Трима заслужили от рода Паси ще са на почит в Стария Пловдив
Адвокатът Соломон спасява Кирил, бъдещия патриарх, от Народния съд. А синът му е прочутият професор по естетика Исак. Третият също е Исак (Нисим) и е убит в лагер от нацистите
10 март 1943 г. е паметна дата. Към 3 часа сутринта около 1500 евреи от Пловдив са събрани в двора на училището на общността на бул. "Руски", за да бъдат изпратени в концентрационни лагери.
Митрополит Кирил, който по-късно става патриарх, отива при тях и им казва: "Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат".
На страната на евреите застават и 42-ма депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Те започват протести и депортацията е отменена. Година и половина по-късно – в първите седмици след 9 септември 1944-а, митрополит Кирил е задържан и хвърлен в затвора като вражески и фашистки елемент. Подложен е на изключителното за духовник с висок сан унижение да бъде обръсната брадата му.
Един от първите, които се обявяват в негова защита, е адвокатът Соломон Паси (1888-1958) - неговият внук, който носи и името му, беше външен министър на България в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Юристът е от евреите, прекарали кошмарната мартенска нощ в училището заедно с децата си Дейзи и Исак (бъдещия ненадминат преподавател по естетика). След ареста на митрополита Соломон Паси оформя писмо до премиера, министъра на вътрешните работи и главния народен обвинител, подписано впоследствие от еврейските организации в Пловдив. В него припомня планираното изпращане на евреите на смърт.
"Ако има човек, чието име се споменава с умиление, възторг и благодарност от цялото пловдивско еврейство, от най-малкия до най-големия, това е митрополит Кирил. Ние никога няма да забравим датата 10 март 1943-а.
Рано сутринта много еврейски семейства бяха вдигнати от своите домове, за да бъдат екстрадирани в Полша
"И когато се явихме при него след няколко дни да му благодарим, той ни отговори: Никакви благодарности. Аз изпълних и ще изпълнявам винаги моя дълг, а това е дълг към всички онеправдани", продължава изложението си Соломон Паси. И завършва с недоумението на всички евреи, че митрополит Кирил би могъл да бъде заподозрян в "каквато и да било десничарска дейност". (Оригиналът на писмото се намира в Държавния архив в София – б. а.)
За митрополит Кирил се застъпват и други организации, дори Областният комитет на ОФ в Пловдив, и в крайна сметка духовникът не е изправен пред Народния съд. Нещо повече – той е освободен лично от тогавашния вътрешен министър Антон Югов.
Участието на адвоката Соломон Паси в това начинание е само част от мащабната му дейност на защитник на несправедливо обвинени хора в онези смутни времена.
Има доказателства, че намесата му като адвокат по дела в Народния съд е спасила поне двама от смърт
За единия внукът Соломон Паси научава чак през 2020-а от писмо, което получава от сина на спасения. Става дума за Ангел Гарелов от Смолян, когото 9 септември 1944 г. заварва като офицер в мотострелковата дивизия в Пловдив. Задържан е със своите колеги и всяка вечер един от арестуваните е извеждан от килията, за да не се върне повече.
Двамата със Соломон Паси се познават и един ден адвокатът го вижда в ареста. Пита го какво става и Гарелов му отговаря, че си чака реда, защото всеки ден някой е разстрелван без съд и присъда. Паси поема защитата му по обвинението, че Ангел Гарелов е участвал в избиването на партизани в Средна гора. Прокурорът посочва точната дата, на която според него се е случило това. Соломон Паси намира документи от военната част, в която Гарелов е служил, и доказва, че по същото време той е бил в окупационния гарнизон в Ксанти.
Гарелов е спасен от разстрел, но все пак е осъден на 5 г. строг тъмничен затвор и 7 г. без граждански права.
"Вашият дядо е спасил живота на баща ми, за което сме му безкрайно благодарни
Има ни благодарение на него. Как решителните действия на един смел човек могат да решат съдбата на няколко поколения...", пише години по-късно до Соломон Паси-младши синът на спасения - Здравко Гарелов.
Пред Народния съд е изправен и пловдивският депутат от 25-ото народно събрание (1940-1944) Светослав Славов, обвинен в антинародна дейност. В този процес Соломон Паси е свидетел и описва подсъдимия във възможно най-добрата светлина.
"Той беше с правителството, но беше с по-прогресивни идеи, честен във всичко. Беше един от най-почтените народни представители", казва Паси пред съда и разказва за благотворителната дейност на Славов, който купил дрехи на 40 бедни деца от работнически семейства. Депутатът е осъден на 15 г. затвор, но все пак се разминал с разстрела, а 67 негови колеги и бивши министри получават смъртни присъди.
"Соломон Паси е бил не само уважаван адвокат, но и местен лидер на Демократическата партия
Сред другите инициатори са актьорът Ицхак Финци, режисьорът Илиян Джевелеков и бившите депутати от НДСВ Нина Радева и Владимир Дончев.
"Тримата Паси, чийто живот минава през 3 последователни столетия, имат разнороден, но изключителен принос към паметта за града ни или към неговото историческо, културно и социално развитие, както и на страната ни като цяло. Към тях са приложими определенията енциклопедист, будител, хуманист, просветител, общественик, защитник на невинни българи от Народния съд и всеки от тях има своето достойно място в летописа на град Пловдив", е записано в предложението.
От тримата представители на рода най-малко се знае за Исак Нисим Паси (1910-1943) - братовчед на адвоката Паси. Роден е в Пловдив, учи счетоводство във Франция. Жени се в България, но около 1940 г. отива да живее със семейството си в Марсилия.
Като евреин е заловен и изпратен в транзитния лагер "Дранси" край Париж
на 20 януари 1943 г. След това е депортиран в "Собибор" в окупираната от Германия Полша, където е убит на 28 март 1943-а. За този лагер се знае, че не е бил политически затвор или място за полагане на принудителен труд – изпратените там просто са убивани.
"Има някакъв пръст на съдбата в това – той е загинал в същия месец, в който е отказана депортацията на евреите в България, и по този трагичен начин със смъртта си той увековечава спасяването им у нас", казват наследниците на рода Паси.
На другия полюс на известността е проф. Исак Паси (1928-2010) - юрист и професор по естетика, чиито лекции посещават студенти от всякакви специалности в Софийския университет и сядат на пода, защото местата по банките не стигат.
В годините на студената война той е основен проводник на западната философия, литература и култура, забранявана или заглушавана от официалните власти у нас. Благодарение на Исак Паси по онова време у нас се издават съчинения на Цицерон и Хораций, Блез Паскал, Георг Кристоф Лихтенберг и Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше и Густав Льобон, Дмитрий Мережковски и Анри Бергсон, Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, Мигел де Унамуно, Хосе Ортега и Гасет, Лабрюйер и Вовнарг, Шамфор и Сьорен Киркегор, Лев Шестов и Николай Бердяев, Томас Ман и много други.
За късните му години е писано много, но малко известен факт е, че
Исак Паси се сдобива с документ, че е талантлив, още като ученик
Той е издаден от Първа мъжка гимназия в Пловдив и в него е записано:
"Учителският съвет, като взе предвид, че ученикът от 8 "а" клас Исак Соломон Паси стои далеч над всички ученици от всички средни училища в Пловдив по начетеност и задълбоченост, особено пък в областта на обществените и по-специално чисто социологичните науки, че като главен деец в научно-философския кръжок на Единния младежки общоученически съюз е допринесъл твърде много за неговото издигане и спечелване на име и извън гимназията, го признава за даровит".
При тази оценка още в юношеска възраст блестящата кариера на Исак Паси изглежда просто предизвестена.
Предложението площадно пространство в Стария Пловдив да носи името "Паси" е публикувано за обществено обсъждане и предстои да се гласува в местния парламент.