Летни отоци. Как да намалим задържането на течности?
На всеки му се е случвало през лятото да усети, че пръстените започват да се впиват, обувките отесняват, а по глезените се издълбават дълбоки следи от ластиците на чорапите. При някои хора подпухва и лицето, особено сутрин. През топлите месеци подобни отоци често са естествена реакция на организма към по-високите температури и не са повод за тревога. Понякога обаче задържането на течности може да бъде и първи сигнал за заболяване на сърцето, бъбреците, черния дроб, венозната или лимфната система. Как да различим нормалната адаптация към лятото от състояние, което изисква лекарска оценка?
За да се охлажда по-ефективно, организмът разширява кръвоносните съдове в кожата, така че повече топлина да се отдава към околната среда. Макар да е напълно нормален, този механизъм променя начина, по който течностите се разпределят в тялото. Част от течността в кръвоносните съдове по-лесно преминава през стените на най-малките от тях към околните тъкани, а гравитацията благоприятства натрупването ѝ най-вече в крайниците.
Но ако това е естествена реакция към топлото време, защо при едни хора отоците са ясно изразени, а при други почти липсват? Разликата не означава непременно, че зад подуването се крие заболяване. Тя показва, че температурата е само един от факторите, а склонността към образуване на отоци зависи и от състоянието на вените и лимфната система, движението, телесното тегло, възрастта, хормоналните промени, приема на лекарства и наличието на някои хронични заболявания.
Тук е важно да уточним още нещо. Не са необходими екстремни горещини, за да се появят летните отоци. При много хора процесът започва още с първите по-топли дни, когато дневните температури достигнат около 25-28°C, особено ако въздухът е влажен или човек прекарва дълго време прав или седнал. С повишаването на температурата организмът постепенно засилва механизмите си за охлаждане, а с тях нараства и вероятността течността да се задържи в тъканите. Това обаче не означава, че всички ще реагират по един и същи начин. При здрав млад човек, който се движи активно, отоците може да са почти незабележими дори в много горещ ден. При друг обаче, особено ако има хронична венозна недостатъчност, наднормено тегло, лимфен застой, хормонални промени, бременност или приема определени лекарства, същите температури могат да доведат до осезаемо подуване още в рамките на няколко часа.
Не бива да се забравя и още един на пръв поглед парадоксален факт: в горещо време губим значителни количества вода чрез изпотяването, но въпреки това организмът не просто не "изхвърля" повече течности, а активира механизми, които ги съхраняват. Причината е, че неговият основен приоритет не е да предотврати появата на отоци, а да запази достатъчен обем на кръвта и стабилно кръвно налягане. За тази цел се увеличава отделянето на антидиуретичен хормон (вазопресин), а се активира и ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС). Бъбреците започват да задържат повече вода и натрий, за да ограничат риска от обезводняване. В комбинация с разширените кръвоносни съдове и по-лесното преминаване на течност към тъканите това създава условия за появата на отоци. Това не означава непременно, че в организма има повече течности, отколкото обикновено. По-скоро те се разпределят по различен начин. Докато част от водата се задържа от бъбреците като защита срещу обезводняване, друга по-лесно напуска разширените капиляри и преминава в междуклетъчното пространство. Именно това натрупване на течност в тъканите стои зад видимите отоци.
Мястото, където се натрупва течността, също не е случайно. През деня гравитацията непрекъснато "дърпа" течностите към най-ниските части на тялото. Ако човек стои продължително прав или седи неподвижно, венозната кръв и лимфата се връщат по-трудно към сърцето. Така до вечерта най-често се подуват глезените, ходилата и подбедриците. А, когато човек е в движение, мускулите на прасците действат като естествена помпа, която подпомага връщането на венозната кръв към сърцето.
От друга страна, много често първите признаци на отоци се усещат в пръстите на ръцете. При някои хора това подуване се засилва и след хранене, особено ако то е богато на сол или бързоусвоими въглехидрати, тъй като те могат временно да увеличат задържането на натрий и вода.
Лицето сутрин също е подложено на колебанията във водния баланс: след нощния сън положението на тялото се променя и течностите вече не се събират под действието на гравитацията в краката. При много хора отоците по глезените намаляват, но част от течността се преразпределя към по-рехавите тъкани на лицето, особено около клепачите.
Кога отоците не са просто реакция към лятото?
В повечето случаи физиологичните летни отоци имат няколко характерни особености. Те се появяват постепенно в края на деня, по-изразени са след продължително стоене (прав или седнал), подобряват се след почивка с повдигнати крака или след нощния сън и обикновено засягат двата крака симетрично. Подобна закономерност говори по-скоро за естествената реакция на организма към топлото време, отколкото за заболяване.
Когато обаче отоците се появят внезапно и са силно изразени и асиметрични (обхващат само единия крак или ръка), съпроводени са с болка, зачервяване, повишена температура на кожата или затруднено дишане, те не бива да се приемат за нормална последица от летните жеги. В такива случаи е необходима своевременна лекарска оценка, тъй като причината може да бъде дълбока венозна тромбоза, инфекция или остро заболяване на сърдечносъдовата система.
Повод за консултация с лекар са и отоци, които не отзвучават след няколко дни, постепенно се засилват или се появяват независимо от сезона. Особено внимание заслужават случаите, при които към тях се прибавят задух, лесна умора, болка или тежест в гърдите, намалено количество урина, пяна в урината, пожълтяване на кожата или очите, необяснимо покачване на теглото за кратко време или значително повишено артериално налягане. Тогава задържането на течности може да бъде проява на заболяване на сърцето, бъбреците, черния дроб, щитовидната жлеза или на нарушения във венозната и лимфната система.
В този контекст трябва да се вземе предвид и ролята на лекарствата. Някои медикаменти, включително част от препаратите за високо кръвно налягане, кортикостероидите, нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), някои хормонални препарати и други лекарства, могат да предизвикат или да засилят склонността към задържане на течности. Ако отоците са се появили скоро след започване на ново лечение, е добре това да бъде обсъдено с лекуващия лекар, без терапията да се прекъсва самоволно.
Как да намалим физиологичните летни отоци?
Понеже не можем да променим външната температура, можем да ограничим факторите, които засилват склонността към задържане на течности. Най-важно е организмът да не достига до обезводняване. Достатъчният прием на вода не увеличава отоците, както често се смята, а помага да не се активират в такава степен хормоналните механизми, които задържат натрий и течности.