📰 Последни новини
Бъдете в крак с актуалните събития
Да бъдеш или не: пасивен срещу активен инвестиционен подход / сезон 4, епизод 3 на подкаста "Пари с бъдеще"
Големият ефект на ежедневните покупки
Фондът на фондовете търси кой да инвестира в отбранителни и дълбоки технологии
От около три години изкуственият интелект получава почти цялото внимание на инвеститорите. Междувременно (и значително по-тихо) набъбва още един сектор, към който сега на опашка се нареждат и европейският и държавният капитал. Брюксел налива милиарди в отбранителни технологии през Европейския фонд за отбрана и новата програма EDIP, а сега вълната стига и до българския пазар на рисков капитал, при това с държавни пари. Фондът на фондовете (официално "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" - ФМФИБ) обяви процедура за избор на мениджър на нов дялов инструмент - "Фонд за стратегически технологии и отбрана". Публичният ресурс е в размер на 30.3 млн. евро по програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията", а избраният мениджър ще трябва да осигури допълнително съфинансиране от минимум 10%, или още поне 3 млн. евро частен капитал. Фондът ще трябва да инвестира в поне 15 предприятия до края на 2030 г., като всяко от тях ще може да получи до 5 млн. евро дялова или квазидялова инвестиция. Кандидатстването за фонд мениджъри е отворено до 8 септември. През последните две години ФМФИБ назначи немалко фондове за дялови инвестиции в стартъпи. След като през 2025 г. институцията разпредели 100 млн. евро публичен ресурс в три фонда по една процедура, още 32 млн. евро по портфейл "Иновации в предприятията" и 31 млн. евро за студентски стартъпи, по-рано тази година обяви процедури за 57 млн. евро за технологичен трансфер, 40.2 млн. евро за фонд "Дигитализация" и 34.5 млн. евро за фонд "Предприемачество - рисков капитал". Новият отбранителен фонд ще се отличава от останалите по няколко линии. Той ще инвестира в компании в ранен етап и във фаза на растеж, които разработват технологии от обхвата на европейската платформа STEP, съответно в цифрови и дълбоки технологии, чисти технологии, биотехнологии и отбранителни технологии (с приоритет върху
Седмични новини за маркетинг и реклама (28 юли)
AI рекламата на А1: От добър пример до важен е ефектът На 17 юли един от най-големите рекламодатели в страната - "А1 България", лансира първата си рекламна кампания, създадена с изкуствен интелект. Творческата идея и концепцията са на комуникационната група Huts Group, а клипът е дело на базираното в Дубай AI студио FoidHub. Зад продукцията стои екип от AI филмов режисьор, специалисти по генериране на AI персонажи и локации и артисти за AI видеа и изображения. Какви са разликите в цената и метода на производство при AI продукция и какво казват агенциите, работили по проекта, може да прочетете в текста тук. По повод дебюта на кампанията "Капитал" попита експерти от сектора какво мислят за AI в рекламната индустрия и специално за рекламата на А1. Събеседниците са избрани на база експертизата и наблюденията им върху рекламния пазар през последната година. Част от тях бяха модератори и членове на журито на ФАРА и "Effie България", което им дава пряк поглед върху кампаниите, тенденциите и професионалните критерии за оценка. Какво казаха експертите по отношение на кампанията четете в текста тук Доклад на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) проследява как изглежда професионалната реалност за журналистките в страната. Какво показва докладът на АЕЖ за реалността на жените в журналистическата професия четете в текста тук Формуляр за участие можете да попълните тук, а повече за изданието четете тук Брандът за бързо хранене Burger King лансира нова рекламна кампания. Проектът е изготвен от агенцията proof., с която компанията си партнира от края на 2025 г. Идеята първоначално е одобрена от местния екип на "Burger King България", след което получава подкрепа и от международния екип на бранда. Под претекст, че ще разкрие тайната рецепта за един от най-разпознаваемите си бургери - Whopper, новата кампания на бранда отвежда зрителите към съвсем различна тема, а именно превенцията на пожарите и отговорността към природата. "В Burger King винаги сме вярвали, че силните марки могат да използват своята разпознаваемост не само за да разказват за продуктите си, но и за да привличат внимание към важни обществени теми. Огънят е част от идентичността на Whopper и начина, по който го приготвяме, но именно затова смятаме, че носим отговорност да напомним колко важно е той да бъде използван разумно. Ако тази кампания накара дори един човек да бъде по-внимателен и така помогне да бъде предотвратен пожар, тя вече е изпълнила своята цел", казва Иван Георгиев, главен мениджър на "Burger King България". Инициативата включва работа с инфлуенсъри, дигитално
KNEXT: Европейските градове в борба с жегите; Професиите с най-голям дефицит; Стаж в Billa
В унисон с температурните аномалии през юли българската политическата сцена също беше нажежена и навлезе в нов етап на пренареждане. Докато партиите започват да се позиционират за предстоящите президентски избори, потенциалната кандидатура на Андрей Гюров се очертава като първия голям тест за опозицията и способността ѝ да предложи обща алтернатива срещу управляващите. Бившият служебен премиер засега не дава категоричен отговор дали ще се включи в надпреварата, като заявява, че решението изисква време и внимателна преценка. Илияна Йотова вече обяви своята кандидатура, издигната от инициативен комитет, като се очаква тя бъде подкрепена от Румен Радев и "Прогресивна България". В същото време ГЕРБ се изправя пред един от най-трудните периоди от създаването си. След загубата на влияние на национално ниво партията на Бойко Борисов се опитва да започне обновяване, но вътрешното напрежение в резултат на оттеглянето на знакови фигури и рискът от загуба на позиции на местно ниво поставят под въпрос бъдещата ѝ роля в парламента. Това накара Борисов да свика извънредно Национално събрание в края на август - само пет месеца след редовния форум през март. Президентският вот ще покаже доколко новият баланс между политическите сили е устойчив и дали старите играчи могат да се адаптират към променената среда. Докато партиите се подготвят за този сблъсък, парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на второ четене промени в проекта за Бюджет 2026, които въвеждат пропорционално изчисляване на трудовия стаж за заетите на непълно работно време, налагат нов модел за финансиране на общински проекти и ограничават броя на членовете на бордовете на държавните предприятия до трима. Юнската гореща вълна в Западна Европа, при която температурите на места надхвърлиха 40°C, отново постави въпроса как градовете се адаптират към все по-честите екстремни жеги. Докато някои европейски столици вече прилагат мерки като охлаждащи центрове, зелена инфраструктура и пространства с вода, България все още изостава в практическото прилагане на собствените си стратегии за адаптация. Европа се затопля по-бързо от останалите континенти, а горещините се превръщат не само в климатичен, но и в здравен и икономически риск. Градовете са особено уязвими заради ефекта на "топлинния остров", който повишава температурите в урбанизираните зони и засяга най-вече възрастните и уязвимите групи. Предварителните оценки сочат, че юнската гореща вълна в Западна Европа е допринесла за близо 14 хил. смъртни случая. Опитът на Париж, Виена, Берлин и други градове показва, че адаптацията невинаги изисква мащабни инвестиции, а се постига чрез климатични убежища, повече сянка и по-добро използване на водните ресурси. За България следващото предизвикателство е да превърне стратегиите за борба с жегите от документи в реални действия на местно и национално ниво. Лятото едва сега влиза в горещите си седмици и не е изключено и Балканите да осъмнат с температури над 40°C. Футболът отдавна е повече от игра - той се утвърди като глобален бизнес, културен феномен и политическа сцена. В новия епизод на младежкия подкаст KNEXT културният антрополог Ивайло Цветков-Нойзи прави равносметка на Мондиал 2026 - на първото световно първенство с 48 отбора, на титлата на Испания и на бъдещето на най-популярния спорт в света. Доклад на Асоциацията на европейските журналисти показва, че много от системните проблеми в българските медии остават непроменени - ниско заплащане, финансова несигурност, ненормирано работно време и необходимост от допълнителни доходи. Изследването, базирано на интервюта с 30 журналистки, поставя акцент върху специфичните предизвикателства пред жените в професията, които работят в среда с високо натоварване, размити граници между личния и професионалния живот и постоянна нужда от адаптация. В много професии в България проблемът вече не е само недостигът на кадри, а застаряването на работната сила и липсата на достатъчно млади хора, които да я заменят. Това показва проучване на Българската стопанска камара (БСК) и работодателски организации, който проследява възрастовата структура на заетите в шест сектора и пет региона. Най-сериозни са рисковете в индустриални професии като кранисти, заварчици и механици, където броят на младите специалисти често е критично нисък спрямо хората, които предстои да се пенсионират. "Къде ще ходим на плаж утре" е въпросът, който неизменно съпътства всяка морска ваканция. А изборът по българското Черноморие е повече от богат - от шумни партита на пясъка на "Каваци" до авторски напитки в хипстърски барове в Синеморец и Поморие. "Капитал" изготви списък от 20 крайбрежни заведения, които си заслужава да посетите. 29-ото издание на Банско джаз фестивал ще събере световни и български музикални звезди на площад "Никола Вапцаров" от 31 юли до 9 август 2026 г. Събитието съчетава магията на джаза с красотата на Пирин планина. Програмата вкючва Авишай Коен, Били Кобъм, Морган Джеймс, Ален Перес, Чико Фрийман, Антони Дончев All Star Big Band (със солисти Камелия Тодорова, Милица Гладнишка и Орлин Павлов) и Васил Петров. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД
🇪🇺 ЕС отблизо: Тръмп с нови мита за генеричните лекарства; Повече пари за миграция в ЕС
Европейските институции вече официално са във ваканция, но лятото съвсем не изглежда спокойно. Горските пожари, започнали по-рано тази година в Испания и Южна Франция отново тестват способността на Европейския съюз да мобилизира общи сили и ресурси при кризи. Всичко това се случва на фона на идваща нова гореща вълна, която силно притеснява местните власти. В тази връзка, неизненадващо, ЕС и НАТО вече разглеждат разглеждат климатичните промени като основна заплаха за сигурността. Новият Ел Ниньо се очертава като най-силния, регистриран някога, с прогнози за повишение на температурите на водата с над 2.5°C. Феноменът засилва ефектите от глобалното затопляне и застрашава света с тежки суши, наводнения и хуманитарни кризи. Щетите по инфраструктурата се предвижда да останат толкова сериозни, колкото и загубите сред личния състав. Екстремната жега деформира и разтопява пистите, изкривява железопътните линии и превръща рутинните ремонти в изтощителни операции, изискващи значителни ресурси. Горещият въздух е и по-рядък, което означава, че самолетите трябва да превозват по-леки товари, да използват по-дълги писти за излитане и да се "борят" за набиране на височина. Освен повече средства за реакция при екстремни явления, ЕС предвижда да задели и нови ресурси за миграция, която често е следствие от тях. Предвижда се в следващия програмен период ресурсите в този сектор да достигнат поне 30 млрд. евро (и общо до 81 млрд. евро с допълнителните свързани програми) , което е близо три пъти повече спрямо настоящия бюджетен цикъл. И все пак по-голямата част от средствата ще бъдат насочени към засилване на граничния контрол, вътрешната сигурност, връщането на мигранти и оперативните агенции, вместо за интеграция, приемане и хуманитарно убежище, които остават на по-задни позиции. Допълнително, с новата архитектура на бюджета националните правителства ще получат по-голяма автономия и централизирана власт при разпределянето на ресурсите на местно ниво. Паралелно с това ЕС ще засили натиска си върху трети страни чрез финансовия инструмент Global Europe. Идеята е поне 10% от бюджета за подкрепа извън ЕС (около 17 млрд. евро) да бъдат пряко обвързани с конкретни действия, за да се гарантира държави като Либия и Тунис да сътрудничат за спирането на миграционните потоци. С пожелание за прохладно и приятно лято, бюлетинът "
Build or Buy: How to Choose and Deploy the Right AI Stack for Your Business
Future of Work Summit: The Courage to Change
Мнение | Съдиите от ВКС абдикираха от законовото си задължение
Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) абдикира от законовото си задължение да излъчи съдия за член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Така законовата разпоредба, че комисията от петима членове може да заработи и с трима - имаща за цел да противодейства на потенциалното й блокиране от някой от органите, формиращи състава й, всъщност беше използвана от върховните съдии да не поемат отговорност. По този начин и комисия ще си има, и съдиите ще си останат максимално отдалечени от този горещ картоф. "Индикациите", че точно това ще се случи, бяха налице още при номинационния процес, когато, макар законът да беше дал възможност на всеки съдия да номинира свой колега, постъпи една-единствена номинация от един-единствен съдия. Неофициално "лидерите на мнение" сред съдиите обясниха защо това е така: защото въобще не било работа на съдиите да се занимават с такова нещо като КПК. В един идеален свят работата на съдиите сигурно е само да си решават делата добре и в срок, кротко да растат кариерно в самата съдебна система и, дай Боже, в Конституционния съд, само че нашият свят е много далеч от идеален. И точно хората, на чиито професионализъм и морал обществото разчита толкова много, би трябвало да са от първите, които да могат да излязат от зоната си на комфорт и да се заемат с нещо не толкова свойствено и от което могат да се опарят. Пък и при прозорците на възможност, които се отварят от време на време, могат да поразбъркат пасиансите на властовото статукво. Гласуването във ВКС представляваше, противно на закона, вот на доверие за единствения номиниран и престрашил се да участва (и участвал убедително) въпреки "индикациите", че избор няма да има - съдия Ивайло Йосифов. Само че логиката на закона не е да се гласува "за" и "против" кандидат - при това положение избран кандидат може да бъде само такъв, събрал повече позитивен от негативен и неутрален вот, т.е. повече от половината гласове. Законът не въвежда такова изискване за окончателен успешен избор, а само за успешен избор на първи тур. След това се гласува отново и вече такова голямо мнозинство не е необходимо. Така, при бюлетината "за" и "против", която сама по себе си опорочава гласуването, Йосифов събира 25 гласа "за", 30 "против" и 1 недействителен глас, с което е обявен за неизбран и процедурата финализирана. А би трябвало да продължи с последващ избор, където вече би бил избран с всякакъв позитивен резултат, стига в гласуването да са участвали поне една трета от съдиите. Ако те искаха да бойкотират избора и да няма избран кандидат, точно това трябваше да направят - да не участват в гласуването. Но може би не би изглеждало добре отстрани, а сега сякаш са се ангажирали да изпълнят задължението си по закон да излъчат член на КПК, но кандидатът просто не е бил достатъчно добър да бъде избран. Обаче 25 гласа в негова подкрепа всъщност са един много добър резултат, който би трябвало да му осигури избиране. Но това, да кажем, са технически подробности. С тях или без тях фактът е налице - КПК ще започне да функционира без съдия, излъчен от върховните съдии от ВКС. С което не беше използвана рядката възможност за алтернативен тип представителство в този орган. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД
Нюзлетър | Мотото на Радев "и вълкът сит, и агнето цяло", а името Безмер навярно произхожда от "без мир"
Градската логика на заетостта
Няма феърплей с модерните заплахи
Наемите на земеделска земя в България спадат рязко през 2025 г.
