ОПЕК+ губи влиянието си над световния петролен пазар

Шест месеца след началото на войната в Иран най-влиятелният петролен алианс в света - ОПЕК+ - се оказва в необичайна ситуация: решенията му вече имат ограничено въздействие върху пазара, който самият той дълго време определяше. Войната затвори ключов маршрут за износ на близкоизточен петрол и нанесе щети на енергийната инфраструктура в няколко страни от ОПЕК+, което сви пазарния дял на групата и едновременно с това отслаби способността ѝ да влияе върху цените, пише Ройтерс. Вместо решенията на ОПЕК+ все по-голямо значение за движението на пазара има поведението на Китай. Рязкото намаляване на китайския внос на суров петрол се превърна в една от водещите тенденции през 2026 г. и помогна да се компенсират част от огромните прекъсвания на доставките, предизвикани от войната. През юли страните от ОПЕК+ са осигурявали около 40% от световното производство на петрол, показват изчисления на Ройтерс въз основа на данни на Международната агенция за енергията. Преди началото на атаките на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари делът е надхвърлял 48%. Част от спада - около 4-5 процентни пункта - обаче се дължи на решението на Обединените арабски емирства да напуснат ОПЕК през май. Самата основна група от седем производители в ОПЕК+, сред които Саудитска Арабия и Русия, е отговаряла за едва около една четвърт от световния добив през юли. Ормуз блокира възможността за реакция Войната сериозно ограничи възможността на ОПЕК+ бързо да увеличава или намалява предлагането. На практика е блокиран Ормузкият проток - жизненоважен износен маршрут за Саудитска Арабия, най-големия производител в ОПЕК, както и за Ирак, Кувейт и други членове на алианса. Това е ключовата разлика с предишни кризи. ОПЕК не за първи път се сблъсква с прекъсвания на доставките по време на война - подобни ситуации имаше с Кувейт по време на войната в Залива през 1990-1991 г. и с Ирак след водената от САЩ инвазия през 2003 г. Сегашната ситуация обаче е различна по мащаба си. Множество производители са ограничени едновременно, което намалява възможността на останалите членове да компенсират загубите. От март насам основната група в ОПЕК+ е обявила шест увеличения на производството. Повечето от тези решения обаче останаха до голяма степен само на хартия заради блокадата на Ормузкия проток. Ефектът им върху цените също беше ограничен, с изключение на юли, когато краткото примирие между САЩ и Иран създаде очаквания, че протокът може да бъде отворен. Това е рязък контраст с 2019 г., когато ОПЕК+ и президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на първия му мандат редовно влизаха в спор за цените на петрола. Тогава трейдърите следяха внимателно всяко решение на алианса заради потенциалния му ефект върху пазара. В онзи период основният въпрос беше колко петрол ще реши да добива ОПЕК+. Днес въпросът е по-различен: колко петрол действително може да бъде произведен и изнесен в условията на война в Близкия изток. Китай се превръща в новия фактор за балансиране Един от най-силните фактори за цените на петрола през тази година е рязкото намаляване на китайския внос. От началото на войната Китай е закупил около 400 млн. барела по-малко суров петрол в сравнение със същия период на миналата година. Причините са свързани със забраната за износ на горива, по-ниските нива на преработка и все по-широкото използване на електрически транспорт. Така Китай постепенно придобива роля в балансирането на световния петролен пазар, която доскоро беше до голяма степен запазена за ОПЕК+. По-слабото китайско търсене помогна за ограничаването на цените през тази година. В същото време силното закупуване от Китай през миналата година, което вероятно е формирало до половината от ръста на световното търсене на петрол, е допринесло за стабилизирането на пазара, отбелязва Ройтерс. От производствена квота към физическа възможност ОПЕК е създадена през 1960 г., а разширеният формат ОПЕК+ се появява през 2016 г., когато Русия и други производители обединяват усилията си с организацията, за да противодействат на намаляващия ѝ дял в световния петролен добив. Делът на ОПЕК в световното производство на суров петрол достига около 50% по време на петролните кризи през 70-те години. До средата на 80-те той се свива до около 30% заради нарастващия добив в Северно море, Аляска и Сибир. ОПЕК+ подчертава, че решенията му са насочени към поддържане на стабилността на пазара, а не към постигане на конкретна цена на петрола. Сегашната криза обаче показва ограниченията пред влиянието на алианса. Когато основните производители не могат физически да доставят петрола си, решенията за производствени квоти имат много по-малко значение. Войната промени въпроса, който пазарът задава на ОПЕК+. Вече не става дума само за това колко петрол алиансът иска да произвежда, а колко действително може да произведе и да изнесе.