ракети и дронове и заяви, че защитава суверенитета си и ще продължи да отбива американските удари. В средата на седмицата Техеран отхвърли предложението на Оман за разделяне на Ормузкия проток. Пак през седмицата САЩ и Саудитска Арабия атакуваха проирански милиции в Ирак, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви напредък към мир в Газа и разоръжаване на "Хамас", а преди това се срещна с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Разговорът затвърди съюза им срещу Иран, но не доведе до ново споразумение - Вашингтон оставя отворена вратата за дипломация, докато Израел настоява за запазване на максимален натиск върху Техеран. На този натиск ходжите в Техеран, които явно живеят в някаква паралелна вселена, където могат да заплашват и наказват, отново се скараха на България и на Украйна заради подкрепата им в полза на САЩ. За българската подкрепа Тръмп изрично благодари на премиера Радев, като написа в собствената си социална мрежа "Thank you Prime Minister Radev!" Но у дома войната и инфлацията го притискат до стената. Собствената му Републиканска партия бие тревога, защото според проучванията един на всеки петима избиратели от твърдия ѝ електорат може да не участва в междинните избори през ноември. През есента и в Русия се провеждат избори за Държавна дума. Редица медии и анализатори в страната прогнозират, че след тях Путин може да въведе военно положение или да разпореди по-нататъшна мобилизация. Част от силовия апарат на Путин настоява за значително по-сурови мерки, ако военната ситуация се влоши. Хора с много звезди на пагоните смятат, че Русия трябва да спре да защитава населението си от войната и да изкара на фронта "цялата страна", отбеляза през седмицата независимата руска медия "Вьорстка". След като навремето същият този Дугин убеждаваше руснаците, че служителите на силовите структури (Министерството на вътрешните работи, ФСБ и Росгвардия) трябвало да бъдат възприемани като "пратеници на Бога", сега за "пръста Божи" заговори и руският външен министър Сергей Лавров, според когото Путин е дошъл на власт благодарение на божествена намеса. Придворният кремълски кинорежисьор и важен пропагандист Никита Михалков пък разказа как преди повече от 20 години Путин му е съобщил, че се чувства избран от Бога. Жалко за Михалков, който беше наистина талантлив режисьор, а сега и той трябва да върви на лекар. След малко ще видим какво общо имат тези религиозни бълнувания с българския патриарх Даниил, но преди това

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Червен картон за FIFA за продажбата на дялове от управлението на бъдещи турнири

Президентът на FIFA Джани Инфантино успя за няколко дни да доведе страстите във футбола до точката на кипене. На 28 юли световната футболна централа представи планове да набере 4.2 млрд. долара чрез продажбата на дялове от управлението на бъдещи турнири на частни инвеститори. UEFA, която ръководи европейския футбол, реагира остро и обяви, че "играта не е собственост на FIFA, за да я продава". И реши, че ако планът бъде осъществен, организацията ще бойкотира бъдещи световни първенства. Последваха я футболната организация на Азия и конфедерацията, обединяваща Северна Америка, Централна Америка и Карибския регион. Това накара Инфантино, един от основните инициатори на проекта, да заяви на 1 август, че е "станало ясно, че проектът е създал разделения, които, независимо от степента на подкрепа, вече не са в интерес на първоначално поставената цел". Малко след края на световното първенство в САЩ, Мексико и Канада, което донесе приходи от 15 млрд. долара, FIFA обяви намерението си да създаде дъщерно дружество, което да обедини търговските ѝ дейности. Те включват телевизионни права, спонсорство, продажба на билети и лицензиране, както и организацията на световните първенства за мъже и жени. Новата структура, наречена FIFA Forward Enterprise (FFE), трябваше да бъде оценена на 20 млрд. долара. Продажбата на приблизително 20% от нея предвиждаше да увеличи финансирането за 211-те национални футболни асоциации, членуващи във FIFA. За да бъде одобрен планът, той трябва да бъде одобрен от мнозинството от тях. Джошуа Къшнър, основател на инвестиционната компания Thrive Capital, е преговарял да оглави инвестиционния рунд. Той е брат на Джаред Къшнър - зет на американския президент Доналд Тръмп, което допълнително наля масло в огъня. Според достъпната информация Джаред Къшнър няма да притежава инвестиция във FFE, но семейната връзка даде нови аргументи на критиците на Инфантино. FIFA представяше продажбата на дял като начин за увеличаване на приходите и разпределянето им между всичките 211 национални футболни федерации. На всяка федерация беше обещано еднократно плащане от 20 млн. долара, както и удвояване на годишната финансова помощ до 5 млн. долара, ако проектът бъде одобрен. За по-малките и по-бедни федерации това би представлявало значителен финансов стимул. Навлизането на частни инвестиции в управлението на спортни организации не е ново явление, отбелязва в анализ The Economist. Един от архитектите на сделката е Грег Мафей, бивш главен изпълнителен директор на Liberty Media, който ръководеше придобиването на "Формула 1" за 4.4 млрд. долара през 2017 г. и помогна за превръщането на залязващия автомобилен шампионат в развлекателен гигант. Друг пример е PGA Tour - най-значимият организатор на професионални голф турнири, който през 2024 г. създаде собствено търговско подразделение с подкрепата на частни инвеститори. FIFA уверяваше, че ще запази пълния контрол върху състезанията, календара на мачовете и всички останали ключови решения. Но опитът на PGA Tour показва, че частните инвеститори в крайна сметка могат да започнат да оказват съществено влияние върху управленските решения, обяснява пред The Economist Сам Нърсол от консултантската компания Ampere Analysis. По думите му външният капитал може да помогне на FIFA да инвестира повече средства в по-бедните държави, но стремежът към по-висока доходност може също така да насочи организацията към провеждането на бъдещи световни първенства в най-печелившите пазари, към по-честа организация на турнири и дори към повишаване на цените на билетите. UEFA реагира бързо на изненадващия инвестиционен план на Инфантино - проведе разговори с други футболни организации, както и с притеснени правителства, за да изгради стратегия за противодействие. В същото време британският премиер Анди Бърнам също се намеси в дебата, заявявайки, че "футболът не принадлежи на инвеститорите" (макар че любимият му клуб "Евертън" е собственост на американски милиардер). Така се стигна до силен натиск от висши ръководители във FIFA, европейската футболна централа UEFA и други континентални конфедерации. UEFA определи начина, по който FIFA е управлявала процеса, като "безотговорен и неоправдан", обвинявайки Инфантино, че упражнява "управление чрез сплашване". Европейската централа обяви, че всичките 55 нейни членове ще бойкотират турнирите на FIFA, ако инвестиционният план не бъде напълно отменен (това означава, че и Българският футболен съюз е бил против). Планът трябваше да бъде гласуван на 19 септември и се нуждаеше от обикновено мнозинство сред членовете, след което да бъде окончателно одобрен от Съвета на FIFA. Постигането на необходимото мнозинство изглеждаше трудно поради съпротивата на УЕФА и на конфедерацията, обединяваща Северна Америка, Централна Америка и Карибския регион, които заедно представляват 96 национални федерации. Азиатската футболна асоциация също се обяви против и по този начин планът нямаше как да бъде одобрен. Това накара FIFA да се откаже от спорния план за създаване на компания на стойност 20 млрд. долара, която да управлява търговските права на световната футболна централа, както и от намерението да продаде 20% дял на частни инвеститори. Президентът на ФИФА Джани Инфантино, един от основните инициатори на проекта, заяви, че е "станало ясно, че проектът е създал разделения, които, независимо от степента на подкрепа, вече не са в интерес на първоначално поставената цел" (макар че в петък обяви, че въпреки съпротивата ще продължи с изпълнението на плана). Планираната сделка щеше съществено да промени начина на управление и влиянието върху световния футбол. Скандалът около проекта постави под съмнение бъдещето на Инфантино начело на организацията. Според източници на Financial Times десетки национални футболни асоциации вече са загубили или губят доверие в неговото ръководство. Швейцарският ръководител на световния футбол трябва да се кандидатира за нов мандат догодина. Главният оперативен директор на ФИФА Кевин Ламур заяви в петък, че продажбата на дял е била "проект на един човек" и че той и неговите колеги са били "подведени" от създателите му. Един от водещите съветници на Инфантино е подал оставка в знак на протест, а британският премиер Анди Бърнам заяви, че Инфантино е "неподходящият човек" да ръководи ФИФА след този опит, отбелязва Financial Times. Въпреки критиките Инфантино даде знак, че няма намерение да се оттегля от поста. "Оттук нататък възнамерявам през следващите дни и седмици да събера отново всички заинтересовани страни в дух на общия интерес към нашата игра", заяви той. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Топ 5 от "Капитал": Новите правила за почасовите работници; Schneider Electric преговаря да купи "Шелли груп"

В опит да пресекат част от тези практики управляващите от "Прогресивна България" предложиха и приеха поправки в Кодекса на труда, които ще променят начина, по който се изчислява трудовият стаж на работещите на непълно работно време. От началото на следващата година това ще става пропорционално на реално отработеното време, а не както досега - един ден работа на четири часа да се признава за пълен ден трудов стаж. Реформата няма да засегне вече придобития и начислен трудов стаж по досега действащите правила. Вижте тук. Ако продажбата се случи на сходна цена, това ще е една от най-големите M&A сделки за България. През последните 10 години при оценки на около 1 млрд. евро са били продадени само банки (KBC оцени Райфайзенбанк и NN за близо 1.1 млрд евро през 2020 г.) и телекоми (например през 2020 United Group купи БТК при оценка 1.2-1.3 млрд. евро). В случая обаче става въпрос за млада технологична компания, която има основно бизнес в чужбина. Прочетете тук. Макар в България услугите за кариерен преход все още да се използват сравнително рядко, в много западноевропейски държави работодателите често ги включват като част от социалните мерки при преструктуриране и колективни съкращения. В страни като Франция подобна подкрепа е регламентирана в рамките на процедурите при масови уволнения, а в други държави широко се прилага чрез колективни трудови договори или като утвърдена работодателска практика. Целта е работещите по-бързо да намерят нова работа, а работодателят да покаже, че носи отговорност и след края на трудовото правоотношение. Още по темата - в този текст. Дружеството - производител на сладоледи и десерти, има нова фабрика в Елин Пелин, в която са инвестирани над 8 млн. евро. Фокусът сега е мочи джелато. А бъдещият план - за разрастване като производствени мощности и пазари. Подробности тук. България пък беше още повече в периферията на картата за глобални частни инвестиции. От август това ще се промени и потребителите на Revolut ще имат възможност сами да инвестират директно във фондове за частни инвестиции, съобщиха от британската финтех платформа във вторник. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

НДК- златната ябълка, която загнива

Националният дворец на културата (НДК) е най-големият конгресен център на Балканския полуостров. В средата на 80-те години на миналия век той се превръща в един от символите столицата. Отварянето му поставя началото на десетилетия, в които сградата е домакин на културни събития, международни форуми, концерти, изложби и политически прояви. През годините НДК преминава през различни трансформации - от държавен културен комплекс, управляван като творческо-стопанско обединение, до акционерно дружество със 100% държавно участие, чийто принципал е Министерството на културата. Заради скандалът със заплатата на изпълнителният му директор НДК отново влезе в обществения фокус. Дълго време дворецът функционира извън стандартната рамка на търговските дружества, без публично оповестявани финансови отчети и без ясно уреден статут на собствеността върху недвижимото имущество. През 2011 г. с решение на Министерския съвет се създаде дружеството "Национален дворец на културата - Конгресен център София", като държавата, представлявана от министъра на културата, стана едноличен собственик на капитала, който в края на 2024 г. е на стойност 429 385 хил. лв. В последващите години промяната на статута не премахва въпросите около управлението на комплекса. Ръководствата на НДК често са сменяни, а причините са били свързвани с необходимост от проверки на финансовото състояние и начина на управление. В началото на юли месец с идването на новата власт дойде и нова рокада. Министърът на културата Евтим Милошев обяви, че към края на миналата година непокритата счетоводна загуба на НДК достига близо 49 млн. евро. По данни на ведомството загубата само за 2025 г. е нараснала почти 6 пъти спрямо 2024 г. И наистина в отчета се вижда скок от 0.6 на 4 млн. лв. Наред с финансовите показатели Министерството на културата представи и данни за възнагражденията на съвета на директорите на дружеството, които драстично са се увеличили. От ведомството посочиха, че увеличението е извършено въз основа на протокол