Лъчезар Богданов: Животът на заем не е вечен, спиралата ще се завърти обратно
Най-лошият възможен сценарий е да влезем в друга спирала– бориш дефицита с вдигане на данъци, те още смачкват икономически активните, икономиката е в рецесия, дефицитът расте и така години наред, казва старши икономистът в Института за пазарна икономика
- Живот на ръба, назаем, лудост, прегряване... нали така оценихте поредните милиарди кредити, изсипващи се на пазара. Какво предизвикват те?
- Това, което виждаме от данните, е едно продължаващо бързо нарастване на банковите кредити към домакинствата – както за покупка на жилище, така и за потребление. Всеки месец над 1 милиард евро стигат до получателите, през юни дори вече 1,2 млрд. Всичко това се излива в икономиката - в покупка на имот, автомобил, обзавеждане или други стоки с по-висока стойност. Но това е само видимото.
Този оборот се завърта и влиза във всички сектори на икономиката. Това дава едно измамно усещане за благополучие - всички тези сектори имат подобряващи се показатели, продажбите и печалбите растат, всички постепенно стават оптимисти. А това е резултат от нарастващия кредит, което не може да продължава вечно.
- За да има край на тази спирала, дори не е нужно кредитът съвсем да замръзне, не говорим за глобална финансова криза и това, което се случи през 2008-2009 г. Неизбежно е забавяне на новото кредитиране – представете си например, че банките пак отпускат нови заеми, но в размера само отпреди 2-3 години - веднага ще се охлади търсенето на огромен кръг стоки и услуги, далеч отвъд само недвижимите имоти.
- Не правят ли хората това, което и държавата - да вземат заеми, за да покриват разходи?
- В последните години отчетливо динамиката на вътрешното потребление се отклонява от тази на индустриалното производство и износа. Казано с други думи – потреблението расте с бързи темпове, а много отрасли на промишлеността, включително тези, които изнасят, стагнират.
Някои ще се запитат как е възможно да потребяваме все повече, а реалният растеж на производството да е далеч по-скромен. И отговорът е в парите назаем. Но да, държавата прави същото. Правителството взема назаем от глобалните финансови пазари и с тези дългове харчи все повече и повече. Този ресурс също се излива в българската икономика и увеличава търсенето. Това става по всички линии – както при харчене за инфраструктура, така и за издръжка на публичния сектор и по-високи заплати на заетите в бюджетната сфера.
Накрая целият този увеличен ресурс се излива на пазара. И води до две неща – увеличение на вноса и по-висока инфлация. Последните две години търговският дефицит нараства с огромен темп основно заради увеличения внос. Разбира се, всички, които обслужват този внос, печелят своя дял, но това е една промяна на структурата на икономиката. Печелят секторите, които обслужват това нараснало търсене на кредит - те увеличават продажбите си и могат да си позволят да вдигат цените. Как иначе ресторантите стават все по-скъпи и пак са пълни?
- Как се променя структурата на българската икономика?
- Ако десетилетието до пандемията бе на индустрията и услугите за износ, в последните години този двигател на растеж се смени. Все повече икономиката зависи от потребление, вътрешно търсене, което избива в по-голям внос, независимо дали на автомобили, електроника, други потребителски стоки.
И всичко това се купува на кредит. Независимо от това дали държавата взема заеми да си покрива дефицитите, или домакинствата, за да потребяват веднага. Логиката е същата - взема се кредит, харчи се повече и този дълг се връща в бъдеще. Това създава моментен стимул в икономиката - всички по веригата продават повече, печелят повече, могат да си позволят да вдигнат заплати и самите те да харчат повече.
Потребителските заеми задвижват посещения на хотели, ресторанти и други услуги, цялото това търсене се излива в икономиката. За някои стоки просто се вдига вносът, но за повечето услуги не може да има внос, там най-често се вдигат цените. Защото знаем правилото - има ли опашка, значи мога да вдигна цената.
- Само ниските лихви ли привличат хората към заемите, или и други причини? Например липса на алтернативи за свободните пари.
