"Алфа Рисърч": Обществото още дава доверие на кабинета, но не вижда резултати

Правителството на Румен Радев все още има обществен кредит на доверие, но сред мнозинството от хората преобладава критичност към работата му - 58% от тях поставят под съмнение подготовката и реформаторския капацитет на управляващите, както и реакциите им в отделни направления. Преобладават тези, които смятат, че големите проблеми в страната си стоят - корупцията, високите цени, проблемите в здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата, публичните финанси. По-малък дял хора виждат да са взети успешни мерки. Средният индекс на ефективност на правителствените политики засега е само 26.4% от максимума 100. Това показва новото национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено малко преди 100-те дни на кабинета "Радев" със собствени средства на агенцията. Големият извод от него е, че оттук насетне отношението към управлението ще се определя предимно от капацитета му да показва измерими и разбираеми за гражданите резултати, които отговарят на поетите предизборни ангажименти, а не просто да поддържа парламентарно мнозинство и политическа стабилност. "Кредитът на доверие се крепи основно на личния рейтинг на премиера и на високите очаквания, с които властта започна мандата си", каза социологът и управител на агенцията Боряна Димитрова, която представи проучването пред bTV в четвъртък. Данните от него показват и други интересни тенденции. С най-висок политически рейтинг сред политиците вече е Илияна Йотова, която довършва президентски мандат на Радев - 50% одобрение при 29% неодобрение. Тя има доверието на широки социални слоеве, чието ядро са симпатизантите на ПБ и БСП и това дава силен старт на кандидатурата й за президент на изборите в края на октомври. Имиджът на Народното събрание леко се подобрява - до 20% одобрение, но като цяло има голям превес на негативните мнения. Има общ дефицит на доверие към значителна част от партийното лидерство, а опозицията запазва електоралната си фрагментация и подкрепата за партиите е концентрирана в сравнително тесен диапазон. Ако изборите бяха днес, резултатите нямаше да са драматично различни, сочат още данните на агенцията. Три месеца след сформирането на еднопартийното управление на ПБ, отношението се базира вече не само на очакванията, но и на първите впечатления от неговата работа, казват социолозите. В края на юли позитивните оценки за кабинета "Радев" са 42%, срещу 33% отрицателни. За разлика от последните два редовни кабинета с позитивен начален баланс - "Петков" (35%:23%) и "Желязков" (39%:29%), настоящата власт се ползва едновременно и с по-висока подкрепа, но и по-висока критичност (42%:33%) Това очертава силно политизирана обществена среда, в която положителният старт не е равнозначен на широк обществен консенсус за нейните политики. Партийните пристрастия при оценката на правителството са отчетливи. Симпатизантите на "Прогресивна България" са единствената група с преобладаващо положителни оценки за кабинета. Привържениците на ДПС са поляризирани, а сред останалите партийни електорати доминират отрицателните оценки. Рейтингът на Румен Радев в качеството му на премиер е 48% положителни - 31% отрицателни оценки, т.е. одобрението за него е малко по-високо от това на правителството. Така личното доверие към премиера явно има водещо значение за общественото възприемане на кабинета и за момента компенсира част от критичността към управлението като цяло. Познатото противопоставяне между нови управляващи и наследство от предишните не подминава обществения дебат и този път, сочи анализът на "Алфа Рисърч". Близо 32% вярват във възможностите на правителството и отчитат тежестта на завареното от предишната власт; 33% са критични и към настоящите, и бившите управляващи; 25% смятат, че тежкото наследство е само оправдание и че управляващите задълбочават кризата. Тези нагласи са важни, защото очертават границите на кредита на доверие към новата власт. Така видимо доминира разбирането за тежко наследство, но заедно с него и критичност към първите стъпки на управляващите. Най-сериозното предизвикателство за настоящото управление ще бъде да премине от обяснение на наследените проблеми към убедителна демонстрация на капацитет за тяхното решаване. Новост в проучването е въвеждането на "Индекс на управленските политики", който показва в каква степен според общественото мнение правителството предлага успешни мерки по проблемите, които гражданите определят като най-значими за страната. За да се определи той, респондентите първо посочват без ограничение в броя всички важни за страната проблеми, а след това оценяват дали правителството предлага успешни мерки по съответните теми. За всяка политика индексът съпоставя дела на оценяващите мерките като успешни спрямо дела на определящите проблема като значим. Теоретичният максимум е 100%, което означава пълно припокриване между посочилите даден проблем и отчелите успешни мерки по него, а при стойност от 50% или повече може да се смята, че е налице управленска ефективност. Резултатите за кабинета "Радев" показват общ индекс за ефективност на управленските политики от 26.4%. Това означава, че възприеманата ефективност достига едва малко над една четвърт от обществената значимост на проблемите. Като водещи проблеми респондентите сочат цените (81%) и корупцията (72%) - именно те бяха и в центъра и на предизборната кампания на ПБ. По тези две теми обаче делът на положителни оценки за правителствените мерки е съответно 28% и 26%. Най-критично е съотношението "проблем - решения" при здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата и оздравяването на публичните финанси. При здравеопазването значимостта е (69%), а възприеманата ефективност (14%) - темата е трета по обществена важност, но едва пета по индекс на управленска ефективност. Освен това по-високата стойност на индекса невинаги означава силно одобрявани управленски действия. При теми, посочвани като значими от сравнително нисък дял граждани, съотношението може да бъде по-високо поради ниската база. Такъв е случаят с външнополитическата тема: към момента на изследването (17 - 23 юли) по нея е е имало високо обществено напрежение и остри противоречия, поради което тя е посочена като проблемна от по-малко респонденти (27%). При тази база, макар и да не се отчитат особено значими управленски мерки (10%), индексът достига 38.5% - най-високата стойност сред осемте политики. Но той е функция не само на оценката за мерките, но и на относително по-ниската възприемана острота на проблема. Показателно ще бъде развитието по тази тема през следващите месеци, казват социолозите. Три месеца след предсрочния парламентарен вот от 19 април картината на електоралните предпочитания запазва основните си параметри: голяма преднина на ПБ (41.6%) пред опонентите ѝ; сходна подкрепа за ПП (6.6%) и ДБ (6.1%) въпреки разделянето им - на този етап няма индикации нито за сериозен ръст, нито за спад на общия им електорален потенциал; втора, но далече зад партията на Радев позиция за ГЕРБ (13.1%); ДПС е с обичайните за неизборна ситуация 5.2% подкрепа, а Делян Пеевски единствен от партийните лидери се ползва с по-ниско одобрение от партията - 3.6% срещу 85.2% неодобрение. Личността му поляризира силно и собствените симпатизанти на ДПС. "Възраждане" се задържа на 4%-ната граница. Така изводът е, че управляващите разполагат с електорална преднина и все още сравнително благоприятни оценки, но обществената подкрепа може да бъде определена като "дадена под условие", тъй като не е подплатена от убеждението, че се предлагат адекватни политики за решаване на ключовите проблеми. Фрагментарността на опозицията й пречи да получи по-голяма видимост и обществена тежест, което за момента улеснява управляващите. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД