Коментар на седмицата №1: Украйна превръща Каспийско море във военна зона срещу Иран
Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №1 с над 107 хиляди прочитания.
Не за пръв път Украйна нанася удари по Каспийско море.
На 11 декември 2025 г. четири украински дрона удариха там нефтена платформа, принадлежаща на руската компания „Лукойл". Но този път целта, както изглежда, беше иранска.
Когато украинският президент Володимир Зеленски обяви , че са били обстреляни военни кораби в Каспийско море, той не разкри чии са тези кораби. „Постигнахме също така много добри резултати с дългообхватните атаки в Каспийско море – включително кораби, използвани за военни превози, свързани с Иран, както и военен кораб" . Това изявление дойде в края на съобщение в „X", което той започна с това, че Украйна продължава „да налага удари с дълъг обсег в отговор на Русия. Следователно е вероятно тези кораби да са руски, превозващи ирански военен товар, предназначен за използване в войната срещу Украйна.
Иранският външен министър Абас Иракчи обаче обяви, че „Зеленски е атакувал ирански търговски кораб, в резултат на което е загинал един моряк". Той описа атаката като „флагрантно нарушение на Устава на ООН, извършено по подстрекателство на Израел, за да въвлече Европа в своята война", като добави, че атаката не може да остане без отговор.
Истината е, че Украйна нанесе удар в Каспийско море, просто защото е в състояние да го направи. С нарастването на украинските военни възможности нарастват и политическите възможности на страната да взема решения самостоятелно когато счита за необходимо. Вярно е, че атаката срещу ирански кораб привлича допълнително внимание, тъй като теоретично разширява театъра на войната, но когато погледнем по-широката картина, анализът сочи в друга посока. Украйна нанася удари от Санкт Петербург на север до Сибир на изток, стигайки и до руския „сенчест флот" в Средиземно море. И целите в Каспийско море стават очаквани в рамките на обширния театър на украинските операции.
Каспийско море – този затворен басейн, който Москва и Техеран отдавна считаха за стратегическо и безопасно езеро, далеч от обсега на западните атаки, вече не е изолирано от пламъците на войните, които бушуват от Източна Европа до Близкия изток. Спокойните му води се превърнаха в сцена на безпрецедентно разузнавателно и военно противостояние, след като Украйна нанесе удари срещу товарни и военноморски кораби, превозващи чувствителни доставки между иранския и руския бряг.
Украйна урежда старите си сметки с Техеран
Този прецизен удар, довел до смъртта на ирански моряк, унищожаването на военни пратки и нанасянето на щети на логистични и нефтени съоръжения, не беше просто военна авантюра, предприета от Киев с помощта на неговото мощно оръжие – безпилотните летателни апарати с голям обсег, а беше резултат от сложни преплитания между регионалните разузнавателни служби, президентските разсъждения във Вашингтон и огромното желание на Украйна да уреди старите си сметки с Техеран.
Искрата на поредното ескалиране на напрежението се запали, когато украинските специални сили и службите за сигурност проведоха целенасочена атака с ескадрила от модерни самоубийствени дронове, насочени срещу конкретни товарни кораби, сред които „Порт Оля 2" и „Бежи", намиращи се пред руските пристанища в северната част на Каспийско море. Въпреки мълчанието, което съпътстваше първите моменти, Техеран побърза да привика украинския временен посланик и да осъди остро това, което описва като „престъпна агресия, насочена срещу сигурността на търговското корабоплаване".
Украинският президент Володимир Зеленски не се поколеба да поеме публично отговорността за операцията, като обяви, че силите на страната му са постигнали „много силни резултати чрез удари с голям обсег в Каспийско море, които са засегнали кораби, използвани за превоз на военни пратки, свързани с Иран, както и военни кораби".
Но видимата картина разкрива само малка част от истината, тъй като зад кулисите се крият по-дълбоки измерения, които надхвърлят границите на Украйна и Русия.
Тайните на удара и новите правила на играта
„Асас медия" цитира дипломатически източник който твърди, че случилото се в Каспийско море не е просто традиционна украинска реакция, а е резултат от дейността на модерна информационна оперативна централа, в която са се пресекли интересите на Тел Авив, Вашингтон и Киев. Според същия източник причините за този удар се свеждат до следните разузнавателни и стратегически данни:
• Доставки на части за руски ракети към Техеран: Източникът потвърди, че основната и непосредствена причина за украинския удар в Каспийско море се дължи на потвърдена разузнавателна информация, получена от Израел и западните държави, според която е започнала обратна операция по веригата на доставки. Москва е започнала да снабдява Техеран с нови части и компоненти, които се използват директно за разработката и производството на ирански балистични ракети.
Тази промяна в характера на пратките – от износ на ирански безпилотни летателни апарати за Русия към внос от Техеран на съвременни руски ракетни технологии – предизвика тревога сред израелските и западните служби за сигурност.
• Източникът разкри пред „Асас медия", че значителна и решаваща част от базата данни с цели и координати, въз основа на които Украйна е предприела удари срещу кораби и пратки в Каспийско море, е била предоставена от израелското разузнаване. Израел обаче не е успял да нанесе удара самостоятелно. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп налага строги „червени линии", които не позволяват на Тел Авив да се включи пряко в тази нова конфронтация. Това американско ограничение се вписва в рамките на политиката на „контролирано ескалиране" (Controlled Escalation), която Вашингтон прилага, за да предотврати мащабен конфликт в региона и да избегне разширяването на регионалния конфликт до нива, които трудно могат да бъдат контролирани.
Анализаторът Ибрахим Райхан твърди, че украинският удар е бил негласно договорена оперативна алтернатива, която предотвратява прякото участие на Израел в операцията. От една страна, ударите постигнаха израелската цел да прекъснат канала за трансфер на ракетни технологии между Москва и Техеран, а от друга – предпазиха Вашингтон и Тел Авив от последствията на пряка конфронтация с Техеран в този критичен момент.
Паралелно украинско разплащане на сметки
Това израелско-американско желание съвпадна с наложителната украинска нужда от пряк отговор на Техеран. Украинското ръководство вижда в тази операция възможност на бойното поле да уреди сметките си с Иран, като отговор на прякото му участие през последните години в подкрепата на руската военна машина и снабдяването на руската армия с хиляди безпилотни летателни апарати от типа „Шахид" и с пратки от балистични ракети, които се изсипаха върху украинските градове и инфраструктура.
Официалните реакции, които се отличаваха с безпрецедентен гняв и откровени заплахи за отмъщение, не закъсняха. Иранският външен министър Абас Иракчи потвърди в разговори с световни и европейски представили , че действията на Киев не могат да бъдат оставени без отговор. След това последваха изявления на говорителя на иранското външно министерство Исмаил Бакаи и на редица военни лидери, които подчертаха, че Иран си запазва пълното право на самоотбрана и да отговори на всяка заплаха, засягаща неговата морска и навигационна сигурност.
Но по-опасното от изявленията и грубата дипломация се крие в очакваното оперативно измерение на този отговор. Според информация на „Асас медия" военните и силите за сигурност в Техеран вече проучват вариант, който предполага сериозен стратегически завой, а именно възможността за нанасяне на преки удари по украинска територия, изстреляни от самата иранска територия.
Преходът на Техеран от модел на снабдяване на Москва с оръжие към модел на пряко нанасяне на удари срещу Киев от иранска територия ще означава пълно преминаване на съществуващите „червени линии" и превръщане на конфликта от „прокси войната" или логистичната подкрепа към пряк и открит сблъсък, който поставя Иран в по-дълбоко противопоставяне със западната система и държавите, защитаващи Киев.
Това е значителен геополитически поврат. В продължение на малко повече от две години руско-иранският алианс разчиташе на мрежата от транспортни маршрути, свързващи река Волга и Каспийско море, за превоз на военно оборудване и боеприпаси, далеч от погледа на санкциите и прякото западно наблюдение. Този воден коридор, простиращ се от ирански пристанища като Анзали и Амир Абад до руски пристанища като Астрахан и Каспийск, осигуряваше абсолютна сигурност при транспортирането на военна техника. Ударите на Киев в този регион налагат на Москва и Техеран да преразгледат системата си за логистична защита и ги лишава от единственото безопасно пространство, което беше далеч от пламъците.
Освен това отразява и нарастващото органично преплитане между войната в Източна Европа и кризите в Близкия изток. Взаимните обвинения и сблъсъци разкриха, че партньорството между Москва и Техеран е надхвърлило формата на „военно-търговски обмен" и е достигнало до пресичащи се разузнавателни оперативни центрове, обхващащи няколко континента.
Послания от фазата на „контролираното ескалиране"
Атаките в Каспийско море и отворените възможности за ирански отговор отварят вратата към нова ера на кръстосана хибридна война. Докато администрацията на Тръмп се стреми да контролира регионалния ритъм и да не допусне израелска страна да се впусне в широкомащабна регионална война, тя предпочита да остави пространство на Киев да играе ролята на „логистичен саботьор" на партньорствата на своите противници.
Но изчисленията на украинската и американската страна може да не съвпадат с плановете за ирански отговор. Ако Техеран наистина пристъпи към изпълнение на заплахите си и нанесе удари по украинска територия директно от своя територия, политиката на „контролирано ескалиране" ще се сблъска с твърдата стена на реалността.
Всъщност украинските атаки придават на войната ново измерение, тъй като ударите по иранските снабдителни линии вече не се ограничават само до руски складове или заводи, а се разширяват и към морския коридор, свързващ иранските пристанища с руското пристанище Астрахан и други пристанища на северния бряг на Каспийско море.
Британският Кралски институт за обединени услуги „Роси" посочва, че от 2022 г. насам Каспийският маршрут се е превърнал в изключително важен канал за обмен на оръжие и петрол между Русия и Иран и е бил ключов възел за транспортирането на иранските безпилотни летателни апарати „Шахид", преди Москва да успее да локализира производството на руски версии на същите.
Центърът за стратегически и международни изследвания счита, че същият коридор може впоследствие да се е превърнал в обратен маршрут, по който Русия пренася компоненти за безпилотни летателни апарати към Иран.
Сътрудничеството между Иран и Русия във връзка с войната в Украйна започна с доставката на ирански безпилотни летателни апарати за Москва, но постепенно се превърна в по-сложна и взаимна военна връзка.
Фондацията „Карнеги" посочва, че Москва от своя страна започна да доставя на Иран безпилотни летателни апарати „Геран" – усъвършенствана версия на „Шахид 136" – като списъкът с руско оборудване, достъпно за Техеран, се разшири и включва атакуващи хеликоптери, бронирани машини и леко въоръжение.
Тази промяна означава, че Иран вече не е просто доставчик на руско оръжие, а се възползва от бойния опит и технологиите, разработени от Москва през годините на войната.
Между израелското желание да подстриже ракетните „нокти" на Техеран, украинските сметки, които трябва да се уредят с Иран, и иранските заплахи за ответен удар в дълбочина на украинска територия, Каспийско море днес стои като нов свидетел на падането на границите между световните войни, за да се присъедини официално към списъка с отворените линии на огън в сложната международна шахматна игра.
Това прави ударите по транспортните маршрути в Каспийско море пряко засягащи интересите и на двете страни, а не просто насочени срещу руски пратки, идващи от Иран.
Украинските обвинения към Москва, че предоставя на Техеран сателитни снимки на американски бази в Близкия изток, допълнително засилват сериозността на ситуацията.
Зеленски заяви, че Русия е наблюдавала военни съоръжения и бази в Бахрейн, Йордания и Кувейт, и че снимките впоследствие са били предадени на Иран, за да помогнат при насочването на ударите и оценката на резултатите от тях.
Стратегическият експерт Мохамед Юсеф ал-Нур твърди, че през последните години Русия и Иран са разглеждали Каспийско море като безопасна тилна зона, отдалечена от традиционните украински военни сили и от западния военен контингент.
Развитието обаче на украинските безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие променя тази уравнение и дава на Киев възможността да атакува кораби, пристанища и съоръжения, намиращи се на голямо разстояние от фронта.
Ал-Нур добавя в коментар за „ИРМ Нюз", че Украйна се опитва да наложи уравнение, според което всяка държава или мрежа, която помага на Русия да продължи войната, може да се превърне в цел, дори и да се намира извън руска територия.
Що се отнася до Техеран, атаката срещу ирански кораб и загиналият човек поставят ръководството под вътрешен натиск да отвърне, но също така го излагат на риска да бъде въвлечено в открита конфронтация с европейска държава, която се ползва с широка военна и разузнавателна подкрепа от Запада.
Иран осъзнава, че пряк военен отговор може да даде на Украйна оправдание за разширяване на операциите ѝ срещу ирански пристанища и съоръжения в Каспийско море и вероятно ще отвори вратата за по-широко сътрудничество на Украйна със САЩ и Израел в областта на безпилотните летателни апарати, разузнаването и информационните операции.
Войната в Украйна вече не е далеч от Близкия изток, както и конфликтът между Иран и САЩ и Израел вече не е отделен от сблъсъка между Москва и Киев.
Иранско оръжие се използва в Украйна, руският опит се връща в Иран, а корабите в Каспийско море превозват военни компоненти, докато Киев обвинява Москва, че помага на Техеран с разузнавателна информация при нанасянето на удари срещу американски бази.
Според наблюдатели това означава, че Каспийско море се превръща от спокоен логистичен коридор в място, където се пресичат две войни. И колкото повече се разширява ирано-руското сътрудничество, толкова повече се засилват мотивите на Украйна да го атакува, докато отговорът на Техеран става все по-труден, тъй като от него се изисква да демонстрира способността си да защити корабите си, без да отваря нов фронт, над чийто ход може да няма контрол.
Експертът Мохамед Юсеф ал-Нур посочва, че атаката представлява качествен прелом, тъй като подкопава идеята за „безопасна зона", върху която Иран и Русия са изградили своето сътрудничество.
Техеран може да прибегне до непряк отговор, като например предоставяне на допълнителна техническа или разузнавателна подкрепа на Москва, вместо да атакува Украйна открито.
Той завършва изказването си, като казва, че „пряката реакция ще превърне Иран в обявена страна във войната и ще даде на Киев политическа легитимност да разшири списъка си с цели, но липсата на реакция ще отслаби способността на иранския режим да възпира подобни атаки".
Поради това Техеран изглежда изправен пред трудна дилема: или премерен ескалационен ход чрез Русия, или приемане на превръщането на Каспийско море в нов отворен фронт, който ще изчерпи една от най-важните му военни артерии.
Ситуацията в Украйна вече не се разглежда през същия призма, която бе характерна за началото на мандата на американския президент Доналд Тръмп.
След като Киев беше представян като по-слабата страна, която няма друг избор освен да приеме споразумение, наложено от съотношението на силите, се появиха признаци за промяна в подхода на Вашингтон след продължаващата украинска съпротива и разширяването на атаките в руска територия.
Този обрат обаче, според анализа на директора на Украинския център за комуникация и диалог Емад Абу ал-Риб и писателя и политическия изследовател Дмитрий Бриг в предаването „Радар" по Sky News Arabia, не означава непременно коренна промяна в хода на войната, предвид това, че Москва се придържа към основните си позиции, а боевете продължават и военното решение остава недостижимо.
Украинските дронове в персийски залив
Украйна проявява ентусиазъм да участва косвено във военното противостояние срещу Иран, като предлага военния си опит и техническите си възможности за противодействие на атаките с дронове срещу държавите, засегнати от иранските нападения, и дори споделя опита си в областта на защитата на корабоплаването с сили, търсещи решение на проблема с пролива Ормуз.
По този начин позицията на Киев изглежда значително по-напреднала в сравнение с позициите на много от нейните западни съюзници, които се опасяват да се включат във войната срещу Иран под каквато и да е форма, тъй като считат, че това не е тяхна война, след като Израел и Съединените американски щати взеха едностранно решението да я започнат.
Украинското ръководство иска да постигне редица политически и материални ползи, като предложи участието си в противодействието срещу Иран, без да се въвлича пряко във войната срещу него. Сред тях е умиротворяването на американската администрация, която значително отстъпи в подкрепата си за Украйна във войната ѝ срещу Русия, а второ – укрепване на приятелството с държавите от Персийския залив, което би донесло материални ползи чрез предлагане на опит и технологии в областта на прихващането и унищожаването на дронове.
От принципна гледна точка, позицията на Киев срещу Техеран може да се определи като „съюзникът на врага ми е моят врага", тъй като Иран е съюзник на Русия и дори участва в в нейната война срещу Украйна, като ѝ доставя хиляди безпилотни летателни апарати, които руските сили използват за бомбардиране на украински войски, съоръжения и инфраструктура.
В тази перспектива украинският президент Володимир Зеленски предложи да сподели опита на страната си в справянето с въпроса за свободата на корабоплаването в Черно море с държавите, които търсят начини за отваряне на пролива Хормуз на фона на продължаващия конфликт в Близкия изток.
В видеообръщение Зеленски заяви, че външният министър Андрей Сабиха е участвал в онлайн среща, посветена на темата за отварянето на пролива Ормуз, в която са взели участие около четиридесет държави.
„Украйна разполага с опит по отношение на морските коридори, както и по отношение на защитата и възстановяването на морското корабоплаване", каза той.
Той добави: „Ако нашите партньори са готови да предприемат действия, ще разгледаме как да ги подкрепим и как да използваме нашия опит, знания и технологични възможности".
Украинските въоръжени сили разработиха технологии, включително морски дронове, които им позволиха през четирите години на войната да постигнат забележителни успехи срещу руските кораби в Черно море и да попречат на Москва да установи контрол над водите.