Анализ | Пътят има стопанин: кой отговаря, когато мантинелата не спира камиона?
След всяка тежка катастрофа общественият разговор в България автоматично се насочва към грешката на шофьора. Водачът е видим, нарушението му се установява бързо, а институциите бързат да затворят случая. Този медиен и институционален рефлекс обаче прикрива системна безотговорност. Инфраструктурата е съпричинител - пътнотранспортните произшествия рядко са резултат само от един изолиран фактор. Когато тежкотоварен автомобил премине през предпазната мантинела и навлезе в насрещното платно, отговорността престава да бъде единствено субективна (на шофьора). Тя става обективна институционална отговорност на стопанина на пътя. По публични данни през първите шест месеца на 2026 г. по пътищата в страната са загинали 219 души - при 187 за същия период на предходната година. Статистиката сама по себе си не доказва дефект на инфраструктурата, но е достатъчна, за да изисква по-задълбочен анализ на повтарящите се рискове. В публичното пространство бяха съобщени и няколко случая, в които ограничителна система не изпълни предпазната си функция - на автомагистрала "Хемус" през октомври 2025 г., където повредена ограда прониза лек автомобил, и два пъти на автомагистрала "Тракия", където тежкотоварни автомобили преминаха през разделителната ограда - край Зимница през юни и край Карнобат през юли 2026 г. Тези описания са факти и версии, не експертиза. Между обществения въпрос и юридическата отговорност винаги стои доказването. Затова същинският въпрос е един: когато водачът е нарушил правилата, но пътят или ограничителната система са увеличили последиците, приключва ли отговорността с водача? Отговорът е - не. Това обаче не значи, че всяко преминаване през мантинела автоматично доказва дефект или ангажира държавата. Действащата Наредба № РД-02-20-1 от 1 април 2024 г. урежда видовете ОСП, техническите изисквания, класовете на действие и правилата за прилагане, като изисква съответствие със стандарта БДС EN 1317. Самият стандарт не е закон в тесен смисъл. Задължителността му произтича от препращането в наредбата и от режима за строителните продукти. Степените N1 и N2 са с нормална степен на задържане, а H1, H2, H3 и H4b са по-високи, предназначени да задържат по-тежки превозни средства. Това не са абсолютни гаранции, че всяка ограда ще спре всяко превозно средство при всяка скорост, траектория и ъгъл. По-скоро става дума за резултати от стандартизирани изпитвания. Затова въпросът "какъв клас е мантинелата" често е непълен. Правилните въпроси са за степента на задържане, класа на действие, работната широчина, допустимото навлизане и изпълнението на прехода към съседната система и дали всичко това съответства на конкретната опасност. Наредбата не определя необходимото съоръжение по наименованието на пътя, а според скоростта, вида и интензивността на движението, опасностите встрани от платното и геометрията на участъка. Особено показателна е хипотезата на чл. 33: за участъци със СДИ над 5000 тежкотоварни превозни средства за 24 часа в разделителната ивица, при маса над 12 t, се прилага ОСП със степен на задържане H4b. Това е конкретна нормативна повеля, но не единственият критерий - изборът минава през нормативния алгоритъм и действителния риск. Ограда не е незаконна само защото е стара. Тази, която е била съответна на правилата при изграждането, не става незаконна с всяко последващо изменение на наредбата. Преходните разпоредби на Наредба № РД-02-20-1 предвиждат дългосрочни програми за осигуряване на зоната за безопасност на съществуващите пътища, включително подмяна на несъответстващи ОСП с максимален срок десет години за републиканските и петнадесет за общинските пътища и населените места. Този поетапен режим обаче не е универсално оправдание. Той не освобождава администрацията от задължението да реагира на конкретно установен риск, повреда, концентрация на произшествия или вече известно несъответствие - задължение, чието
Следващият колега в подбора не е човек
Доскоро изкуственият интелект в подбора на нови кадри означаваше помощ при писането на обяви за работа, автоматично сортиране на автобиографии или препоръки за подходящи кандидати. Днес този процес навлиза в етап, в който новото поколение AI агенти изпълнява самостоятелно цели процеси - от събиране на информация, изготвяне на структурирани профили за рекрутърите, през извършване на предварителни оценки на кандидатури до комуникация с избрани от тях. 2026 г. изисква смели управленски решения. Разберете как успешната трансформация в бизнеса започва от личната промяна, последвана от преосмисляне на структурата и колаборацията между човека и AI. Паралелно с това кандидатите също все по-често използват генеративен изкуствен интелект. Те създават CV-та с помощта на ChatGPT, оптимизират кандидатурите си спрямо конкретни обяви, подготвят се за интервюта чрез AI инструменти, а в някои случаи получават помощ в реално време, докато тече самото интервю. Така изкуственият интелект започва да оценява кандидати, които също използват изкуствен интелект. След системите за управление на кандидатури (ATS), които дигитализираха процеса по подбор, и CV парсерите, които автоматизираха обработката на информацията от автобиографиите, AI агентите се стремят да автоматизират самото изпълнение на част от работата на рекрутърите. Те могат да търсят кандидати, да извършват предварителни проверки, да организират профили и да подготвят информация за следващите етапи от процеса. Именно такива решения вече използват компании с международна дейност като Intellias и DCV Technologies. За първото тримесечие на 2026 г. системата на Intellias е извършила 833 предварителни оценки на кандидати на различните пазари, на които компанията има дейност. "AI агентът автоматизира единствено етапа на предварителен скрининг на кандидатите и събирането на базова, повтаряща се информация за кандидата преди първия разговор със специалист по подбор", казва Инна Измайлова, старши мениджър "Подбор и привличане на таланти" в Intellias. старши мениджър „Подбор и привличане на таланти“ в Intellias Системата Intellias pre-screen AI Agent е изградена върху OpenAI Responses API и Microsoft Agent Framework и работи в среда на Microsoft Azure с контролирано съхранение на данни и токенизиран достъп. Агентът събира информация за предпочитан тип заетост, готовност за релокация, владеене на английски език, сертификати и предпочитан пакет от технологии. Той анализира CV-то на кандидата и след това задава само въпросите, за които липсва информация. "Tова не е етап на оценяване и не е етап на подбор. Агентът не взема решения за кандидатите и не влияе върху тяхното придвижване в процеса", казва Измайлова. Неговата роля е да освободи рекрутъра от рутинно проучване. По данни на компанията всеки подобен предварителен разговор спестява около 15 минути от интервюто с кандидат. А погледнато по-общо, като автоматизира първоначалния скрининг и проверката за съответствие с базовите изисквания за позицията, на всеки 100 проведени интервюта AI агентът намалява работата на рекрутъра с близо 30 часа. "Ако този показател се съпостави с пазарната стойност на труда на старши специалист по подбор в България, това се равнява на приблизително 375 - 560 евро директна икономия на всеки 100 интервюта - само от освободеното време на специалистите", казват от Intellias. След това рекрутърът на компанията провежда интервюто с кандидата, като се фокусира върху компетенциите, меките умения, мотивацията и другите стъпки от процеса, като цялата оценка остава изцяло в зоната на отговорност на човека, подчертава Измайлова. Подобен подход прилага и DCV Technologies, международна компания за подбор. Тя разработва собствена платформа AiMe, създадено изцяло от екипите ѝ в Германия, Полша, България и Шри Ланка. По данни на DCV системата е довела до 48% намаление на времето за търсене на подходящи автобиографии и до 80% намаление на времето за стандартизиране на кандидатурите. "Целта не е AI да замени рекрутъра, а да освободи време за дейности, които трудно могат да бъдат автоматизирани - оценка на мотивацията, потенциала за развитие, културното съответствие и способността на кандидата да се справя в сложни ситуации", коментира Чан Дабаре, директор на DCV Technologies Group. Той посочва още, че организацията отделя близо 65% от бюджета си за научноизследователска и развойна дейност за разработването на AiMe. По-интересният въпрос обаче не е доколко компаниите използват AI в подбора на нови кандидати, а какво се случва, когато и двете страни в процеса по подбор използват технологии с изкуствен интелект. Според DCV между 70% и 80% от кандидатурите вече показват сериозни признаци на използване на AI. Сред най-честите са прекомерната употреба на корпоративни клишета, граматически безупречни, но лишени от конкретика отговори, както и шаблонни формати, характерни за
Кредитирането продължава да расте стабилно и през юни
Снимка на деня: Индия затяга мерките срещу "енергийните напитки" въпреки протестите на Pepsi, Red Bull и Monster
Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД
Соларните централи са бомба със закъснител за енергетиката
Бизнес закуска: 🥐 Кредитирането продължава да расте през юни; Наемите на земеделска земя спадат рязко през 2025 г.; Дивидентната доходност на Sofix е под 2%
Симона Велева: Най-ефективната защита на журналистите е силната позиция на самата гилдия
Това беше много дълга битка, която регулаторът извървя заедно в своето мнозинство, въпреки много сериозната съпротива отвътре, от един от членовете. И тази съпротива, по мое мнение, беше изцяло политически продиктувана, за да се запази статутът на тогавашния генерален директор. И много благодаря на колегите - на сегашния председател Габриела Наплатанова, на Пролет Велкова и на Къдринка Къдринова, че ме подкрепиха в това, защото днес можем да кажем, че нашите решения бяха изцяло правилни и законосъобразни. Случи се аз да лидирам този процес, защото регулаторът имаше нужда от юрист, който да проведе битката към онзи момент. И всъщност тази битка Европейската комисия проследи от първия ред и я оцени. Факт е, че съчетанието на злоупотреба с права и спорна съдебна практика доведоха да един юридически абсурд, който продължи неоправдано дълго, но все пак завърши със законосъобразно избран генерален директор на БНТ. И все пак, въпреки че съдът изцяло отхвърли всички жалби срещу избора на Милена Милотинова, все още има едно висящо съдебно производство по процедурата за избор от 2022 г. с жалбоподател Ирина Величкова. Очаквам това производство да катастрофира, но куриозът стои. Подготвяните промени в ЗРТ основно са свързани с по-голямата защита на журналистите срещу подслушване, незаконно следене, заплахи и посегателства. Предвижда се повече гаранции, свързани с концентрацията на медийна собственост. На следващо място са правила, свързани с държавната реклама, обвързване на финансирането на БНР и БНТ с тяхната обществена мисия и др. Въпреки това СЕМ разгледа подписката по случая в бТВ, изиска информация от телевизията в рамките на висящо производство, но пак да повторим - частните медии в България оперират в рамките на регистрации и макар радиото и цифровата телевизия да имат лицензии, в тях не са посочени някакви параметри, свързани с гарантиране на достъп до определена информация или други задължения, които да са различни от процент новини, например, т.