Италианец и полякиня създадоха Храм на храната в търговищко село
"Диечи" не е нормален ресторант, той е Храм на храната - дестинация, през която ти не минаваш случайно, а правиш съзнателен избор. И след като видиш нашите правила, решаваш дали ще имаш държанието да присъстваш. След въвеждането на еврото в България всички ресторанти вдигнаха цените си с 30 процента, а ние намалихме нашата цена от 180 на 150 евро на човек за една вечеря. Но тук не става въпрос за парите, а за класата на човека. Защото класата и парите не са едно и също нещо. Ако си млад човек и идваш с приятел, ако си хубаво облечен и се държиш като възрастен човек, но не знаеш много за храната, за нас е удоволствие да ти обясним".
Това е част от философията на италианеца шеф-гогвач Джанфранко Киарини, който заедно с полската си съпруга Анна през 2021 г. създадоха в село Девино, община Антоново, своя "Диечи бутик ресторант". Село, за което казват, че е в нищото, встрани от пътя София - Варна.
И двамата не са случайни в това поприще. 58-годишният Джанфранко, когото определят като хранителен инженер, казва за себе си: "Аз съм почти на 60 годни, 40 от тях съм прекарал в кухнята". Не преувеличава, когато твърди, че владее хиляди техники, най-вече италиански и френски, с които приготвя храната. Започнал като рокмузикант, на 20 години се ориентира към готварството.
На теория той учи занаята в най-престижни училища като Питбъргския кулинарен институт в САЩ и "Cordon Blue Paris" във Франция. На практика - при най-изявени професионалисти като Пол Бокюз, който въртял ресторант с три звезди "Мишлен" в Лион и е определен като "най-добрият готвач на века" през 1999 г. от гида "Мишлен", както и при Хайнц Бек от ресторант "Пергола" в Рим. Бек е основател на Ордена на рицарите на италианската кухня, ресторантът му също има присъдени три звезди "Мишлен". В Германия, около Хамбург, Джанфранко известно време ръководил и ресторант с присъдена една звезда "Мишлен".
През дългата си кариера Киарини имал възможност да готви и сервира лично както на 39-ия американски президент Джими Картър и на съпругата му Розалин в Белия дом, така и на емира на Кувейт и в английския кралски двор.
Преди да дойде в България за първи път през 2015 г., Джанфранко Киарини създава редица ресторанти в 14 различни страни на света, повечето от тях заедно със съпругата си Анна - полякиня, с която се срещат и женят в Хамбург през 2010 г., докато двамата работят заедно в кулинарна консултанска компания. Жената е учила и за сомелиер, което е идеалното съчетание за днешната им обща работа в Девино. Там са само двамата - мъжът е в кухнята, Анна е връзката между гостите и кухнята, като не само поднася ястията и ги презентира, но и предлага виното според индивидуалния профил на всеки от гостите, които са проучени от домакините предварително чрез анкета още при резервацията. Най-важната част от един ресторант наистина е готвачът, но жизненоважно е и как неговата гозба ще пристигне на масата и как ще бъде представена, казват двамата.
Персонал от чужди хора не им трябва, защото "те могат само да оплескат всичко и да развалят качеството".
"Хората, които идват в моя дом, са мои гости, а не клиенти, защото те не идват тук, за да купуват кола", обяснява Джанфранко. Казва "моя дом", защото ресторантът му е в столовата на някогашното училище на Девино. Той купил и преустроил изоставената от дълго време сграда, като на втория етеж подредил и своя дом.
Семейство Киарини идва за първи път у нас по покана на домакините на кулинарен фестивал в Банско. Успели да пообиколят страната за около седмица и толкова им харесало, че се върнали отново. Отначало си купили апартамент с изглед къв планината в курортното градче, но за зла беда там ги заварила Ковид епидемията. Банско се оказа сред затворените български градове заради Ковида, което накарало семейството да потърси простор на друго място, където да реализира новите си планове да създаде свой ресторант тъкмо в България, за да затвърди страната на гастрономическата карта на света.
Техен приятел - общинският съветник от Антоново Диян Рафаилов, с когото се запознали във Велико Търново, ги насочил към близкото село Девино, което и сега е като забравено от Бога - в него живеят десетина души. Джанфранко и Анна бързо разбрали, че това е тяхното място - тишина, близост до прородата и възможност да се концентрираш най-дълбоко в занаята си. А щом видели изоставеното училище, в главите им вече имало идея и за това как ще изглежда бъдещият им дом.
Днес, 5-6 години по-късно, сградата на училището е неузнаваема. Ресторантът е на първия етаж, обстановката е домашна, масите са от черешово дърво. За усещането, че си "вкъщи" допринасят и снимките по стените - на отдавна живели хора от селото, както и на деца, снимани със своите учители пред сградата на същото училище през 1960 г.
Големият двор е превърнат в морава, която италианецът коси сам. Монтирани са фотоволтаици, водата идва от собствена сонда, притежават и система за разграждане на отпадъци, което обяснява защо от две години не са изхвърляли боклук в контейнерите за смет. Събират и водата от дъжда. В двора имат собствен пчелин и зеленчукова градина. Признанието за тези им усилия са трите награди "Зелен ключ" за екоресторанта им, в който на практика цикълът е затворен и не се прави нищо излишно.
Неслучайно нарекли и бутиковия си ресторант "Диечи", което на италиански означава десет. На принципа "всеки гост разполага с еднакво време и еднакво меню", тук приемат само по 10 души за една вечеря, всеки от които получава десетстепенно меню. Всяко от ястията е между 50 и 100 грама, но в края на вечерта ти се събира около килограм храна. Това меню е едно и също през целия сезон. Имат пролетно, лятно и есенно-зимно меню с местни