от август 2025 г., който според министъра е незаконосъобразен, тъй като в заповедта за заместване на министъра на културата не е била включена възможност за подписване на документи, свързани с държавни дружества. Регистрираният капитал на НДК възлиза на над 219 млн. евро и представлява апортна вноска на целия сграден комплекс и прилежащия терен. Именно този статут поставя дружеството в сложна позиция - то едновременно трябва да функционира като пазарен субект, който генерира приходи, и като институция с обществена и културна функция. А финансовите отчети показват, че натрупаните проблеми вече не са временен период на затруднение, а се превръщат в структурен риск. Прегледът на предоставените финансови отчети и междинни справки показва трайно влошаване на финансовото състояние на дружеството. Към края на 2025 г. НДК отчита непокрита загуба от минали години в размер на почти 49 млн. евро - сума, която директно намалява собствения капитал на дружеството и поставя въпроса доколко настоящият модел може да бъде устойчив в дългосрочен план. Паралелно с това се наблюдава намаляване на капиталовата база, ръст на разходите за външни услуги, увеличение на разходите за персонал и значително увеличение на други разходи, които според наличните материали не са достатъчно подробно обосновани, става ясно от направената справка от културното ведомство. Според последния годишен финансов отчет на дружеството за 2025 г. в този период работят 292 души при 251 година по-рано. Основната част от екипа - близо 90%, са работници и специалисти, а останалите са административен персонал. Общо разходите за персонал се покачват от близо 8 до 10.75 млн. лв., което прави за 2025 г. средно около 37 хил. лв. годишно. А възнаграждението на членовете на борда за миналата година е било близо 600 хил. лв. Пред "Капитал" Александър Бабинов, технически директор на НДК, коментира, че част от проблема се корени именно в статута на дружеството и липсата на ясна дългосрочна визия. "Основното, което искаме, е да се преразгледа статутът на НДК, защото в момента ние сме търговско дружество със 100% държавна собственост. Това прави работата ни изключително сложна - от една страна, се очаква да правим култура, а от друга страна, трябва да работим като бизнес". Според него натрупаната загуба не може да бъде разглеждана единствено като резултат от неефективно управление, тъй като самият модел на функциониране създава допълнителни финансови ограничения. Той посочва и друг системен проблем - липсата на последователна управленска стратегия. "От 2011 г. до днес са минали 14 директори. Ясно е, че няма някаква продължителна визия", заявява техническият директор. Според него НДК е задължено да представя пред Министерството на културата дългосрочна визия за развитието си, стратегия за изпълнението й и годишни бизнес планове, но подобен последователен подход на практика не е бил реализиран. Сред основните проблеми, които Бабинов посочва, е и липсата на реална политика за развитие на служителите. Дружеството няма достатъчно ресурс и не обръща внимание към обучението, квалификацията и професионалното израстване на хората, въпреки че голяма част от дейността на НДК зависи от високоспециализиран технически персонал, допълва той. Националният дворец на културата е търговско дружество със 100% участие от страна на държавата, а негов принципал е Министерството на културата. Дружеството се управлява от петчленен съвет на директорите, като един от тях е изпълнителният директор. Уви обаче, то не разполага с надзорен или контролен орган, който да прилага мониторинг над работата на съвета. В началото на месеца на пресконференция министър Милошев показа наяве заплатите на съвета през последните години. Данните показват, че общите възнаграждения на съвета на директорите нарастват от 103.7 хил. евро през 2023 г. до почти 158 хил.евро през 2024 г., а през 2025 г. достигат 304 хил.евро - почти три пъти повече спрямо 2023 г. и с близо 147 хил. евро повече спрямо предходната година. Това се случва въпреки отчетената текуща загуба и натрупаната непокрита загуба на дружеството. Тогавашният изпълнителен директор Андрияна Татарова отхвърли обвиненията. В ефира на Би Ти Ви тя отрече твърденията, че получава възнаграждение около 14 хил. евро месечно, като заяви, че сумата "дори не е близо", но отказа да посочи реалния размер на заплатата си. След проверките и констатациите на Министерството на културата правителството освободи съвета на директорите на НДК. За временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор беше назначена Ия Петкова-Ангелова, а заедно с нея в новия временен съвет на директорите влязоха Цветелина Николова, Лъчезар Весов, Борис Панкин и Иванка Веселинова. Те ще управляват дружеството до провеждането на конкурс за избор на постоянно ръководство, но за срок, не по-дълъг от шест месеца. Това обаче е най-малкият проблем на НДК. Служителите на НДК разпространиха писмо, адресирано до премиера Радев, министър Милошев и председателя на парламентарната комисия по културата и медиите Антон Кутев. В него работещите в НДК описват системни проблеми, натрупвани с години. Според тях основното противоречие произтича от самия статут на НДК. Посочва се още, че натрупаната счетоводна загуба близо 49 млн. евро е резултат основно от амортизациите на сградния фонд след преобразуването на НДК в търговско дружество през 2011 г. и не може да бъде компенсирана единствено чрез търговската дейност независимо от заетостта на залите. Служителите предупреждават още, че инженерните системи на сградата са на повече от 45 години, без цялостна модернизация, като остарялата инфраструктура, липсата на инвестиции в енергийна ефективност и необходимостта от постоянни аварийни ремонти поставят под риск нормалната експлоатация на комплекса. Това потвърждава и Александър Бабинов пред "Капитал". Той посочва като проблем и липсата на ясна инвестиционна политика. По думите му в дружеството не е имало дългосрочна програма за капиталови ремонти и обновяване на инфраструктурата, което води до ситуация, в която се извършват само аварийни вместо планирана модернизация. Липсва и ясен бизнес модел, както и културна програма. В програмата на НДК за периода 2020 - 2022 г. е посочено, че моделът на работа на НДК се основава на три основни направления - дългосрочно отдаване на имоти под наем, отдаване на зали, площи и оборудване за провеждане на събития, както и осъществяване на собствена културна дейност. Според документа отдаването под наем на площи формира около 45-50% от годишните приходи на дружеството, докато провеждането на външни събития се превръща във второто ключово направление. Общата разгъната площ на НДК е 123 хил. кв.