Пламен Димитров: С високи глоби КЗК може да свали цените, вече ядем по-скъпо от Европа
Правителството да не бърза с определянето на минималната заплата има висящо дело, казва президентът на КНСБ
Още акценти от интервюто с Пламен Димитров:
- Г-н Димитров, догодина минималната заплата ще е по нова формула. Параметрите ѝ се определиха след преговори между вас, правителството и бизнеса. Защо не можахте да се разберете за сумата, а сега държавата ще трябва да я определи и социалната министърка спомена вдигане с 40-50 евро?
- Има много причини, но най-ярката е, че действащият механизъм не е отменен, а само замразен. Той даваше число от 690,44 евро и всичко под него е неприемливо за нас. Въпреки че новият механизъм е добре разработен, прецизиран и най-вероятно ще действа занапред. Нашата позиция е категорична, след като наложихме реалните показатели върху новия механизъм и видяхме, че максималната граница стига до 672,80 евро. Очевидно за 2027 г. това предложение е неприемливо, особено при положение че старият механизъм не е отменен, а само замразен. Освен това има висящо дело в Конституционния съд за начина, по който текстът в Кодекса на труда бе замразен. Апелираме властта да не избързва с определянето на минималната заплата за 2027 г., а да изчака решението на Конституционния съд. Това не обезсмисля договорения нов механизъм с отделните критерии, показатели и техните тегла, който ще се прилага занапред. В пълен обем вероятно ще заработи за минималната заплата през 2028 г., като един от ключовите показатели в него ще бъде издръжката на живот.
- НСИ в момента не измерва издръжка на живот. Вкарването на този важен индикатор за оценка на адекватността бе основната ни битка през последните 2 г. Адекватността на минималната заплата вече ще се оценява по четири показателя на всеки 3 г., което означава, че те ще бъдат приложени за 2029 г. Дотогава ще действат останалите правила, определящи годишния растеж на заплатата, която по закон не може да бъде по-ниска от предходната година. Двата ключови индикатора, договорени по европейската директива, са: 60% от медианната брутна заплата за предходната година и размерът на издръжката на живота. Проектозаконът за изменение на Кодекса на труда възлага на НСИ да изготви методология и до средата на следващата година да направи първите официални изчисления на издръжката на живота.
Нашата методика показва, че към средата на тази година необходимият чист месечен доход за издръжка на тричленно семейство достига 1491 евро, а за един работещ, живеещ сам, необходимата нетна заплата за издръжка достига 828 евро. Като социални партньори ще участваме в изготвянето на официалната методология, но крайната дума е на НСИ. Не вярвам тяхната методика да даде много по-различни резултати от нашите.
- Бяха замразени и автоматизмите, обвързващи заплатите на военните, полицаите , учителите със средната заплата. Обсъждахте ли ги по време на преговорите?
- За автоматизмите, обвързани със средната заплата за страната, не сме говорили. Позицията на КНСБ е, че сме готови да променим бенчмарка, спрямо който се определят секторните заплати. Ако издръжката на живота бъде въведена като обективен показател от НСИ, тя е единствената, която може успешно да замени средната работна заплата за страната, която ползваме сега. Към нея сме готови да съотнасяме всички доходи, тъй като всеки доход на първо място трябва да покрива издръжката на живота, а след това да се надгражда според сложността и оценката на труда. През 2027 г. замразяването на автоматизмите вероятно ще продължи, но настояваме в проектобюджета те да бъдат заменени с издръжката на живота веднага щом тя се появи през втората половина на годината, за да се ползва за секторно договаряне. Държим минималната заплата за 2027 г. да е изцяло развързана от всякакви социални плащания, помощи и други обезщетения. Тя трябва да служи единствено като възнаграждение за нискоквалифициран труд при 8-часов работен ден.
- Доходите растат, но хората не го усещат по джоба си. В управленската програма на кабинета “Радев” виждате ли политика по доходите?
- Не, и това е най-голямата ни критика. Самото съчетание “политика по доходите” липсва във всичките над 200 страници. Тя е детайлна в много сфери, но по отношение на доходите е изключително бедна, което за нас е тревожно и разочароващо.
