Сеута: Как една гранична криза се превърна в бойно поле на наративи

Когато в последните дни на юли десетки хиляди млади мароканци нахлуха в испанския ексклав Сеута, те разкриха не само уязвимостта на южната граница на Европа, но и скоростта, с която съперничещи си държави, политически фракции и мрежи за дезинформация могат да се възползват от хуманитарна криза за собствените си цели. Реакциите и разделения не закъсняха, като Италия побърза да обяви, че преустановява действието на Шенгенските споразумения на ЕС за свободно преминаване на границите с Испания, а Мадрид изрази разочарованието си от липсата на солидарност между страните-членки. Започнало като юридически формализъм в решение на испански съд, в рамките на 72 часа се превърна в най-тежката миграционна криза в съвременната история на Сеута, дипломатически спор между Мадрид и Рабат и поле за битка между различни наративи, в които бяха замесени Русия, Израел, Алжир и Съединените щати. Непосредствената искра на кризата стана съдебно решение от 8 юли на Върховният съд на Испания, който постанови, че доктрината за "незабавно връщане", позволяваща на властите да връщат мигрантите в Мароко без съдебно производство, може да се прилага само към хора, заловени при опит за физическо преминаване на граничните огради, а не към тези, които са заловени да плуват към Сеута или Мелиля по море. Решението не легализираше нерегламентираното влизане, нито обещаваше правото да остане в Испания; то просто изискваше спазване на надлежната процедура за пристигащите по море. Но този нюанс беше изгубен скоро след публикуване на решението. Министерството на вътрешните работи на Испания заяви, че мрежите за трафик на хора "са се възползвали от съдебното решение, за да насърчат притока на мигранти без документи, предимно млади хора", а испанската телевизия RTVE съобщи, че изкривена версия на решението се е разпространила бързо в мароканските социални медии, убеждавайки хиляди хора, че достигането до Сеута с плуване гарантира право на пребиваване в Испания. Това е типичен пример за това как едно юридически съдебно решение може да се превърне, чрез слухове и разпространението им в социалните мрежи, в мит, мобилизиращ масите. Испанското министерство на вътрешните работи първоначално оцени, че около 49 000 души са пресекли границата в рамките на един 24-часов период на 30 юли - число, толкова шокиращо, че правителственото изявление, което се цитираше, по-късно беше тихомълком премахнато без обяснение. Регионалният президент на Сеута, Хуан Хесус Вивас, оцени общия брой от началото на вълната на около 60 000, в сравнение с населението на самия ексклав, което е около 83 600 души. Това се случи в момент, когато миграцията към останалата част от Испания рязко намалява: пристиганията в цялата страна спаднаха с почти 25% през първата половина на 2026 г. в сравнение с предходната, главно благодарение на споразумението за сътрудничество между Испания и Мароко от 2023 г., което означава, че Сеута се отклони драстично от националната тенденция, като преминаванията по суша там се увеличиха с повече от 149%. Данните за човешките жертви се съобщават противоречиво: ранните данни сочеха 18 загинали, по-късно Гражданската гвардия извади повече от 25 тела, а общите годишни оценки се доближиха до 60, което отразява както хаоса при преброяването на жертвите от удавяне, така и мотивацията на някои медии да надценяват или подценяват броя на жертвите с цел политически ефект. Приемните центрове, особено тези за непридружени непълнолетни, според съобщенията са достигнали 1600% от капацитета си, а Мадрид разположи военни подкрепления редом с Гражданската гвардия, след като министър-председателят Педро Санчес определи притока като "атака срещу териториалната цялост на Испания". Един от най-значимите и най-малко обяснени аспекти на кризата беше хаотичното поведение на мароканските сили за сигурност. На 30 юли Ройтерс и очевидци описаха как мароканските сили се са оттеглили, докато младежи се приближават към граничната ограда, която "по това време не се охраняваше от полицията". Фотограф на Асошиейтед Прес в Сеута наблюдава как марокански жандармери стоят "със скръстени ръце", докато хиляди минават наблизо, а мигранти разказаха пред "Ню Йорк Таймс", че полицейски служители активно са ги насочвали към граничните пунктове, сочейки с пръст и казвайки "вървете натам". Това противоречеше пряко на публичното твърдение на испанското министерство на вътрешните работи, че Мароко "сътрудничи лоялно" и активно спира преминаванията - твърдение, което самите източници от Гражданската гвардия в Сеута опровергаха, описвайки мароканската помощ като "ограничена и недостатъчна". До 31 юли картината се обърна: мароканските сили използваха сълзотворен газ, водни оръдия и палки, за да разпръснат хората, струпали се по хълмовете с изглед към Сеута, а Рабат започна да призовава собствените си граждани, които бяха пресекли границата, да се върнат у дома. Тази несъгласуваност не беше официално обяснена от мароканските власти, които до голяма степен отказаха да коментират публично по време на пика на кризата, и именно тази липса на обяснение даде поле за разпространението на противоречащи си конспиративни теории. Испанското издание The Objective съобщи, че испанските разузнавателни служби са предупредили правителството за Сеута по-рано, като са докладвали и за това, което според тях са били "репетиции за нахлуване", но предупрежденията са били пренебрегнати. Вероятна причина е геополитиката. Кризата се насложи върху и без това сложните отношения между Испания и Мароко. От 2022 г. насам двете правителства изградиха стратегическо партньорство, обхващащо контрола върху миграцията, търговията, сътрудничеството в областта на сигурността и съвместните подготовки за домакинство на Световното първенство по футбол през 2030 г., след спорната промяна в позицията на Испания през 2022 г., с която тя подкрепи плана на Мароко за автономия на Западна Сахара. Само по себе си това преориентиране беше обрат в десетилетия на испански неутралитет и предизвика вътрешна реакция, като опозиционната Народна партия беше обвинена от управляващата коалиция, че подклажда антимарокански настроения с цел политическа изгода още преди избухването на кризата в Сеута. Когато нахлу вълната от мигранти, това партньорство беше подложено на сериозно изпитание: Испания отхвърли искането на Сеута за официално обявяване на национално извънредно положение, като обясни, че масовата миграция не попада в правната рамка, регулираща такива обявявания, докато едновременно с това разположи войски и преговаряше с Рабат за бързо връщане на хората. Каталунският депутат Габриел Руфиан отиде още по-далеч, като обвини "мароканската диктатура, служеща на САЩ и Израел", че "изнудва Испания", което показва колко бързо кризата се вписа във вече съществуващите вътрешнополитически разделителни линии по отношение на политиката спрямо Мароко и Западна Сахара. Никой анализ на миграционната политика в Северна Африка не е пълен без Алжир. Алжир прекъсна дипломатическите си отношения с Рабат през август 2021 г. поради обвинения, че Мароко подкрепя кабилските сепаратисти - които са подкрепени и от Израел - и извършва "ционистки шпионаж", а оттогава насам отношенията само се влошиха, като през 2024 г. Алжир забрани на марокански самолети да преминават през въздушното му пространство и наложи визови изисквания за мароканските граждани. На този фон алжирските коментатори представиха масовото изселване от Сеута като доказателство за социалния и икономическия колапс на Мароко, докато мароканските медии отвърнаха с обвинения към неидентифицирани дигитални мрежи - някои от които, според твърденията, използват алжирски телефонни номера - които координират преминаването на границата чрез WhatsApp специално с цел да злепоставят монархията. Нито едно от твърденията не е подкрепено с неопровержими доказателства, но този обмен илюстрира как всяка регионална криза в Магреба вече служи и като амуниция в по-широката информационна война между Алжир и Мароко - съперничество, коренящо се в продължаващия от десетилетия спор за суверенитета на Западна Сахара. Отделна и по-експлозивна теория замеси Израел. Всичко започна, когато израелският посланик в ООН Дани Данон публикува пост в платформата Х, в който критикуваше Испания за кризата в Сеута, докато често осъжда Израел, и директно попита защо Мадрид все още поддържа "колониални анклави" в Африка. Самият изпълняващ длъжността израелски посланик в Испания дистанцира израелското правителство от изказванията на Данон; не се появиха и доказателства, свързващи израелски агенции за сигурност с действителното организиране на преминаванията. Въпреки това обвинението набра популярност в Испания, предвид откровената критика на Испания към поведението на Израел в Газа, включително употребата на думата "геноцид" от страна на Санчес и отказа на Испания да разреши военни продажби към Израел. Някои испански политици спекулираха открито за участието на САЩ и Израел, а в една аналитична статия се твърди, че координацията на вълната от бежанци "изисква...много по-високо ниво" на организация, отколкото биха могли да постигнат само мрежите за контрабанда, като възможно обяснение се изтъкна израелската подкрепа за Мароко, но това остава спекулативно, основаващо се на предполагаеми мотиви и провокативни изявления, а не на документирани доказателства. Крайнодесни израелски коментатори, които приветстваха хаоса като "божествено наказание", допълнително подхраниха версиите. Докато регионалните участници си разменяха обвинения, от Москва се провеждаше по-ясно документирана кампания. Според различни данни става ясно, че руските медийни мрежи "Правда" и RT разпространили над 1500 статии, експлоатиращи кризата в Сеута, включително близо 300 материала от испаноезичното издание на "Правда" и над 25 за всяко езиково издание на RT, като са препубликували т.нар. рециклирани снимки на "клонирани" уебсайтове, създадени да имитират легитимни новинарски медии. Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибиха определи това като част от по-широка стратегия на Кремъл за дестабилизиране на европейското единство чрез раздухване на разделящо обществото