м на осем етажа, четири панорамни тераси и три подземни нива. По данни от стратегията конгресният център разполага с 15 многофункционални зали, 34 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали за организиране на различни събития. В административната сграда ПРОНО (производствено-обслужваща сграда, в която се намират основно офисни, търговски и обслужващи помещения), ниското тяло и главната сграда на НДК общата площ, която дружеството управлява като отдадена или потенциално отдадена под наем, възлиза на над 40 хил. кв.м. Само в ПРОНО общата площ на обектите е малко над 11 хил. кв.м, като 8986 кв.м от тях са заети, а 2378 кв.м остават свободни според данни от Плана за развитие на НДК за 2022 -2026 г. При заетите площи месечният приход от наеми възлиза на 203 хил. евро, което означава средна цена около 5.6 евро на кв.м без включване на таксите за управление. Още тогава е засегнато, че НДК функционира изцяло на собствена стопанска сметка и не получава бюджетна субсидия за културната си дейност, което поставя дружеството в условията на пазарна конкуренция с частни компании, но и с държавни и общински културни институции, които развиват сходна дейност при наличие на публично финансиране. Според документа приходите на НДК се използват не само за текущата издръжка, но и за поддръжка на сградния фонд, обновяване на амортизирани активи, продуциране на културни събития и покриване на натрупани загуби от минали години. Именно липсата на равнопоставеност спрямо субсидираните културни организации е посочена като един от структурните проблеми пред дружеството, тъй като НДК трябва едновременно да поддържа огромен недвижим актив, да реализира културна политика и да се конкурира на свободния пазар без пряка държавна подкрепа, въпреки че самото дружество е 100% на държавата и така и до днес. Какъв ще бъде дългосрочният модел на управление на НДК засега остава без ясен отговор. Пред "Капитал" Бабинов очертава три възможни сценария за бъдещото му развитие, като според него настоящият модел е трудно устойчив. Една от възможностите е сградата да бъде извадена от капитала на дружеството, а държавата да осигури целево финансиране за основния й ремонт, като НДК управлява комплекса по договор със собственика при пазарни принципи. Последният път, когато е правен ремонт на сградата, е през далечната 2018 г. заради визита на Съвета на ЕС в страната. Ремонтът обаче не обхвана цялата сграда, а само помещенията, които се използваха от председателството - Залите 3, 3.1 и 3.2, както и част от терасите на по-горните етажи. В бизнес програмата за периода 2022 - 2026 са посочени намерения за ремонтни дейности, но предимно козметични промени на зали и подмяна на столове в тях. От нея става ясно, че сградата има нужда и от належащ ремонт на ВиК и електрически инсталации. Вторият вариант е промяна на статута на дружеството в национален или регионален културен център с хибридно финансиране, при което държавата поема част от разходите за издръжка и възнаграждения, а НДК запазва приходите от собствената си дейност. Според Бабинов подобен модел би позволил кандидатстване по европейски програми, включително за дълго отлаганата енергийна модернизация на сградата. Като трети сценарий той посочва запазване на настоящия статут на търговско дружество, но с многогодишна държавна инвестиционна програма за основен ремонт на сградата и обновяване на техниката. "Капитал" запита и самото дружество по въпроса, а от пресцентъра не дадоха ясен отговор за бъдещия план за финансово развитие. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Сеута: Как една гранична криза се превърна в бойно поле на наративи

Когато в последните дни на юли десетки хиляди млади мароканци нахлуха в испанския ексклав Сеута, те разкриха не само уязвимостта на южната граница на Европа, но и скоростта, с която съперничещи си държави, политически фракции и мрежи за дезинформация могат да се възползват от хуманитарна криза за собствените си цели. Реакциите и разделения не закъсняха, като Италия побърза да обяви, че преустановява действието на Шенгенските споразумения на ЕС за свободно преминаване на границите с Испания, а Мадрид изрази разочарованието си от липсата на солидарност между страните-членки. Започнало като юридически формализъм в решение на испански съд, в рамките на 72 часа се превърна в най-тежката миграционна криза в съвременната история на Сеута, дипломатически спор между Мадрид и Рабат и поле за битка между различни наративи, в които бяха замесени Русия, Израел, Алжир и Съединените щати. Непосредствената искра на кризата стана съдебно решение от 8 юли на Върховният съд на Испания, който постанови, че доктрината за "незабавно връщане", позволяваща на властите да връщат мигрантите в Мароко без съдебно производство, може да се прилага само към хора, заловени при опит за физическо преминаване на граничните огради, а не към тези, които са заловени да плуват към Сеута или Мелиля по море. Решението не легализираше нерегламентираното влизане, нито обещаваше правото да остане в Испания; то просто изискваше спазване на надлежната процедура за пристигащите по море. Но този нюанс беше изгубен скоро след публикуване на решението. Министерството на вътрешните работи на Испания заяви, че мрежите за трафик на хора "са се възползвали от съдебното решение, за да насърчат притока на мигранти без документи, предимно млади хора", а испанската телевизия RTVE съобщи, че изкривена версия на решението се е разпространила бързо в мароканските социални медии, убеждавайки хиляди хора, че достигането до Сеута с плуване гарантира право на пребиваване в Испания. Това е типичен пример за това как едно юридически съдебно решение може да се превърне, чрез слухове и разпространението им в социалните мрежи, в мит, мобилизиращ масите. Испанското министерство на вътрешните работи първоначално оцени, че около 49 000 души са пресекли границата в рамките на един 24-часов период на 30 юли - число, толкова шокиращо, че правителственото изявление, което се цитираше, по-късно беше тихомълком премахнато без обяснение. Регионалният президент на Сеута, Хуан Хесус Вивас, оцени общия брой от началото на вълната на около 60 000, в сравнение с населението на самия ексклав, което е около 83 600 души. Това се случи в момент, когато миграцията към останалата част от Испания рязко намалява: пристиганията в цялата страна спаднаха с почти 25% през първата половина на 2026 г. в сравнение с предходната, главно благодарение на споразумението за сътрудничество между Испания и Мароко от 2023 г., което означава, че Сеута се отклони драстично от националната тенденция, като преминаванията по суша там се увеличиха с повече от 149%. Данните за човешките жертви се съобщават противоречиво: ранните данни сочеха 18 загинали, по-късно Гражданската гвардия извади повече от 25 тела, а общите годишни оценки се доближиха до 60, което отразява както хаоса при