📰 Последни новини

14 нелегални миньори загинаха в изоставен рудник в Южна Африка

Четиринадесет нелегални миньори загинаха в изоставена мина в Република Южна Африка, като причината за смъртта им вероятно е срутване, предаде Франс прес, като се позова на полицията. "Четиринадесет нелегални миньори загинаха в изоставена мина, а осем получиха тежки наранявания", каза днес полицейски говорител пред АФП. БТА припомня, че миналата година на 14 януари над 100 души загинаха в затворена златна мина в Република Южна Африка. 

Зеленски: Русия атакува Запорожие със севернокорейски балистични ракети

Украинският президент Володимир Зеленски обяви днес, че руската армия е използвала "севернокорейски балистични ракети" за удар по град Запорожие в Южна Украйна, където през нощта бяха убити най-малко шест души, предаде Франс прес. Зеленски написа в социалната мрежа Екс, че градът е бил ударен от севернокорейски балистични ракети, (руски) ракети "Циркон" и планиращи въздушни бомби. Украинският президент осъди "жестоката атака, имаща за цел да нанесе максимално много щети", пише БТА.

Ракетите "Пейтриът" на Европа се изчерпват, а Украйна се готви за зимните атаки на Русия

Зависимостта от „Пейтриът" прави американския президент Доналд Тръмп ключов фактор за Киев Украйна е изправена пред сериозен недостиг на ракети за системите „Пейтриът" само месеци преди очакваните нови руски зимни атаки. Европейските съюзници търсят как да помогнат, но собствените им запаси са на изчерпване, а новото производство няма да осигури необходимите прехващачи навреме.  Войната с Иран е натоварила американските запаси, а няколко от основните европейски поддръжници на Украйна заявяват, че вече имат твърде малко ракети, които могат безопасно да предоставят, пише "Политико" в свой анализ.  „През последните няколко месеца Русия изстрелва повече ракети срещу нас за седмица, отколкото получаваме от партньорите си за месеци", заяви миналата седмица бившият украински министър на отбраната Михайло Федоров. През юли украинската противовъздушна отбрана е прехванала само 29 от 195 руски балистични ракети, а други 40 не са достигнали целите си, съобщи украинското министерство на отбраната. Германия, един от основните донори на военна помощ за Украйна, вече е предала системи „Пейтриът" и ракети за тях. Сега обаче Берлин трябва да балансира между все по-спешните нужди на Киев и минималните запаси, необходими за защитата на Германия и изпълнението на ангажиментите ѝ към НАТО. Други европейски държави също обмислят дали да запазят своите ракети-прехващачи или да ги предоставят на Украйна.  „Наистина достигаме границите на възможностите си", заяви бригаден генерал Юрген Шьодл, високопоставен представител на германското военно министерство. „Трябва да гарантираме и собствената си защита." Берлин и други европейски столици призоваха съюзниците си на континента да проверят каква допълнителна военна техника и финансова подкрепа могат да предоставят. „Не мисля, че това е устойчиво за Европа в дългосрочен план. Всички европейски държави трябва да направят повече", заяви норвежкият министър на отбраната Торе О. Сандвик.  Това поставя под натиск държави като Полша, Испания и Гърция, които разполагат със запаси от ракети „Пейтриът". Недостигът засяга основно ракетите PAC-3 и PAC-2, които са сред малкото ефективни средства на Украйна срещу бързо движещи се руски балистични ракети. Украйна може да използва други, често по-евтини системи за противовъздушна отбрана срещу дронове и крилати ракети. Страната ускорява разработването на собствения си прехващач Freyja, но противобалистичната система все още се нуждае от инвестиции, инженерна работа и изпитания, преди да може да поеме тази роля. Докато Freyja бъде готова, Украйна се нуждае от незабавно решение срещу руските балистични ракети. „Една от приоритетните насоки е „Пейтриът" — PAC-3 или PAC-2", заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на украинската президентска канцелария. „Първото решение е закупуване или получаване на PAC-3 и PAC-2 от наличните запаси." Зависимостта от „Пейтриът" прави американския президент Доналд Тръмп ключов фактор за Киев. Повечето ракети PAC-3 се произвеждат в САЩ, което означава, че продажбите и договорите за производство зависят от решенията на Белия дом. По време на срещата между украинския президент Володимир Зеленски и Тръмп миналия месец „основната тема бяха прехващачите „Пейтриът"", според високопоставен представител, запознат с разговорите. Тръмп даде надежди на срещата на върха на НАТО в Анкара, заявявайки, че на Украйна ще бъде позволено да произвежда американските прехващачи „Пейтриът" по лиценз — стъпка, която в бъдеще би могла да намали зависимостта на Киев от ограничените американски доставки. Американският посланик в НАТО Матю Уитакър обаче даде ясно да се разбере, че производството няма да реши непосредствения недостиг. „Дългосрочно споразумение за производство няма да бъде сключено преди тази зима", заяви той пред Fox Business, като допълни, че производството на първите ракети ще отнеме още време. Но миналата седмица Тръмп отстъпи от казаното по-рано: „Не сме се договорили за това. Разговаряме по въпроса. Но е трудно да дадем такъв тип технология." След публикация на Ройтерс, според която САЩ са изразходвали почти всичките си запаси от ракети с голям обсег заради войната с Иран, Тръмп вече поставя акцент върху възстановяването на американските запаси. Попитан в четвъртък за призивите на Зеленски за още ракети „Пейтриът", той заяви: „И ние искаме ракети." Украйна също е подписала договор за получаване на ракети PAC-2, произвеждани в Германия, но те едва ли ще пристигнат преди следващата година. Изправен пред недостига на прехващачи, Киев вече обмисля по-агресивна кампания за унищожаване на руските установки за изстрелване. „Руснаците трябва да разберат, че няколко минути след изстрелването целият екип, който е изстрелял ракетата, трябва да бъде унищожен от нашата балистична ракета", заяви Федоров. Това поставя непосредствената тежест върху Европа, където съюзниците отново претърсват собствените си арсенали — и тези на други държави, за ракети-прехващачи, които могат да достигнат Украйна преди зимата. Германия предостави три системи „Пейтриът" от собствените си военни запаси, а впоследствие договори още две чрез споразумение, според което САЩ ще попълнят запасите на Бундесвера. Нидерландия събра компонентите за още една цялостна система, включително пет пускови установки, радар и ракети. Но при вече сериозно намалелите запаси правителствата се сблъскват със собствени ограничения. Полша потвърди през юли, че е предоставила няколко ракети PAC-3 след призиви от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и висши американски военни. Според полското издание Defence24 става дума само за пет ракети. Дори това предизвика политическа реакция. Опозиционни депутати обвиниха правителството, че отслабва отбраната на страната в момент, когато руски ракети и дронове многократно са навлизали или са се отклонявали към полска територия. Държавите, които са по-близо до Русия, вече са по-малко склонни да се разделят с наличните си системи „Пейтриът", тъй като собствените им въоръжени сили отдавна смятат противовъздушната си отбрана за недостатъчна за националните им нужди, според европейски дипломат, пожелал анонимност. Това насочва вниманието към южноевропейските държави, които са предоставили по-малко помощ на Украйна в сравнение с Германия и някои северноевропейски донори. Испанският премиер Педро Санчес потвърди през 2024 г., че Мадрид изпраща ракети на Украйна, но правителството не е разкрило техния тип или количество. Гърция — която традиционно възприема друг член на НАТО, Турция, като най-голямата си заплаха за сигурността — не е обявявала предоставяне на системи „Пейтриът" на Украйна. През юли гръцки медии съобщиха, че Украйна е поискала от Атина до 200 по-стари прехващача PAC-2. Това не е първият случай, в който европейските съюзници трябва да събират ракети за „Пейтриът" от ограничените си собствени запаси. На среща през февруари Федоров заяви, че заедно с Рюте са преглеждали списък с наличните прехващачи, притежавани от европейските съюзници, и са молили правителствата да предоставят каквото могат. „Уважаеми министър на отбраната на Полша, можете ли да ни дадете пет?" — така Федоров си спомня, че е отправил въпроса. Берлин предложил да увеличи усилията. „Ако всички държави съберат 20, аз ще дам още пет", цитира Федоров германския министър на отбраната Борис Писториус. „Това беше упражнението, което трябваше да направим, за да съберем повече от 20. И беше изключително трудно", добави той. Киев продължава тези разговори със съюзниците си. „Разбира се, украинските дипломати работят с Испания, Гърция и всички по света, които имат PAC", заяви високопоставеният представител, запознат с разговорите. „Всичко зависи от САЩ, а липсата на политическа воля за помощ влияе и на всички останали." „Американската администрация можеше да помогне, но не го прави. В резултат на това ни е трудно да получим помощ и от всички останали", добави той. За Киев споровете за запасите на съюзниците се развиват на фона на надпревара с времето. С нарастващото търсене на PAC-3 в Близкия изток, възстановяването на собствените запаси на Пентагона и опасенията на много европейски държави за способността им да се защитят при бъдеща руска атака, украинският външен министър Андрий Сибиха заяви, че Украйна изпитва сериозни затруднения да купи, размени или осигури налични ракети. „Буквално се борим за всяка ракета", каза Сибиха.

