Венера може да е имала океани, покриващи 90% от повърхността ѝ, смятат учените
Трудно е да си представим две планети, които са едновременно толкова сходни и толкова различни, колкото Земята и Венера. Нашата планета е зелена, влажна и изпълнена с живот и активни геоложки процеси. Венера, напротив, изглежда като нейна зловеща противоположност.
Двете планети имат сходни характеристики – почти еднакъв размер, плътност и минерален състав, но днес Венера няма течна вода на повърхността, температурите ѝ са достатъчно високи, за да разтопят олово, атмосферното налягане е смазващо, а гъстата атмосфера от въглероден диоксид създава облаци от сярна киселина.
Учените отдавна се питат дали Венера винаги е била толкова негостоприемна. Някои модели предполагат, че в миналото планетата може да е била покрита с океани, докато други смятат, че водата е изчезнала толкова рано, че днес не би трябвало да са останали никакви следи.
Ново изследване, публикувано в списание „Earth & Planetary Science Letters“, предполага, че повърхността на Венера все още може да пази геоложки следи от тези древни морета, съобщава уебсайтът „Science Alert“.
„Въпреки че интерпретацията на тези структури не е напълно еднозначна, има убедителни основания да се смята, че Венера някога е имала океани и вероятно условия за живот върху по-голямата част от повърхността си“, пишат изследователите, ръководени от геолога Ричард Гейл от Лондонския университет във Великобритания.
Повърхността на Венера е трудна за изучаване заради плътния облачен слой, който я обгръща. Повечето налични данни идват от американската сонда „Магелан“, която в началото на 90-те години използва радар, за да картографира планетата от орбита. Получените изображения показват суров и неравен релеф, оформен до голяма степен от вулканична дейност.
Вулканичният характер на Венера е безспорен – досега са идентифицирани над 85 000 вулканични структури. Екипът на Гейл обаче поставя въпроса дали някои от тези образувания, смятани за вулканични, всъщност не са свързани с древни морета. Ако тази хипотеза е вярна, океаните на Венера са били огромни. Според изчисленията на учените вода може да е покривала около 90% от повърхността на планетата, като общото количество е било приблизително 40% от обема на земните океани. Изследователите посочват три основни вида геоложки структури, които според тях се обясняват по-добре с наличието на древни океани. Първият тип са обширни равнини, пресечени от гигантски многоъгълни структури. Предишни проучвания предполагаха, че тези пукнатини са се образували при охлаждането и свиването на вулканични скали.
Планета с вечен ден или вечна нощ може да крие условия за живот, показва ново изследване
Новият анализ обаче показва, че те повече приличат на системи от многоъгълни разломи, характерни за богати на глина морски седименти на Земята. Такива структури се образуват, когато дебели пластове морска кал се натрупват и се уплътняват под собствената си тежест, изтласквайки водата като гъба. При свиването и улягането на седиментите се появяват многоъгълни модели, които могат да се простират на километри.
Второто доказателство идва от огромните канали, известни като „канали“ (canali), които от десетилетия се смятат за резултат от потоци лава. Според учените това обяснение има проблеми, тъй като някои от тези структури достигат хиляди километри дължина – разстояние, което лавата трудно би могла да измине. Екипът предполага, че много от тях приличат повече на подводни канали на Земята, издълбани от плътни течения, движещи се под повърхността на древните океани. Учените отбелязват, че почти една трета от многоъгълните равнини са свързани с такива канали, които започват от равнинни области без очевиден вулканичен източник и завършват в по-дълбоки басейни – точно както би се очаквало при подводни течения.
Рядък метеорит доказва съществуването на древна планета гигант
Третият аргумент идва от т.нар. нагънати хребети, които покриват ниските райони на Венера. Според изследователите тези структури може да са свързани с дебели солни пластове, останали след изпаряването на древните океани. На Земята Средиземно море е оставило огромни солни залежи, когато почти е пресъхнало по време на Месинската криза на солеността преди около 5,5 милиона години. Учените изчисляват, че на Венера подобен процес би могъл да създаде солен слой с дебелина поне 64 метра, а вероятно и повече, който впоследствие да деформира горните слоеве на кората. Хипотезата е изключително интересна, но вероятно ще остане спорна, докато нови космически мисии не изследват Венера с по-голяма точност.
Очакваните мисии на Европейската космическа агенция „EnVision“ и на НАСА „VERITAS“ трябва да картографират планетата значително по-подробно от „Магелан“ и могат да покажат дали тези структури наистина съхраняват следи от древни океани. Нито едно от трите доказателства не е окончателно само по себе си. Всяко от тях може да бъде обяснено и с вулканична активност, тектонични процеси или други етапи от геоложката история на Венера. Взети заедно обаче, според учените те представят убедителна картина на свят, който някога е имал океани, преди да бъде превърнат в безводна планета от неконтролируем парников ефект преди по-малко от един милиард години.
„На Земята животът вече е бил добре развит по това време. Възможността подобен парников ефект да е унищожил живота на Венера има сериозни последици както за бъдещето на нашата планета, така и за търсенето на живот извън Слънчевата система“, заключават изследователите.