PhillGood festival – ден последен: Moby, Suede и Lunikk – златният печат в музикалната биография на Пловдив СНИМКИ
Музикална целувка, която оставя вечен спомен и ярка следа. Това може би е най-краткото описание на историческия финал на фестивала PhillGood, който прегърна силно Пловдив в рамките на три дни. И по всичко си личи, че между мащабното събитие, меломаните и градът под тепетата пламна истинска любов, която тепърва започва да пише своята биография.
Последният ден на PhillGood демонстрира, че великолепието в музиката не познава граници, че пред очите ни може да се извае шедьовър, който има силата да промени хода на музикалната история. Феновете пред трите фестивални сцени се убедиха в това и усетиха по кожата си онази сладка музикална целувка, която предизвиква трепет и усмивка при всяко мислено пътуване назад във времето.
PhillGood определено надмина и най-смелите очаквания, преподреждайки звездите над Пловдив по най-правилния начин и създавайки безценна палитра от емоции. Програмата в последния фестивален ден изпълни ролята на черешка на тортата, като представи звезди от космически калибър.
Moby бе едно от имената в афиша, които предизвикаха бурна еуфория още с анонсирането му от организаторите от „Фест Тийм“. Той е абсолютна икона в сферата на електронната музика, а на главната фестивална сцена се разгърна на 100 %. Ричард Мелвил Хол влезе в ролята на истински динамит на сцената и избухна така, че ехото да превземе и космическите ширини. Свръхталантливият музикант взриви сетивата с бляскаво мултимедийно шоу, което със сигурност разпали феновете още повече. А думите са абсолютно недостатъчни, за да обрисуват достоверно класата и изяществото, които Moby носи със себе си.
Мултиинструменталистът и композитор поздрави публиката, а след това не спря да благодари за любовта ѝ, която го заля като цунами. Взривяващо начало на сета му на главната сцена постави “Bodyrock”, последваха “In This World”, “In My Heart”, “Why Does My Heart Feel So Bad?”, “Raining Again”, “Flower”, “Extreme ways” и “Natural blues”. Феновете го призоваха за бис, като Moby завърши зашеметяващо участието във фестивала с любимите “Porcelain “, “Lift Me Up” и “Feeling So Real”.
Великанът в жанра бе изключително енергичен, преминавайки от единия край на сцената до другия по няколко пъти в рамките на едно парче, показа, че освен гениален композитор, е и личност, която може да свири еднакво прекрасно на перкусии, електрическа китара и какво ли още не. И то с уникална лекота. Moby не беше сам на сцената, а я сподели с умопомрачително гласовити певици и инструмент a листи. Ударение трябва да се постави върху Nadia Christine, която спечели симпатиите на меломаните с безграничния си талант. Гласът ѝ просто рисува съвсем отделна вселена, която много фино и неоспоримо брилянтно се вписва в тази на Moby. Резултатът от това сливане се превърна в магична музикална приказка, която Пловдив чу за първи път. Ефектният спектакъл на сцената на PhillGood продължи час и половина, но геният хвана в плен почитателите си още в първата секунда. И не ги остави нито за миг. По време на своя взривяващ пърформънс, Moby не пропусна да разкрие своите възгледи за защита на животните чрез видеопослания на огромните екрани, както и вижданията си за демокрация чрез игра с публиката. „Ако ви харесва следващата песен, включете фенерчетата на своите телефони. Просто е. Ако не ви харесва – недейте“, каза брилянтният диджей и само след секунди видя светлините – като хиляди звезди в небето.
Гостуването на артист като Moby в Пловдив е грандиозен успех и недостижимо високо вдигната летва. Ако допреди няколко години това е изглеждало като поредна неосъществима цел и невъзможна мисия, то снощи градът под тепетата се оказа в епицентъра на световната музикална карта. И на земетресение от положителни емоции, каквито никой не е изпитвал до момента. Убеден съм, че цял свят ни завидя за това пътешествие по ноти и вибрации. И за този унисон във възприятията между публиката и Moby, който няма аналог. Интересно беше да се наблюдава и как феновете могат едновременно да куфеят, докато геният е на сцената, и да стискат палци на Аржентина на финала на Световното, който съвпадна с пърформънса му.
Стартът на музикалната програмата на главната сцена започна ударно със Son Lux. Американското трио дадe тон на уникалното звуково пътешествие, което предостави последния ден на PhillGood festival. Райън Лот , Ян Чанг и Рафик Батия впечатлиха с взривяваща градация на емоциите, като само за броени секунди спокойните тонове преливаха в експлозии по ноти. Момчетата от бандата не се ограничиха стилово, а напротив. И точно тази многостранчивост на Son Lux им допадна. Дотолкова, че бандата събра огромен брой меломани пред главната сцена, независимо от безпощадната хватка на жегата, и се превърна в една от изненадите от фестивалния афиш. Не само със завладяващия си пърформънс, а и с онзи недостижим баланс между комерсиалното, подреденото, финото и суровото, авангардното, нестандартното. Публиката се убеди в този непоколебим професионализъм и си отговори на въпроса защо тези момчета композират музика за култови филмови проекти.
Einstürzende Neubauten надградиха дефиницията за авангардност и уникалност. Немската банда води началото си от 1980 г. Както тогава, така и сега, Einstürzende Neubauten продължават да бъдат емблема в сферата на индустриалната музика. Членовете на групата имат своя собствена логика за това що е звукоизвличане и тя е повече от впечатляваща. Инструментите, на които свирят са тяхно собствено производство, а за материалите, от които ги изработват сякаш няма ограничения. От скрап те създават уникални неща, които пък водят до брилянтна музика. На сцената с тях се появиха тръби, пружини, листове тенекия, метални табели, че дори метална количка за пазаруване и електрически машини. Произвеждането на звуци и мелодии от всичко това, плюс разпознаваемия глас на Бликса Баргелд, известен и като дългогодишен китарист на Nick Cave and the Bad Seeds, определено е изумително. Немската група грабна вниманието на публиката със своята нестандартност и представи шоу, което не се гледа всеки ден. Einstürzende Neubauten буквално се превежда като „срутващи се нови сгради“, което изцяло кореспондира със замисъла в звученето. Но меломаните, които не бяха се срещали с бандата, се влюбиха в този техен експериментаторски дух. Пътеката от звуци, която Einstürzende Neubauten начертаха, е ясно различима и остава с главни букви във фестивалната биография на Пловдив.
Suede се превърнаха в един от основните музикални акценти в програмата на последния ден на PhillGood в града под тепетата. Лондонското чудо завихри истинско торнадо на сцената и припомни на хилядите зрители защо са сред емблемите на брит- и глем рок вселената. Бандата с фронтмен Брет Андерсън показа своето величие в пълния му блясък. В рамките на повече от час сцената се пренесе в 90-те години, когато тази музика бе като религия за милиони. Стана пределно ясно, че „покръстените“ в нейните води ѝ остават верни докрай – каквито бяха и меломаните на фестивала.
Вокалистът докосна сърцата и душите на феновете със своята експресивност и ненадмината харизма. На няколко пъти той слезе от сцената и се доближи до тях, което ги накара да избухнат от емоции. А за сценичното му поведение може да се каже, че бе едно от най-влиятелните и запомнящите се в рамките на фестивала. Андерсън е изключително енергичен и артистичен, а да го наблюдаваш е просто истинско удоволствие и разкош.
Suede взривиха публиката с мощни парчета от хитовите им албуми през 90-те, представиха и няколко композиции от последния албум „Antidepressants“, който излезе през септември. Именно “ Disintegrate“ от този албум постави началото на техния див концерт на PhillGood. Сетлистът включваше още “ Trash ”, “Nitrate”, “Drowners”, “Personality disorder”, “The 2 of us”, “Filmstar”, “Everything Will Flow”, “Shadow Self”, "The Wild Ones", "So Young", “Saturday Night” и други. Няма съмнение, бандата беше една от перлите в короната на дебютното издание на фестивала.
Останалите две сцени също представиха завладяваща програма. На PhillCool stage първи излязоха hug or handshake . Инди рок бандата, която, признавам си, обожавам, има неподражаем чар и уникално звучене, които няма как да те оставят безразличен. Четворката препълни пространството пред себе си с меломани, които се забавляваха истински и от сърце. Изпълненията им демонстрираха неоспорим факт – че hug or handshake заслужават бурни аплодисменти, заслужават големи сцени.
След тях на PhillCool stage стъпиха Lunikk , които също са в списъка ми с любимци. Причината е не само в уникалния вокал на Кристина Йорданова, а и в онзи стилови коктейл, който ти се иска да изпиеш до дъно. Музиката съчетава по щипка дарк поп, алтернативно инди, хип-хоп, електро поп и още съставки, които придават любимия музикален вкус. Lunikk накараха сцената да трепери, а публиката да потъне в ритъма и да се пренесе в техния магичен свят. Преживяването си заслужаваше, а музикантите доказаха, че мястото им е на фестивали като PhillGood.
PhillCool stage приюти също швейцарците Kadebostany и легендарно американско електронно дуо Thievery Corporation – още две от най-приятните изненади на дебюта на мащабното тридневно събитие в Пловдив.
Третата сцена – PhillRave не отстъпи на останалите две по заряд и изпрати меломаните в космоса с Liubo Ursiny, Pretty Girl, Kelly Lee Owens и Swimming Paul.
Пловдив влезе в историята с първото издание на PhillGood festival. Едва ли някъде е имало по-впечатляващ дебют като този, на който станахме свидетели на Гребната база през последните три дни – и като мащаб, и като звездни имена в афиша, и като организация, и като постигната цел, и като сбъднати мечти. Успехът е налице, а организаторите от „Фест Тийм“ не спират с изненадите. Вече стана ясно, че се готви PhillGood 2027, като най-запалените могат да си купят тридневни билети „на тъмно“ на цена от 120 евро. Нямате търпение, нали?снимки от Валентина Биларева и Наташа Манева