е. в случая не съществува лицензия, която да е нарушена и СЕМ да изследва. В днешния цифров свят частните телевизии нямат някакво задължение за информиране на публиката за някакви теми, които се определят отвън или някой счита за важни. СЕМ може да събере информация, да отвори дебат, да излезе с публична позиция, но законът и Европейският акт за свободата на медиите основно пазят медиите от намесата на държавата и регулатора в подобни казуси. Защото днес ще разследва една медия защо не е поканила някого, но утре ще разследва друга защо е поканила някого. Случаят в БТВ да се отменя вече отправена покана, безспорно е индикация за проблем, но той категорично не е правен проблем, който може да се реши с административни мерки и те да издържат в съда. В подобни случаи най-ефективното противодействие е силната позиция на самата гилдия. В сряда имаше дискусия по инициатива на колегите ми от СЕМ за необходимостта да се насърчава въвеждане на редакционни статути, които да отговарят на принципите на саморегулация при взимане на редакционни решения. Принципът е много прост - ако едно решение не може да бъде обосновано чрез правило, което е предварително известно на редакцията, то тогава има проблем. А по въпроса за правата на журналистите срещу отстраняване, нека да отбележа, че на първо място има значение как един журналист е напуснал дадена медия. Дали е чрез споразумение, дали под някакъв натиск, и дали си е потърсил правата. Защото правата са индивидуални. Това не означава, че няма проблеми в медийната среда. Когато журналисти са били принудени да напуснат по свое желание, това показва сериозна симптоматика и липса на достатъчно защита, на която те да се уповават очевидно. СЕМ е част от този дебат и е само един елемент от решението на медийните проблеми, но това са по същество проблемите на върховенството на правото в България и те са абсолютно взаимосвързани. С промените в Закона за съдебната власт сегашното мнозинство в парламента задвижи процедурата по избора на нов ВСС, което е ключът за развързване на част от проблемите в съдебната власт, но това не е достатъчно. Управляващите имат мнозинство, а сигурна съм - и подкрепа, за по-радикални мерки за реална съдебна реформа, за каквато в момента виждаме само наченки, но не и достатъчно ясна визия. Разбирам, че Министерството на правосъдието се опитва да действа бавно и последователно, но същевременно реформите трябва да се правят с ясен дебат от ярки политически фигури. Тук визирам нуждата от ярка заявка от страна на министъра на правосъдието и съществено по-решителни действия. Според мен в настоящата ситуация, с толкова много други проблеми, е съвсем нормално първо да се проведе належащата смяна на ВСС, а оттам насетне да се мисли за други реформи. Защото няма спор, че най-големият проблем, е свързан с интегритета и разпознаваемостта на хората, които биват назначени на определени позиции с дълъг мандат и които след година-две стават абсолютно безотчетни, а често мандатът им се удължава далеч над предвиденото по закон. Човек, който има интегритет и професионален авторитет, ще застане зад закона и няма да се поддава на натиск в нито един момент. Но проблемите не са само кадрови. Те са свързани и с т. нар. съдебна карта в България, тъй като определянето на съдебните райони при нейното създаване преди 35 години днес въобще не са адекватни. Оттам и неравномерното натоварване, което води до бавно правосъдие - въпреки огромния бюджет на съдебната система, най-големия брой на съдии на глава от населението, най-много съдебни и прокурорски помощници. Това са много сериозни въпроси, които изискват един истински функционален анализ и решителни мерки. И понеже споменах за погрешните конституционни промени, държа да отбележа и друг сериозен проблем, свързан с последната конституционна реформа - разделянето на КС на 6:6 гласа по въпроса за осакатяването на президентската институция. Българският конституционен модел е на парламентарна република от хибриден тип, при която президентската институция има сериозни функции, най-вече по време на политическа криза. Ако не бъдат възстановени президентските правомощия, това създава много потенциални ситуации за конституционна криза. Никой не може да ме убеди, че създаването на срамно наречената "домова книга" от няколко лица, които нямат пряка политическа легитимация и в нито един момент не са били избирани, за да заемат ролята на министър-председател, има по-голям авторитет, политическа тежест и доверие от редовно избрания президент, който в крайна сметка носи отговорността за служебния кабинет - с лицето си и мандата си. Най-големият успех на нашия конституционен модел е именно този пряко избран президент, който има правомощия и отговорност за всяка една от трите власти. И това е ключът за разбиране на управлението на нашата конституционна система. Но тя не беше разбрана, а напротив - беше счупена с промените от 2023 г. Така че най-елегантното решение да се случат някакви промени е именно чрез практиката на КС, която да даде и хоризонт занапред, когато има нужда от конституционни промени, в каква посока да бъдат те. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД
Коментар | Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление. Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях, в сравнение с първото полугодие на 2025 г., през 2026 г. има повишаване в свободните работни места - от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават от еуфорията през 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно - по около 8-10 хил. през 2026 г. - което означава, че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна - спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg - разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други. Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие - при данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности - над 50%, при маркетинга и аутосорсинга - над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции - търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията - на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии - логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост (металургия, автомобилни производства, електроника) има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад в търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето - 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение - докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата - извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив - България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите - през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата, и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам - до общо забавяне. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД
Българската Tiger Technology набра 10 млн. долара
Първите нови големи вятърни проекти идват през 2027 г.
