Дейвид Гарет - класическият виртуоз с рокендрол душа
Тази вечер площад "Св. Александър Невски" ще се превърне в сцена за среща, която досега не се е случвала. На 27 август Соня Йончева и Дейвид Гарет ще застанат за първи път заедно пред публика в "Синя нощ" - специалният концерт на "Гала в София", в който операта ще срещне виртуозната цигулка, а класиката ще премине в рок и поп. На сцената ще бъдат оркестърът на Софийската опера, музикалната група на Гарет и повече от 100 музиканти под диригентството на италианския маестро Леонардо Сини. Представяме ви всички звездни участници в "Гала в София" 2026, а днес на фокус е виртуозът на цигулката Дейвид Гарет: Ако има музикант, чиято кариера е изградена върху отказа да приема границите между жанровете за даденост, това е именно той. Наричат го "Паганини сред попзвездите" и "Джими Хендрикс сред класическите музиканти". В неговия музикален свят Моцарт може да съществува до "Металика", класическата цигулка може да поведе рок концерт, а симфоничният оркестър да се превърне в част от мащабен кросоувър спектакъл. Зад дългата коса, коженото яке и образа на рок звезда обаче стои музикант с безкомпромисна класическа школа. Дейвид Гарет хваща цигулката на четири години. На десет вече свири с Хамбургската филхармония, а на 13 става най-младият изпълнител, подписал договор с Deutsche Grammophon. Учи при Захар Брон и Ида Хендел, работи със Зубин Мета, Клаудио Абадо и Йехуди Менухин, а едва 15-годишен записва всичките 24 каприза на Паганини - едни от най-предизвикателните произведения, писани за цигулка. Този класически фундамент никога не изчезва, независимо колко далеч Гарет стига в експериментите си с рок и поп музиката. В авторско интервю за Impressio той го нарича своето "класическо ДНК", но отхвърля идеята, че някога се е чувствал разделен между двата музикални свята. "Не, изобщо не. Защото в крайна сметка нотите са едни и същи. Намеренията на артиста са едни и същи. Емоциите са едни и същи. Интегритетът, начинът, по който интерпретираш, е един и същ в моя случай. Така че няма абсолютно никаква разлика. Както казваше Леонард Бърнстейн, няма разлика между класическата музика и съвременната поп или рок музика. Музиката е или добра, или лоша. Винаги избирам да свиря добра класическа музика и също така избирам и добра популярна музика", казва Гарет. Тази философия обяснява голяма част от необичайния му път. Кариерата му продължава повече от три десетилетия, продал е над пет милиона албума, записите му са получили 32 златни и 14 платинени отличия, а концертите му са достигнали до милиони зрители. Свирил е пред 75 000 души на финала на Шампионската лига през 2012 г. в Мюнхен заедно с Йонас Кауфман. През 2015 г. излиза пред 40 000 души в Милано с Филхармоничния оркестър на Ла Скала под диригентството на Рикардо Шайи. Има и рекорд на Гинес за най-бърз цигулар - през 2008 г. изпълнява "Полетът на бръмбара" на Николай Римски-Корсаков за 66,56 секунди, а две години по-късно подобрява собствения си резултат до 65,26 секунди на акустична цигулка. В София Гарет ще представи и музика от своя проект "Millennium Symphony", в който се обръща към популярни песни от последните две десетилетия и ги пречупва през симфоничния звук. Пред Impressio той разказва, че идеята се ражда, когато поглежда назад към собствените си записи и осъзнава колко много музика от 70-те, 80-те и 90-те години вече е интерпретирал. Новото хилядолетие обаче до голяма степен остава неизследвана територия за него. "Мисля, че като съвременен артист винаги трябва да предизвикваш себе си", казва Гарет. Вместо просто да подбере любимите си песни, той започва да изследва музиката на новото поколение, различното използване на ритъма, дръм енд бейса и оркестъра. "Като артист винаги се опитваш да гледаш напред, да се движиш напред, да вървиш в крак с времето." Резултатът са модерни поп и рок песни, изпълнени от човек, който продължава да носи, по собствените му думи, "класическото си ДНК в кръвта". Но популярността на дадена мелодия никога не е достатъчен аргумент, за да я избере. "Хората познават мелодиите, защото те са популярни, но за мен качеството винаги е било по-важно от популярността, така че наистина успях да намеря правилния баланс между мелодия и световен хит", казва той. Същото отношение стои и зад един от най-разпознаваемите сценични образи в съвременната класическа музика. Дългата коса, тениските и кожените якета вместо традиционния концертен костюм лесно могат да бъдат възприети като внимателно изградена визия на рок звезда. Обяснението на Гарет е доста по-прагматично. Костюмът ограничава движенията му при свирене, докато свободата на ръката и лъка влияе и върху начина, по който се проектира звукът. След техническия аргумент идва и друг - защо един съвременен музикант трябва да изглежда като човек от друга епоха? "Не си спомням някой музикант през XVII век, XVIII век, XIX век и началото на XX век да се е обличал като някой, живял 100 години преди него. Моцарт не се е обличал като Йохан Себастиан Бах. Бетовен не се е обличал като Моцарт. Брамс не се е обличал като Бетовен. Всеки велик артист от миналото е имал своя собствена идентичност", казва Гарет. За него големите артисти винаги са принадлежали на собственото си време и са изглеждали като хора от епохата, в която живеят. Затова не вижда особен смисъл съвременните класически музиканти да бъдат задължени да следват сценичен код, установен преди поколения. "Традиция ли е Моцарт да се облича като Бах, защото това е бил неговият идол? Или пък Менделсон да се облича като Моцарт, защото идолът на Менделсон е бил Волфганг Амадеус? Всички те са били артисти на своето време и са се обличали според неговите изисквания, а не според традицията", обяснява той. Има известен парадокс в това, че зад един от най-ефектните сценични образи в класическата и кросоувър музиката стои човек, който твърди, че самите ефекти нямат почти никакво значение. Концертите на Гарет са големи спектакли със светлини, мултимедия и рок енергия, но когато Impressio го пита колко важни са визуалните ефекти за съвременния артист, отговорът му е категоричен. "За мен това има нулево значение. В момента, в който отдам значение на това, ще отнема от музиката, която трябва да е по-важна от ефектите. Първото най-важно нещо за всеки музикант трябва да бъде, че програмата работи на 100% без никакви ефекти. Това означава, че ако просто свиря с моите музиканти без никакви допълнителни елементи, шоуто трябва да бъде същото - грандиозно в музикално отношение. То трябва да удари сърцето и душата по същия начин както това с ефектите. "Ако основата не работи, никакви светлини на света няма да направят шоуто ви страхотно." Ефектите могат да бъдат част от цялостното произведение, от онова, което Гарет определя с Вагнеровото понятие Gesamtkunstwerk - синтез на визуалното, музикалното и драматичното, - но никога не могат да заместят музиката. Гарет не приема особено и традиционното разделение между "консервативната" класическа публика и слушателите на поп или рок. Според него механизмът, чрез който артистът достига до хората, е един и същ независимо от жанра. "Мисля, че единственият начин да се свържеш с публиката е чрез качеството, което й предлагаш. Няма никакво значение дали става дума за поп аудитория, рок аудитория или класическа аудитория. Ако успеете да направите нещо качествено и да го представите със страст, никога няма да имате проблем с която и да е публика." Според Гарет хората усещат какво артистът е вложил в работата си. "Публиката реагира на това, което влагам със сърцето и душата си. Хората винаги усещат, че в продукта, който представяш, е вложен огромен труд и че това има стойност." Зад тази увереност стоят повече от три десетилетия на сцена, но ако днешният Дейвид Гарет можеше да се върне назад и да даде съвет на по-младото си аз, той не би го направил. Причината е, че добрият съвет може да помогне на човек да избегне грешка, а именно грешките според него са сред най-важните начини да се учим и развиваме. "Не бих давал съвети изобщо, защото ако получавате постоянно добри съвети, няма да правите грешки. А грешките, които правим, са най-важните неща, за да се учим и да се развиваме. Така че, ако трябва да бъда съвсем честен, съветите могат да са лоши и добри, но нищо не може да замени опита - добър и лош. Всеки трябва да се учи от грешките си, от добрите си решения, но и от лошите такива. Грешките са ме накарали да израсна като артист и винаги си взимам поука от