В Тайланд спряха издаването на разрешителни за закупуване на огнестрелни оръжия

Тайландският премиер Анутин Чарнвиракул днес спря издаването на разрешителни за закупуване на огнестрелни оръжия и заяви, че съществуващите лицензи ще бъдат преразгледани, предаде Ройтерс. Това стана броени дни след като 14-годишен въоръжен нападател застреля девет души. Анутин разпореди на вицепремиера по правните въпроси да ускори приемането на новия закон за контрол на оръжията, с по-засилен контрол и значително по-сурови наказания, На полицията е наредено да спре подновяването на разрешителни, които позволяват на хората да купуват оръжие. Съгласно закона регистрираните оръжия трябва да бъдат съхранявани в домовете и не могат да бъдат носени на обществени места, пише БТА.  Миналата седмица ученик в юношеска възраст уби шестима души и себе си в училище в предградията на Банкок, след като застреля баба си и дядо си при най-смъртоносното масово убийство от близо четири години в страната в Югоизточна Азия, отбелязва Ройтерс. Гражданите на Тайланд имат около 10,3 млн. оръжия, което се равнява на около 15 оръжия на 100 жители - най-високата стойност в региона, според оценки от 2017 г.

Над 2000 са вече жертвите на ебола в Конго

Броят на потвърдените смъртни случаи от ебола е достигнал 2011, като определиха епидемията от вируса като най-бързо разпространяващата се, регистрирана някога, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, като се позоваха на здравни служители от Демократична републиа Конго. Данни, публикувани през нощта от Института за обществено здраве в ДР Конго, показват, че сред потвърдените 4381 случая на ебола на територията на пет провинции 2011 са довели до смърт. В болница са настанени 704 души, които са изолирани, пише БТА. Епидемията от ебола беше обявена на 15 май тази година и се различава по мащаб от предишните, тъй като все още няма одобрени ваксини или лечение за редкия щам "Бундибуджо" на вируса. Световната здравна организация посочи вчера, че епидемията всъщност е избухнала през февруари много преди властите да я установят в един от най-отдалечените и уязвими региони на Конго. Миналата сряда международната хуманитарна организация „Лекари без граници" посочи, че епидемията от ебола в източната част на ДР Конго е „по-критична от всякога". Първият вирус на ебола беше идентифициран през 1976 г. близо до река Ебола в ДР Конго. Настоящата епидемия е 17-ата по ред и най-голямата, пред която някога се е изправяла централноафриканската държава, отбелязва АП.

Украйна атакува руска петролна рафинерия

Подразделения на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар по руския нефтопреработвателен завод „Орскнафтооргсинтез" в град Орск, Оренбургска област, предизвиквайки голям пожар, обяви днес Генералният щаб на ВСУ, цитиран от Укринформ и Ройтерс. Това е един от най-големите нефтопреработвателни заводи в Оренбургска област и важно предприятие в енергийния сектор на Русия, отбелязва Укринформ. То обработва около 6 милиона тона нефт годишно и произвежда автомобилен бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и други нефтени

Румъния започна спешни драгажни работи за увеличаване на дебита на река Дунав

Спешни драгажни дейности започнаха днес в румънския участък на река Дунав с цел увеличаване на дебита на реката в района на единствената румънска атомна централа „Черна вода", която вече затвори един реактор заради сушата, съобщават местните медии. Румънските власти вече предприеха поредица от мерки, за да осигурят безопасно функциониране на централата, включително като потопиха четири шлепа, натоварени с камъни, за да издигнат изкуствен праг и да отклонят част от речния поток към АЕЦ-а. Тези действия обаче не доведоха до очаквания резултат, посочва Диджи 24. Румънското правителство вчера спешно отпусна допълнителни 5,1 милиона леи за продължаване на дейностите по удълбочаване на речното дъно, за да бъде осигурен необходимият дебит на реката за безопасна работа на централата. Новото финансиране идва след отпуснатите на 31 юли 7 млн. леи за потапянето на шлеповете, пише БТА.  Проблемът с ниското ниво на Дунав се обсъжда днес в Брюксел, където на онлайн заседание се е събрала Координационната група за електрическата енергия на равнище Европейска комисия. Румъния иска представителите на Европейската комисия да започнат необходимите мерки за задействане на процедура, в случай че Румъния има нужда от електроенергия, но вече няма откъде да я закупи. Същевременно се прави опит и за предоговаряне на етапа от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който предвижда до 31 август въглищните електроцентрали да бъдат затворени. Целта е този срок да бъде отложен, а всички въглищни централи да останат отворени, докато енергийната криза отмине, информира Диджи 24.

Нападнаха линейка с камъни и брадви заради клип в ТикТок за „черна линейка“, която краде деца

Случай с нападната линейка в Румъния предизвика бурни реакции, включително призив за забрана на социалната мрежа ТикТок, съобщават местните медии. Румънската общественост бе потресена, след като на 9 август в село Речя-Кристур в окръг Клуж (Северозападна Румъния) линейка е била нападната от местни жители с брадви, бухалки и камъни. Предното стъкло на линейката е било разбито, а шофьорът получил наранявания от счупените стъкла. Медицинският екип е успял да се измъкне от нападението и се е върнал в базата, разказват медиите в северната ни съседка. Според румънските медии нападението е предизвикано от видео, разпространено в ТикТок, което спекулира със стара градска легенда за „черна линейка, която краде деца". Видеото е било генерирано или манипулирано с изкуствен интелект, но не е било обозначено като AI

Трима моряци загинаха при нападение на хутите в протока Баб ел Мандеб

Товарен кораб е бил атакуван днес от подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути в протока Баб ел Мандеб, при което са били убити трима членове на екипажа му, съобщиха двама служители на йеменската брегова охрана и двама правителствени представители, цитирани от Ройтерс. Двама от загиналите са пакистанци, а един е индонезиец. Източници от сферата на морската сигурност казаха пред Ройтерс, че товарен кораб вероятно е бил атакуван в Червено море. Съдбата на екипажа е неясна, пише БТА.

Откриха тунел за нелегално преминаване на мигранти в Латвия

Латвия заяви днес, че на границата ѝ с Беларус е бил открит тунел, и обяви началото на операции за борба с мрежите за трафик на хора, които помагат на все повече нелегални имигранти да влязат в страната, предаде Ройтерс. Миналия месец латвийски военнослужещи използваха сълзотворен газ и произведоха предупредителни изстрели, за да спрат мигранти, опитващи се да влязат в страната от Беларус, с който Латвия има 173-километрова граница, пише БТА. "Защитата на източната граница на Латвия ще бъде укрепена чрез по-тясното сътрудничество между граничната и националната полиция, въоръжените сили и службите за сигурност, както и по-широкото приложение на дронове за навременно засичане и задържане на нелегални мигранти", заяви латвийският министър на вътрешните работи Янис Домбрава на пресконференция с премиера Андрис Кулбергс. "Престъпни мрежи улесняват нелегалната миграция от Беларус към Латвия, като се стремят да проникнат в Шенгенското пространство, но крайната цел за мигрантите е друга страна на европейския континент. "Те мигрират към страната, откъдето е по-лесно да се влезе в ЕС, така че ние не трябва да сме държавата, където преминаванията са най-лесни", подчерта премиерът Андрис Кулбергс.

Италианска туристка пострада сериозно на Скиатос, повлечена от струята на самолет

Италианска туристка е пострадала сериозно в близост до летището на гръцкия остров Скиатос, след като е била повлечена от реактивната струя от двигателите на излитащ самолет, съобщава „Катимерини". Инцидентът е станал вчера по обяд -  52-годишната жена е получила сериозна черепно-мозъчна травма, пише БТА. Пострадалата първоначално е била откарана в здравния център на Скиатос, където лекарите са преценили, че травмите й са прекалено тежки за възможностите там и по-късно е била прехвърлена спешно по въздух в болницата в град Волос. Властите разследват обстоятелствата, при които туристката се е озовала на опасното място. Инцидентът отново прави актуален въпросът за летището на Скиатос, което през последните години се превърна в популярна дестинация на любителите на т.нар. „плейн спотинг" (plane spotting), т.е. наблюдаване и фотографиране на самолети, коментира гръцкото издание, „Та неа". Специфичното разположение на летището позволява от определени точки да бъдат наблюдавани излитащи и кацащи самолети от малко разстояние. Това привлича много посетители от Гърция и от чужбина. Това обаче крие сериозни рискове от реактивната струя на двигателите. Миналата година пак там пострада германска туристка. През 2022 г. британка получи черепно-мозъчна травма, докато наблюдаваше излитащ самолет на Скиатос.

В Южна Корея задържаха двама китайски граждани по подозрение за шпионаж

Южнокорейските власти задържаха двама бивши китайски военнослужещи по подозрение в шпионски дейности, извършвани в района на военновъздушната база край град Гунсан, предаде ДПА. Единият от задържаните е китайски гражданин на около 60-годишна възраст. Той е заподозрян в осъществяването на „действия в полза на врага" и в нарушаване на законите за защита на комуникациите. По данни на разследващите мъжът многократно е посещавал Южна Корея с туристическа виза, пише БТА. Според полицията той е подслушвал комуникациите между изтребители и контролните кули за въздушно движение от хотел близо до летището край Гунсан, където са разположени както южнокорейски, така и американски части. Едно от предположенията е, че престоят на мъжа в Южна Корея е съвпадал със съвместни военновъздушни учения на Южна Корея и САЩ. Вторият заподозрян е 45-годишен етнически кореец с китайско гражданство. Според разследващите той е вербувал южнокорейска служителка в „Кемп Хъмфрис" - най-голямата задгранична американска военна база, която се намира край град Пьонгтек. Смята се, че жената е получавала класифицирана информация за съвместни военни учения на САЩ и Южна Корея. Ако бъдат признати за виновни, двамата китайски граждани могат да бъдат осъдени на доживотен затвор.

