Съдия Петко Минев: Преди убийството има друга агресия - тормоз над съученици, леки побои и унижения. Но са останали без санкции
Дълбоко не разбирам идеята да създадеш дете и да го оставиш да се развива като саморасляк, казва съдията в Окръжен съд Пловдив
- Какво най-силно ви потресе в убийството на Георги Кузев, съдия Минев? Докато обяснявахте защо петимата непълнолетни, обвинени в престъплението, остават в ареста, показахте много дълбока емоция?
- Разглеждам от 20 години наказателни дела и съм видял много неща, включително и доста убийства, но в случая ме потресе жестокостта, съзнателното принизяване на един човек и радостта, която това предизвиква.
По тялото на този мъж няма здраво място.
- Нека подредим фактологията по данните по делото - как започва всичко, има ли данни за чатове между 17-годишното момиче от Стара Загора и Георги?
- Свидетелите разказват, че са имали обща група, в която са си казали: “Ще ходим да ловим педофил”.
Момичето от Стара Загора е дошло с влака в Пловдив и се е уговорило с Георги да се видят на Младежкия хълм, разменили са си снимки, за да могат да се намерят. Той е отишъл първи на срещата и ѝ е изпратил локация. Тя също се е отправила към хълма, там е отишъл и приятелят ѝ, който като нея е сред обвиняемите. От центъра натам са потеглили и друга група непълнолетни. По указания на друг от обвиняемите (момче, което след броени дни ще навърши 16 г. - б. а.) са се разделили на две групи и са започнали да търсят Георги.
Първата група го намира и веднага започват да го бият. Когато пристига и втората, Георги вече е окървавен. Това не ги спира и побоят продължава, карали са го да им целува обувките, карали са му се, че с кръвта си е изцапал чорапите им, заплювали са го, тръскали са върху него цигарите си, буквално са използвали главата му като пепелник - гасили са фасовете си по нея и по дланите му.
През цялото време той е молил за милост, извинявал се е, обещавал е, че повече никога няма да дойде в Пловдив. Но те не са проявили и капка жал, молбите му са ги настървявали още повече, удряли са го по колената с метална разгъваема палка, по кокалчетата, по ребрата. След счупването на ребрата той е започнал да се дави, трудно е дишал, няколко пъти им е казал: “Стига толкова!”, но те не са спрели.
Заплашили са го, че ще го кастрират, подигравали са му се за размера на мъжкото му достойнство, взели са телефона му и са го разбили с малък чук, осмивайки го, че апаратът е евтин.
После са му обръснали веждите, част от косата и от едната ръка и се опитали да нарисуват свастика на оголената кожа, но не се получило заради кръвта.
Ритали са го в лицето, избили са му зъбите, черепът е разбит. Душили са го с чантичката му и с два колана, дърпали са със сила и в един момент две от момчетата са се уплашили, че ще престане да диша. После са коментирали, че малко са го били, че е трябвало повече.
- Освен петимата обвиняеми е имало и зрители, които са снимали с телефоните си, нали?
- Да, и после са качили записа в социалните мрежи. Той е иззет като доказателство и на него се чува как някой възкликва с ентусиазъм: “Това ни е първата акция, дайте да си направим снимка!”. Извадили са едно знаме и са се наредили до смачкания и смазан Георги да се снимат, правейки знак с пречупен палец. Има и снимки, на които се виждат цигарите им над главата му, над раните.
- Георги е имал у себе си 30 евро, вземат ги и поемат надолу. Пребитият е още в съзнание и също тръгва. В това време баща разхожда детето си, което е с аутизъм. Мъжът първо попада на групата младежи, които се подиграват на звуците, които издава детето му, после попада на пострадалия. Бащата отива до колата си, взема бутилка вода, дава я на Георги, пита го дали е добре и му предлага да се обадят на телефон 112.
В това време непълнолетните си купуват дюнери, голяма бутилка водка и енергийни напитки.
- Отличихте едно от момчетата като най-жестокия нападател, какво можете да кажете за него?
- Това е момчето, по чиито указания първоначално са се разделили на две групи, после то нанася най-жестоките удари и взема най-дейно участие в побоя.
- Има ли данни за нацистко влияние над тези младежи?
- При обиските е иззета една книга, в която се разказва за разпитите на Хитлеровите агенти, и една тениска, на която на английски пише “Нулева толерантност” и отдолу са изброени всички групи с различна от традиционната сексуалност.