преброяването на жертвите от удавяне, така и мотивацията на някои медии да надценяват или подценяват броя на жертвите с цел политически ефект. Приемните центрове, особено тези за непридружени непълнолетни, според съобщенията са достигнали 1600% от капацитета си, а Мадрид разположи военни подкрепления редом с Гражданската гвардия, след като министър-председателят Педро Санчес определи притока като "атака срещу териториалната цялост на Испания". Един от най-значимите и най-малко обяснени аспекти на кризата беше хаотичното поведение на мароканските сили за сигурност. На 30 юли Ройтерс и очевидци описаха как мароканските сили се са оттеглили, докато младежи се приближават към граничната ограда, която "по това време не се охраняваше от полицията". Фотограф на Асошиейтед Прес в Сеута наблюдава как марокански жандармери стоят "със скръстени ръце", докато хиляди минават наблизо, а мигранти разказаха пред "Ню Йорк Таймс", че полицейски служители активно са ги насочвали към граничните пунктове, сочейки с пръст и казвайки "вървете натам". Това противоречеше пряко на публичното твърдение на испанското министерство на вътрешните работи, че Мароко "сътрудничи лоялно" и активно спира преминаванията - твърдение, което самите източници от Гражданската гвардия в Сеута опровергаха, описвайки мароканската помощ като "ограничена и недостатъчна". До 31 юли картината се обърна: мароканските сили използваха сълзотворен газ, водни оръдия и палки, за да разпръснат хората, струпали се по хълмовете с изглед към Сеута, а Рабат започна да призовава собствените си граждани, които бяха пресекли границата, да се върнат у дома. Тази несъгласуваност не беше официално обяснена от мароканските власти, които до голяма степен отказаха да коментират публично по време на пика на кризата, и именно тази липса на обяснение даде поле за разпространението на противоречащи си конспиративни теории. Испанското издание The Objective съобщи, че испанските разузнавателни служби са предупредили правителството за Сеута по-рано, като са докладвали и за това, което според тях са били "репетиции за нахлуване", но предупрежденията са били пренебрегнати. Вероятна причина е геополитиката. Кризата се насложи върху и без това сложните отношения между Испания и Мароко. От 2022 г. насам двете правителства изградиха стратегическо партньорство, обхващащо контрола върху миграцията, търговията, сътрудничеството в областта на сигурността и съвместните подготовки за домакинство на Световното първенство по футбол през 2030 г., след спорната промяна в позицията на Испания през 2022 г., с която тя подкрепи плана на Мароко за автономия на Западна Сахара. Само по себе си това преориентиране беше обрат в десетилетия на испански неутралитет и предизвика вътрешна реакция, като опозиционната Народна партия беше обвинена от управляващата коалиция, че подклажда антимарокански настроения с цел политическа изгода още преди избухването на кризата в Сеута. Когато нахлу вълната от мигранти, това партньорство беше подложено на сериозно изпитание: Испания отхвърли искането на Сеута за официално обявяване на национално извънредно положение, като обясни, че масовата миграция не попада в правната рамка, регулираща такива обявявания, докато едновременно с това разположи войски и преговаряше с Рабат за бързо връщане на хората. Каталунският депутат Габриел Руфиан отиде още по-далеч, като обвини "мароканската диктатура, служеща на САЩ и Израел", че "изнудва Испания", което показва колко бързо кризата се вписа във вече съществуващите вътрешнополитически разделителни линии по отношение на политиката спрямо Мароко и Западна Сахара. Никой анализ на миграционната политика в Северна Африка не е пълен без Алжир. Алжир прекъсна дипломатическите си отношения с Рабат през август 2021 г. поради обвинения, че Мароко подкрепя кабилските сепаратисти - които са подкрепени и от Израел - и извършва "ционистки шпионаж", а оттогава насам отношенията само се влошиха, като през 2024 г. Алжир забрани на марокански самолети да преминават през въздушното му пространство и наложи визови изисквания за мароканските граждани. На този фон алжирските коментатори представиха масовото изселване от Сеута като доказателство за социалния и икономическия колапс на Мароко, докато мароканските медии отвърнаха с обвинения към неидентифицирани дигитални мрежи - някои от които, според твърденията, използват алжирски телефонни номера - които координират преминаването на границата чрез WhatsApp специално с цел да злепоставят монархията. Нито едно от твърденията не е подкрепено с неопровержими доказателства, но този обмен илюстрира как всяка регионална криза в Магреба вече служи и като амуниция в по-широката информационна война между Алжир и Мароко - съперничество, коренящо се в продължаващия от десетилетия спор за суверенитета на Западна Сахара. Отделна и по-експлозивна теория замеси Израел. Всичко започна, когато израелският посланик в ООН Дани Данон публикува пост в платформата Х, в който критикуваше Испания за кризата в Сеута, докато често осъжда Израел, и директно попита защо Мадрид все още поддържа "колониални анклави" в Африка. Самият изпълняващ длъжността израелски посланик в Испания дистанцира израелското правителство от изказванията на Данон; не се появиха и доказателства, свързващи израелски агенции за сигурност с действителното организиране на преминаванията. Въпреки това обвинението набра популярност в Испания, предвид откровената критика на Испания към поведението на Израел в Газа, включително употребата на думата "геноцид" от страна на Санчес и отказа на Испания да разреши военни продажби към Израел. Някои испански политици спекулираха открито за участието на САЩ и Израел, а в една аналитична статия се твърди, че координацията на вълната от бежанци "изисква...много по-високо ниво" на организация, отколкото биха могли да постигнат само мрежите за контрабанда, като възможно обяснение се изтъкна израелската подкрепа за Мароко, но това остава спекулативно, основаващо се на предполагаеми мотиви и провокативни изявления, а не на документирани доказателства. Крайнодесни израелски коментатори, които приветстваха хаоса като "божествено наказание", допълнително подхраниха версиите. Докато регионалните участници си разменяха обвинения, от Москва се провеждаше по-ясно документирана кампания. Според различни данни става ясно, че руските медийни мрежи "Правда" и RT разпространили над 1500 статии, експлоатиращи кризата в Сеута, включително близо 300 материала от испаноезичното издание на "Правда" и над 25 за всяко езиково издание на RT, като са препубликували т.нар. рециклирани снимки на "клонирани" уебсайтове, създадени да имитират легитимни новинарски медии. Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибиха определи това като част от по-широка стратегия на Кремъл за дестабилизиране на европейското единство чрез раздухване на разделящо обществото

