Как Червено море става продължение на битката за Ормуз

Макар че попада в сянката на привличащите основното медийно внимание военни действия в Персийския залив и протока Ормуз, Червено море паралелно се превръща в една от най-опасните горещи точки в по-широката война между САЩ, Израел и Иран. Движението на хутите в Йемен в момента води кампания на два фронта, която заплашва да въвлече Саудитска Арабия обратно във война, която Рияд смяташе, че е оставила зад гърба си. Започналото като морска заплаха през 2023 г., в момента се превърна в стратегически ход: хутите се опитват да повторят модела на иранския контрол над протока Ормуз, като установят ефективна блокада над Баб ел-Мандеб в Червено море - един от най-важните морски търговски коридори в света. Назначената за външен министър на Йемен Афра Ал-Зуба заяви категорично тази седмица, че хутите "искат да копират иранския модел", като така блокирани се окажат два от най-жизненоважните морски коридори в света - Персийският залив през Ормуз и Червено море през Баб ел-Мандеб. Става дума за координирана стратегия, при която прокси силите на Техеран разширяват географския обхват на конфликта далеч отвъд иранската територия, принуждавайки противниците на Техеран да се защитават на няколко фронта едновременно. Ал-Зуба изтъкна, че групата е била окуражена от "недостатъчната международна реакция" на предишните й атаки. Това подсказва, че проиранската администрация в йеменската столица Сана, която е под контрола на хутите от 2015 г., вижда ограничена готовност сред западните сили да се намесят решително. Символиката е също толкова важна, колкото и същността на стратегията. През Ормуз преминава приблизително една четвърт от световната морска търговия с нефт и газ, а блокадата му от Иран по-рано тази година вече предизвика сътресения на енергийните пазари. Като заплашват с паралелна блокада на протока Баб ел-Мандеб, широк едва 26 километра в най-тясната си точка, хутите се позиционират като втори лост, който Техеран може да задейства, когато пожелае, за да повиши икономическата цена на конфликта за американските съюзници и държавите от Персийския залив. Прякото включване на хутите във войната на Иран се случи на етапи. В края на март движението нанесе първите си ракетни и дронови удари срещу Израел от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, като заяви солидарност в рамките на т.нар. доктрина "Единство на фронтовете". Към юни, когато иранската блокада на Ормуз задълбочи кризата, хутите ескалираха конфликта още повече, обявявайки "пълна и тотална забрана на израелското морско корабоплаване" в Червено море, и поемайки отговорност за ракетни удари срещу централната част на Израел. Тази комбинация - протокът Ормуз, парализиран от Иран, и Баб ел-Мандеб, заплашен от хутите, изложи на риск едновременно близо една трета от световния морски превоз на нефт и газ. По-значителният поврат настъпи през юли, когато хутите насочиха огневата си мощ към държава, която до голяма степен бяха избягвали да провокират директно от примирието през 2022 г., а именно Саудитска Арабия. На 20 юли те обявиха морска блокада върху саудитските пристанища на Червено море, предупреждавайки корабните компании да не я нарушават, а дни по-късно изпълниха заплахата си, като нанесоха удари по саудитски танкери близо до Баб ел-Мандеб. Атаката за кратко тласна цената на суровия петрол тип "Брент" над 100 долара за барел. Ескалацията по море е неразривно свързана с това, което се случва по суша в южната част на Арабския полуостров. Ройтерс съобщи, че йеменски официални лица и западни дипломати вече считат завръщането към пълномащабна гражданска война за по-вероятно, отколкото в който и да е момент след примирието от 2022 г. Силите на хутите и на международно признатото йеменско правителство укрепиха позициите си по фронтовата линия, простираща се от брега на Червено море до саудитската граница в северозападната част на Йемен. Бараа Шибан, йеменски анализатор в британския отбранителен тинк-танк RUSI, описа това струпване на сили като "най-сериозната подготовка за конфликт", на която някога е бил свидетел - впечатляваща оценка, имайки предвид десетилетието на опустошителни сражения в Йемен. Войната, която избухна през 2014 г., когато силите на хутите нахлуха в столицата Сана и свалиха международно признатото правителство, отне живота на стотици хиляди, преди примирието от 2022 г., посредничено от ООН, драстично да намали военните действия. Това примирие обаче така и не се превърна във всеобхватно мирно споразумение, оставяйки крехко равновесие, което сегашната криза в района на Червено море нарушава. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг интензивно пътува между Оман и Саудитска Арабия в опит да обърне тази тенденция, но засега без сериозен успех. Саудитска Арабия, която от години се опитва да се измъкне от блатото на военните операции в Йемен и да нормализира отношенията си в региона, сега открито дава сигнали, че търпението й към хутите е изчерпано. Рияд отговори на атаките срещу танкерите и обявената блокада с въздушни удари по военни съоръжения, като публично обвини движението, че служи на "чужди интереси" - едва прикрит намек към Иран. Кралството пое едновременно ангажимент да защитава търговското корабоплаване през Червено море, като така саудитските военноморски и военновъздушни сили поемат директен курс към сблъсък с организация, която в продължение на десетилетие понасяше ударите на коалицията, водена от Саудитска Арабия, и се адаптираше към тях. Ситуацията е деликатна за Рияд. Саудитска Арабия е инвестирала значителни средства във "Визия 2030" - програма за икономическа диверсификация, стартирана от престолонаследника Мохамад бин Салман. Всяко връщане към война в Йемен обаче заплашва както нейната крайбрежна инфраструктура, така и по-широката й амбиция да бъде възприемана като стабилизиращ фактор, а не като воюваща страна. Все пак унижението да наблюдава как сили, подкрепяни от Иран, блокират собствените й пристанища, докато вниманието на Вашингтон е погълнато от по-широката война с Техеран, оставя Риад с малко невоенни опции. Администрацията на Тръмп предприе стъпки, за да премахне всяка двусмисленост относно това кой носи отговорност за кампанията на хутите. Президентът Тръмп заяви в Truth Social, че Вашингтон ще държи Иран пряко отговорен за бъдещи атаки на хутите срещу корабоплаването. Той изрично определи групата като "сурогат и/или представител на Иран" и заплаши с "мащабно военно наказание" срещу самия Техеран, ако атаките продължат. Президентът посочи още, че САЩ ще конфискуват ирански средства, държани на американска територия, за да компенсират щетите, нанесени на търговски кораби, като по този начин добави финансов натиск върху военната заплаха. Тази декларация ефективно разби фикцията, отдавна полезна както за Вашингтон, така и за Техеран, че хутите в голяма степен действат автономно от своя покровител. Като премахва това разграничение, Тръмп значително повишава залога: всеки бъдещ удар на хутите срещу танкер или пристанище вече рискува да предизвика пряк американски отговор срещу иранска територия, а не само по-ограничена репресия срещу Йемен. Дали тази заплаха действително ще има възпиращ ефект върху Техеран остава несигурно, особено предвид продължаващия отказ на Иран да преговаря под постоянния натиск от по-широката война. Самият капацитет на Техеран да нанесе пряк удар срещу Израел или американски обекти е отслабен от месеците на война, но мрежата му от регионални прокси сили му дава възможност да държи множество противници настрани, без да ангажира допълнителни ирански сили. Контролиран от хутите Баб ел-Мандеб постига няколко цели едновременно: нанася удар на Саудитска Арабия заради историческото й присъединяване към антихути коалицията и мълчаливото й сътрудничество с Вашингтон, повишава световните цени на енергията по начин, който оказва натиск върху западните икономики, вече напрегнати от затварянето на Ормуз, и принуждава САЩ частично да отклонят военното си внимание от Персийския залив към Червено море. Това, което отличава настоящия момент от предишните вълни на дестабилизация в Червено море от 2023 г. насам, е изричното насочване на ударите срещу Саудитска Арабия, а не само срещу кораби, свързани с Израел или американски съюзници. Анализатори отбелязват, че продължилата години наред деескалация, която овладяваше гражданската война в Йемен от 2022 г., сега видимо се разпада. Натискът на Тръмп срещу Иран действа като катализатор, който премахва всякаква сдържаност, която би възпирала хутите от пряка конфронтация с Рияд. Ако на фронтовите линии в северозападната част на Йемен избухнат открити сражения, кризата в Червено море и гражданската война в Йемен ще се слеят в единен театър на военни действия. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД