Арх. Антоанета Топалова: „Гладстон" да стане споделена зона между коли и пешеходци

Арх. Антоанета Топалова е специалист по градоустройство и опазване на културното наследство, бивш главен архитект на Пловдив и Смолян, както и бивш общински съветник на Пловдив. Тя е застъпник и един от двигателите за запазване на квартал "Капана" под тепетата. През 2025 г. в навечерието на 24 май беше наградена с почетен знак златен медал „Златен век“.   - Арх. Топалова, как се развива Пловдив и пред какви устройствени проблеми е изправен?  - Предстоящите месеци тази година ще доведат до решения и приемане на документи от сферата на устройственото планиране на Община Пловдив, които имат изключително значение за решаване на актуални и стратегически проблеми на жизнената среда и качеството на живот в града. В тази посока предстои приемането на нов Генерален план за организация на движението - проект, възложен чрез обществена поръчка на проектантската фирма „Инжконсултпроект“.  Предстои също така Общинският съвет да приеме доклада на кмета Костадин Димитров за изпълнението на Общия устройствен план (ОУП) на Общината, както и предложения за изменения, ако се налага.    Досегашната практика показва, че приемането на тези документи е резултат в голяма степен на чисто административни и формални  актове в рамките на действащото законодателство. Показателен е фактът, когато преди години Общинският съвет прие доклада на тогавашния кмет Иван Тотев, в който няма забележки относно действащия ОУП от 2007 година - в тази връзка няма предложение за наложителни изменения на плана. Един месец по-късно обаче местният парламент прие решение за изработката на нов ОУП и това е планът от 2017 г.   Безспорно днес устройственото планиране, наред със спазване на действащото законодателство, е дейност, която предполага и изисква най-широко и демократично участие както при създаване, така и при одобряване и приемана на плановете.  - След броени дни пловдивчани ще видят проекта за новия Генерален план за организация на движението. Какви са Вашите очаквания от този проект? - Наложително е да се проведат широки обществени обсъждания, професионални експертизи, рецензии и становища. Транспортно-комуникационната система, особено в настоящия етап, видимо и ежедневно доказва значението си за качеството на живота в града, изявявайки огромните си проблеми.  - В плановото задание за проекта са формулирани насоки и изисквания за подобряване на движението: автомобилно, вело-, пешеходно, оптимизация на масовия обществен транспорт и други. Според мен е наложително многостранно обсъждане на предлаганите решения. Важно е проблемите на автомобилния транспорт да не са доминантните за живота в града. Във всеки случай транспортно-комуникационната система е обслужваща, а не структуроопределяща (не по-маловажно е например водоснабдяването или електрификацията на града).  Задължително е да се въведат европейски и световни практики и опит в  изграждането и управлението на градското движение. Добър пример са  респектът и грижата за запазване на културното наследство и градската идентичност. За Пловдив безспорно това трябва да е принцип и приоритет на всяка една система от градското планиране, в това число и на транспортно-устройствената дейност - проблем, пренебрегван и недооценяван досега.   Основание за горното са действащите устройствени, общи и подобни планове, които определят класа и категорията на главната улица - една първостепенна улична мрежа, в която приоритетът е на автотранспорта.  - Вероятно визирате заложеното в ОУП разширение на ул. „Гладстон“ и превръщането й в булевард? - "Гладстон" е част от културно-историческата зона „Тримонциум-Филипополис-Пловдив“, която с протокол от 2000 г. на Министерството на културата е определена като групов археологически архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж. Важно е да се знае, че законът казва, че "в тази територия не е недопустимо да се разрушава съществуваща застройка и планова структура, за да се въвежда транзитен автомобилен поток и съоръженията, които го изискват. Само че големите градове по света изграждат рингове и тангенти за тях! Тук ще дам пример с планираното преди време двуплощно кръстовище при Водната палата и Панаирния мост, което беше спряно благодарение на обществен протест. Това обаче не отмени провеждането на транзитния поток от север за Асеновград и Смолян през Тунела. Същият пример е и за посоката изток-запад, провеждаща  целия поток автомобили от ЖР „Тракия“ за Пещера през ул. „Гладстон“. Искам да посоча, че именно „Гладстон“ поддържа транзитния поток за посоката изток-запад. За тази цел в ОУП е заложено разширението му с още едно двулентово платно, но това може да стане, след като бъде унищожена северната застройка на улицата. - Т.е. да се бутнат всички сгради от северната страна на улицата? - Да. Световната практика в подобни случаи и зони показва, че се допуска единствено обслужващо движение и обслужваща, а не първостепенна улична мрежа, което би осигурило възможност за проблемното паркиране в центъра, особено при булеварда.   - Вие какво друго решение виждате в тази ситуация?  - Мисля, че актуална практика са също т. нар. „споделени пространства“ (Shared Space), в които пешеходство и автомобили са равнопоставени и взаимно толериращи се. (В основата на концепцията стои заличаването на традиционното разделение между тротоар и пътно платно. Улицата се изравнява в едно общо ниво, а пешеходците имат право да се движат навсякъде. Водещ става визуалният контакт и взаимното изчакване между човек и автомобил. - б. р.) Ул. „Гладстон“, която не е подходяща за пешеходна зона - в отсечката от Пощата до бул. „Руски“,  предполага възможност именно за споделено пространство - с активни обществени дейности от двете страни на улицата. Това и много подобни проблеми задължително изискват обществено обсъждане. Давам това предложение във връзка с приемането от Общинския съвет на ежегоден доклад за изпълнението на Общия устройствен план на Общината и предложения за изменения на плана, ако такова се налага. - Твърдите, че ежегодните промени на ОУП се правят формално. Как предлагате да подходи администрацията? - Реалната полза от това законово изискване е изготвяне на пълноценен и широкообхватен анализ на състоянието на всички системи на градския организъм - жилищно и обществено строителство, транспорт, чистота на въздуха, зелена система и отдих, култура, образователна, здравна инфраструктура. Всички тези системи трябва да са обект на този анализ. Общите устройствени планове не са статични документи и обекти, като сградите и инвестиционните обекти. Затова ОУП трябва да следват динамиката на общественото развитие - поради това те подлежат на изменения, които имат за цел да оптимизират дейностите на функционалните градски системи и качеството на жизнената среда.  - Каква е тук ролята на общинската администрация?  - Задачата на общинското управление е да осигури своевременно комплексно проучване и анализ за извеждане и формулиране на основните актуални проблеми с опит за насоки на тяхното решаване във времето. Това по същество е процес, който изисква време и ангажира широк екип от експерти и специалисти.   Очевидно общинската администрация не е в състояние да изпълни тази задача. При това положение нейната роля е активно и професионално съдействие на екип от експерти, определен и съставен специално за изготвяне на анализа и доклада.     - Къде виждате подобна експертиза?  - Професионалните гилдии в града, в лицето на КАБ, САБ, КИИП, също Камарата на строителите и ландшафтните архитекти, именно те имат потенциал и не биха отказали експертното си участие за подобен анализ. Приемането на подобен отчет ще е основа за едно широко обществено обсъждане на следващия етап, а именно - изготвяне на изменението на Общия устройствен план на Община Пловдив.