Симона Велева: Най-ефективната защита на журналистите е силната позиция на самата гилдия

Това беше много дълга битка, която регулаторът извървя заедно в своето мнозинство, въпреки много сериозната съпротива отвътре, от един от членовете. И тази съпротива, по мое мнение, беше изцяло политически продиктувана, за да се запази статутът на тогавашния генерален директор. И много благодаря на колегите - на сегашния председател Габриела Наплатанова, на Пролет Велкова и на Къдринка Къдринова, че ме подкрепиха в това, защото днес можем да кажем, че нашите решения бяха изцяло правилни и законосъобразни. Случи се аз да лидирам този процес, защото регулаторът имаше нужда от юрист, който да проведе битката към онзи момент. И всъщност тази битка Европейската комисия проследи от първия ред и я оцени. Факт е, че съчетанието на злоупотреба с права и спорна съдебна практика доведоха да един юридически абсурд, който продължи неоправдано дълго, но все пак завърши със законосъобразно избран генерален директор на БНТ. И все пак, въпреки че съдът изцяло отхвърли всички жалби срещу избора на Милена Милотинова, все още има едно висящо съдебно производство по процедурата за избор от 2022 г. с жалбоподател Ирина Величкова. Очаквам това производство да катастрофира, но куриозът стои. Подготвяните промени в ЗРТ основно са свързани с по-голямата защита на журналистите срещу подслушване, незаконно следене, заплахи и посегателства. Предвижда се повече гаранции, свързани с концентрацията на медийна собственост. На следващо място са правила, свързани с държавната реклама, обвързване на финансирането на БНР и БНТ с тяхната обществена мисия и др. Въпреки това СЕМ разгледа подписката по случая в бТВ, изиска информация от телевизията в рамките на висящо производство, но пак да повторим - частните медии в България оперират в рамките на регистрации и макар радиото и цифровата телевизия да имат лицензии, в тях не са посочени някакви параметри, свързани с гарантиране на достъп до определена информация или други задължения, които да са различни от процент новини, например, т.е. в случая не съществува лицензия, която да е нарушена и СЕМ да изследва. В днешния цифров свят частните телевизии нямат някакво задължение за информиране на публиката за някакви теми, които се определят отвън или някой счита за важни. СЕМ може да събере информация, да отвори дебат, да излезе с публична позиция, но законът и Европейският акт за свободата на медиите основно пазят медиите от намесата на държавата и регулатора в подобни казуси. Защото днес ще разследва една медия защо не е поканила някого, но утре ще разследва друга защо е поканила някого. Случаят в БТВ да се отменя вече отправена покана, безспорно е индикация за проблем, но той категорично не е правен проблем, който може да се реши с административни мерки и те да издържат в съда. В подобни случаи най-ефективното противодействие е силната позиция на самата гилдия. В сряда имаше дискусия по инициатива на колегите ми от СЕМ за необходимостта да се насърчава въвеждане на редакционни статути, които да отговарят на принципите на саморегулация при взимане на редакционни решения. Принципът е много прост - ако едно решение не може да бъде обосновано чрез правило, което е предварително известно на редакцията, то тогава има проблем. А по въпроса за правата на журналистите срещу отстраняване, нека да отбележа, че на първо място има значение как един журналист е напуснал дадена медия. Дали е чрез споразумение, дали под някакъв натиск, и дали си е потърсил правата. Защото правата са индивидуални. Това не означава, че няма проблеми в медийната среда. Когато журналисти са били принудени да напуснат по свое желание, това показва сериозна симптоматика и липса на достатъчно защита, на която те да се уповават очевидно. СЕМ е част от този дебат и е само един елемент от решението на медийните проблеми, но това са по същество проблемите на върховенството на правото в България и те са абсолютно взаимосвързани. С промените в Закона за съдебната власт сегашното мнозинство в парламента задвижи процедурата по избора на нов ВСС, което е ключът за развързване на част от проблемите в съдебната власт, но това не е достатъчно. Управляващите имат мнозинство, а сигурна съм - и подкрепа, за по-радикални мерки за реална съдебна реформа, за каквато в момента виждаме само наченки, но не и достатъчно ясна визия. Разбирам, че Министерството на правосъдието се опитва да действа бавно и последователно, но същевременно реформите трябва да се правят с ясен дебат от ярки политически фигури. Тук визирам нуждата от ярка заявка от страна на министъра на правосъдието и съществено по-решителни действия. Според мен в настоящата ситуация, с толкова много други проблеми, е съвсем нормално първо да се проведе належащата смяна на ВСС, а оттам насетне да се мисли за други реформи. Защото няма спор, че най-големият проблем, е свързан с интегритета и разпознаваемостта на хората, които биват назначени на определени позиции с дълъг мандат и които след година-две стават абсолютно безотчетни, а често мандатът им се удължава далеч над предвиденото по закон. Човек, който има интегритет и професионален авторитет, ще застане зад закона и няма да се поддава на натиск в нито един момент. Но проблемите не са само кадрови. Те са свързани и с т. нар. съдебна карта в България, тъй като определянето на съдебните райони при нейното създаване преди 35 години днес въобще не са адекватни. Оттам и неравномерното натоварване, което води до бавно правосъдие - въпреки огромния бюджет на съдебната система, най-големия брой на съдии на глава от населението, най-много съдебни и прокурорски помощници. Това са много сериозни въпроси, които изискват един истински функционален анализ и решителни мерки. И понеже споменах за погрешните конституционни промени, държа да отбележа и друг сериозен проблем, свързан с последната конституционна реформа - разделянето на КС на 6:6 гласа по въпроса за осакатяването на президентската институция. Българският конституционен модел е на парламентарна република от хибриден тип, при която президентската институция има сериозни функции, най-вече по време на политическа криза. Ако не бъдат възстановени президентските правомощия, това създава много потенциални ситуации за конституционна криза. Никой не може да ме убеди, че създаването на срамно наречената "домова книга" от няколко лица, които нямат пряка политическа легитимация и в нито един момент не са били избирани, за да заемат ролята на министър-председател, има по-голям авторитет, политическа тежест и доверие от редовно избрания президент, който в крайна сметка носи отговорността за служебния кабинет - с лицето си и мандата си. Най-големият успех на нашия конституционен модел е именно този пряко избран президент, който има правомощия и отговорност за всяка една от трите власти. И това е ключът за разбиране на управлението на нашата конституционна система. Но тя не беше разбрана, а напротив - беше счупена с промените от 2023 г. Така че най-елегантното решение да се случат някакви промени е именно чрез практиката на КС, която да даде и хоризонт занапред, когато има нужда от конституционни промени, в каква посока да бъдат те. Фондация "Америка за България" е финансирала проекти на "Икономедиа". Мненията и твърденията, изразени в изданията на "Икономедиа", са резултат от журналистическа дейност и отразяват редакционна позиция и не непременно възгледите на фондацията или нейните директори, служители или представители. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските медии. Изданията на "Икономедиа" спазват Етичния кодекс на българските журналисти. Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов. Уеб разработка Икономедиа Дизайн Ког Графикс Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters Всички права запазени © 1993-2026, Икономедиа АД