Писмата от затвора, разкриващи най-ожесточеното антиевропейско политическо съперничество в Грузия
Бидзина Иванишвили (към когото са насочени микрофоните). Въпреки неотдавнашното си консолидиране на властта, неформалният диктатор на Грузия, милиардерът Бидзина Иванишвили, продължава да проектира образ на абсолютен контрол над политическия пейзаж на страната. През последните две години тайният магнат, който натрупа богатството си в Русия през 90-те години на миналия век, затегна хватката си върху всеки клон на управлението, успешно раздели опозицията и води страната към драматична промяна спрямо дългогодишната ѝ западна ориентация. И все пак, ожесточена вътрешна вражда в "Грузинска мечта" - партията, която той основава и все още лично ръководи - избухна в публичното пространство, разкривайки бруталните съперничества, които тлеят под внимателно поддържаната фасада на единство на управляващата партия. В основата на тази суматоха се крие дълбоко личен и все по-ожесточен конфликт между двама от протежетата на Иванишвили: бившия премиер Ираклий Гарибашвили и настоящия премиер Ираклий Кобахидзе. Някога съюзници в рамките на едно политическо семейство, двамата сега са се превърнали в заклети врагове, а лишаването от свобода на Гарибашвили служи като бойно поле за борба, която противопоставя бившия фаворит на Иванишвили срещу настоящия му фаворит. Писалката на затворник е насочена към неговия наследник Гарибашвили, който е бил два мандата министър-председател (2013-2015 и 2024-2025), в момента е зад решетките, излежавайки петгодишна присъда по обвинения, свързани с пране на незаконни доходи от времето му в политиката. Прокурорите повдигнаха нови обвинения, които биха могли да го осъдят на затвор до 15 години - срок дори по-дълъг от 12-годишната присъда, наложена на заклетия съперник на правителството, бившия президент Михаил Саакашвили. Тбилиси разрушава един от символите на прозападната епоха на Грузия Демонтажът му предизвика сериозни спорове и недоволство Но именно писмата на Гарибашвили, изнесени контрабандно от затвора през август, разкриха суровата враждебност между него и Кобахидзе. В тях той твърди, че Мамука Мдинарадзе - високопоставена фигура в "Грузинска мечта" и дългогодишен съюзник на Кобахидзе - му е предложил сделка: да признае обвинения в корупция в замяна на по-лека присъда или да се изправи пред десетилетия зад решетките. Истинската цел, твърди Гарибашвили, е била да го принудят да се откаже завинаги от всякакво политическо бъдеще и да разчистят пътя на Кобахидзе да затвърди позицията си на безспорен наследник на Иванишвили. В последвали писма Гарибашвили директно обвини дуета Кобахидзе-Мдинарадзе в причиняване на "тежки и непоправими щети" на страната, народа и управляващата партия. Той също така повдигна обезпокоителни въпроси относно самоубийствата на няколко души, починали по време на това, което той нарича "правителството на Кобахидзе-Мдинарадзе", като посочи един от тях - защитника на правата на човека Лазаре Джорбенадзе. В кореспонденцията той твърди още, че членовете на семейството му също са били подложени на натиск, за да се осигури мълчанието му и да се елиминира дори "1% възможност" за завръщането му в политиката. Враждата между двамата мъже е още по-фрапантна, като се има предвид общата им история. И двамата се издигнаха в йерархията на "Грузинска мечта" под патронажа на Иванишвили. Гарибашвили, който стана министър-председател само на 31 години, дълго време беше смятан за най-ярката млада звезда на партията. Кобахидзе, за разлика от него, беше възприеман като стратег и идеолог - по-тиха фигура, която работеше зад кулисите, преди самият той да поеме премиерския пост. И все пак отношенията им са се влошили драстично. Писмата на Гарибашвили многократно противопоставят собствената му лоялност към Иванишвили на това, което той предполага, че е манипулативната амбиция на Кобахидзе. Той подчертава двадесетгодишната си връзка със семейство Иванишвили - включително приятелството му със сина на милиардера, рапъра Бера Иванишвили - сякаш за да напомни на читателите, че връзката му с основателя предшества и надминава тази на Кобахидзе. Тази дълготрайност, предполага той, прави настоящото му преследване от страна на съюзниците на Кобахидзе още по-невъобразимо. От своя страна, Кобахидзе не е направил публичен коментар по писмата. Други членове на ГД отхвърлиха обвиненията на Гарибашвили като отчаяни бръщолевения на осъден престъпник. Правителствената позиция остава, че делото срещу Гарибашвили е изцяло въпрос на право, а не на политика. След краткия си мандат като министър-председател от 2012 до 2013 г., Иванишвили до голяма степен упражнява влиянието си зад кулисите, което му спечелва прякора "кукловодът" на Грузия. Но ролята му става по-видима в навечерието на ключовите парламентарни избори през 2024 г., които се възприемат като повратен момент, който може да определи дали Грузия ще се насочи решително към Кремъл. Грузия отвори резерв на Сталин с 40 хиляди бутилки безценни вина Правителството планира да продаде колекцията на търг, а приходите да бъдат използвани за създаване на училище за винено образование в страната. Публичното завръщане на Иванишвили съвпадна с рязка ескалация на антилибералната и антизападна реторика на неговата партия. В рядко интервю, изпълнено с трансфобски и хомофобски език, той представи Грузия като обвързана с културна борба срещу Запада, обвинявайки я в опит да наложи разрушителни ценности на нацията. Той също така очерта предизборната кампания около обвинения, че Западът, заедно с местната опозиция, се опитва да въвлече Грузия в конфликт от украински тип - силно послание в страна, все още белязана от войната си с Русия през 2008 г. Под ръководството на Иванишвили Грузия прие закон за "чуждестранните агенти", насочен срещу финансирани от Запада неправителствени организации, наред със законодателство срещу ЛГБТК+ общността, като и двете мерки имат забележителни сходства със законите, приети от Кремъл години по-рано. През ноември 2024 г. партията "Грузинска мечта" обяви решението си да преустанови дискусиите с Европейския съюз относно потенциалната кандидатура на страната за членство и да откаже всички бюджетни субсидии от ЕС. Разривът със Запада само се задълбочи при премиера Кобахидзе, който зае все по-войнствена позиция спрямо Брюксел. Кобахидзе многократно обвини Европейския съюз в "несправедливост" и "двойни стандарти" спрямо Грузия, твърдейки, че европейската бюрокрация е "заложник на собствената си несправедливост" и трябва да "преодолее комплексите", които е изградила върху тази несправедливост. Той определи исканията на ЕС за отмяна на закона за прозрачност на Грузия като посегателство срещу суверенитета и националната идентичност на страната. Той също така критикува Брюксел за публичния призив към Грузия да се присъедини към санкциите срещу Русия, твърдейки, че подобна стъпка би имала опустошителни последици за грузинската икономика. Правителството ескалира реториката си до степен да постави под въпрос желателността на самото членство в ЕС. Кобахидзе и други официални лица се възползваха от разпръскването на пропалестински протест в Копенхаген от датската полиция, за да твърдят, че ЕС изоставя основополагащите си принципи. "Ако Европейският съюз трябва да бъде това, което видяхме в Дания, тогава какво правим в такъв Европейски съюз?", попита Кобахидзе в отворено писмо до лидерите на ЕС. Антизападната пропаганда и представянето на Запада като враг се превърнаха в централни стълбове на вътрешната и външната политика на Иванишвили. Европейският парламент осъди "системната безнаказаност на длъжностни лица и институции, отговорни за политически репресии" и многократно призова за санкции в целия ЕС срещу Иванишвили, семейството му и компаниите му. Критиците твърдят, че ескалиращите атаки на правителството срещу ЕС служат на по-широка цел: подготовка на грузинското общество за бъдеще, в което европейската интеграция вече не е реалистична цел. Дългият списък с отпаднали фаворити Съдбата на Гарибашвили далеч не е уникална. Падението му е последната глава в дългата история на фигури, загубили благоволението на Иванишвили - модел, който подчертава не отслабването на властта на милиардера, а по-скоро безмилостната му готовност да се отърве дори от най-лоялните си слуги, когато те надживеят необходимостта си. Сред най-известните са двама бивши президенти, и двамата първоначално подкрепени от "Грузинска мечта". Георги Маргвелашвили, който беше президент от 2013 до 2018 г., видя как отношенията му с Иванишвили се влошават малко след избирането му. Според съобщенията, несъгласието е започнало заради спор за президентския дворец, като Иванишвили обвини Маргвелашвили, че е "напълно променил отношението си", след като е встъпил в длъжност. В крайна сметка Маргвелашвили се раздели напълно с партията. Саломе Зурабишвили, петият президент на Грузия, която заемаше поста от 2018 до 2024 г., също се озова в опозиция на Иванишвили, след като отказа да се подчини на волята му - модел, който се повтаря с няколко от бившите му протежета. Грузия възмутена от двойния стандарт на ЕС за Русия Когато ЕС планира да преговаря с Русия, изведнъж тя се превръща в "различна Русия" Този модел се разпростира и върху бившите министър-председатели. Георги Гахария, някога изгряваща звезда и лице на "Грузинска мечта", напусна партията през 2021 г. и сега ръководи опозиционна фракция. Той описа сътресенията в управляващия елит като "кървави борби за това как да се разделят парите, откраднати от народа". Други високопоставени служители, включително бившият заместник-министър на икономиката Ромео Микаутадзе, бившият министър на отбраната Джуаншер Бурчуладзе и бившият началник на Службата за държавна сигурност Григол Лилуашвили, всички считани за протежета на Гарибашвили, също бяха арестувани или обвинени като част от това, което критиците определят като кампания за селективно правосъдие, основана на фракционни борби, а не като истинска антикорупционна кампания. Аферата разкри нестабилната динамика на върха на грузинската власт. Въпреки че Иванишвили не заема официален пост - след като за кратко е бил министър-председател през 2012 г., а по-късно и председател на партията - влиянието му върху "Грузинска мечта" остава абсолютно. Самият Кобахидзе призна, че Иванишвили е "основният обект на агресия и политически атаки" от "външните врагове" на страната и защити ролята му в укрепването на грузинската държавност. И все пак аферата Гарибашвили повдига неудобни въпроси за това как се упражнява това влияние. "Трансперънси интернешънъл Джорджия" твърди, че вълната от арести не представлява истинска атака срещу корупцията във висшите йерархии, а по-скоро борба между съперничещи си кланове за благоволението на Иванишвили, като разследващите органи се използват като оръжие в тази вътрешна война. Важно е обаче, че тази вътрешна борба не сигнализира за заплаха за самия Иванишвили. Напротив, гледката на неговите протежета, които се разкъсват взаимно, служи като напомняне за неговата върховна власт - силата да издига и да унищожава, да избира един фаворит пред друг и да стои над схватката, докато подчинените му се борят за неговата благосклонност. Засега правителството отхвърля твърденията на Гарибашвили като егоистични твърдения на осъден престъпник. Но аферата вече е донесла голямо поражение на Мдинарадзе и е хвърлила дълга сянка върху внимателно култивирания образ на единство от управляващата партия.