Доц. д-р Румен Бостанджиев: Чувствам се мъж, а не жена, е въпрос на избор, но полът не може да се промени

- Доц. д-р Бостанджиев, за първи път от 2020 г. ВКС допусна промяна на данните за пола и на имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални. Как да разбираме това? - Тази промяна можем да коментираме в няколко аспекта, тъй като това решение събужда доста противоположни реакции.  Най-напред нека да разграничим промяната на гражданския пол (промяна на пола, името и ЕГН, вписани в документите за самоличност) с често използваната фраза “промяна на пола”. Реално полът няма как да се промени. Всеки от нас се ражда с мъжки или с женски пол, който е зададен генетично и който определя всяка наша клетка като мъжка или като женска. Това е въпрос на генетична даденост, която се формира още в момента на оплождането. Биологичният пол няма как да бъде променен. Това, което се променя и което е въпрос на дебат в тази връзка, е промяната на така наречения “граждански” пол. Това е полът, с който сме идентифицирани в документите си за самоличност и който обикновено съответства на субективната ни полова идентичност (изборът ни да се самоопределяме като мъже или като жени на основата на биологичния ни пол). За разлика от биологичния пол, който е ясно обективно  детерминиран на генетично ниво и може да бъде обективно установен чрез клинични и лабораторни методи, половата идентичност е изцяло субективен феномен, който зависи от личния избор на индивида. Дали аз ще се идентифицирам като мъж, или като жена, основно зависи от биологичния ми пол, но е и въпрос на възпитание и социализация в семейството и обществото. На основата на биологичния пол се формира половата идентичност още в първите години на живота, а в зависимост от нея децата усвояват специфичните полови роли, характерни за мъжете или за жените в дадено общество и култура. В клиничната практика съществува ситуация, при която лица с еднозначно определен биологичен пол по най-разнообразни причини избират да се идентифицират като индивиди от противоположния пол. В тези случаи не става дума за интерсексуални състояния, при които поради генетични малформации тялото има елементи на мъжката и на женската полова система, известни като хермафродитизъм, нито пък за проява на хомосексуална еротична ориентация, при която половата идентичност съответства на биологичния пол, но изборът на еротични партньори е ориентиран към хора от същия пол. В случаите, означавани в науката като “транссексуалност”, става въпрос за разминаване между биологичния пол и субективния избор на полова идентичност. Както често се изразяват такива лица - тяхната мъжка или женска душа е попаднала погрешно в тяло от противоположния пол. Независимо от някои недоказани хипотези, които се опитват да обяснят това разминаване с различни патогенни влияния по време на вътреутробното развитие, за момента няма ясни доказателства, които да дават биологично обяснение на подобно разминаване. В същото време най-различни психологични и социални причини могат да мотивират дадена личност да предпочете идентифицирането с пола, който е противоположен на биологичния. Най-често в тези случаи става въпрос за травматични преживявания в ранното детство. - Каква ви е професионалната реакция, когато някой човек се заяви като транссексуален? - Когато дойде някой и каже: “Аз се чувствам мъж, но съм жена” или обратното, ние изпадаме в недоумение, защото се получава злоупотреба с ключови понятия в психологията. “Чувствам се” означава човек да сподели емоционално преживяване. Аз се чувствам радостен или тъжен, но как се идентифицираме, е въпрос на избор. Все едно аз да отида в американското посолство и да кажа: “Аз искам да получа американски паспорт, защото се чувствам американец.” Получава се абсурдно разминаване между обективните факти, които могат да бъдат установени по безспорен начин, и субективния избор, заявен през желанието да бъда приеман от другите като представител на противоположния пол. В последните десетилетия изключително редките случаи на лица с т.нар. транссексуално състояние станаха отправна точка за развитието на джендърната теория на американската философка Джудит Бътлар. Според нея полът не е обективен биологичен факт, а мисловна конструкция в главите на хората. Джендърната теория подменя понятието “пол”, което ясно изразява разполовяването на живата природа на мъжки и женски пол, изпълняващи специфични роли в ре