Тирове – убийци? Не! Шофьорите са убийците – безотговорни и самонадеяни

620 км, делничен ден, безброй тежки камиони и нито един не спазва правилата за движение – това показа последното ми пътуване Тригодишно дете загина в тежка катастрофа между две села във Варненско. Според БНТ товарен автомобил с полуремарке е карал с превишена скорост по мокър път. Шофьорът е изгубил контрол върху камиона, а задната част на ремаркето преминава в насрещното и предизвиква челен сблъсък. По странно съвпадение тази информация дойде десетина минути след като бях завършил публикацията по-долу, която се надявам да прочетете. И сякаш в 1 минута казва всичко, което искам да споделя. Това просто не е истина – казахме си в един глас със съпругата ми, когато по трилентовото трасе на околовръстното след Казичене три тежкотоварни камиона заеха и трите платна и в продължение близо на километър караха един до друг. Спорно е дали се състезаваха, или просто си правеха кефа. Тогава и предизвикани от десетки катастрофи тъкмо от тирове в последно време, решихме да проследим по-внимателно поведението им по целия път до Русе и обратно – общо около 620 километра. Оказа се истина и още как! Нито един не срещнахме да спазва правилата! С годините и особено с развитието на международната търговия и вътрешният, и международният транспорт на стоки рязко се увеличи, а ние на практика разбрахме какво означава да си мост между Европа и Азия. И почти не минава ден без съобщение за катастрофа на тир на еди-коя си магистрала. Още толкова и по останалите пътища. И колкото и да говорим за безразсъдните и самонадеяни шофьори на леки автомобили, тировете се оказаха не по-малка заплаха за безопасното пътуване. Шофьорите на тези 22-, 30-, понякога и 40-тонни чудовища в голямата си част карат, сякаш управляват лек автомобил. В хода на нашето импровизирано и спонтанно решение да ги наблюдаваме почти нямаше тежък камион, който да кара със задължителните 80 км/ч, както е според правилника за движение по пътищата извън магистралите. Всички праскаха с между 90 и 100 км. А наблюдението е просто и сигурно – караш зад него известно време и си гледаш скоростомера. На кръстовища с ограничения от 60 масово се кара с 80. В населени места се влиза с около 70… Ами ще има катастрофи в населени места, ще има и съборени огради и буквално влизане в хола на къщата, след като през Румянцево, където шосето е с размерите буквално на обикновена градска улица и пълно със завои, се кара с 55-60 вместо с 40, които ми се струват много дори за лек автомобил. Един от потресаващите примери, които установихме беше шофирането в тунел. Наближавайки “Ечемишка” с неудобство гледам, че влизам в тръбата с 87 км/ч при ограничение от 80 и точно в този момент ни изпреварва тир с около 100 и продължи в самия тунел да изпреварва и другите автомобили. Друго нарушение с опасни последици е плътното каране на няколко тира един зад друг на дистанция 10-15 метра без никакво преувеличение. Особено по наклон нагоре, където скоростта им пада, нямате почти никакъв шанс за изпреварване. Най-лошото е, че не виждате разстоянието между тях, преди да тръгнете да изпреварвате. Направих подобна маневра и за малко не се случи най-лошото, едва успях да се навра между двете тежки чудовища. И за да стане поне на шофьорите по-ясно, когато се “напъхах” между двата тира, в огледалото за обратно виждане можех да видя само решетката на тира – нито кабината, нито регистрационният номер. Толкова близо беше. Представете си на каква дистанция карат. Около 20 километра по-късно – познатото ви пренасочване по обходен маршрут. Питаме Пътна полиция, които отклоняваха движението – поясниха ни, че има катастрофа с тир. Ами ще има… Това дотук вероятно е известно на повечето шофьори, особено на тези с по-дълъг стаж зад волана. Наясно сме и с лошите пътища, и с липсващите или понякога глупави маркировки. Опасността при тировете идва предимно от т.нар. задкормилно устройство, т.е. от самия шофьор. Иначе казано – от манталитета и самодисциплината. Както и от контрола. И двете – изключително важни. Внимателно гледахме номерата на камионите – най-често нарушителите бяха с български или с румънски номера. Специално за румънците го знам от доста време – както казваше един колега – влязат ли у нас, и карат като отвързани. Отнасяше се за колите, но същото е и при тировете. Сигурно знаете, че двете държави сме лидери по брой загинали на 1 милион души. Също както сме на опашката по много други показатели – от стандарт на живот и производителност до корупция и заболявания. И най-често румънските тирове караха като нашите…Е, ако смятаме, че манталитетът при шофирането на лек автомобил е фактор, защо да не е и при тираджиите? Казвам го, защото те и другите тежки камиони са близо 35% от превозните средства на пътя и кой е зад волана на това огромно чудовище, е изключително важно. Знаете ли например, че за последната година само през Дунав мост в двете посоки са преминали 1 милион (!) тежкотоварни автомобила, или средно по 3500 на ден? Още по-натоварено е по “Тракия”. Защо трябва да мисля, че един тираджия е по-съзнателен и отговорен от средностатистическия българин зад волана? Ето така стигаме до “оная” мантинела, която беше изкарана за основен виновник при тежката катастрофа на “Тракия”. Ами не, не беше виновна. Преди години писах коментар със заглавие “Няма (достатъчно здрави) мантинели за човешката глупост”.