От Чънду до новия световен ред

След 25 години имах добър повод да се завърна в Пекин и както веднага установих, много неща се бяха променили за това време. Първото, което ми направи впечатление обаче, бе кристално ясното небе над китайската столица. Помня, че през 2001 г., докато бях там, над града се бе разпрострял жълтеникаво-пепеляв саван, през който дори слънцето не се виждаше. Китайската столица през 2026 г. изглежда свежа и жизнена. Това може да се обясни с много причини, сред които са и конкретните усилия на държавата за устойчиво развитие и екологичен преход - нещо, което в други части на света, включително и у нас, в Европа, през последните години сякаш бе повече част от дежурното бюрократично говорене, отколкото от разумния дебат и реалните практически действия с видим резултат. Поводът за това пътуване до Китай бе Форумът на високо равнище за глобалното управление в областта на правата на човека, който се проведе в Пекин. Преди това обаче посетих Чънду - административен център на Съчуан, една от най-многолюдните китайски провинции. Това посещение се оказа за мен откритие от гигантски мащаб. Тръгнах натам с четиво за из път - "Книга за Китай" на Валери Петров, който през 1955 г. пътува четири месеца из страната заедно с известния художник Стоян Венев. Беше интересно да сравнявам настоящето със собствените си спомени отпреди четвърт век и с това, което двамата български класици бяха видели преди 70 години. Валери Петров например описва железницата, с която тогава пристигат от Чунцин в Чънду, като "40-годишната мечта" на съчуанците. Идеята за нея е