В програмата се твърди, че се отказваме от модела на евтиния труд и се насочваме към икономика с висока добавена стойност и по-висока производителност. Ние подкрепяме тези цели, но не виждаме как те ще стигнат до джоба на работещия. Ръстът на икономиката не води автоматично до по-високи заплати, ако няма целенасочена политика по доходите и колективно трудово договаряне.
Втората ни основна критика на макрониво е, че вътрешното потребление на домакинствата не е подчертано като водещ фактор за икономическия растеж. Ако то бъде притиснато от прекомерна фискална консолидация с цел бързо свиване на дефицита, това ще се отрази негативно на икономиката и може да доведе до нулев растеж или дори до рецесия на фона на продължаващата инфлация.
Номинално доходите наистина растат, това е факт. Инфлацията обаче “изяжда” този ръст и хората не усещат реално забогатяване, а нискодоходните групи дори обедняват, тъй като увеличението на доходите им не може да компенсира ценовите удари. Докато не заложим потреблението като ключов фактор на растежа чрез работещи механизми (каквато е политиката по доходите), както и ясни източници за финансиране на технологичните промени, тези критики към програмата ще останат в сила.
От друга страна, в програмата има и сериозни плюсове.
- Подкрепяме комплексните мерки за ограничаване на сивата икономика и повишаване на събираемостта на приходите. Позитивен знак е въвеждането на метода “разходи-ползи” при изпълнението на публичните инвестиции и приоритизирането на капиталовите разходи. Похвални са и усилията за максимално усвояване на европейските ресурси преди приключването на програмния период догодина.
Възстановяването на индустриалния потенциал и публичната подкрепа за предприятията са правилна посока. Индустриалната стратегия обаче трябва да бъде допълнена със специфични секторни планове, които в момента не са добре развити. Настояваме социалните партньори да участват в този процеc от самото начало. Това важи с особена сила за дигитализацията и въвеждането на изкуствен интелект. Хората и синдикатите трябва да бъдат питани как тези технологии ще повлияят на работните места, натоварването и прегряването, преди те да бъдат дизайнвани и въведени, а не впоследствие. Липсата на такъв подход в програмата ни притеснява и ще настояваме за корекции.
Индустриалното развитие е ключово, но то не е обвързано с ясна енергийна стратегия, каквато всъщност няма в програмата. Липсват отговори как точно ще се развива преструктурирането на въглищната енергетика. Въпреки интензивната ни работа в последните месеци и заявката на министъра, че холдинг “Марица Изток” вече е факт, ние споделяме тревогите на синдикатите там.
- Няма ясни гаранции как ще функционира този холдинг, който е гръбнакът на нашата енергийна сигурност. Без сигурност и достъпни, конкурентни цени на тока, индустрията ни не може да се развива. Дори новите центрове за данни изискват огромни ресурси от енергия и вода. Тези въпроси трябва да намерят място в цялостна стратегия, обхващаща както ядрените, така и съществуващите мощности, докато те са ни необходими.
- Тази година пенсиите се вдигнаха от 1 юли, но другите социални плащания - не. В програмата виждате ли реформи?
- Цялостната политика по обществено осигуряване и пенсии не е развита в дълбочина. Говори се схематично, без конкретика за реалните намерения. Настояваме за пенсионна реформа, която да гарантира адекватност, финансова устойчивост и ясна връзка между осигурителния принос и правата на хората. Въпроси като тежестта на осигурителния стаж, заместващия доход и обхващането на новите форми на труд трябва да се решават в рамките на тристранния диалог. Социалната политика трябва да води до измеримо намаляване на бедността и неравенствата. Необходими са ясни индикатори за ежегодно измерване на резултатите, а размерът на социалните плащания трябва да бъде обвързан с обективен критерий като линията на бедност.
Настояваме обезщетенията за безработица да съответстват на закона и да бъдат в размер на 60% от осигурителния доход на лицето. Сегашните замразени съотношения между осигурителните доходи и минималната заплата нарушават осигурителния модел. Нашето искане е да се спазва принципът “принос срещу права”.
В програмата липсва определяне на измерими цели: за ръст на БВП, темповете на конвергенция на доходите и доближаването ни до средноевропейските нива. По цени на някои храни вече сме на 91%, а за някои стоки дори на 130-140% от нивата в ЕС, докато по доходи сме едва на 68%. При тази огромна ножица номиналното увеличение на заплатите не е достатъчно и този проблем трябва да бъде решен стратегически.