Инвеститорите проявяват резерви към старомодните европейски отбранителни фирми Съдържание от The Economist
Ядреното судоку на Вашингтон в Персийския залив
Ден след подписването му, споразумението за ядрено сътрудничество между САЩ и Саудитска Арабия предизвика хаотични реакции. Президентът Тръмп подписа историческото Споразумение 123 с Рияд на 22 юли, само за да обяви по-малко от 24 часа по-късно, че неговото изпълнение вече зависи от едно напълно ново условие: Саудитска Арабия да се присъедини към Авраамовите споразумения. Този рязък обрат разкрива нещо съществено за тази сделка: тя не е просто енергиен пакт, а средство за натиск в една много по-голяма и объркана геополитическа игра, в която участват Израел и Иран, а съперничеството между силите преобразува Близкия изток. Саудитска Арабия прекара години в ухажване на доставчици на ядрена технология, като търсеше конкурентни оферти и от китайския държавен ядрен конгломерат, южнокорейската "Kepco", руската "Росатом" и френската EDF за планираните си реактори в Хор Дуейхин. Според различни данни, в един момент китайските оферти са били с поне 20% по-евтини от тези на конкурентите - подробност, която тревожеше привържениците на неразпространението на ядрени оръжия във Вашингтон, които се опасяваха, че кралството може просто да изгради своето ядрено бъдеще с технологии и стандарти, определени в Пекин или Москва, а не във Вашингтон. Тази тревога помага да се обясни защо администрацията на Тръмп предприе стъпки да финализира собствената си оферта. Министърът на енергетиката Крис Райт и саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман описаха сключеното споразумение като партньорство, продължаващо десетилетия, чиято цел е да насърчи "общи икономически и стратегически цели". Сделката е структурирана за срок от тридесет години и отваря път, макар и условен, към обогатяване на ядрено гориво от Саудитска Арабия на собствена територия - способност, която САЩ исторически се е опитвала да държи далеч от ръцете на страните от Персийския залив. Това, което прави това споразумение необичайно, не е, че Саудитска Арабия иска ядрена енергия. Много страни искат същото, а изложената от Рияд логика е последователна: изгарянето на по-малко от собствения петрол за електроенергия, климатизация и обезсоляване означава повече суров петрол, наличен за износ, а ядрената енергия помага за задоволяване на търсенето от бурно развиващия се сектор на центровете за данни. Това, което тревожи специалистите по неразпространение, е онова, което споразумението пропуска. За разлика от споразумението от 2009 г., сключено от Вашингтон с Обединените арабски емирства, често цитирано като "златния стандарт" за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика, този пакт не включва Допълнителния протокол на МААЕ, който позволява инспекции на ядрени съоръжения с кратко предизвестие и с по-голяма степен на намеса. Вместо това Саудитска Арабия получава стандартно двустранно споразумение за гаранции, което е значително по-лека форма на надзор. Има и вградена пречка. Ако Вашингтон възрази срещу плановете на Саудитска Арабия за обогатяване, след като приключи съвместното проучване за осъществимост, на Рияд ще бъде забранено в продължение на десет години да извършва обогатяване едностранно или с помощта на друг чуждестранен партньор, според подробности. Тази клауза печели време, но не затваря вратата. Експертите Келси Дейвънпорт от Асоциацията за контрол над въоръженията и Андреа Стрикър изразиха мнение, че споразумението на практика изоставя десетилетия на американски усилия да се предотврати наличието на капацитет за обогатяване и преработка в този известен с нестабилността си регион. Престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамад бин Салман заяви категорично през 2018 г., че кралството ще произведе ядрени оръжия, ако Иран някога го направи. Конгресът сега държи съдбата на споразумението в ръцете си, поне на хартия. Законодателите разполагат с деветдесет дни, за да приемат резолюция за неодобрение, след като споразумението бъде официално внесено, а реакциите са разделени по познатите линии. Демократичният конгресмен Брад Шерман възроди своя "Закон за забрана на ядрени оръжия за Саудитска Арабия", като предупреди, че технологията за обогатяване, прехвърлена на Рияд, в крайна сметка може да попадне в по-опасни ръце, докато конгресменът Грегори Мийкс обвини администрацията, че подкопава нормите за неразпространение, чието изграждане е отнело десетилетия. Републиканците, като цяло, застанаха зад Белия дом. След това настъпи обратът в сюжета, който