Тони Димитрова преди поредното турне: Бездушието е октопод, искам да разбудя хората

Естрадната любимка Антоанета Димитрова Петкова, по-известна с артистичния си псевдоним Тони Димитрова, е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас, но едва през 1977 г. заживява там. Преди това израства в село Звездец (родното място на баща й), а по-късно и в Сливен. Завършва гимназия в Бургас и записва курсове по машинопис и стенография в Стара Загора. Така започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. Никога не е предполагала, че ще се занимава с музика - най-вече заради ниския си дрезгав глас. Дори я изключват от училищния хор заради шумове в гласа. След няколко години работа като машинописка се отказва и започва да се занимава сериозно с музика. През 1988 г. приятелка я завежда в самодейна група и я харесват да пее с тях по заведения. След 3 месеца си купува първия микрофон. С него излиза за първи път на сцена в Слънчев бряг.  През 1995 година се явява на конкурс, организиран от Ева и Гого от група „Тоника“. В журито на конкурса е Стефан Диомов, който търси хора за попълнение на тогавашната група „Горещ пясък“. Още на следващия ден й правят пробни записи в студио и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра. С това започва кариерата й на професионална певица. Тази година Тони тръгва на поредното си лятно турне, озаглавено „Щастие“, като първата спирка е Античният театър в Пловдив на 16 август. След това се отправя към Бургас, Варна и Русе. - Госпожо Димитрова, турнето ви стартира от Пловдив. Обичате ли този град и срещите си с местната публика? Имате ли любими забележителности? - Усещането ми за всички градове, в които ходя, е за необикновеност и хората, които идват и имат нужда от моите песни, са необикновени. В Пловдив има някаква мистика, нещо, което е недописано… Тази красота, която се случва всеки път, като съм в Пловдив, много дълго време топли и ми е много специална. Аз все ходя или на Летния, или на Античния театър. Имам близки и роднини в Пловдив. В общи линии не го познавам толкова добре, но когато тръгна по уличките, ми е много красиво и интересно. Той не е град като останалите. Като кажа Пловдив, първо ми изникват театрите, после уличките в Стария град, Етнографският музей. - Вашите ​концерти всеки път носят символично име. Как избирате какво да е то?  - Билетите почти са разпродадени, радва ли ви това? Как спечелихте толкова верни почитатели през всичките тези години? - Как да не ме радва, направо ме разтреперва