- Само момичето от Стара Загора, другите се възползват от правото си да мълчат. Показания като свидетели дават останалите от групата, както и други лица, които са били част от компанията в различни периоди.
Има данни за връзка на част от младежите с организация, която се казва “Ку-клукс-клан 2013”.
- Има ли разкаяние у момичето, дало обяснения?
- А в очите на всички, докато бяха пред вас в съдебната зала?
- Всички видяхме очите им – липсва дори осъзнаване на цялостната ситуация и на стореното.
- А каква оценка дават тези от групата, които са снимали?
- Едно от момчетата е казало, че не е трябвало толкова много да го бият и да се обадят на телефон 112, да извикат Бърза помощ и да съобщят на полицията, че Георги може да е педофил. Но другите категорично са отказали.
- Според вас откъде идва такава жестокост у много млади хора?
- Според мен такива крайности не са първа проява на агресия. Моят опит сочи, че се започва с по-дребни прояви – тормоз над по-слаби деца и съученици, по-леки побои и унижения, и когато те останат без санкция, очевидно се добива кураж и се минава към по-тежки форми на агресия.
- Чувството за безнаказаност ли води до идеята да се вземе правосъдието в свои ръце? Обществото е потресено от това убийство и се чуват призиви за смъртни присъди и дори да бъдат издирени и наказани непълнолетните, снимали с телефоните си, ако прокуратурата не се заеме и с тях?
- Ще разделя отговора си на две части.
В България, както и във всички цивилизовани държави има законно установено наказание, а смъртното е отменено отдавна.
Колкото до непълнолетните, които са снимали, само прокуратурата може да прецени дали има данни да им бъде повдигнато обвинение и какво.
- Работите от 20 години в силно критикуваната съдебна система и със сигурност знаете, че се случва дела да се бавят с години. Мислите ли, че това е сред причините хората да решават, че и сами могат да раздават правосъдие?
- Разбирам, че понякога хората са разочаровани от бавността на правосъдието или от несправедливостта на съдебните актове.
Всички ние сме длъжници на обществото в това отношение, но виждате колко много дела има в кабинета ми и това са само днешните. Понякога е трудно човек да се справи, но аз нямам нито едно забавено дело.
- Живеем във време на пълно незачитане на всякакви правила – като се започне от пресичането на червено, мине се през почти всекидневните катастрофи със смърт и се стигне до убийствата. Имате ли обяснение как стигнахме дотук като общество?
- Това е голям и многопластов въпрос, но аз лично изпитвам носталгия към традиционното българско семейство и отминалите години, когато бяхме деца и млади хора, тогава животът беше друг.
Какви са причините за промяната към сегашното положение, не мога да кажа.
- Вие сте баща на четири деца. Какво им казахте за това убийство, не може да не са ви питали?
- След делото по-големите от децата ми – 16-годишният ми син и дъщеря ми, която е на 14, ме попитаха защо тези хора са постъпили така. Беше ми трудно да им обясня, защото аз и досега не мога да намеря пълния отговор на този въпрос.
Вярвам, че родителите трябва да бъдат максимално близо до децата си, да се интересуват с кого общуват, дали в компанията им има лица, употребяващи наркотични вещества или склонни към агресия.
Това е много важно, защото аз дълбоко не разбирам идеята да създадеш дете и да го оставиш да се развива като саморасляк, на практика на произвола на съдбата.
Ако ние следим интересите на децата си и ги насочваме и подкрепяме, следим отблизо приятелския им кръг, опасността да станат агресивни и да вършат престъпление ще бъде парирана в зародиш.
Същото важи и за учителите – един преподавател много добре знае кои са проблемните деца и особено когато става дума за наркотици, агресия и тормоз над съученици, може да вземе мерки. Защото от това се тръгва, за да се стигне до тежки престъпления като убийствата.
- Благодаря ви не само за интервюто, но и за това, че докато решавахте за мярката за неотклонение на обвинените в убийство петима непълнолетни, не се скрихте зад клишето “Съдията говори с актовете си”.
Петко Минев е съдията, който не се скри зад секретността и в петък подробно обясни защо оставя в ареста петимата непълнолетни, обвинени в убийството на Георги от Кричим
Занимава се с наказателни дела от 20 години, преди да стане съдия, е бил прокурор
Завършил е право в ПУ "Паисий Хилендарски", както и макроикономика и психология
Има докторска дисертация на тема "Съдебен контрол в административното наказване", преподава право в Пловдивския университет