Истинската цена на войната в Иран: Обявените от САЩ $37,5 млрд. са само върхът на айсберга

Пет месеца след началото на войната в Иран официалната оценка на Пентагона за разходите на САЩ за войнаа срещу Иран възлиза на 37,5 млрд. долара, но анализ на британския вестник "The Telegraph" изчислява, че реалната цена за американската икономика към 24 юли вече е достигнала 151,3 млрд. долара и може да надхвърли 311 млрд. долара до края на годината. Когато американският държавен глава Доналд Тръмп започна операция "Епична ярост" на 28 февруари, той прогнозира, че тя ще продължи "четири до пет седмици". Пет месеца по-късно войната в Иран все още бушува, а сметката, която американските данъкоплатци трябва да платят, продължава да расте. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет призна, че конфликтът вече е струвал на правителството най-малко 37,5 млрд. долара, като предупреди, че Пентагонът остава без средства. Според експерти обаче реалната цена вероятно ще бъде много по-висока и далеч по-тежка за американската икономика, отколкото някой е могъл да предвиди. "Трябва да разглеждаме цифрата от 37,5 млрд. долара като върха на айсберга", заяви проф. Линда Дж. Билмес от Харвардския университет, един от водещите американски експерти по икономика на войната. "Повечето членове на Конгреса не приемат тази цифра сериозно.", добави той. Проф. Билмес, автор на две книги за цената на войната в Ирак, посочи, че оценката на Хегсет изцяло изключва средносрочните и дългосрочните разходи за конфликта. Ако войната продължи със сегашното темпо, тази сума ще нарасне до 311,3 млрд. долара до края на годината. А последиците вече се усещат от потребителите. Цените на бензина са с 21,7 процента по-високи, отколкото биха били без конфликта, а тези на дизеловото гориво - с 36,7 процента. Цената на суровия петрол сорт Брент се колебае рязко от началото на войната, като често надхвърля 100 долара за барел.  Според проф. Билмес, след като бъдат отчетени всички разходи по конфликта, крайната сметка може да достигне 1 трилион долара. Тази финансова тежест създава сериозни политически проблеми за Тръмп, докато той се подготвя за междинните избори през ноември. Конфликтът се оказа непопулярен сред избиратели от целия политически спектър и това вероятно ще се отрази, когато американците отидат до урните, за да определят баланса на силите в Конгреса на 3 ноември. Лоръл Рап, директор на програмата за САЩ и Северна Америка в Chatham House и бивш служител на Държавния департамент на САЩ, заяви, че цената на войната е поставила президента в "политически опасен момент". "Много от тези избиратели ще гласуват според икономическите въпроси, а икономическите перспективи в момента не са особено добри - с високи цени на горивата и сравнително висока инфлация. Тези проблеми едва ли ще бъдат решени преди ноември", каза тя. Последният нетен рейтинг на одобрение на Тръмп също е спаднал до -19,5 процента спрямо около -11 процента преди началото на войната. Финансовата тежест е съпътствана и от нарастващи човешки загуби. Осемнадесет американски военнослужещи са загинали в конфликта, въпреки че Пентагонът официално отчита само 14 жертви, тъй като не включва четиримата войници, убити след прекратяването на огъня, обявено през април. Администрацията на Тръмп е подложена на многократни критики заради прозрачността при отчитането на човешките жертви във войната. Мазияр Гиаби, директор на Центъра за персийски и ирански изследвания в Университета на Ексетър, заяви: "Това президентство изглежда особено загрижено за начина, по който изглежда в очите на обществото. Това води до прикриване на наранявания и унищожаването на изключително скъпи военни активи." Иран е нанесъл щети на най-малко 20 американски военни обекта в региона от началото на конфликта, включително три най-съвременни системи за противоракетна отбрана в авиобазите Ал Рувайс и Ал Садер в Обединените арабски емирства, както и в авиобаза Мувафак Салти в Йордания. Отвъд финансовите и човешките загуби съществува и друга цена, която е много по-трудна за измерване - глобалната позиция на САЩ. Според анализатори всеки допълнителен долар и всеки военен ресурс, насочен към Близкия изток, намалява способността на Вашингтон да възпира своите съперници в други региони, особено Китай и Русия. Историята показва, че крайната сметка едва ли ще прилича на днешните оценки. "Научихме от войните в Ирак и Афганистан, че разходите имат дълга опашка", каза проф. Билмес. Войната в Афганистан продължи 19 години и 10 месеца и струва приблизително 2,26 трилиона долара. Разпределени равномерно, първите пет месеца от нея биха стрували приблизително 47 млрд. долара - значително по-малко от сегашната прогнозна цена на конфликта в Иран за същия период. Проф. Билмес отбеляза още, че през 2001 г. бюджетът на САЩ е бил на излишък и Вашингтон е отделял около 8 процента от общия бюджет за плащане на лихви по националния дълг. Днес държавният дълг на САЩ е достигнал 100 процента от БВП, разходите по заемите са по-високи, а страната отделя 15 процента от бюджета си за лихвени плащания. "Така че войната в Иран вероятно ще има дългосрочни отрицателни фискални последици, дори ако успеем да я прекратим скоро", добави тя. Пет месеца след началото на конфликт, за който Тръмп прогнозираше, че ще продължи само седмици, оценката на Пентагона от 37,5 млрд. долара може да се окаже едва първата страница от окончателната сметка, която Америка ще трябва да плати.