Маестро Йордан Камджалов: „Мистерия и свобода" е красива лудост, която докосва човешката душа
Спектакълът „Мистерия и свобода“ на Античния театър на 10 август e необичайна среща между класиката, фолклора и романсите, съчетаващи изящното изкуство на диригента Йордан Камджалов и гласа на попфолк певицата Софи Маринова. Публиката ще види зашеметяващи импровизации, които дават пълна свобода на изпълнителите извън строгите жанрови рамки. Над 100 творци от 7 различни култури влизат в нова и непозната композиция. С тях на древната сцена излизат GENESIS ORCHESTRA, хорът „Музикална лаборатория за Човека“ и швейцарският ансамбъл The Eastern Quartet.
На какво се базира концепцията на спектакъла, превърнал се в незабравимо музикално пътешествие разказва пред „Марица“ неговият автор, диригентът-визионер Йордан Камджалов.
Снимки: Фондация "Йордан Камджалов"
- Маестро Камджалов, пловдивчани очакват да Ви видят на Античния театър в Пловдив на 10 август със спектакъла „Мистерия и свобода" – ще има ли изненада? Какво да очаква публиката от вас и екипа Ви?
- С голямо вълнение очаквам идването ни в Пловдив. Обичам този град, покрай следването на майка ми. Помня го от моето детство.
Античният театър е легенда, един огромен подарък за всеки артист. Когато преди две години стартира проекта ни „Мистерия и свобода“ нашият най-силен и най-незабравим концерт беше именно на Античния театър. Очаквам с огромна радост да се завърнем в Пловдив и да взривим това емоционално и концептуално чудо, наречено „Мистерия и свобода“ – пред очите на хората.
- С този проект влизате в едно изумително пътешествие, в което водите екип от над 100 човека от 7 държави. Класика, фолклор, романси се срещат в една нова композиция. Има ли граници за музиката?
- Музиката е онова нещо, което наистина докосва: географски, емоционално, възрастово. Българи, японци, германци – националвостта няма никакво значение, ако разчитаме на този уникален език. Винаги съм се интересувал от човешката душа, а музиката отива по-далече, там, където засега обществото, политиката не могат да достигнат.
Спектакълът е доказателство, че всички тези народи могат да заживеят в прегръдка. В творческа и звукова прегръдка! Той е доказателство, че е много лесно те да бъдат заедно, да говорят на общ език и наистина да разпознават знаците на душата. В „Мистерия и свобода“ се преплитат руски и украински романси. От сцената звучат унгарски танци, италиански барок, но и музика от Балканите. Звучат култови произведения и повечето от тях хората ги разпознават. Сега ние обаче им ги представяме в някакъв по-специфичен интернационален, интерконтинентален, дори интердисциплинарен, интерпретационен прочит – така, че всички клишета и митове са оставени зад гърба на това чудо.
С „Мистерия и свобода“ аз и екипът ми каним хората на едно преживяване. Тези, които вече са го видяли казват, че емоцията остава до края на живота. Винаги остава отпечатък. Така, че ние ви каним на една надакадемична завера, на едно чудо, в което участват големи артисти, големи професионалисти, големи души! И те го правят с огромната си щедрост и с умението си да се доближат до хората.
Вечерта на 10 август, Античният театър на Пловдив ще бъде арена за раздаване, за щедрост от душите към душите!
- Когато поканихте Софи Маринова за този проект – това изглеждаше като провокация. Кого искахте да провокирате всъщност?
- Както е известно тя ми се обади, аз бях в Берлин. Аз все още съм като чужденец в България, а тя, Софи е един изключително честен и прям човек.
С времето чувствах, че с екипът ми, с нашата музика, всъщност принадлежим към една строго бутикова общност и публика. Затова моите хора го очакваха, те нямаха търпението да се случи всичко това. На този концерт, който очаква да чуе чалга, няма да чуе, който очаква чиста класика – няма да я чуе, ала който очаква разголената човешка душа в пълна отдаденост, себеотрицание, професионализъм и чувствителност – ще види всичко това на сцената.
Провокация ли? Провокацията е била за консервативните и схоластични среди, онези сноби, които катастрофираха в тази идея, че ги провокирам.
До момента на спектакъла ни са идвали професори, доценти, доктори по музика, членове на БАН, музиколози – все интелигентни хора, които за моя радост, разбраха концепцията. Всеки, който види в „Мистерия и светлина“ провокацията, по-скоро е дал оценка и диагноза на своята лимитираност.