никой в Рияд не изглежда да е предвидил напълно. Тръмп обяви, на пръв поглед по собствена инициатива и изненадващо за някои служители от администрацията, че действителното изпълнение на ядреното споразумение вече ще зависи от официалното присъединяване на Саудитска Арабия към Авраамовите споразумения и нормализирането на отношенията с Израел. Това е смело и - в контекста на вътрешната политика на Саудитска Арабия - рисковано изискване. Рияд последователно даваше сигнали, че нормализирането без значителен напредък по въпроса за палестинската държавност би било трудно да се приеме както в страната, така и в по-широкия арабски свят. Като обвърза ядреното споразумение с тази далеч по-трудна дипломатическа цел, Тръмп на практика превърна двустранното енергийно споразумение в коз за преговори за своите по-широки регионални амбиции и по този начин внесе истинска несигурност относно това дали споразумението, подписано на 22 юли, изобщо ще бъде приложено в сегашния му вид. Противодействието на Пекин и Москва ли беше истинският мотив зад тази сделка? Честният отговор е: отчасти, но не предимно. Има реална стратегическа логика в това ядреното бъдеще на Саудитска Арабия да остане обвързано с американски фирми и американски стандарти, а не с китайски или руски. Анализатори описват споразумението като отражение на по-широко пренареждане, при което политическите дивиденти за Вашингтон вероятно ще бъдат реализирани много преди Саудитска Арабия да извлече каквато и да е реална енергийна полза - знак, че споразумението е било изготвено в не по-малка степен с цел изпращане на стратегически сигнал. Изследователите от "Карнеги" от години излагат подобен аргумент, като твърдят, че без конкурентно американско предложение Рияд просто би се обърнал към "Росатом" или CNNC, отстъпвайки не само договори, но и дългосрочно влияние върху критично важна част от инфраструктурата в Персийския залив. Но разглеждането на конкуренцията между ядрените държави като единствена или дори основна движеща сила на сделката прекалено опростява нещата. Саудитска Арабия на няколко пъти е предоставяла перспективата за китайски или руски договор именно с цел да изтръгне по-добри условия от Вашингтон, което означава, че лостът за влияние е действал и в двете посоки, а не е произтичал единствено от САЩ, опитващи се да изпреварят конкурентите си. Сделката служи и на други, по-непосредствени американски интереси: доходоносни договори за строителство на реактори за фирми като "Уестингхаус", по-тесни връзки в областта на сигурността с Рияд в момент на продължаващо напрежение с Иран и заплахи от хутите в Червено море, а сега, благодарение на собствената намеса на Тръмп, и лост за отваряне на пътя към нормализиране на отношенията между Саудитска Арабия и Израел. Китай и Русия са фактор, но те стоят редом с търговските интереси, регионалната архитектура на сигурността и изграждането на личното дипломатическо наследство на Тръмп, а не над тях. Всеки, който очаква Саудитска Арабия да пусне центрофугите в действие в рамките на следващите няколко години, трябва да преосмисли очакванията си. Дори при най-благоприятното за Рияд тълкуване на споразумението, реалният капацитет за обогатяване зависи от благоприятния изход на съвместното проучване за осъществимост, от отказа на Конгреса да блокира сделката и сега, очевидно, от това Саудитска Арабия да предприеме политически рискованата стъпка да се присъедини към Авраамовите споразумения. Много по-вероятната реалност в краткосрочен план е постепенен, не особено бляскав напредък: подготовка на площадката за реактора, програми за обучение, ръководени от "Уестингхаус" и продължаващи дипломатически преговори по предварителното условие за Авраамовите споразумения, докато въпросът за обогатяването остава на заден план като нерешен коз за преговори в следващите години. Регионалните последствия обаче може да не изчакат окончателното решение. Израелските власти вече са притеснени от идеята, че може да се наложи да имат съперник с ядрени възможности в непосредственото съседство. Иран, от своя страна, вече има нови основания да се оплаче от двойни стандарти по отношение на това кой получава права за обогатяване и кой не. А другите държави от Персийския залив ще наблюдават внимателно. Дори частично приложено споразумение със Саудитска Арабия, съпроводено с много резерви, би могло да бъде достатъчно, за да ускори по-широкия регионален импулс към ядрено развитие, независимо дали някога ще заработи дори и една саудитска центрофуга за обогатяване. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД