Доплащаме най-много за болести, от които страдаме и умираме като нация

Даваме от джоба си за лекарства 77% спрямо това, което държавата покрива Доплащането в системата на здравеопазването е тема, заради която често сме критикувани от международните институции в лицето на Европейската комисия (ЕК) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От една страна, това не е случайно, тъй като сме догонваща икономика и кохезията спрямо средните за Европейския съюз нива е все още слаба. От друга страна, доплащането в разумни граници е форма на контрол в системата на здравеопазването и верификация, че дадена услуга е извършена. От трета обаче, колкото по-голям е делът на доплащане, толкова по-голям е рискът от изпадане в невъзможност за покриване на здравните разходи, което в дългосрочен план струва в пъти по-скъпо на системата, отколкото, ако беше разумно балансирано в началото. По данни на доклада на ОИСР и ЕК за 2025 г. директните плащания от пациентите формират 36% от всички разходи за здравеопазване в България през 2023 г., най-високият дял в ЕС и повече от два пъти над средното за съюза от 16,0%. Публичните източници в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавният бюджет покриват 63,0% от текущите разходи за здравеопазване същата година, един от най-ниските дялове в съюза. Разходите на глава от населението по паритет на покупателна способност са 2085 евро през 2023 г., наполовина от средното за ЕС от 3832 евро. Като публичен дял от БВП здравните разходи са 5% срещу 8% средно за ЕС. Накратко казано - доплащаме огромен дял от джоба си за здравеопазване. В рамките на тези директни плащания лекарствата са с най-голям дял, или над две трети от всички доплащания на българските пациенти. По данни на ОИСР разходите от джоба на пациента за лекарства през 2023 г. са 77% спрямо това, което държавата покрива. Важно е да се уточни, че това доплащане засяга и лекарства извън обхвата на заплащаните от НЗОК. Интересното, което наблюдаваме, когато се вгледаме по-надълбоко в данните е, че сърдечносъдовите болести формират 39% от количествения обем терапия в системата през 2025 г., но генерират 58% от общото доплащане за лекарства, което е 221,4 милиона евро - пропорция, близка до тази при смъртността - над 60% от смъртните случаи в България през 2023 г. се дължат на сърдечно-съдови болести. А това е почти двойно над средното за ЕС от 33% по данни на ЕК. Болестите на органите на кръвообращението причиняват 61,2% от всички смъртни случаи в България през 2025 г. по данни на НСИ. Мозъчносъдовите болести, тоест инсултът, сами отговарят за 17% от смъртните случаи през годината и същевременно носят най-високия дял на пациентско доплащане сред сърдечно-съдовите групи - 78,1% от стойността на лечението остава за сметка на болния, по данни на НЗОК за 2025 г. Исхемичната болест на сърцето, с дял от 12,6% от смъртните случаи, също е с високо доплащане, 62,6%. Накратко, доплащаме най-много за това, от което страдаме и умираме най-често като нация. През 2025 г. един ден лечение с лекарство, реимбурсирано от НЗОК, струва средно 81 стотинки (0,41 евро). От тях НЗОК плаща 55 стотинки, около 6 стотинки поема производителят за лекарства с протоколен режим на предписване, а пациентът реално доплаща 20 стотинки, тоест 24,8% от цената остава за негова сметка. Делът обаче се различава силно по области, или 26,5% в София-град срещу 38,9% във Видин през 2025 г. Разликата идва от структурата на заболяемостта и предписваната терапия във всяка област, тоест кои болести и кои лекарства преобладават там, а не от различни цени. Между 2023 г. и 2025 г. вследствие на инфлацията цените на лекарствата нарастват с около 10%, но НЗОК поема все по-голяма част от този ръст, докато доплащането на пациентите расте по-бавно, с 5%. Важното, което трябва да се уточни тук е, че цените на лекарствата в България са строго регулирани от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените