●
www.capital.bg/
·
преди 1 месец
·
02.08.2026 20:30
ЕС - Азербайджан: Газът "не мирише"
На 21 юли германският канцлер Фридрих Мерц стисна ръката на азербайджанския президент Илхам Алиев в Берлин и подписа съвместна декларация за "стратегическия дневен ред" на партньорството между двете страни. Чрез документа Германия и Азербайджан си поставиха за цел да задълбочат сътрудничеството по "енергийни потоци, включително газ".
Само три седмици по-рано председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше на посещение в Баку, откъдето обяви, че идва да "задълбочи партньорство, което е от голямо значение за Европейския съюз", и похвали Алиев за "личното лидерство в насърчаването на мира и сътрудничеството в региона". Едва на няколкостотин километра оттам обаче в затвор близо до иранската граница лежи главната редакторка на разследващото издание Abzas Media Севиндж Вагифгизи. Вече над две години тя е зад решетките заради разследвания за корупция около семейството на азербайджанския президент. За нарушенията на човешките права в страната само бегло беше вметнато за необходимостта от "откровен диалог" по време на посещението на Фон дер Лайен в Баку.
Оттук може да се направи заключението, че, изглежда, с едните може, с другите - не. Що се отнася до Русия, ЕС категорично отказва енергийно сътрудничество и налага пакет след пакет от санкции. Когато става дума за Азербайджан обаче, темата за потискането на медиите и репресиите срещу гражданското общество остава в периферията на новите споразумения за енергийно сътрудничество. А доколко те довеждат до истинска независимост на доставките, също остава под въпрос, предвид разследвания на международни медии, които сочат за връзки на Азербайджан със заобикаляне на наложените санкции върху руския износ на петрол.
Чрез строго контролирани избори и конституционни промени политическата система на Азербайджан остава силно авторитарна. Страната e от геополитическо значение заради силния износ на петрол, докато гражданските свободи са орязани. По повод домакинството на климатичната конференция COP29 през 2024 г. френският в. Le Monde определи управлението на Алиев като една от най-репресивните диктатури в света. Според най-новия Световен индекс за свобода на печата на "Репортери без граници" Азербайджан е на 171-во място от 180 държави и територии - четири позиции надолу спрямо предходната година, с най-малко 25 журналисти, задържани и преследвани след разкрития за корупционните схеми около политическия елит на страната.
За Европейския съюз обаче Азербайджан става все по-ключов партньор за намаляване на зависимостта от руските енергийни доставки. На срещата си с Алиев в Берлин на 21 юли Мерц призна, че близо четири и половина години след прекратяването на доставките на руски газ Германия продължава да търси нови източници на внос, а по думите на канцлера Азербайджан е един от малкото производители в региона, които произвеждат повече енергия, отколкото сами потребяват. Затова е подходящ партньор за енергийната сигурност на Германия.
През последната година страната е изнесла около 25 млрд. куб. метра природен газ, значителна част от които за европейския пазар. Основното ограничение пред по-нататъшното увеличаване на износа остава лимитираният капацитет на Южния газов коридор, за чието разширяване Баку настоява европейските банки да преразгледат ограниченията си върху финансирането.
От EUobserver описват споразумението като "не само провал в областта на човешките права, но и стратегическа грешка". Макар че е трудно да се получат надеждни данни за действителните потоци на природен газ, анализ на Chatham House от юни 2024 г. твърди, че "руският газ се "изпира" чрез Азербайджан и Турция, за да задоволи продължаващото високо търсене в Европа". Алиев и преди е отхвърлял твърденията, че Азербайджан препродава руски газ на ЕС, но още тогава Европейската комисия не изключи тези опасения.
Използването на Азербайджан като алтернатива на Русия поставя под съмнение доколко ЕС действително намалява зависимостта си от руските енергийни ресурси. Докато Брюксел и Берлин представят страната като алтернатива, разследвания на международни медии сочат, че десетки компании, регистрирани в Азербайджан или свързвани с азербайджански граждани, са участвали в управлението на танкери от руския "сенчест флот" - корабите, чрез които Москва заобикаля наложените заради войната в Украйна санкции върху износа на петрол.
Още през февруари Financial Times направи разследване, в което разкри схема за контрабанда, която е прехвърлила руски петрол на стойност най-малко 90 млрд. долара въпреки санкциите. В разследването британското издание идентифицира 48 на пръв поглед независими компании, работещи от различни адреси, които действат координирано, за да прикриват произхода на руския петрол, голяма част от който е добиван от "Роснефт". Мрежата е била разкрита, след като е установено, че всички тези компании използват един и същ частен имейл сървър. Прикриването на произхода, според медията, се засилва през октомври 2025 г., когато САЩ налагат санкции на "Роснефт" и "Лукойл", двата най-големи руски износители на петрол. Дотогава почти безизвестната група Redwood Global Supply се превръща в най-големия износител на руски суров петрол в мрежата. Регистрирана в свободната икономическа зона Рас ал-Хайма в ОАЕ, тя е свързана с азербайджански бизнесмени с тесни връзки с "Роснефт".
Още миналата година компанията Redwood Global Supply попада в санкционния списък на британското правителство. Oт юли тази година групата влиза и в 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу десетки юридически лица в Русия. Санкционирани от ЕС и Великобритания са и азербайджански граждани, свързани с управлението на руския "сенчест флот" от танкери, използвани за заобикаляне на санкциите заради войната в Украйна.
Голяма част от корупционните схеми и съмнителните бизнес връзки около управляващия в Баку елит и Русия бяха разкрити от журналисти, които са преследвани от същата върхушка, с която Брюксел се опитва да се сближи енергийно. Главна редакторка на Abzas Media Севиндж Вагифгизи от над две години е лишена от свобода заради разследвания за корупция около семейството на Алиев. Без независими медии в страната разследванията около паричните потоци зад енергийните сделки стават все по-малко.
Съществуват обвинения за репресии на дисиденти и извън границите на Азербайджан. Правозащитникът, бивш прокурор и открит критик на президента Видади Искандарли, който беше политически емигрант във Франция, беше убит през 2024 г. в дома си в Елзас. Тогава френските разследващи органи разглеждаха и версия за политически мотив, а Amnesty International призова тази версия да бъде подробно проверена.
Обичайно ЕС е последователен в осъждането на нарушенията на свободата на медиите в държави със сходна репутация. Русия например е на 172-ро място в индекса на "Репортери без граници" за 2026 г., а Иран - на 177-о, като държи в затвора повече от 25 журналисти. За тях последиците са тежки санкции и публична критика. Азербайджан, който е точно пред тях на 171-во място, засега среща основно мълчание и ново енергийно партньорство.
Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии.
Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters
Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД