Атанас Пеканов: 450 млрд. заделя ЕК за иновации, България може да спечели с космически проекти, отбрана и изкуствен интелект
Страната ни ще продължава да получава в пъти повече, отколкото плаща дори след отпадането на отделни програми, казва вицепремиерът по управление на европейските средства
-Г-н Пеканов, България в петък получи четвъртото плащане от близо 900 млн. евро по плана за възстановяване. Тази сума ли очаквахме?
- Да. В първите седмици на правителството имаше много интензивни преговори с Европейската комисия по отношение на четвъртото плащане. В резултат на 19 юни получихме информацията, че България ще получи близо 1 млрд. евро. Получихме 900 млн., а другата седмица ще бъдат преведени останалите 109 млн., които касаят механизма за отчетност на главния прокурор.
Плащането е резултат от много бързите действия за гласуване на необходимите закони. Някои реформи бяха изместени и ще се случат по петото плащане. Такава е ВиК реформата, въпреки че приехме закона, тя още не е изпълнена.
- Това е един от основните успехи. Убедихме ЕК, че задължението всички общини да се консолидират, тоест ВиК да мине от общинско на областно ниво до края на тази година, е невъзможно да се случи и времево, и финансово. Вместо това ще предложим условия за насърчаване на консолидацията за тези общини, които искат и в които ще има ефективност. Защото според ЕК единственият начин ВиК дружествата да работят по-ефективно, да се намали загубата на вода, средствата за подмяна на инфраструктура да се инвестират смислено, е на областно ниво. Но според нас това не е сигурно, някоя малка община може да се справи с този процес.
-Ще се отрази ли това на цената на водата за домакинствата?
- Не, няма. В първоначалния вариант на реформата имаше включени елементи, свързани с т.нар. такса водомер, които бяха неприемливи за нас, особено в инфлационна ситуация. Успяхме да убедим ЕК те да отпаднат.
- Комисията ни отправи и други забележки относно четвъртото плащане.
- Другите два казуса вече са решени, плащането за тях просто ще се случи по-късно. Става въпрос за отчитането на договори на Национален фонд “Култура”, но проектите вече са свършени. Вторият казус беше чисто технически за това как е наименувана една реформа.
-Това, че получихме четвъртото плащане, означава ли, че остава свободна част от дълга, който България изтегли като буфер, ако не получи европейските средства?
- Гласуваният дълг е заради огромното забавяне по плана за възстановяване - в края на май ние бяхме само на 50% изпълнение, а вече бяха направени разходи много над това. Министерството на финансите имаше нужда от ликвидност, с която да плати на фирмите, които са си свършили работата, за да се отчетат дейностите. Така че част от изтегления дълг вече е използван.
-За какво конкретно ще се използват парите от четвъртото плащане?
- Те са за 52 проекта - например медицинските хеликоптери, осмият дойде и системата HEMS вече е завършена. Отварят се детски градини, STEM кабинети в 2000 училища в цялата страна - с най-нови технологии, с дигитални дъски, микроскопи, прожекционни зали. Stroke центровете, към които бързо да се обърнат хора с инсулт или инфаркт. Първите локомотиви на “Алстом” дойдоха, другите ще пристигнат през август. Нови влакове за метрото, завършване на една отсечка на метрото до “Георги Аспарухов”.
- Какво се случва с петото плащане, какво успяхте да предоговорите по него?
- Аз съм изключително благодарен, защото министрите свършиха работата си, и съм доста оптимистичен, че нещата ще се получат в почти пълен размер. Отпаднаха части на някои инвестиционни проекти, които няма да се реализират до 31 август - индустриални паркове например. За санирането на публични сгради пък ще се направи финансов инструмент през Българската банка за развитие и това ще ни даде по-дълъг срок.
- Този подход - да минават средства през ББР, беше доста критикуван, значи ли, че и вие ще го използвате?
- Не бих казал, че това е подход, който ще използваме дългосрочно, но това беше единственият начин сега да се спасят тези проекти.
- Какво ще се случи с преструктурирането на БЕХ?
- Реформата ще се случи. Новото дружество, което ще управлява активите на въглищните централи, ще бъде създадено до края на август. Успяхме да издействаме отсрочка за административните процедури като назначаване на мениджмънт, вписване в Търговския регистър.
ЕК прие този подход, защото вече е видяла ангажимента, който сме поели. Министърът на енергетиката Ива Петрова всяка седмица ходи в региона на Стара Загора, казва какви са мерките, които в момента се предприемат от правителството, без да се създава страх у хората, че това би довело до загуба на работни места. Работим върху инвестиционен план с 500 млн. евро, отделени за региона по Фонда за справедлив преход (ФСП).
Това, което заварихме от предишните управляващи, бяха много идеи, но нищо не беше започнато на практика. Дълги години имаше страх тази реформа да се случи. Тези страхове са обвързани с бъдещето на хората в региона. Ние се опитваме да отговорим на тях, вместо да изгубим парите по фонда. Те скоро щяха да бъдат безвъзвратно изгубени, ако не бяхме предприели мерки. С тях ще започнем рекултивация, рехабилитация на минните терени, за да могат те да бъдат използвани в бъдеще. Другата част са за индустриални зони, за бъдещи предприятия там, в които да работят хора от мините. Ние искаме да задържим въглищата като студен резерв и да ги използваме дългосрочно, но при сегашния щат на служителите се генерират огромни загуби годишно и трябва да се намалят.
- На практика там какво се случва сега, отварят ли нови заводи?
- За съжаление, има малко застой, има може би някакво очакване, че Зелената сделка ще приключи. Аз нямам такива очаквания. Тя ще бъде с по-ниска амбиция, защото виждаме някои от проблемите, които поражда, но пълно отказване от този преход няма да има. Затова не трябва да се отказваме от парите по ФСП. А това, което чета между редовете, е, че предишни управляващи това са смятали да направят.
- Защо се фокусирате само върху Стара Загора? Какво се прави в другите два района - Перник и Кюстендил?
- Най-голямата бройка хора и най-големите мощности са в Стара Загора. Затова и там ресурсът е най-голям. А Перник и Кюстендил се движат добре. Те имат проекти, които са вече подадени, но достигат границата, която е отделена за тях - по 10% от фонда.
- Има за индустриални зони, част от тях вече се реализират, за обучение на кадри, за преквалификация, за енергийна ефективност. В Кюстендил има много хубав проект, който е свързан със земеделския сектор.
- И като приключи планът за възстановяване, какво ще правим?
- През есента наш приоритет ще бъдат оперативните програми. Там има сериозни забавяния - от една страна, заради фокуса върху плана за възстановяване, но и заради политическия застой. Най-сериозно беше по програма “Развитие на регионите”, където взехме мерки, за да не загубим 800 млн. евро. Изоставане има по програмата за науката и иновациите, както и за образование.
- В следващата многогодишна финансова рамка на ЕС няма да има разделени оперативни програми?
- Точно така. Планира се да има един голям национален план по примера на плана за възстановяване. Аз вече имам идеи какво България може да прави по него, но все още няма консенсус на европейско ниво колко ще са парите и как ще се използват.
В Брюксел споровете са няколко. На първо място е подходът. Ние сме съгласни с това да се дават пари срещу реформи, но имам някои критики, които доведоха до това забавяне по плановете за възстановяване. Огромни плащания, в които има много различни инвестиции, могат да се бавят с години заради една реформа. Това означава, че фирмите, които строят, не знаят дали ще си получат парите.
Втората тема е колко да е голям бюджетът. България е част от групата на приятелите на кохезията, защото тя създава условия единният пазар да функционира, създава инфраструктура. Страните, които не искат да преразпределят средства от техните данъкоплатци към други, също получават възможности от тази политика, защото в крайна сметка западни фирми произвеждат влаковете, хеликоптерите. Това е печалба и за двете страни - българските граждани печелят смислени услуги и