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Коментар | Небето вече не е границата

Популярният английски израз The sky is the limit вече отдавна не просто е прескочил всякакви езикови бариери, но се е превърнал в същинско мотивационно клише. Може би достойни конкуренти са само поднасящият лимони живот и китайският йероглиф за криза, комбинирал опасност и възможност (като последното между другото не е вярно и вторият символ по-скоро се превежда като повратна точка, като сбърканата употреба започва

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Премиерът Радев прозря вредата от прокуратурата

Прокуратурата саботира разследванията за голямата корупция. Това откровение сподели премиерът Румен Радев в сряда и предизвика когнитивен дисонанс в публиката. Не защото констатацията му не е вярна, а защото бе поднесена като откритие. Диагнозата, че прокуратурата мачка разследванията за големите корупционни схеми, бе поставена много преди Радев да влезе в официалната политика, и оттогава е основен лайтмотив във всички разговори за съдебна реформа и в докладите на Европейската комисия. Това не би трябвало да е факт, на който бившият президент и настоящ премиер се е натъкнал току-що. Румен Радев обаче го постави в контекста на конкретно дело за злоупотреби в огромни размери във ВиК - Бургас, които пълнели едни "партийни каси". "Обществото отдавна очаква справедливост и възмездие за грабежа, но за да се случи това, прокуратурата поне не трябва да пречи. Българската прокуратура напоследък прави точно обратното - колкото по-активно работят МВР и службите за разкриване на крупни корупционни схеми, толкова повече прокуратурата възпрепятства тяхната работа", заяви премиерът. И направи извода: "Такова бламиране на правосъдието могат да си позволят само хора, които са или силно уплашени, или силно зависими." Всъщност това се случва от повече от две десетилетия. От мнозинството се очакваше готова концепция за противодействие на корупцията. Засега и премиерът, и правосъдният министър Николай Николов сочат само едно. "Ще се избере нов Висш съдебен съвет (ВСС), а той ще направи оценка на хората, които вършат подобни безобразия" - това заяви министър Найденов на въпрос на "Капитал" в сряда. След това идвали други мерки. Въпросът е дали обществото е готово да чака още и дали още някой вярва, че новият ВСС ще е различен от стария. И дали мнозинството има идея как да промени порочния модел в съдебната система. Хората искат справедливост, а това означава персонална отговорност за виновните магистрати за конкретни деяния, а не безадресно възмущение при липса на ясно артикулирани мерки. Засега изявлението на Радев звучи по-скоро като предупреждение към прокуратурата, че новите силни на деня очакват "правилните" разследвания за един партийни каси, които не са техни. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Приморско си връща апетитен имот за 400 пъти повече отколкото го е продала

Преди 16 години избухна скандал, в чийто сюжет бяха преплетени магистрати и имоти. Той включваше няколко истории за роднини - деца и родители на висши магистрати, които са получили на ниски цени имоти по Черноморието, защото се водели "крайно нуждаещи се". Една от историите е напът към развръзка. Преди седмици общинският съвет на Приморско реши да купи за почти 400 хил. евро недовършената сграда на съдия Деница Урумова, която бе получила право за строеж крайно крайно нуждаещ се жител на черноморския град срещу около 1800 лв. Тя е кацнала на носа на полуострова, издига се самотна и изоставена. Около нея трябва да се изградят паркинг и парк. Пететажният блок е на груб строеж от 2010 г. и по план някога ще се превърне в "детски образователен център". "Това е един дългогодишен казус, много тежък казус, който макар и с риск да нанесе имиджови щети на мен, смятам, че ще донесе ползи за общината. Що се отнася до цената - тя е в пъти под пазарната стойност за тази постройка с обща квадратура над 1100 кв. м. За това и беше подкрепена от всички общински съветници с изключение на един, въздържал се", каза кметът Иван Гайков пред БНР. Потърсихме Урумова, но жена, която вдигна нейния телефон, попита кой я търси, след което каза, че в момента я няма. Не отговори и на последващи съобщения. На 28 юни 2007 г. Деница Урумова сключва договор за отстъпено право на строеж на парцела с общината. Кмет тогава е Димитър Димитров, управлявал в периода 1991 - 2007 г., а и преди това - в последните години на тоталитарния режим е бил председател на Общинския народен съвет (по същество ръководител на общината преди демократичните промени) . Разрешението за строеж е от 25 август 2009 г. През март 2010 г. тя започва строеж на жилищна сграда с апартаменти, стаи за настаняване и кафене. Същата година тогавашният председател на общинския съвет Пламен Георгиев разказа подробности около механизма, по който Деница Урумова е получила терена, през "Капитал". По думите му тя първо е декларирала, че е жител на Приморско в продължение на 11 дни, като си е преместила адресната регистрация в т.нар. блок на специалистите. Това е малка панелна кооперация, която е общинска собственост. Урумова, както и други роднини на магистрати по това време, получават терени на смешно ниски цени, след като подават молба като "крайно нуждаещи се". В нейният случай става дума за парцел 469 кв.м на цената от 1829 лв. Макар да е крайно нуждаеща се, тя впоследствие явно има средства да започне строителство. По данни, които община Приморско предостави сега, сградата има акт 14 от май 2010 г. Изграждането в някакъв момент обаче спира. "Община Приморско не разполага с информация за причините, поради които строителните дейности са били преустановени", коментираха от администрацията. Реално тогава обаче избухва и скандала и обществото научава за тази практика след разследване на "Капитал". Урумова не е единствената с имот, макар да разказваме именно развоя на събитията само по нейния сюжет. Права за строеж като "крайно нуждаещи се" са получили и роднини на председатели на отделения във Върховния административен съд - Панайот Генков и Андрей Икономов; бившият апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов; председателят на най-големия апелативен съд в страната - Софийският - Веселин Пенгезов. Въпреки че всичко това изглежда съмнително, през юли 2010 г. във връзка с проверката градският прокурор на София Николай Кокинов заяви, че до момента няма данни, които да сочат, че магистратите и техните "социално слаби" роднини са нарушили закона и могат да носят наказателна отговорност, цитира mediapool.bg тогава. За имотът на Урумова обаче проблеми има. В края на февруари 2009 г., преди тя да започне да строи, общинският съвет в Приморско взима решение да провери договорите за продажба на общинска собственост и договорите за отстъпено право на строеж на предишния състав на съвета и на бившия кмет Димитров. Тогава кмет на Приморско е Лиляна Димова от БСП. Журналистическите разследвания, включително голяма тема на броя на "Капитал", поставят под прожекторите тази съмнителна практика по Черноморието. Впоследствие Лиляна Димова издава заповед, с която общинската администрация на практика спира административното обслужване на лицата, получили спорните права на строеж. Урумова обжалва и през ноември 2011 г. Върховният административен съд окончателно отменя заповедта. Върховната административна прокуратура също застава на нейна страна, като приема, че общината не е представила доказателства за започнали административни производства или вътрешни проверки относно законосъобразността на учредените права на строеж, а именно на това основание е била мотивирана заповедта. Освен това през март 2011 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) уволнява дисциплинарно Деница Урумова. През януари 2012 г. Тричленен състав на Върховния административен съд обаче отменя дисциплинарното уволнение, като основен мотив е, че действията, заради които е наказана, са извършени през 2007 г., когато тя още не е била съдия. Заедно с това отпадат и дисциплинарните наказания срещу баща ѝ Николай Урумов и другите магистрати, замесени в случая, тъй като ВАС отменя санкциите им. Нейната биография е интересна. Преди да стане магистрат, в периода 2008-2009 г., е член на съвета на директорите "Консорциум ГБС-Созопол", съвместно акционерно дружество между голямата строителна компания и черноморската община, което е създадено с цел изграждане на ваканционно селище в местността Аркутино. Към 2007 г. Деница Урумова е била в управлението на "Вършец инвест", собственост на "Главболгарстрой холдинг" - дружеството, собственик на "ГБС инвест", от което майката на Деница е купувала имоти в комплекса "Свети Тома" до блатото Алепу. Тогава е и получила правото за строеж като крайно нуждаеща се в Приморско. Нейният баща Николай Урумов по онова време е ръководител на трето отделение във Върховния административен съд, като тогава "Капитал" посочва, че ръководените от Урумов съдии са единствените във ВАС, компетентни да разглеждат дела, свързани с държавната и общинската собственост, местното самоуправление и местната администрация, административното обслужване на физическите и юридическите лица, реституцията по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Урумова става младши съдия в Благоевградски окръжен съд през 2009 г. През 2016 г. ВСС я премества в Софийски районен съд, а през октомври 2019 г. тя е повишена. Няколко месеца по-късно, февруари 2020 г., "с оглед завръщането й от отпуск по майчинство" председателят на СРС й възлага председателстването на 159 състав в Първо гражданско отделение на СРС Друг щрих от родословното дърво е свързан с брат й. В края на 2025 г. прокурорската ĸoлeгия нa ВСС нaзнaчи бившият cпeцcъдия Aнтoн Уpyмoв нa длъжнocт пpoĸypop във Bъpxoвнa ĸacaциoннa пpoĸypaтypa, ĸoйтo дa изпълнявa фyнĸциитe нa пpoĸypop зa paзcлeдвaнe нa пpecтъплeния, извъpшeни oт глaвния пpoĸypop или oт зaмecтниĸ нa глaвния пpoĸypop, cчитaнo oт дaтaтa нa вcтъпвaнe в длъжнocт. И все пак съдебната система не открива проблем с имота, който община Приморско почти подарява на бъдещата съдийка. На 21 юли 2010 г. Софийската градска прокуратура повдига обвинение срещу Димитров за длъжностно престъпление. Прокуратурата твърди, че като кмет в периода 2004-2007 г. е сключил около 200 договора за учредяване право на строеж, въпреки че след промяна в Закона за общинската собственост това е следвало да става с решение на общинския съвет, а не еднолично от кмета. В публично достъпните съдебни архиви не се открива окончателна осъдителна присъда именно по това обвинение, свързано с 200-те права на строеж. Медийни публикации проследяват повдигането на обвинението, но впоследствие фокусът се измества към друго наказателно дело срещу него - за това, че през 2004 г. е продал общински терени в Приморско и Писменово без необходимото решение на Общинския съвет. Получава 1 година лишаване от свобода условно, 3 години изпитателен срок и 1 година лишаване от право да заема длъжността кмет. На 28 май тази година общинският съвет реши да откупи сградата за 399 500 евро или малко над 781 хил. лв. Според решението на ОбС пазарната стойност на сградата била малко по-висока - 429 хил евро. "Капитал" опита да се разбере как се стига до сделката, но съдийката отказа да коментира. "Във връзка с намеренията на община Приморско за развитие и благоустрояване на района през 2025 г. са проведени първоначални разговори със собственика на сградата относно намеренията му за нейното бъдещо използване. През 2026 г. собствениците са отправили предложение до общината, което е било разгледано на заседание на Общинския съвет", написаха от община Приморско. Не е ясно каква е била инвестицията в строителството в периода 2009-2010 г., но правото на строеж е продадено на Урумова за 1829 лв., а сега тя получава над 400 пъти повече. Кметът Гайков спомена "имиджови щети" за общината покрай този казус пред БНР. За "Капитал" в писмени отговори се уточни следното: "Предназначението на сградата като жилищна не съответства на настоящите устройствени предвиждания за територията и на функционалната среда на района. Поради това бъдещото използване на сградата следва да бъде съобразено с общественото предназначение на зоната." Намерението на община Приморско е сградата да бъде преустроена в детски образователен център, като към момента проектът е на идейна фаза. "След придобиване на собствеността ще бъдат извършени необходимите технически обследвания, експертен анализ и ще бъдат изготвени инвестиционни проекти, които да определят възможностите за реализация. Община Приморско планира изграждане на многофункционален градски парк. Към момента няма осигурено финансиране и инвестиционното намерение е на идейна фаза", обясниха от там. Общината има намерение да изгради закрит паркинг, спортни площадки, параклис и подходи към крайбрежната алея на носа на полуострова. Терените на площ от близо 15 декара бяха собственост на МВР, но преди две години бяха прехвърлени от държавата на общината. И така се прави крачка напред, но засега грозният недовършен строеж ще продължи да се издига с гледка към морето, докато се намерят пари за всички тези намерения. Просто ще е общински, а не съдийски. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец

Съдия Ивайло Йосифов оспори отказа да бъде избран за член на антикорупционната комисия