- Двата феномена се случват едновременно. Ниската лихва означава по-ниски вноски по обслужване на заема. Но същевременно има и позитивно очакване - няколко години подред с ниска безработица и постоянно вдигащи се заплати създават чувство на оптимизъм - казваш си, че винаги ще е така, даже ще става по-добре.
Покупките с инвестиционна цел също се крепят на това - всеки със свободни пари се опира на този оптимизъм, а поради липса на развит капиталов пазар и ниска финансова култура средствата се насочват към пазара на имоти. И пренасят историята от последните няколко години в прогноза за бъдещето – ще купя жилище, защото само ще поскъпва, това ще ми покрие разходите по сделката, а и винаги мога лесно да го продам, ако ми потрябват парите.
Тези очаквания се самоусилват и самоподдържат. Колкото повече хора го правят, толкова повече хора си казват, че е добре. Създава се спирала на положителни очаквания. По същия начин гледат на ситуацията и риска търговските банки - виждат, че заплатите растат, няма безработица, има икономически растеж, обслужват си кредитите. Значи няма проблем да кредитираш още и още.
Само че все по-голям дял от растежа, от увеличените обороти, продажби и доходи е резултат от кредита, т.е. банките, като дават заеми, подобряват статистическите показатели. На следващия период банкерът вижда добри икономически показатели и си казва - можем да кредитираме още. Всеки нов рунд на вкарване на кредит вдига потреблението, печалбите, търсенето на труд, доходите.
И се получава спирала, което обаче спира поради различни причини. Няма в историята такъв цикъл на нарастващо кредитиране, продължил вечно. И тогава тръгва обратната спирала.
- Тогава очакванията се обръщат, а всеки, които започне да действа предпазливо, влошава икономическата картина. Ако 1000 души отложат ремонт на банята си, спират приходите на плочкаджиите. Като им намалеят доходите, те пък спират да си купуват нови коли и да ходят по почивки. Което означава, че всички по веригата също печелят по-малко.
И тогава си казват, че идват по-лоши времена, дай да отложим разходи и инвестиции. Такива цикли са познати, не се случват за първи път, ние вече преживяхме от 2009 докъм 2016 г. Истината е, че глобалната финансова криза пряко ни засегна силно, но за кратко - останалият ефект е именно замръзване на кредит, инвестиции и потребление. Имаше имоти на пазара, които стояха с месеци или години - а имаше хора с добри заплати, сигурна работа, на които банките даваха кредити дори тогава. Цените паднаха, предлагане имаше голямо, но хората дори с ресурс чакат, обмислят, предпазливи се. Като се задвижи спиралата на страха, става точно обратното на това, което виждаме в момента - всички отлагат, блокират, чакат.
- Вече започнахме да заемаме лоши челни места в ЕС - първи по ръст на дълга, първи по дефицит, трети по инфлация. Това началото ли е?
- Точно така. Защото нещата са свързани. Икономиката расте реално с 2-3%, но вкарваш ресурс, който вдига вътрешното потребление до 7-8%. И това води до повече внос и увеличение на инфлацията. За последните година и половина всяко тримесечие България е страната в ЕС с най-висок реален ръст на потреблението. А то расте 2 до 3 пъти над растежа на произведеното в икономиката. Това е възможно само заради кредита.
- Дефицитът в бюджета за 2026 г. от 5,7% роди доста спорове, а твърденията за лошо наследство още висят. Защо управляващите упорстват да го запишат, може би за да се скрият зад процедурата по свръхдефицит и да направят болезнени реформи?
- Само донякъде е така. Капиталовата програма за общините със сигурност е наследена от предходни управления, а тя досега все не беше включвана в бюджета. Там сега има над 1 млрд. евро допълнителни разходи само за тази година, за които всички си мълчаха. Отделно имаше оплаквания от бизнеса, че не се разплащат редица инфраструктурни проекти през миналата година.
