Какво означава „само са снимали"?

В случая с убийството на Георги Кузев има детайл, който не бива да остава в периферията. На мястото са били около десет непълнолетни. Първоначално всички са задържани, но обвинения за убийството са повдигнати на само на петима от тях. За останалите публичното обяснение звучи почти битово: били свидетели, само.. снимали. Какво означава „само са снимали", когато не става дума за случайно заснето престъпление, а за предварително организирана саморазправа, извършена от група, събрала се с определена цел? Ако някой отива на мястото, знаейки какво предстои, и неговата задача е да държи камерата, той не е човек извън събитието. Той изпълнява своята роля в него. Свидетел е човекът, който попада пред едно деяние и го наблюдава. Той може да го заснеме, да извика полиция, да даде показания. Но ако присъства като част от групата, ако знае предварително каква е целта, ако участва в подготовката или ако е дошъл именно за да превърне насилието в запис, въпросът вече не е дали е нанесъл удар или не. Българското наказателно право не познава съучастието само като държане на оръжието или нанасяне на удара. Наказателният кодекс различава извършител, подбудител и помагач. Помагач е и онзи, който умишлено улеснява извършването на престъплението. Следователно физическото участие в побоя не е единственият критерий за наказателна отговорност. Затова въпросът към разследването трябва да бъде много конкретен. Кой е знаел предварително какво ще се случи? Кой е участвал в организирането на срещата? Кой е отишъл там с намерението да снима? За кого е бил предназначен записът? Имало ли е уговорка какво ще бъде публикувано и къде? Била ли е камерата случайно присъствие или предварително разпределена функция? Това са въпроси за съучастието, а не за морала. И дори когато не може да се докаже общ умисъл, остава друг правен проблем. Наказателният кодекс предвижда отговорност и за човек, който не попречи на очевидно тежко престъпление, когато може да го направи без сериозна опасност за себе си или за другиго. Предвижда и отговорност при неоказване на помощ на човек в непосредствена опасност за живота му. Но да се говори само за бездействие в този случай е нелепо. Ако някой снима продължително насилие, защото записът е част от замисъла, той не бездейства. *Той извършва нещо*. В случая камерата не е просто свидетел на престъплението. Тя е част от неговата причина. Все повече насилие се извършва не само срещу жертвата, а и пред въображаема или реална публика. Побоят вече не приключва с последния удар. Той продължава в клипа, в профила, в реакциите, в споделянията, в репутацията, която извършителят очаква да придобие. Това променя самата структура на престъплението. При обикновеното насилие целта е жертвата. При насилието за социални мрежи има и втори адресат. Публиката. Някой трябва да види случилото се. Някой трябва да разбере колко си „смел", колко си „опасен", на коя група принадлежиш, какъв образ си изградил. Без тези условия престъплението няма смисъл. Реалното страдание на един човек се превръща в материал за самоличност. Затова и разделението между „тези, които бият" и „тези, които снимат" е подвеждащо. Ако престъплението е замислено и като