Мнение | Съдиите от ВКС абдикираха от законовото си задължение

Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) абдикира от законовото си задължение да излъчи съдия за член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Така законовата разпоредба, че комисията от петима членове може да заработи и с трима - имаща за цел да противодейства на потенциалното й блокиране от някой от органите, формиращи състава й, всъщност беше използвана от върховните съдии да не поемат отговорност. По този начин и комисия ще си има, и съдиите ще си останат максимално отдалечени от този горещ картоф. "Индикациите", че точно това ще се случи, бяха налице още при номинационния процес, когато, макар законът да беше дал възможност на всеки съдия да номинира свой колега, постъпи една-единствена номинация от един-единствен съдия. Неофициално "лидерите на мнение" сред съдиите обясниха защо това е така: защото въобще не било работа на съдиите да се занимават с такова нещо като КПК. В един идеален свят работата на съдиите сигурно е само да си решават делата добре и в срок, кротко да растат кариерно в самата съдебна система и, дай Боже, в Конституционния съд, само че нашият свят е много далеч от идеален. И точно хората, на чиито професионализъм и морал обществото разчита толкова много, би трябвало да са от първите, които да могат да излязат от зоната си на комфорт и да се заемат с нещо не толкова свойствено и от което могат да се опарят. Пък и при прозорците на възможност, които се отварят от време на време, могат да поразбъркат пасиансите на властовото статукво. Гласуването във ВКС представляваше, противно на закона, вот на доверие за единствения номиниран и престрашил се да участва (и участвал убедително) въпреки "индикациите", че избор няма да има - съдия Ивайло Йосифов. Само че логиката на закона не е да се гласува "за" и "против" кандидат - при това положение избран кандидат може да бъде само такъв, събрал повече позитивен от негативен и неутрален вот, т.е. повече от половината гласове. Законът не въвежда такова изискване за окончателен успешен избор, а само за успешен избор на първи тур. След това се гласува отново и вече такова голямо мнозинство не е необходимо. Така, при бюлетината "за" и "против", която сама по себе си опорочава гласуването, Йосифов събира 25 гласа "за", 30 "против" и 1 недействителен глас, с което е обявен за неизбран и процедурата финализирана. А би трябвало да продължи с последващ избор, където вече би бил избран с всякакъв позитивен резултат, стига в гласуването да са участвали поне една трета от съдиите. Ако те искаха да бойкотират избора и да няма избран кандидат, точно това трябваше да направят - да не участват в гласуването. Но може би не би изглеждало добре отстрани, а сега сякаш са се ангажирали да изпълнят задължението си по закон да излъчат член на КПК, но кандидатът просто не е бил достатъчно добър да бъде избран. Обаче 25 гласа в негова подкрепа всъщност са един много добър резултат, който би трябвало да му осигури избиране. Но това, да кажем, са технически подробности. С тях или без тях фактът е налице - КПК ще започне да функционира без съдия, излъчен от върховните съдии от ВКС. С което не беше използвана рядката възможност за алтернативен тип представителство в този орган. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД