Трагичната цена на едно велико откритие: коя е първата жертва на рентгеновите лъчи
Понякога най-големите научни открития се случват напълно случайно. Именно така през 1895 г. германският физик Вилхелм Рьонтген поставя началото на една от най-важните революции в медицината. Благодарение на неговото откритие днес лекарите могат да "надникнат" в човешкото тяло без операция, а същата технология години по-късно намира приложение и в системите за сигурност по летищата. Но историята на рентгеновите лъчи има и една много по-мрачна страна.
През 1895 г. Вилхелм Рьонтген, тогава професор по физика в Университета във Вюрцбург, Германия, изследва дали катодните лъчи могат да преминават през стъкло. На 8 ноември, докато експериментира с катодни тръби и изучава начина, по който те излъчват светлина, той забелязва нещо необичайно.
Екран, намиращ се в другия край на лабораторията, започва да свети с флуоресцентно сияние. Това силно го озадачава, тъй като разстоянието е прекалено голямо, за да бъде ефектът причинен от познатите тогава катодни лъчи.
Още по-странното е, че сиянието не изчезва дори когато Рьонтген покрива изцяло катодната тръба с черна хартия, която блокира всякаква видима светлина.
След серия експерименти ученият установява, че неизвестните дотогава лъчи наистина идват от катодната тръба и могат безпроблемно да преминават през материали като дърво, алуминий и мед, достигайки до екрана зад тях.
Най-впечатляващото им свойство обаче се оказва друго - те преминават през повечето предмети, но оставят ясно изразена сянка на по-плътните структури, като например костите в човешкото тяло.
Рьонтген почти веднага изоставя останалите си научни проекти и посвещава времето си на изучаването и популяризирането на новото откритие.
Само седем седмици по-късно, през декември 1895 г., той вече представя резултатите от изследванията си пред научната общност. В своя публикация обяснява свойствата на новия вид лъчение, което може да преминава през материали със значителна дебелина.
Той го нарича X-лъчи, като буквата "X" символизира неизвестното, защото по онова време никой не знае каква е истинската природа на това явление.
Откритието мигновено предизвиква огромен интерес по света. Учени започват да експериментират с новите лъчи почти веднага, сякаш са пропуснали най-важното предупреждение на самия Рьонтген - че все още никой не знае какво представляват и какви могат да бъдат последиците от излагането на тях.
Сред най-запалените изследователи е и Томас Едисън. Макар експериментите му да водят до създаването на една от първите успешни флуороскопски системи за търговска употреба, те се оказват фатални за неговия най-близък сътрудник.
Асистентът му Кларънс Мадисън Дали губи живота си вследствие на продължителната работа с рентгеновите лъчи и остава в историята като първия човек, за когото се смята, че е починал заради последиците от излагане на рентгеново облъчване.
Кларънс Дали обаче не е учен. Той е майстор стъклар, който след шест години служба във Военноморските сили на САЩ започва работа във фабриката Edison Lamp Works. По-късно се присъединява към лабораторията на Томас Едисън, където помага в разработването на електрически крушки с нажежаема жичка.
След откриването на рентгеновите лъчи Едисън насочва вниманието си към новото явление и привлича Дали като свой най-близък помощник.
По онова време X-лъчите са абсолютна загадка. Макар още в първите месеци да се появяват подозрения, че могат да бъдат опасни за човешкото здраве, ентусиазмът около новото откритие е толкова голям, че предупрежденията остават почти незабелязани.
Още на 14 март 1896 г. италианският физик Анджело Батели предупреждава, че рентгеновите лъчи могат да увреждат живите тъкани. По-късно същата година той публикува подробно изследване за вредното им въздействие върху човешкото око.
Самият Томас Едисън също започва да усеща неприятни симптоми по време на експериментите си, които отдава на преумора на очите. Междувременно зъболекарят Уилям Ролинс от Бостън препоръчва флуороскопите да бъдат оборудвани със защитни филтри, за да предпазват очите от действието на рентгеновите лъчи.
Инженери и други специалисти също започват да предупреждават за потенциалните рискове, но вълнението около революционното откритие е толкова голямо, че мнозина учени предпочитат да пренебрегнат тези сигнали.
В лабораторията на Едисън Кларънс Дали изработва катодните тръби, използвани в експериментите, докато екипът търси начин да създаде своеобразна "флуоресцентна лампа", която един ден да замени традиционните електрически крушки.
Именно тогава Дали започва да използва метод за проверка на новите устройства, който днес звучи ужасяващо.
За да разбере дали катодната тръба работи правилно, той просто поставя лявата си ръка директно на пътя на рентгеновия лъч.
За съвременните рентгенолози това вероятно звучи като кошмар. Но в края на XIX век подобна практика не е необичайна. Много от първите лекари и изследователи, работещи с новата технология, калибрират апаратите си, като поставят собствените си ръце или други части на тялото в лъча, без да подозират колко тежки могат да бъдат последствията.
Не след дълго Томас Едисън забелязва, че ръката на Кларънс Дали изглежда тежко изгорена. Скоро след това се появяват още тревожни симптоми - космите по кожата започват да опадат, а по ръцете му се образуват болезнени язви, които не зарастват.
Това кара Едисън да прекрати конкретния проект, но не и работата си с рентгеновите лъчи. Вместо това той насочва усилията си към използването на калциев волфрамат - материал, който прави рентгеновите изображения по-ярки и по-лесни за разчитане. Дали остава част от екипа.
Тъй като лявата му ръка вече е сериозно увредена, той започва да поставя дясната си ръка директно в лъча по време на експериментите. Здравословното му състояние постепенно се влошава. Болките стават толкова силни, че нощем той спи с потопени във вода ръце, надявайки се така да облекчи страданието. Въпреки това вярва, че ако си даде достатъчно почивка, организмът му ще се възстанови.
Тогава обаче никой все още не осъзнава напълно колко разрушително може да бъде продължителното излагане на рентгеново облъчване. И все пак тези изследвания имат огромно значение за развитието на медицината.
През 1901 г., например, Дали е спешно изпратен в Бъфало, щата Ню Йорк, след покушението срещу президента на САЩ Уилям Маккинли. Надеждите са една от рентгеновите машини на Едисън, която по това време е изложена в града, да помогне за откриването на куршума в тялото на държавния глава. Дали трябва да инсталира и управлява апарата.
В крайна сметка лекарите преценяват, че президентът е в твърде тежко състояние, за да бъде подложен на рентгеново изследване. Малко по-късно Маккинли умира от раните си. Съдбата на Дали също вече е предрешена.
Лекарите правят няколко опита да спасят силно увредената му кожа чрез присадки, но без успех. Налага се лявата му ръка да бъде ампутирана малко под рамото. Скоро същите тежки увреждания се появяват и на дясната му ръка, което води до ампутацията на няколко пръста.
Вече неспособен да работи, Дали остава на заплата в лабораторията на Едисън до края на живота си. Той обаче не настъпва много по-късно.
През 1904 г. Кларънс Дали умира от радиационен дерматит и усложненията, причинени от продължителното облъчване. Смята се, че той е първият човек в историята, загинал вследствие на излагане на рентгенови лъчи, пише IFL Science.
Джон Скот Холдейн - ученият, който доброволно се излагаше на отровни газове в името на науката ( и не умря от това)
Трагедията оказва огромно влияние и върху самия Томас Едисън. Това се оказва последният му експеримент с рентгеновите лъчи.
По-късно той признава пред вестник New York World: "Преди две години спрях да експериментирам с тях, след като едва не загубих зрението си, а моят асистент Дали практически изгуби способността да използва и двете си ръце. Страхувам се и от радия, и от полония. Не искам повече да си играя с тях."
Добави ни в предпочитани източници в Google