Колкото до мен и моите колеги – ние пораснахме покрай този спектакъл.
- Какво си спомняте от първата ви среща и защо се спряхте на този глас? С какво ви грабна Софи Маринова?
- Тя беше като дете. Един музикант, който искаше да се запознае с друг музикант, поразил го чрез … запис по радиото. Софи беше абсолютно открита и откровена, така я видях. Такава, каквато я познават всъщност хората.
Каза ми: Маестро, твоята музика е страхотна, искам да идвам и да слушам концертите ти. Тя не каза: искам да пея с теб, искам да работим заедно – не! Искаше да чуе моята музика – това ми каза прекрасната Софи Маринова.
После дойде да слуша Моцарт, Чайковски, изслуша дори прочутия „Реквием“ на Моцарт. Уважи и премиерата, посветена на творчеството на големия ни композитор, диригент и педагог акад. Васил Казанджиев – концертът, който дирижирах в Залцбург. Софи абсолютно смирено и скромно започна да се приближава – с едно красиво любопитство – към нашия свят. Колегите от оркестъра забелязаха този интерес и ми подхвърлиха: хайде, Маестро, да поканим Софи. По този начин се случи „Мистерия и свобода“ – една красива лудост, която докосва човешката душа.
Ето защо не мога да се обърна към публиката с думите: елате на един хубав концерт. Не!
„Мистерия и свобода“ е цивилизационен сблъсък, който ражда красота. Това е онзи академичен сблъсък, в който се ражда супернова и нещо проблясва в космоса. Със Софи Маринова и колегите създаваме нов свят, в който 2 и 2 не е равно на 4! Две плюс две прави, примерно 5000. Правим нова алгебра!
- И точно тук, може би е време да Ви попитам: кое качество е най-важно за успеха на таланта в музиката?
- Въпреки че не обичам думата „талант“ – звучи банално, но все пак зад нея стои изкючително много работа. Характерното за онези хора, които успяват и оцеляват дългосрочно е, че в тях има нещо, което наричам характер. Този отговор нямаше да ви го дам преди 20 години, но днес знам, че характерът е голямата разлика между хората.
Съчетанието между талант и характер е важно, когато характерът е изключителен, прекрсен, точен, коректен и богат! И в този триъгълник има условия, ако е рекъл Бог, да се случат специални неща!
- Как ще продължи „Мистерия и свобода“, планирате ли световно турне?
- Мога да издам една тайна. Нека не се приема като ход или рекламен трик, но ние, с екипът ми сме си обещали, че Пловдив е краят на „Мистерия и свобода“. Слагаме край на това турне, на проекта в този му вид. Така че на 10 август е последният шанс публиката да се потопи в това звуково-пространство, в тази Вселена!
Беше логично и реално финалът да е в Пловдив.
В самото начало, в края на май 2024 г. никой не знаеше как ще продължим. Можеше да бъде триумфално и то беше триумфално, във всички български градове. Но тук, трябва да кажа нещо важно – спомням си как точно преди две години, с каква радост и умиление, с благодарност и вълнение излязохме на сцената на Античния театър в Пловдив. Билетите за първата дата на концерта ни свършиха бързо. Насрочихме втора дата.
И тази магия, която се случи в Пловдив ни понесе на крилете на мистерията и свободата.
Искаме финалът на „Мистерия и свобода“ да е поредната магия на Античния театър. Очакваме гости от чужбина, които идват специално да ни чуят: хора от Белгия, от Австрия и Холандия. На нас ни е много тъжно, че слагаме тази точка, но и най-великите роман или симфония имат своята точка. Пловдив е правилното място за този финал.
- След толкова концерти, турнета по света и у нас, разбрахте ли къде живее музиката?
- Музиката живее между човешките сърца, между човешките души! Мисля, че музиката няма място в никоя затворена система. Ако го няма споделянето, музиката става излишна! За кого е изворът? Може би за жадния.
Музиката е взаимодействието между даващия и вземащия, между вземащия и даващия. Като два елемента, които не могат един без друг. Ние не можем да съществуваме без нашата публика, публиката, която е наш съучастник, наш съ-Творец.
И да, на Античния театър публиката ще пее заедно с нас, заедно с GENESIS ORCHESTRA, с хора на „Музикална лаборатория за Човека“ и швейцарският ансамбъл The Eastern Quartet. И със Софи Маринова. Всъщност на този концерт ние каним онази публика, която е готова да пее заедно с нас. Искаме да видим едно творящо общество!