Най-голямата картина на Валентин Колев не е нарисувана върху платно
На 9 август проф. Валентин Колев щеше да навърши 78 години. След него останаха хиляди творби, десетки изложби и международно признание. Но най-голямото му произведение вероятно се състои от хората, които научи да виждат света по различен начин. Когато един художник си отиде, първо остават картините. Те продължават да живеят по стените на музеи, галерии и домове. Пазят жеста на ръката му, усещането му за цвят, начина, по който е виждал светлината. С времето се превръщат в свидетелство за неговия талант и за мястото му в изкуството. Но след проф. Валентин Колев остана нещо повече. Остана начин на мислене. Възпитана чувствителност. Поглед към живописта, предаван от човек на човек, от ателие на ателие, от едно поколение художници към следващото. Затова най-голямата му картина не може да бъде окачена на стена. Тя няма рамка и точни размери. Състои се от стотиците негови студенти, от разговорите, които са водили с него, от съмненията, които им е помогнал да преодолеят, и от увереността, че всеки художник трябва да намери собствената си истина. Десетилетия наред проф. Колев преподава живопис и композиция в Националната художествена академия. Но уроците му рядко се побираха само в рамките на учебната програма. Като преподавател той не налагаше своя стил, а помагаше на своите студенти да открият собствения си глас. Научи поколения млади автори "да обичат изкуството в себе си, а не себе си в изкуството". Бат Вальо, както всички го наричаха, издаваше не възрастова разлика, а преклонение пред мъдростта, знанието и желанието да го предадеш нататък. Внушаваше усещане за близост, за топлина, за уважение без дистанция. Разговорът за една картина можеше да премине през историята, литературата, музиката и философията. Цветът никога не беше просто цвят, а носител на настроение, напрежение и смисъл. Композицията не беше механично подреждане на форми, а начин да бъде изразена мисъл. А живописта не беше занаят, който може да бъде усвоен веднъж завинаги, а непрестанно търсене. Той не даваше лесни отговори. Не налагаше собствения си почерк върху работата на студентите. Умееше да разпознава индивидуалния талант и да го насочва деликатно, с мярка и вкус. Да зададе точния въпрос, вместо да предложи готовото решение. Да покаже посоката, без да извърви пътя вместо младия художник. Именно затова хората, които са учили при него, помнят не само думите му. Помнят отношението. Търпението. Уважението към личността и към правото на всеки творец да бъде различен. Произведения на Валентин Колев са част от музейни, галерийни и частни колекции по цял свят. Носител е на признания, които очертават значимото му място в съвременното българско изкуство. Снимка: Личен архив Проф. Валентин Колев вярваше, че художникът не трябва да рисува, за да бъде забелязан. Той рисува, защото няма друг начин да съществува пълноценно. Неговото собствено признание съдържа може би най-точния ключ към целия му живот: "Аз не съм художник, защото мога да рисувам. Аз съм художник, защото не мога да не рисувам." Тези думи не звучат като красива фраза. Зад тях стоят десетилетия работа, хиляди произведения и неизменната му вярност към ателието. Далеч от прожекторите и показността, той рисува с постоянство, което превръща таланта в съдба. Не търси ефекта на първия поглед. Не се подчинява на мимолетни тенденции. Създава живопис, която изисква време и внимание. Картините му не повишават тон. Те карат зрителя да се приближи. В тях светлината не просто осветява предметите, а изгражда атмосфера. Цветовете не украсяват формата, а носят нейния вътрешен живот. Пространството не се подчинява само на перспективата, а на чувството. Понякога в един почти незабележим нюанс се съдържа повече напрежение, отколкото в цяла драматична сцена. Това е живопис, която не разказва всичко. Оставя място за зрителя. За неговата памет, въображение и личен опит. Проф. Валентин Колев вярваше, че художникът не трябва да рисува, за да бъде забелязан. Той рисува, защото няма друг начин да съществува пълноценно. Снимка: Личен архив Творческият път на проф. Валентин Колев преминава през десетки изложби в България и по света. Негови произведения са част от музейни, галерийни и частни колекции по цял свят. Носител е на признания, които очертават значимото му място в съвременното българско изкуство. Но биографията, колкото и богата да е, не може да обясни напълно присъствието му. То се усеща в картините на неговите ученици. В начина, по който те говорят за изкуството. В убеждението им, че добрата живопис изисква не само умение, но и характер. Че свободата върху платното идва след дълго наблюдение, дисциплина и честност към собственото усещане. Най-скорошната среща на публиката с неговото творчество беше изложбата "Мистерията на живописта - Избрано от ателието", която преди една година представи над сто негови произведения. Тя отново показа мащаба на създаденото от него, но и нещо по-важно - че творчеството му продължава да предизвиква разговор, вълнение и нови прочити. На 9 август проф. Валентин Колев щеше да навърши 78 години. Календарът отбелязва една дата. Изкуството обаче измерва времето по друг начин. С платната, които продължават да бъдат гледани. С уроците, които продължават да бъдат предавани. С хората, които някога са влезли в неговото ателие като студенти, а са излезли оттам с различен поглед към света. Именно те са неговата най-голяма картина.Творба без последен щрих, която продължава да се рисува. Бат Вальо, както всички го наричаха, издаваше не възрастова разлика, а преклонение пред мъдростта, знанието и желанието да го предадеш нататък. Внушаваше усещане за близост, за топлина, за уважение без дистанция. Снимка: Личен архив Честит рожден ден във вечността, Професоре! Проф. Валентин Колев е роден през 1948 г. в Пловдив. Завършва НХА през 1978 при проф. Добри Добрев. От 1980 е преподавател в Академията. От 1991 - доцент, а от 1996 - професор по живопис и композиция в катедра "Живопис".