1,56 млн. пътници са влезли в Турция за 1,5 месеца на пунктовете при Одрин

Турция отчита интензивен трафик на гастарбайтери, пристигащи в страната за лятната си отпуска, на граничните пунктове в окръг Одрин, където се намират и два от пунктовете към България - Капъкуле/Капитан Андреево и Хамзабейли/Лесово, съобщава одринското издание "Едирне хабер". По данни, цитирани от сайта, в периода от 22 юни до 5 август през граничните пунктове в Турция са влезли около 1,56 млн. пътници, а над 1 млн. са излезли от страната. За същия период броят на преминалите в двете посоки леки автомобили е над 662 хиляди, пише БТА. В Одрин се намират основните гранични пунктове на Турция към Европа. Освен двата към България, това са и Пашакьой/Ипсала и Пазаркуле/Кастаниес, водещи към Гърция. Одрин е сред първите спирки за гастарбайтерите, влизащи в Турция през България и Гърция, а през лятото на граничните пунктове в града традиционно се наблюдава интензивен трафик, особено с пристигането в Турция на живеещите и работещи в Европа турски граждани. Интензивното движение на гастарбайтери през границите продължава, като се очаква в следващия период, когато гастарбайтерите, приключили почивката си в страната, започнат да се връщат към държавите, в които живеят, да се засили трафикът в посока излизане от Турция, отбелязва "Едирне хабер".

Хиляди туристи са блокирани на остров Сицилия заради вулкана Етна

Хиляди туристи са блокирани днес на италианския остров Сицилия, тъй като вулканът Етна продължава да бълва облаци от пепел, след като изригна миналата седмица, предаде ДПА.Вулканът създава проблеми за въздушния трафик за пети ден в пика на туристическия сезон. По-малък брой самолети успяват да излетят и да се приземят на летището в Катания, което е най-голямото на Сицилия. Рано тази сутрин само един самолет успя да излети, а всички пристигащи полети бяха отложени до вечерта. Най-активният вулкан в Европа бълва от петък големи количества пепел.  Гъсти потоци лава извират от два кратера на височина съответно 2360 и 2750 метра, сочат данни на италианския Национален институт по геофизика и вулканология. През нощта се е отворил нов кратер на височина от около 1900 метра. Етна достига височина до повече от 3300 метра над морското равнище и е внимателно наблюдаван заради честите си изригвания.

Само в "24 часа" на 11 август: Какви наказания ще има за децата, изтезавали и умъртвили младеж

Само в "24 часа" на 11 август четете: Какви наказания ще има за децата, изтезавали и умъртвили младеж - анализ на Иван Тодоров Ремонтът на Шипка тръгва от третия път след честванията на 22 август Нокдаун за германската автомобилна индустрия Ревизия на бюджета за 2025-а ще повлече и сегашния Колко е справедливо да струва сиренето? Държавата изчисли - 8,05 евро, при 10% нагоре - проверка Електротехници и водопроводчици ще са новите милионери и още четива в специалното ни приложение "Смарт" плюс специални страници за Бургас и Пловдив                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

Какви наказания ще има за децата, изтезавали и умъртвили младеж

И какво означава това, че са се хвалели с извършеното Фактите около трагедията в Пловдив са ясни. Едно от момичетата, което е на 17 г., определя среща с интимни подбуди на 37-годишния Георги. Момичето в социалните мрежи се представя като 15-годишно. Георги отива на срещата. Вероятно е Георги да е имал желание да има сексуален контакт с 15-годишно момиче, но това едва ли ще е смекчаващо вината обстоятелство, защото не е имало такъв контакт, а и А и възрастта, обявена в социалните мрежи, е съвсем несигурен факт. Да, законът въведе като престъпление сексуалния контакт с дете под 16 г. Който се съвкупи с лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години. А когато някой извърши блудствени действия без съвкупление с лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години. В САЩ и в някои други държави е разрешена провокацията към престъпление, но това може да става при точно определени правила и само от правоохранителните органи. Провокацията към престъпление се оказа мощно оръжие за овладяване на престъпността, но само когато се извършва по закон. Съвсем отделен е въпросът, че ако някой изнасили жена и нейни близки се саморазправят с него - в много държави по света това се наказва със символични санкции, стига да се докаже изнасилването. Това е разбираемо и се приема от обществото като заслужено към такива изроди, които осакатяват живота на изнасилената жена. В случая обаче въобще не става въпрос нито за изнасилване, нито за сексуален контакт. Има организирани групи, които изнамират педофили и изнасилвачи, събират доказателства, сигнализират полицията и не само настояват, но и оказват натиск пред обикновено претоварената полиция за разследване. Това не нарушава закона. А в България полицията няма време за такива издирвания без изрично подаден сигнал. Задача на правоохранителните органи е да установят дали изнамереният човек наистина е педофил или изнасилвач. За съжаление по-често се срещат групи, най-често с неонацистки профил, които си търсят оправдание, за да упражнят насилие Много често, без да са сигурни дали обектът на насилието е извършил, или се готви да извърши престъпление. Над 1 час жестоки изтезания показват не само пълна липса на емпатия, но и насочва към евентуална вкоренена жестокост. Побой и чупене на кости и череп, като са нанесени множество удари по главата и тялото на жертвата, довели до разкъсване на бъбреци, на белия и черния дроб, до счупени ребра. Извършителите са гасили фасове по тялото на Георги, рисували са свастики по него, заплювали са го, душили са го, обръснали са му веждите. Безскрупулността отива дотам, че са му взели 30-те евро и са си купили дюнери. Извършителите са и без елементарни знания за закона – нещо типично за българското образование. Те се хвалят с онова, което са сторили на човека, като публикуват кадри в интернет. Това говори и за липса на елементарна обща култура какво представлява извършеното. Георги е намерен и закаран в болница, където издъхва в резултат най-вероятно от черепно-мозъчна травма. От правна гледна точка казусът е доста сложен. Трябва да се изясни дали децата са искали, т.е. дали са имали умисъл да убият Георги, или само да го измъчват, пребият. Според изложеното е много вероятно най-малкото да има евентуален умисъл за тежка телесна повреда, но това е само една видима възможност, защото фактите тепърва ще се доказват. На децата им е било все едно дали Георги ще оживее, или ще умре Тежките травми по жизненоважни органи насочват към умисъл или евентуален умисъл за убийство, но това тепърва ще се установява. Не е ясно още кои от децата са извършили действията, довели до смъртта му, кои са му причинили средни и тежки телесни повреди, кой в каква степен го е изтезавал. Ще се установява има ли съучастие и за кои точно престъпления. Установяването става след анализ на публикуваните кадри, след заключенията на съдебно-медицинската експертиза, след поотделен разпит на извършителите и евентуални очни ставки. Ще се проследяват и телефонните разговори. Ще се разпитват и приятели и познати на децата за споделена информация. Ще се събират и други доказателства. Две от момчетата са на 16 г, едно от момичетата е на 17 г., второто момиче няма навършени 16 г., а третото момче е на 14 г. (току- що завършило 7-и клас). различно редуциране на наказанията при непълнолетни На тези между 16 и 18 г. доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за над 15 г. се заменят с лишаване от свобода от 5 до 12 г, а лишаването от свобода за повече от 10 г. - с лишаване от свобода от 2 до 8 г. На непълнолетните от 14 до 16 г. доживотният затвор без замяна и доживотният затвор се заменят с лишаване от свобода от 3 до 10 г, лишаването от свобода за над 10 г. се заменя с лишаване от свобода до 5 г. Лишаването от свобода за повече от 5 г. се заменя с лишаване от свобода до 3 г. За умишлено убийство, включително при евентуален умисъл, извършено по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост, наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В този случай тези, които са между 16 и 18 г., могат да бъдат осъдени от 5 до 12 г. затвор. А тези между 14 и 16 г. – от 3 до 10 г. Приеме ли се, че извършителите умишлено са причинили на Георги тежка телесна повреда и той е починал, без те да са целели това и когато това е направено по особено мъчителен за пострадалия начин, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години. В този случай тези, които са между 16 и 18 г., могат да бъдат осъдени на 2 до 8 г. затвор. А тези между 14 и 16 г. - до 5 г. затвор.

Справедливата цена е налице, но да видим как ще се спазват правилата

Колкото и сложен на пръв поглед да изглежда начинът, по който се определя справедливата цена на основни хранителни стоки – с формули и позовавания на множество индекси и референтни стойности, поне засега правилото, изглежда, работи. Поне това показва бързата проверка по магазините. Справедливата цена например на бялото саламурено сирене изглежда напълно в рамките на това, което се вижда по

Малкият Иванчо казва откъде никнат деца садисти

Ревизия на бюджета за 2025-а ще повлече и сегашния

На 15 октомври ще обещаем на Брюксел дефицит от 3,8% и три мерки - отлагане на големи проекти, свиване на разходите за чиновници и обвързване на разходите с НПВУ Реалният дефицит в бюджета за 2025 г. е над 3,5%, с които официално бе приключена годината. Колко по-висок е обаче, може да се установи само след одити по министерствата и агенции от Сметната палата, тъй като нито финансовото министерство, нито НСИ знаят кои разходи са фактурирани, но неплатени през 2025-а и кои разходи са направени, но нефактурирани. Това съобщиха от Фискалния съвет. Оттам прогнозират, че яснота за наследството няма да има до есента, а най-вероятният финал ще бъде ревизия на бюджета за миналата година, което на свой ред ще доведе до актуализация на редовния бюджет за 2026 г., приет съвсем наскоро. Още при представянето на плана си за 2026-а финансовият министър Гълъб Донев се оплака, че бил притиснат от потенциален дефицит над 7,4% от БВП. И го обясни с предварително иззети приходи и заложени милиардни разходи от предишни управления, без да се пипат данъците. При подготовката на бюджета експертите му успяха да свият този дефицит до 5,7%, или липса на 8,5 млрд. евро. За да разберем как се стига до тези 8,5 млрд. евро, трябва да съберем три неща: 3,3 млрд. евро нови разходи, гласувани от предходните парламенти, 2,2 млрд. евро стари фактури в чекмеджета и 3 млрд. евро ликвиден дефицит, т.е. по-малко очаквани приходи. Проблемите в тези сметки според Фискалния съвет са два. Чекмеджето не е официален бюджетен термин, а разговорна метафора. Начинът за легализиране на тези 2,2 млрд. евро беше те да се появят в бюджета за 2026 г., но не като обща сума, а фактура по фактура и договор по договор. Това не се случи и тези милиарди евро засега са невидими, докато не се направи пълен одит. Вторият проблем е, че при повишаваща се инфлация и при записани и обещани мерки за повишаване на приходите, да се очаква 3 млрд. по-малко да влязат в хазната, буди съмнения, казват експертите на съвета. Засега изпълнението на консолидираната фискална програма показва, че към юли плащания по стари договори няма. спрямо 1,9% за предходния месец. Понижението се дължи и на полученото плащане по НПВУ. Проблемите около последните три бюджета са трудни за решение, защото на 15 октомври трябва да представим пред ЕК фискален план за свиване на дефицита и проектобюджет за 2027 г., които да гарантират връщането на публичните финанси под лимита от 3% от БВП най-късно до 2029 г.. Това изискване стана задължително, след като на 10 юли 2026 г. ЕС официално откри срещу нас процедура при прекомерен дефицит. Според запознати усилията на финансовото министерство ще бъдат насочени в три направления. Първото е да докажем с цифри, че темпът за растеж на нетните разходи ще намалява, като сложим тавани за техния ръст. Лимитите ще са съответно: за 2026 г. до 4,2%, за 2027 г. до 7,7%, за 2028 г. до 11,4% и за 2029 г. - до 15%. Планът ще бъде изпратен в Брюксел заедно с внасянето на проектобюджета за 2027 г. в парламента За да се покаже воля за реформи, финансовото министерство ще заложи междинна цел за дефицит от 3,8% от БВП за 2027 г., което ще се постигне чрез няколко основни мерки. Първата е отлагане на държавно финансирани инфраструктурни проекти, които не са критични или нямат пълна проектна готовност. Ще продължи ограничаването на разходите за издръжка на министерства и ведомства. А разходите ще се обвържат с реално получени траншове от Брюксел по НПВУ. ЕК трябва да излезе с официално становище до 30 ноември 2026 г. дали предложените мерки могат да ни изведат от процедурата по свръхдефицит.

Още преди да влязат в магазина, хората знаят какво ще купят и на каква цена

89% от българите търсят информация онлайн, преди да направят покупката си Преди да стигнат до касата, българите вече са свършили голяма част от пазаруването. Проверили са цените, разгледали са предложенията на няколко магазина, потърсили са промоции и в много случаи предварително са решили откъде какво ще купят. Все по-рядко изборът започва пред рафта. 89% от потребителите у нас търсят информация онлайн, преди да направят покупка, показват данните от The State of Shopping 2026 на Shopfully. Само за година делът им е нараснал с 5 процентни пункта. Променя се не само начинът, по който хората пазаруват, но и моментът, в който вземат решението си Преди посещението в магазина вече започва същинското състезание между търговците. Особено видима е тази тенденция през лятото. Това традиционно са месеци на повече разходи - за почивка, пътуване, свободно време, ремонти, градината и различни сезонни покупки. С повече планирани разходи идва и по-внимателното отношение към бюджета. Проверява се и се сравнява повече. И много по-трудно е един клиент да бъде спечелен само с табела “промоция”. Според данните за 2026 г. потребителят вече е по-информиран, но и по-избирателен. Знае ориентировъчно колко струва продуктът, още преди да го види на живо. В много случаи вече е проверил конкуренцията. А ако намалението не му изглежда достатъчно добро, може само с няколко клика в телефона да потърси друга оферта. Това не означава, че физическите магазини са загубили значението си. Точно обратното. 53% от българите продължават да предпочитат пазаруването на място. При храните и напитките делът е почти абсолютен - 97%. Но все повече хора използват интернет за проучване, а после правят самата покупка във физически обект. Други започват от магазина, но проверяват през телефона дали същата стока не е по-евтина другаде. Трети сменят канала според продукта, времето, което имат, и удобството. 44% от българите вече пазаруват както онлайн, така и в магазини. Увеличението само за година е с 11 на сто, а България е сред европейските пазари с най-висок дял на потребители, които съчетават двата начина на пазаруване. Границата между онлайн и офлайн търговията постепенно се размива. За купувача няма особено значение откъде е получил информацията, а дали ще намери търсения продукт на добра цена и без излишно губене на време. Показателен пример са покупките за дома и градината, защото често те са за по-големи суми, затова и предварителното сравнение е още по-важно. Близо две трети от българите разглеждат брошури и предложения на магазини за дома и градината. Напълно дигитално вече правят това 31% от потребителите. Други 34% използват едновременно електронни и хартиени брошури. Само на печатните издания разчитат 18%. Телефонът дава нещо, което листовката не може - възможността за почти моментално сравнение на цената в единия магазин с тази в друг. Проверяват се наличности, размери, модели, срокове за доставка. При по-скъпите

Истински убийци на пътя! Гуми от сметища в Италия и Гърция се продават като "втора употреба" у нас (Графика)

За 7 месеца по пътищата са засечени 661 камиона с износени гуми и това не са всичките  661 камиона с износени и разкъсани гуми са засечени от началото на годината до 5 август по българските пътища. Превозвачите са санкционирани, казаха от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” в отговор на запитване на “24 часа”. 2179 от проверените камиони са били технически неизправни. Сред нарушенията са претоварване, износени накладки и дискове, счупени стъкла. 1665 шофьори са управлявали, без да спазват времето за почивки (виж още в инфографиката). На фона на над 89 000 камиона в България, от които 77 000 с международен лиценз, а 11 512 – за вътрешни превози, тези нарушения изглеждат малко. Само че са могли да станат причина за поредната трагедия и загубени животи на пътя. Самата “Автомобилна администрация” признава, че и това се дължи на недостиг на инспектори особено в областните отдели. Данните показват, че от 1 януари до 31 юли 2025 г. проверките на моторни превозни средства, извършващи превози на товари, са били 32 531, а за същия период на 2026 г. – 20 781, или с над 12 000 по-малко. Като се има предвид, че Пътна полиция не проверява камионите, изобщо не може да се каже колко опасни тежкотоварни автомобила са минали между капките. Транспортните фирми с лицензи за товарни превози са над 15 000, като 80 на сто от тях са с до 5 камиона. Може би тъкмо това обяснява предпочитанието към купуването на вече употребявани гуми. Петко Ангелов, един от големите превозвачи, който има 800 камиона, коментира, че тези, които возят в чужбина, не могат да си позволят да карат с гуми втора ръка или с разкъсани и износени. Неговите шофьори прекарват само около 10% от времето за управление в България, останалото е в страните в Европа. Така че дори у нас контролът да е слаб, ако не в Австрия, където държавна фирма проверява гумите на влизане, то ще те проверят в Унгария, Германия, Франция или в Испания. Казва, че на година плаща към 1 млн. евро за нови гуми. Ако вместо да дадеш 500 евро за нова гума, си принуден да платиш в Европа глоба от 1500 евро, сметката просто не излиза. В Германия санкцията за износени накладки е 25 000 евро, казва превозвачът. Проблемът у нас, според него, е в състоянието на пътищата, защото дори да е нова, гума, минала през няколко дупки и неравности на магистралата, може да се повреди. В петък министърът на транспорта Георги Пеев поиска от АПИ коригиран график за спиране на тировете при високи температури и стоп на хаоса при тези начинания, но пък беше категоричен към превозвачите: “Недопустимо е на пътя да излизат технически неизправни, претоварени камиони или такива с износени гуми. Това са потенциални убийци и бизнесът трябва да обърне сериозно внимание на тези пропуски. Нарушаването на забраните за изпреварване от тежкотоварни автомобили също води до опасни ситуации и създава предпоставки за сериозни инциденти”, каза министърът. Браншът подкрепя засиления контрол. Според организациите големите международни превозвачи рядко допускат технически неизправни автомобили и такива с износени гуми, като проблемите са основно при вътрешните превози. Те заявиха готовност да съдействат на държавата за премахване на фирмите от сивия сектор, които хем застрашават безопасността, хем изкривяват конкуренцията. Продажбата на гуми втора ръка е не в сивия, а направо в черния сектор. За този пазар няма статистика, защото обикновено подобни сервизи са в края на градовете, незабележими, казва Стоян Панчев, изпълнителен секретар на Асоциацията на производителите, вносителите, търговците и вулканизаторите на гуми. Внасят се гуми, често събирани от сметища в Гърция и Италия “Измиват ги, лъскат ги с вакса и стават като нови, имат грайфер, но не знаеш какво има вътре – може протекторът да се е разпаднал, телчетата да липсват и да гръмнат на пътя”, коментира Панчев. Това обаче е коментар за най-ниския, евтин и крайно несигурен клас на пазара. По негови наблюдения този сиво-черен сектор държи между 10 и 20% от пазара на гуми, търсенето се качва, когато има инфлация и цените се покачват. Те не се декларират, не им се плаща продуктова такса както при сериозните вносители. Експертът пояснява, че стари гуми може да се слагат само на задната ос, на предната е задължително да са нови. Цената на нова гума висок клас за камион може да е между 800 и 1000 евро, средният клас е към 500 евро, а ниският - внос от Китай, е между 300 и 400 евро. Гума за камион за 60–100 евро или нова от същия размер за 250, 500, а понякога и над 800 евро? Разликата е достатъчно голяма, за да обясни защо употребяваните тежкотоварни гуми имат място на пазара. В онлайн платформите постоянно се предлагат употребявани гуми за влекачи, ремаркета, автобуси и строителна техника. Част от тях са внесени от Германия, Италия, Нидерландия, Австрия и Швейцария. Други са свалени от камиони, които са разкомплектовани или са получили нов комплект, преди старите гуми да достигнат края на експлоатационния си ресурс. Според международните търговски данни на Световната банка през 2024 г. България е внесла 45 536 употребявани пневматични гуми на декларирана стойност 1,31 млн. долара. През 2020 г. количеството е било 22 349 гуми за 895 хил. долара. Това означава увеличение на количеството с около 104%, а на декларираната стойност с около 46%. Германия е най-големият източник за гуми втора ръка за България през 2024 г. – 32 851 гуми, или около 72% от общото количество. Следват Италия с 4211, Нидерландия с 3462, Швейцария с 1406 и Австрия с 2370 гуми. Тази статистика обаче е за вноса на всички употребявани пневматични гуми, така че само от тези цифри не може да се твърди, че се е удвоил пазарът за втората ръка само за камиони. Има още един факт, който променя картината. През 2024 г. България е изнесла 311 667 употребявани гуми на стойност около 1,84 млн. долара. Само за Грузия са изпратени 278 098 гуми, а други 30 140 са изнесени за Киргизстан. Това означава, че страната ни не е само краен пазар за употребявани гуми, а и че участва в регионална търговия с такива стоки. Цената на тежкотоварната гума зависи не само от размера. Значение имат марката, моделът, предназначението: за управляваща или задвижваща ос или ремарке, товарният и скоростният индекс, годината на производство и дълбочината на протектора. При употребяваните гуми обаче се добавят неизвестни – предишното натоварване, начинът на съхранение, извършваните ремонти, евентуално каране с недостатъчно налягане и възможни вътрешни повреди. У нас процъфтява цял един пазар на втора употреба, до който прибягват малките превозвачи Един от широко използваните размери за влекачи е 315/70 R22.5. Проверка на текущи онлайн предложения показва, че новите гуми от този размер могат да имат много широк ценови диапазон. Например в български сайт към момента се предлагат с цени от около 483 евро до над 800 евро за брой с ДДС. При размер 385/65 R22.5 картината е сходна – предлагат се за 507,99 евро, други модели достигат над 780 евро. За цяла композиция цените съвсем не са за пренебрегване. Например комплект от 12 гуми за двуосен влекач с триосно полуремарке би струвал 960 евро. Но ако гумите са чисто нови, цената е вече 3300 евро. Разликата е 2340 евро. А и това не са най-скъпите гуми, има и по 720 евро на брой и с тях комплектът би струвал 8640 евро, или 7680 евро повече, отколкото втората употреба. Само дето ако употребяваната гума има само малка част от оставащия ресурс на новата, тя може да се окаже по-скъпа на изминат километър. При преждевременна повреда първоначалната икономия направо може да изчезне. при висока температура и при значителен годишен пробег. Повредата не означава само разход за нова гума, а може да доведе до престой, пропусната доставка, повреда по автомобила или ремаркето и при определени обстоятелства - до инцидент. Има и разлика при разхода на гориво, макар че той се натрупва постепенно. При употребявана гума неравномерното износване, деформацията или неправилното налягане могат да влошат поведението на автомобила и горивната ефективност. Затова при камион, който изминава десетки или стотици хиляди километри годишно, сравнението само на покупната цена може да бъде подвеждащо. Пазарът на гумите втора ръка се разделя на няколко нива. В единия край са най-евтините употребявани гуми с малък остатъчен протектор. Следват по-запазените от известни марки, а между тях и новите премиум

Audi, BMW и Mercedes се опасяват за заводите си в Унгария заради нивото на Дунав

Сушата и рекордно ниските нива на река Дунав изправиха пред сериозна криза германските гиганти Audi, BMW и Mercedes-Benz, които фабрики в Унгария. Трите компании изразиха безпокойство, че пресъхването на Дунав може да парализира техните логистични вериги и заводи. Проблемът засяга пряко фабриката на Audi в Гьор, завода на Mercedes-Benz в Кечкемет, както и новото високотехнологично предприятие на BMW в Дебрецен, което разчита на регионалната инфраструктура. При липса на достатъчно дълбочина за товарните кораби, доставките на стомана и други компоненти вече закъсняват, което заплашва да спре производствените линии. BMW официално потвърди, че намалява потреблението на енергия в своя завод с 15%. Това решение е взето след намаляването на мощностите унгарската АЕЦ "Пакш", която изпитва проблеми с охлаждането заради рекордно ниския дебит на Дунав. Към момента фабриката в Дебрецен работи на две смени, като през деня разчита на собствен фотоволтаичен парк, но компанията предупреждава за възможни закъснения в производството на новия електрически модел iX3.

Фалира германски производител на "пиано лак" покритието в колите

Европейските автомобилни марки ще трябва да намерят друг доставчик на пластмасови части с т.нар. "пиано лак" покритие в салона. В края на юли Karl Hess GmbH & Co. KG, известна още като Hess Plastics, подаде молба за обявяване в несъстоятелност в регионалния съд в Зиген, съобщава Bild. 75-годишната компания фалира, защото броят на поръчките непрекъснато намалява през последните години. Заводът в Нойнкирхен, в югозападна Германия, е с 550 служители. Повече от половината работни места ще бъдат съкратени като част от плана за преструктуриране, след като автомобилната индустрия, която представлява три четвърти от приходите на компанията, започна да намалява поръчките. В момента се търсят инвеститори, които да налеят пари в компанията, но все по-малко са желаещите да поемат рискове в автомобилната индустрия. Hess Plastics е работила за Audi, Mercedes-Benz, Volkswagen, BMW и Volvo.

Украйна проведе мащабна либерализация на валутата си

Украинската централна банка проведе най-мащабната либерализация на валутата на страната от 2022 г. насам. Целта е да се повиши доверието на бизнесите и инвеститорите. Съгласно новите правила се предвижда голямо увеличаване на лимитите за закупуване на чуждестранна валута и теглене на пари от банковите сметки. Месечният лимит за закупуване на безналична чуждестранна валута, както и за инвестиции в благородни метали и чуждестранни ценни книжа, беше увеличен четирикратно, от 50 000 на 200 000 украински гривни (около 4450 долара).  Дневният лимит за теглене на пари в брой от сметки в Украйна и в чужбина беше удвоен до 200 000 гривни.Освен това месечният лимит за транзакции с карти, деноминирани в гривни, беше увеличен до 200 000 гривни. Банката посочи, че мерките „няма да създадат рискове за стабилността на валутния пазар, предвид установените условия и внимателния анализ на всяка отделна мярка".

САЩ удължиха с 90 дни изключението от правилата за морски транспорт

Правителството на САЩ удължи с 90 дни изключението от правилата за морски транспорт, за да гарантира доставките на ключови ресурси като бензин, дизелово гориво и соево масло, предаде ДПА и БТА. Белият дом заяви, че мярката има за цел да подпомогне ключови отрасли и американските въоръжени сили. Високопоставен представител на правителството допълни, че новото временно преустановяване на действието на съответния закон ще влезе в сила на 17 август. Съгласно закона корабите, превозващи стоки между американски пристанища, могат да акостират в друго американско пристанище само ако плават под американски флаг. Досега това не беше възможно за чуждестранни кораби или беше възможно само в ограничени случаи. В средата на март правителството първоначално беше преустановило действието на закона за срок от 60 дни. Според източници от американското правителство настоящото удължаване се отнася изключително до плавателни съдове, превозващи стоки като бензин, дизелово гориво, суров петрол, мазут за отопление, втечнен природен газ, соево масло и торове. Освен това министерството на отбраната на САЩ ще определя кои плавателни съдове попадат в обхвата на изключението.

Украйна вдигна лимита за купуване на чужда валута и теглене на пари

Украинската централна банка обяви най-мащабните мерки за либерализиране на валутния режим от началото на пълномащабното руско нахлуване в страната през февруари 2022 г., предаде Ройтерс. Мерките се взимат в опит да се повиши доверието на бизнеса и инвеститорите. Новите правила, публикувани късно снощи, предвиждат значително увеличаване на лимитите за закупуване на чуждестранна валута и теглене на средства от украински банкови сметки. Месечният лимит за закупуване на безналична чуждестранна валута, както и за инвестиции в благородни метали и чуждестранни ценни книжа, беше увеличен четирикратно, от 50 000 на 200 000 украински гривни (около 4450 долара). Дневният лимит за теглене на пари в брой от сметки в Украйна и в чужбина беше удвоен до 200 000 гривни. Освен това месечният лимит за транзакции с карти, деноминирани в гривни, беше увеличен до 200 000 гривни, съобщава БТА. Банката посочи, че мерките „няма да създадат рискове за стабилността на валутния пазар, предвид установените условия и внимателния анализ на всяка отделна мярка“.

Колко е справедливо да струва сиренето? Държавата изчисли - 8,05 евро, при 10% нагоре - проверка

Всяка търговска верига ще изчислява всеки ден сравнителната цена Колко трябва да струва един килограм сирене в търговската верига, за да е справедлива цената му? Според новата формула на Министерството на икономиката цената на 10 август трябва да е 8,05 евро. Всяко отклонение с повече от 10% вече ще се счита за несправедливо и дори и да не е само по себе си нарушение, ще е основание за проверки на търговеца. Изчислението на 8,05 евро за килограм направи “24 часа”, като следва формулата, описана в проект на методика за определяне на справедлива стойност. Тя беше публикувана за обществено обсъждане от Министерството на икономиката. Новото понятие “справедлива стойност” бе записано в промените на Закона за защита на потребителите, предложени от “Прогресивна България” и гласувани през юни. Целта е борба със спекулата и прозрачност на пазара. Всички търговци на дребно с оборот над 25 млн. евро за предходната финансова година ще трябва всеки ден да изчисляват по тази формула справедливата цена за хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарства от състава на голямата потребителска кошница, определяна от Комисията за защита на потребителите. Точният списък ще се определя тепърва със заповед на министъра на икономиката, но вероятно ще включва хляб – бял и “Добруджа”, брашно, ориз, бял боб, свинско и пилешко месо, кренвирши, прясно и кисело мляко, краве сирене, яйца, слънчогледово олио, домати, краставици, картофи, ябълки, лимони. Справедливата стойност на тези

Проф. Георги Касчиев: Вероятно Дунав няма да стигне толкова ниски нива, че да спре АЕЦ" Козлодуй"

Ниското ниво на Дунав е продължавало до октомври. Вероятно няма да достигнем толкова ниско ниво, че да спре АЕЦ "Козлодуй".  Това каза проф. Георги Касчиев пред bTV. Дори да падне нивото и ма процедура за плавно спиране и без риск, обясни още той.  Виждам едно безгрижие в министерството на енергетиката, което се надява да се размине и не виждам да правят някакви действия, каза още той.

Фирма на Тръмп отчете загуба от 238 млн. долара за три месеца

Компанията на президента на САЩ Доналд Тръмп за социални медии отчете загуба от 238 млн. долара за периода април–юни, след като разшири дейността си в области извън медиите, включително в криптовалути. Тримесечната загуба е повече от десет пъти по-голяма в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на Trump Media & Technology Group, която притежава платформата Truth Socia, уточнява Би Би Си. Компанията заяви, че ще насочи отново усилията си към основната си дейност – социалните медии, включително спорната услуга, която предлага по-бърз достъп до публикации с потенциално влияние върху финансовите пазари от най-влиятелните потребители на платформата. Временно изпълняващият длъжността главен изпълнителен директор Кевин Макгърн съобщи в понеделник, че повече от 10 клиенти вече са се абонирали за услугата. Компанията е отчела приходи от 1,7 млн. долара, което представлява увеличение от 89% спрямо същия период на миналата година, но въпреки това е завършила тримесечието със значителна загуба, свързана със спада в стойността на криптовалутите. Trump Media & Technology Group съобщи още, че към края на второто тримесечие разполага с общи активи на стойност 2 млрд. долара и финансови активи за около 1,9 млрд. долара, включително парични средства, краткосрочни инвестиции и дигитални валути. Компанията все още не е реализирала печалба, въпреки че разширява дейността си в сфери като инвестиции в криптовалути и чиста енергия.

Цените на петрола задържат ръста си заради застой в преговорите между САЩ и Иран

Цените на петрола задържат високите си нива, след като надеждите за бързо споразумение между САЩ и Иран отново угаснаха. Оптимизмът на пазарите се изпари, след като американският президент Доналд Тръмп постави ново условие за мир - Техеран да плати обезщетения за жертвите на предишни войни и протести. Това допълнително усложни преговорите за отварянето на Ормузкия проток, който е ключов маршрут за световните доставки на горива. В резултат на това цените остават близо до най-високите си стойности от над седмица насам. Европейският сорт „Брент" се търгува малко под 88 долара за барел, а американският лек петрол е около 82 долара. И двата вида поскъпнаха с над 5 процента само за ден, реагирайки на изострянето на тона между Вашингтон и Техеран. Въпреки че по-късно Тръмп обяви, че САЩ вече контролират протока и са го разчистили от иранските морски мини, пазарните анализатори остават скептични. Според тях разликата в позициите на двете държави все още е твърде голяма, за да се стигне до реална сделка в близко време, пише БТА.