тях", казва Гарет. Същият отказ от лесни определения се появява и когато разговорът стига до произхода му. Гарет е роден в семейство на американска майка и германски баща, но не се определя нито като повече германец, нито като повече американец. "Не усещам никаква националност в костите си, което означава, че единственото нещо, което е важно за мен, е дали имаш почтеност, правиш ли добри неща, работиш ли върху себе си, мил ли си, любезен ли си, амбициозен ли си, грижиш ли се за хората, които обичаш? Това са по-важните въпроси, отколкото кой от каква националност е. Не се чувствам нито американец, нито германец. Чувствам се като човешко същество." И добавя: "Винаги избирайте хората, които ви вдъхновяват и ви дават сила. Избирайте хората така, че те да ви издигат. Тези хора ги има навсякъде около нас по целия свят." Днес вечерта в София тази философия ще получи още едно сценично измерение. Соня Йончева и Дейвид Гарет вече са се срещали - през 2015 г. именно той й връчва наградата ECHO Klassik за "Млада певица на годината" на церемония в Берлин, - но на сцената ще бъдат заедно за първи път. Дейвид Гарет и Соня Йончева на наградите ECHO Klassik 2015 Снимка: SY11 Events В "Синя нощ" ще звучат Паганини, Бетовен, Бизе и Хендел, но и Queen, Тейлър Суифт, The Weeknd и български фолклор. Между гласа на Йончева и цигулката на Гарет ще бъдат оркестърът на Софийската опера и неговата група. На пръв поглед това са музикални светове, които трудно се побират в една програма. За Дейвид Гарет обаче подобно разделение никога не е имало особено значение. Както самият той казва - нотите, намеренията на артиста и емоциите са едни и същи. А критерият, към който се връща отново и отново, остава прост: музиката е или добра, или лоша. "Тоска" бе второто събитие от тазгодишния фестивал "Гала в София", който започна в неделя с енергично диджей парти на френската сензация в електронната сцена Чарлз Б, който смесва класическа музика и техно. Кулминацията предстои в четвъртък, 27 август, с кросоувър концерта на Дейвид Гарет и Соня Йончева "Синя нощ", на който се очакват около 7000 души. В тази първа по рода си колаборация ще прозвучи нестандартно съчетание между произведения на Хендел, Бетовен, Бизе и на Queen, Едит Пиаф, Тейлър Суифт, както и дори български песни - традиция, която се превърна в емблема за Соня Йончева в рамките на формата "Гала в София. Последни билети за "Синя нощ" все още са налични в мрежата на Купи Билети: ТУК ***Организатор на "Гала в София" 2026 е продуцентската компания на Соня Йончева SY11 Events. Събитието се осъществява с институционалната подкрепа на Столична община, район "Оборище" и Център за градска мобилност, както и с благословията на Българската патриаршия. Ексклузивен телевизионен партньор на фестивала е Нова Броудкастинг Груп, а ексклузивен радио партньор - БГ Радио. Медийни партньори са още: Dir.bg, БТА, сп. "Български Артист", Радио 1, платформата Bulgaria Wants You, IDEA Comm. Корпоративни партньори са: Обединена българска банка (ОББ), Mastercard, "Европейски пътища", HONGQI, Евроинс, "Магура", SIAD, Конфиндустрия България, Mapei, Unique Estates, InterContinental, Force Delta, мебели ЯВОР, Manchini, Orsetti. Соня Йончева създава продуцентската си компания SY11 Events през 2020 г. Мисията ѝ е да реализира разнообразни проекти и събития в областта на изкуството и да ги поднася по нов начин, привличайки разнородни аудитории. Големите проекти, осъществени от SY11 до момента, включват: галата "Завръщане" в Пловдив (2020 г.), "Гала в София" (2021 г.), книгата "Петнадесет огледала" (2023 г.), албумът "Куртизанката" (2023 г.), рециталният цикъл "Съкровени гласове" сезон 1 и 2 (2023-2025 г.), списанието "Български артист" (2024 - 2026 г.), компактдискът "Жорж" (2025 г.), "Гала в София" (2025 г.), световният оперен конкурс "Опералия" (2025 г.). Големите акценти през 2026 г. са аудиовизуалният проект ICON, сп. "Български артист", което ще чества 100 г. от първия си исторически брой, първите "Тракийски награди за класическа музика на Соня Йончева" (които се проведоха с голям успех на 23 юни на Античния театър в Пловдив) и юбилейната "Гала в София" 2026, която протича в момента. Подготвят се и нови събития, които ще бъдат обявени скоро.