А иначе изглежда, че правителството взе политическо решение - така или иначе не може да се избегне процедурата по прекомерен дефицит. И просто са преценили, че тази година няма смисъл да се мъчат да свиват дефицита, така или иначе ще трябва да се понесат последиците от влизане в процедурата. И затова – нека всички разходи се платят, нека дефицитът е голям тази година, отписваме я. Още повече, ако вече са направени много разходи и е минала половината година, за да свиеш голям дефицит за 5-6 месеца, трябва голяма корекция в разходите или тежко вдигане на данъци. Едно е да се разпредели върху 12 месеца, друго - върху половината от тях. Затова избраха стратегия да признаят, че има голям проблем, като удобно обвинят предходните управления за всичко.
- Замразиха минималната заплата, някои автоматизми отпадат, това ли са първите заявки за догодина?
- Това е само наполовина свършена работа. Трябва да предложиш своя политика, модел за доходите в следващите години за всяка от публичните системи, както и за минималната заплата. Това не сме го видели още. А дори и да предложиш, трябва да се гласува и да стане реалност. Защото сме ставали свидетели как се бламират реформи - например темата за пенсионерите в МВР се повдига от поне 10 г. и все се намира някой в парламента да предложи друго и реформата не се случва.
- Бюджетът получи доста критики, а управляващите са глухи за тях, но все пак да попитам- кои са най-големите бомби?
- Големият въпрос в публичния сектор е числеността практически във всички сфери. До края на годината има орязване на общата сума за разходи за персонал, но това е фискално ограничение. Намаляват парите за пет месеца, но няма план какво да се прови с числеността, и то в толкова различни обществени системи. Не знаем какво става с общинската капиталова програма, защото може да се окаже, че има много стартирали проекти и парите няма да стигнат пак. Другият въпрос е дали ще получим всички пари по плана за възстановяване. А тук няма връщане назад.
- Искате да кажете, че вече трябва да направим фискален план по години и да го изпълняваме ли?
- Трябва да е ясно какво ще се прави през следващата година с издръжката на публичния сектор, със заплатите, с инвестициите, с нагласата, че всеки ще иска нещо повече. Ние сме в абсурдната ситуация на свръхдефицит, без да има икономическа криза и при рекордно нарастване на данъчните приходи. А ако нещо се промени догодина и се появи проблем и с приходите? Тогава ще трябва не просто да се ограничи ръстът на разходите, а да се намаляват разходи. Това предизвикателство сме го позабравили в последните години.
- Какво лечение ще ни предпише ЕК? Ще ни се размине ли увеличаването на данъците и други тежки мерки?
- ЕК казва нещо аритметически вярно - ако искате да правите такива големи разходи, трябва да събирате повече приходи. Очевидно отговорът е, че трябва да се овладеят разходните мераци. Това е решението, за да няма вдигане на данъците. Но успех е не да орежеш така, че хората да получат по-малко или по-некачествени услуги, а с по-малък, или със същия ресурс да предложиш по-добър резултат. Ако това се провали, ще се стигне до най-тежкия сценарий - дългова криза, защото никой не иска да финансира дефицита. Тогава по неизбежност ще се режат разходи, ще се вдигат данъците. Имаме спомена от Гърция преди десетилетие и по-пресни примери в Източна Европа в последните години, да погледнем и съседна Румъния - намаляваха заплати, замразяваха се пенсии, уволняваха се хора. Не искам да се стига до него, но ако няма разумни реформи, с които разходите да са по-ефективни, публичните системи да работят по-умно и по-пестеливо, е неизбежно. Ако това правителство се вижда в хоризонт от 4 години, би трябвало да се сети, че всичко отложено ще се взриви в ръцете му.
- Какво ви се иска да видите в бюджета за догодина, който трябва да бъде готов след няколко месеца?
- Най-вече структурни реформи. Промяна на начина на функциониране на системите, на процесите, стимули за ефективност и по-добър резултат за всяко евро. Не искаме да видим вдигане на данъци. Защото, ако се вдигнат по начин, по който да засегнат икономически активните, това означава да се убие растежът. А това е най-лошото - когато една икономика изпадне в рецесия, дефицитът много трудно може да бъде удържан. Да си спомним България преди 30 години – икономиката в криза, голям външен дълг.