- Друг основен негов приоритет бе борбата с галопиращите цени. Програмата “Кошница за грижа” обаче не даде резултат - стоките липсват от щандовете и са прекалено малко. Каква е оценката ви за борбата на премиера с цените?
- Накратко - борбата не е много успешна. Виждаме го по цените. Сезонно поевтиняване има само при някои плодове и зеленчуци, но останалите хранителни стоки запазват високите си нива. Инфлацията се помпа сериозно и от външни фактори - цените на петрола и горивата. Моята прогноза, споделяна и от вносителите и производителите у нас, е, че цените по бензиностанциите ще продължат да растат, а състоянието на газовите запаси не вещае лесна зима.
Програми като “Кошница за грижа” не могат сами по себе си да свалят цените. Нужна е много по-сериозна намеса на държавата чрез регулаторите. Винаги съм казвал, че “ядрената бомба” на пазара, която може реално да дисциплинира търговците при неправомерно високи цени, е Комисията за защита на конкуренцията.
Очакваме тя да се произнесе по образуваните над 10 производства в сектори като млечни продукти, храни, лекарства и обществени поръчки. Санкции до 10% от годишния оборот за непазарно поведение биха имали силен дисциплиниращ ефект срещу спекулативното поддържане на високи цени без пазарна логика. Кабинетът трябва да подкрепи регулаторите да си свършат работата, включително чрез законодателни промени, ако се налага. Но най-важното е да се даде ход на политика по доходите, от която зависят пряко или косвено 500 000 души, а не да се разчита на “Кошница за грижа”, която ще остане в историята.
Има декларирана воля, но наистина в програмата липсва конкретика как ще се реализират тези амбициозни намерения. Надяваме се министерствата да имат готови планове. Политиката по доходите и социалните мерки трябва да бъдат обвързани с ясни показатели - да се вижда реално как намаляват бедността и неравенствата. Премиерът Румен Радев ги обяви за приоритет, но в детайлите на програмата липсва конкретика как това ще се измери и постигне.
- Чухме и поредна заявка за реформа в ТЕЛК, която изглежда доста повърхностно разписана в програмата. Има ли шанс най-накрая да се направи реформа, която да помага индивидуално на хората, а не да раздава помощи на калпак?
- Реформата в ТЕЛК е изключително належаща, но изисква внимателен подход, за да не се ощетят правата на хората. Трябва реално да се преценява как степента на нетрудоспособност се отразява на възможността за работа. Ако се ограничат социалните плащания, държавата трябва да е готова с програми за заетост, за да осигури подходяща работа на хората с частична нетрудоспособност и да им помогне да допълват доходите си.
Проблемът е комплексен и не се свежда само до съкращаване на средства за инвалидни пенсии. Пазарът на труда трябва да стане включващ. Не можем просто да кажем на тези хора “намерете си работа”, защото знаем, че бизнесът търси млади, здрави и напълно работоспособни хора на минимална заплата.
- Трябва ли да се притесняваме от лекия ръст на безработицата?
- Той не е толкова тревожен, колкото драматичният недостиг на работна ръка, който пък води до неконтролиран внос на работници. Политиката по трудова миграция обаче липсва в програмата на кабинета. Ние настояваме за запазване на сегашните квоти за работници от трети страни в предприятията, по-строг контрол върху тяхното движение и стриктно спазване на трудовите им права.
От 10 г. КНСБ настоява за национална програма за заселване на хора с българско самосъзнание - основно от Украйна и Молдова. Това е ключов човешки ресурс, с който можем да противодействаме на демографската катастрофа. Нужна е дългосрочна 10-годишна програма, която да привлече и установи трайно поне 100 хиляди семейства в трудоспособна възраст с техните деца. Вносът на работници от страни като Непал или Индонезия няма да реши демографския ни проблем, който е катастрофален.
- Даде се старт на административна реформа, но без анализи и с 10% свиване на разходи, а част от хората в администрацията започнаха да си плащат осигуровките. Как очаквате да продължи тази реформа?
- Очакваме да не слагаме каруцата пред коня. Първо трябва да се завърши функционалният анализ на министерствата и ведомствата, който трябваше да се прави