Съдия Ивайло Йосифов, чиято кандидатура за член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) бе отхвърлена от Върховния касационен съд (ВКС), подаде жалба срещу решението на конкурсната комисия. Пред Върховния административен съд (ВАС) той атакува процедурата за провеждане на избора като несъответна на закона. Съдията иска да бъде отменено решението, с което бе обявен за неизбран - заради съществени процесуални нарушения, както и връщане на преписката обратно, за да да продължи процедурата от стадия на гласуването със задължителни указания по прилагането на закона В жалбата си той завява: "Държа да подчертая, че по никакъв начин не оспорвам свободата на всеки съдия от ВКС да подкрепи или да не подкрепи кандидатурата ми. Предметът на спора е свързан с юридически допустимите форми, чрез които тази воля може да бъде обективирана и отчетена при конкретния избор при спазване на императивните предписания на закона." Съдия Йосифов, който в момента е зам.-председател на Административен съд - Русе, беше единственият кандидат за член на новата КПК от квотата на ВКС, номиниран от съдия Владислава Цариградска от Окръжен съд - Плевен. Неговото име стана известно, след като той се противопостави на опити за натиск от съдийските началници и членове на ВСС - скандалът, станал известен като "Драго каза". През януари 2025 г. на съдията му беше предадено съобщение от името на члена на Съдийската колегия на ВСС Драгомир Кояджиков да се оттегли от конкурса за председател на Административен съд - Русе, защото иначе няма да събере и един глас. Вместо да си замълчи и да се подчини, Йосифов сезира компетентните органи за този груб натиск. Както обичайно се случва в България скандалът беше туширан от ВСС, който дори не пожела да изслуша съдията, а прокуратурата прие, че няма данни за престъпление. По време на изслушването на 20 юли в процедурата по избора на член на КПК Йосифов се представи блестящо - демонстрира задълбочени познания на материята, впечатляваща концепция за развитието на антикорупционната комисия, сериозна лична мотивация. В гласуването на 23 юли участваха 56 съдии - малко повече от половината титулярни съдии с право на глас във ВКС, които са общо 102-ма. В негова подкрепа гласуваха 25 върховни съдии, 30 отбелязаха квадратчето "против", а една бюлетина бе недействителна. Комисията обяви, че Йосифов не е избран, и сложи край на процедурата. "Отрицателното отношение към кандидатурата ми, независимо от причините, на които се дължи то, е нормален резултат в едно производство по избор, но без изрична правна норма не може да бъде превърнато в нова категория действителен глас, който на свой ред да участва при изчисляването на мнозинството", отбелязва той. Нито в закона, нито в процедурните правила не е предвидена възможност в бюлетината да бъде включена опция за глас "против" определен кандидат дори и той да е единствен. При това положение чрез въвеждането в утвърдената бюлетина на отделни полета "за" и "против" се е стигнало до недопустима подмяна в предмета на самото гласуване. Така се стига и до отчитане като действителни на 30 гласа против при общо 56 гласували. При възприетия от закона изборен модел всеки действителен глас се приписва на кандидат. Поради това броят на действителните бюлетини по необходимост съвпада със сбора на бюлетините, подадени поименно за кандидатите, а бюлетините с глас против трябва да се отчитат като недействителни, смята съдията. В този смисъл, отразяването на 55 действителни бюлетини при само 25 бюлетини, подадени за единствения кандидат, е вътрешно противоречиво и несъвместимо с този модел. В конкретния случай тези 30 бюлетини не следва да се отчитат като действителните гласове, спрямо които се определя мнозинството при отчитане на вота. Действителните гласове са само тези 25 бюлетини, в които е отбелязан вот в подкрепа на единствената издигната кандидатура, което представлява 100% от всички действителни гласове. Иначе казано, съдия Йосифов е трябвало да бъде обявен за избран за член на КПК още на проведеното на 23 юли заседание, което е факт със самото завършване на процедурата по избора. Решението на конкурсната комисия, което се оспорва, има само констативен, но не и конститутивен ефект - то единствено обявява резултата от избора, но не го поражда, нито го изменя при така възприетата в него неправилна преценка за броя на действителните гласове, казва съдията. Ако комисията е възприела друго разрешение, тя е била длъжна да посочи правната норма, която признава отрицателния вот за действителен и допуска включването му в знаменателя при изчисляване на мнозинството, но такава норма не съществува, сочи той. Според него дори и да се приеме, че всичките 55 бюлетини са действителни, т.е. че за действителни следва да бъдат признати и 30-те бюлетини с глас "против", както и че 25 гласа "за" не са достатъчни за избор при първото гласуване, процедурата не може да приключи по този начин, тъй като в този случай законът предвижда повторно гласуване, когато при първото гласуване няма избран кандидат с повече от половината от действителните гласове. Това, че в случая кандидатът е само един, не е основание за изключение и не предоставя на конкурсната комисия преценка дали повторният вот е целесъобразен, отбелязва съдия Йосифов. "Това е така, защото двете гласувания са уредени с различни изборни критерии. При първото се изисква обикновено мнозинство - повече от половината от действителните гласове; при повторното е достатъчно кандидатът да е получил най-много гласове. Следователно първият критерий установява праг на подкрепа, а вторият осигурява завършване на изборната процедура чрез относително мнозинство" отбелязва той. Аналогичен анализ на законовата процедура и дефектите на проведения избор направи и бившият правосъден министър Андрей Янкулов ден след провеждането на избора. Логиката на закона не е да се гласува "за" и "против", обяви Янкулов във фейсбук профила си. Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, по който се провежда този избор, беше изготвен от работна група в министерството по време на неговия екип. Жалбата е подадена чрез комисията по избора в законовия тридневен срок, потвърдиха от съда. Тричленен състав на ВАС трябва да се произнесе с окончателно решение в 14-дневен срок. Междувременно се очаква новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) да заработи с четирима членове. Миналия четвъртък парламентът избра единствения кандидат - досегашния шеф на Агенцията за държавна финансова инспекция Пламен Тодоров (номиниран от "Прогресивна България"), а президентът Илияна Йотова издаде указ за назначението на следователя от столичното следствие Павел Гайдаров. Преди това Висшият адвокатски съвет избра адв. Милен Шопов, а Върховният административен съд - председателката на Административен съд - Пловдив, Мариана Шотева. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД

● www.capital.bg/
преди 1 месец