0:4: Кошмар в Атина отне от "Левски" мечтите за Шампионска лига
Левски се сгромоляса в Атина и след ужасно 0:4 от АЕК се прости с илюзиите за участие в основната фаза на Шампионска лига. Двата отбора влязоха в мача реванш след 0:0 в София преди седмица, но гръцкият шампион светкавично уби интригата и доказа по-големите си опит и класа, които така или иначе не бяха тайна за никого. АЕК се нуждаеше от 12 минути, за да отнеме от Левски мечтата за Шампионска лига, а разгромният краен резултат показва, че неслучайно толкова дълго България няма участник в основната фаза на най-силния европейски клубен турнир. Тук не става въпрос само за Левски и неговото 20-годишно чакане за място в клуба на богатите. И България вече десети пореден сезон няма да има представител в основната фаза на Шампионска лига. За "сините" остава участието в основната фаза на Лига Европа, което не е никак малка утеха, а днес всички те отблизо видяха колко не им достига за по-горния турнир. Двубоят в Атина започна по най-ужасния начин за Левски и по сценарий, за който без никакво съмнение домакините са мечтаели. АЕК водеше с 2:0 в резултат след едва 12 минути игра и някъде тук общо взето уби интригата в сблъсъка. Минути, в които гърците тотално надиграха родния шампион и използваха именно оръжието, което перфектно работеше за Левски в последните му две европейски визити, а именно агресивното и вихрено начало. Противно на това, което до момента показваше съставът на Хулио Веласкес за вече две европейски кампании, Левски стартира твърде плахо, а прибавяйки към това класният и пределно мобилизиран опонент, то цифровото изражение отговаряше на видяното. АЕК откри в седмата минута, когато десният краен бранител Рота центрира, а суперзвездата на отбора Лука Йович се разписа с глава. Пет минути по-късно разколебаният "син" отбор не се справи при изчистване от корнер и топката се озова в унгарския нападател Барнабаш Варга, който удвои. Някъде тук бе ясно, че мечтите на Левски за Шампионска лига са утопия, а целта бе просто да се поуспокои темпото и на първо време да се минимализират щетите. Показателно за представянето на Левски бе фактът, че "сините" организираха смислена атака едва след изминаването на 25 минути игра, а първият удар изобщо по посока на вратата на АЕК дойде от Евертон Бала след статично положение и бе крайно неточен. Реално за първите 45 минути игра единственият опасен шут на Левски бе на Алдаир. Той мина близо до страничната греда на вратата, но бе от дистанция, а не плод на добра атака. АЕК от своя страна се възползва от две грешки на Светослав Вуцов, за да може да поведе с 3:0 с 29-ата минута. Първо вратарят вместо да изчисти подари топката на играч на АЕК и домакините стигнаха до корнер, след който Барнабаш Варга вкара за 3:0 с глава, а "синият" страж без никакво съмнение можеше да се намеси далеч по-добре. При резултат 3:0 завърши първата част, която до болка напомняше на тази от Алкмаар преди година, когато "сините" отново изоставаха с три гола на почивката от местния АЗ - тогава в плейофен реванш в Лигата на конференциите. Въпреки по-активното начало на Левски през второто полувреме и достигането до първи точен удар след добра атака, то нещата бързо станаха още по-тежки от гледната точка на резултата. В 54-ата минута след серия неточности на "сините", топката бе центрирана в наказателното поле и Алдаир фаулира Лука Йович, а главният съдия Клеман Тюрпен посочи бялата точка. Зад топката застана румънският национал Разван Марин, който въпреки неубедителното си изпълнение все пак отбеляза и резултатът стана 4:0 в полза на АЕК. До края за всички бе ясно, че срещата просто се доиграва, личеше си и от действията на играчите на двата отбора. Все пак както Левски можеше да се отсрами с един гол във вратата на противника, най-вече при чистото положение на Мазир Сула, така и АЕК съвсем спокойно можеше да вкара още, макар да не опитваше особено усилено да го стори. В крайна сметка мачът завърши при резълтат 4:0, а общо взето това бе и измерението, което отдалечи българският шампион от ниво Шампионска лига. Турнир, който вече десета година остава илюзия за първенеца на България, независимо как се казва той.