Попитах ChatGPT как да инвестирам €100 000. Кой носи отговорност, ако загубя парите си?
"Имам 100 000 евро. Как да ги инвестирам?"
След това се върнете към тази статия.
Защото точно тук започва един от най-интересните въпроси, които финансовият свят ще трябва да реши през следващите години.
Преди няколко години подобна сцена би изглеждала абсурдна. Ако човек наследеше 100 000 евро, най-вероятно щеше да потърси банка, инвестиционен посредник или финансов консултант. Щеше да си запише час, да попълни въпросник за рисков профил, да подпише куп документи и едва след това да получи препоръка как да инвестира средствата си. Днес първата реакция на все повече хора е съвсем различна. Те отварят ChatGPT.
Пишат няколко реда за възрастта си, доходите си, спестяванията си и колко риск са готови да поемат. След няколко секунди получават подробен анализ, предложение за разпределение на капитала, описание на рисковете и дори алтернативни варианти. Без чакане. Без срещи. Без такси. Без лиценз. Именно последните две думи се оказват най-интересната част от цялата история.
На пръв поглед това изглежда като поредната технологична новост. Хората вече използват изкуствен интелект, за да пишат имейли, да превеждат документи, да създават изображения или да планират почивките си. Защо тогава да не го използват и за финансите си? Именно тук обаче аналогията започва да се разпада. Ако ChatGPT сбърка превод на имейл, последствията обикновено са незначителни. Ако сгреши при идея за вечеря, най-много да останете разочаровани от рецептата. Но когато разговорът е за спестяванията на едно семейство, за наследство, събирано цял живот, или за парите, които трябва да осигурят спокойни старини, цената на една погрешна преценка вече изглежда съвсем различно.
Любопитното е, че повечето хора дори не осъзнават колко бързо са променили поведението си. Само преди няколко години беше немислимо човек да повери подобно решение на алгоритъм. Днес това се случва милиони пъти дневно по целия свят. Изкуственият интелект вече не е просто търсачка. Той разговаря. Задава въпроси. Помни контекста. Обяснява логиката си. Предлага алтернативи. Именно това го прави толкова убедителен.
За да не останем на нивото на теорията, решихме да направим нещо много просто. Вместо да спорим какво може и какво не може изкуственият интелект, просто го попитахме.
Честно казано, очаквахме да получим сравнително общ отговор или списък с възможни инвестиции. Вместо това системата започна да задава въпроси - почти по същия начин, по който би започнал разговорът с финансов консултант.
Първо поиска да разбере какъв е инвестиционният хоризонт. След това попита какъв риск сме готови да поемем. Интересуваше се дали целта е дългосрочен растеж на капитала, запазване на покупателната способност или генериране на регулярни доходи. Едва след това предложи примерна структура на портфейла. Част от средствата да останат като ликвиден резерв. По-голямата част да бъде инвестирана в широко диверсифицирани борсово търгувани фондове. Да се обмисли експозиция към недвижими имоти, облигации и малък дял в алтернативни активи като злато или криптовалути. Накрая добави предупреждение да не инвестираме цялата сума наведнъж, а да разпределим покупките във времето, както и напомняне да използваме лицензиран инвестиционен посредник.
Няма нищо сензационно в този отговор. Напротив. Именно това е най-интересното. Отговорът беше разумен, структуриран и сравнително балансиран. И точно това ни накара да си зададем въпроса, който стои в основата на този анализ.
Ако абсолютно същият разговор се беше провел в офиса на лицензиран инвестиционен консултант, какво щеше да изисква законът?
Отговорът е ясен. Законът изисква човекът срещу вас да притежава лиценз, да е преминал специализирано обучение, да работи под надзора на регулатора и да носи юридическа отговорност за начина, по който предоставя инвестиционни съвети. Ако препоръча неподходящ продукт, ако пренебрегне рисковия профил на клиента или наруши нормативните изисквания, той може да понесе сериозни санкции. Това е напълно логично, защото става въпрос за чужди пари и за решения, които могат да окажат влияние върху целия живот на един човек.
Но какво се случва, когато почти същият разговор бъде проведен с изкуствен интелект?
Ние не твърдим, че ChatGPT извършва регулирана дейност. Не твърдим и че нарушава закона. Това би било неточно. Но е все по-трудно да се игнорира фактът, че разговорите с подобни системи започват да приличат на процес, който до скоро се свързваше почти изцяло с лицензирани финансови професионалисти. Колкото повече контекст получава моделът, толкова по-персонализирани стават неговите отговори. А когато милиони хора започнат да използват тези отговори като основа за реални финансови решения, вече не говорим само за технология. Говорим за промяна в начина, по който обществото взема решения за парите си.
Именно този въпрос ни накара да започнем собствен експеримент.
Именно това ни накара да проведем собствен тест. В продължение на няколко месеца задавахме на различни системи с изкуствен интелект десетки финансови въпроси с различна степен на сложност. Не ни интересуваше дали могат да обяснят какво представлява една акция или как работят облигациите. Това вече не е впечатляващо.
Големите езикови модели отдавна умеят да обобщават информация, да анализират финансови отчети и да сравняват различни инвестиционни инструменти. Истинският въпрос беше друг. В кой момент един привидно информационен разговор започва да се превръща в нещо, което човек естествено възприема като персонализиран инвестиционен съвет? И още по-важното - има ли изобщо начин една система сама да разпознае кога трябва да бъде по-предпазлива, вместо по-убедителна?
Още след първите десетки тестове започна да се очертава интересна закономерност. Когато въпросите бяха общи - например дали определена компания изглежда подценена, как работи ETF или какви са рисковете пред пазара на злато - почти всички модели даваха сравнително балансирани и предпазливи отговори. Те представяха различни гледни точки, описваха основните рискове и рядко звучаха категорично.
Но колкото повече лична информация започвахме да добавяме към разговора, толкова повече се променяше поведението на системата. Възрастта, семейното положение, доходите, размерът на спестяванията, инвестиционният хоризонт и отношението към риска постепенно се превръщаха в основа, върху която моделът започваше да изгражда все по-конкретни препоръки.
Точно тогава осъзнахме, че липсва един изключително важен елемент. Почти всички съществуващи системи измерват качеството на своя отговор, но почти никоя не измерва риска този отговор да бъде използван по неподходящ начин. С други думи, моделът може да бъде технически правилен, но това не означава, че е безопасно човек да разчита на него при решение, което може да засегне спестяванията му за десетилетия напред. Именно тази празнина ни накара да започнем разработването на ALEX Runtime - система, която не оценява само