Петър Чолаков: Румен Радев опитва да тъче на два стана
Dir.bg се обърна към политолози и социолози с призив да анализират първите 100 дни на кабинета и заявката за управленска програма, която направи министър-председателят Румен Радев.
"Прогресивна България" и Румен Радев запазват високо доверие, особено на фона на другите политически сили в парламента. Но ако продължават с този много шум за нищо, резервът им бързо ще намалее, смята политологът Петър Чолаков. Затова според него "по-далновидното е от ПБ да не се главозамайват от голямото мнозинство, което имат, и да се допитват повече до опозицията".
Според Чолаков посланията на кабинета "Радев" звучат, както ляво - в социалната сфера, така и дясно - в икономическата сфера.
Ние не сме ние най-черните овце в Европа, но вероятно това, което виждат нашите партньори, е, че сме своенравни и че Радев не е готов да бъде един политически "yes man", изтъква политологът. И обръща внимание, че от друга страна, избирателите на "Прогресивна България" очакват именно такова поведение.
- Как ще коментирате управленската програма на правителството, представена от премиера Румен Радев в навечерието на стоте дни на кабинета, г-н Чолаков?
- Тази програма е отражение на тяхната предизборна програма - предизборната програма на "Прогресивна България". В политически план виждаме същото позициониране, същата координатна система, същите акценти, разбира се, вече с перспективата, която е от гледна точка на това, че в тях е изпълнителната власт, пък и законодателната. Бих определил тази програма като програма, която отива отвъд лявото и дясното, тя не може да бъде определяна с такива традиционни политологични термини. Това се прави целенасочено, защото това е една популистка партия, която съчетава в себе си леви послания в социалната сфера и десни послания в икономическата сфера. Целта е да бъдат хванати максимален брой избиратели.
- Правят впечатление три неща в изказването на Радев пред министрите: думите "деолигархизация", "оптимизация на администрацията", "нов модел на ускорено развитие". Това какво означава според Вас като практически действия? Как чувате тези думи?
- Когато става дума за деолигархизация, както те го наричат - това си е пряка връзка точно с партийната програма на ПБ. Това си го представям като активна роля на Министерството на вътрешните работи, активна роля на министър Демерджиев, който действа на много фронтове, но нямаме някакви конкретни резултати до момента. Пеевски бил летял с някакви полети?! Въпросът не е дали е летял с Десислава Атанасова, разбира се... Въпросът е кой плаща тези полети, с кого е пътувал бивш шеф в ръководството на "Булгартабак" и така нататък. Това са интересните въпроси.
Върна се Мавродиев. И какво от това?
В същото време ваши колеги от неправителствени организации, от различни сайтове, като "Бивол", като "Бърд", говорят, за това, че в определени моменти като че ли "Прогресивна България" и Пеевски или хора, близки до Пеевски, действат заедно по места. Дават и конкретни примери за политици, близки до Пеевски, или даже част от тази политическа сила.
Така че въпросът е дали ще има смяна на олигархичния модел и демонтаж, както са заявили. Предполагам, че хората искат да видят това, грубо казано така - Пеевски и Борисов да имат сериозни проблеми със съдебната система. Ами, като не става, значи не се случва.
Така че това е по този този акцент.
Иначе казах и за икономиката, защото това също са го акцентирали. От една страна можем да говорим за това, че има леви мерки. Можем да го докажем със закона за бюджета, който беше приет в края на юли месец - увеличение на пенсиите със 7,8%, увеличение на минималната работна заплата, увеличението на заплатите в бюджетния сектор с приблизително 5%, разширяване на детските надбавки. Тези мерки на правителството може да определим като леви, а навсякъде правителството е моторът на законодателния процес.
В същото време има и мерки, които според мен са по-скоро десни. Например, управляващите се обявяват категорично срещу прогресивното подоходно облагане - чуваме го от икономистите на "Прогресивна България". А знаете, че прогресивните подоходни данъци са основен маркер на лявото определение. Запазването на плоския данък например, - това е нещо, което според мен по-скоро говори за десни мерки. Радев е говорил за стимулиране на българския бизнес, увеличаването на възможностите за бизнеса и така нататък. Това са класически по-скоро дясно-центристки послания, но пак казвам: за мен това е една политическа партия, която е отвъд лявото и дясното. Това е един популистки, силно популистки проект.
- Отделно внимание е посветено на инвестиционната програма по общини. Това означава ли, че кабинетът на "Прогресивна България" започва подготовка за местните избори догодина, пренебрегвайки президентските след два месеца? Или пък смята президентските за "решени"?
Не знам дали ги смятат за за "решени". Ако ги смятат за предрешени, това ще бъде грешка. Вярно е, че Илиана Йотова има 50% позитивен рейтинг, ползва се с доверие и одобрение, но да ги смятат за "решени"... Според мен ще сгрешат, ако мислят така.
Иначе на вашия въпрос дали се готвят за местните избори догодина - абсолютно се готвят, разбира се. Това е ключов инструмент чрез стимулирането по този начин на общините, защото общинското самоуправление в България знаете, че е нещо, което не е чак химера, но в много отношения общините зависят от централната власт, когато става дума точно за инфраструктурата, например. Това са неща, които зависят от центъра. Така че, разбира се, подсигуряват си един попътен вятър за догодина.
- Какво лице показа правителството за първите си 100 дни? Кои са най-запомнящите му се стъпки?
- Ще се запомни с няколко гафа, които направи и които бяха много широко коментирани от опозицията. Но аз няма да влизам в тези по-скоро злободневни неща, като стайлинга на външната министърка и т.н.
По-сериозна тема е, разбира се, позицията спрямо Украйна - ние подкрепяме ли Украйна, не я ли подкрепяме? Този двусмислен курс във външната политика обърква вероятно и нашите партньори в Европейския съюз. Това е едно от нещата, с които ще се запомни - тази двусмисленост във външната политика.
Другото, за което бяха най-много критикувани управляващите и за което със сигурност опозицията ще продължи да ги критикува, е законът за държавния бюджет и дефицитът от 5,7%. Той беше силно критикуван, защото нарушава европейските критерии - прекалено голям е този дефицит.
Третото нещо, с което вероятно ще бъдат запомнени, е, че за момента има много обещания, а няма конкретна реализация на тези обещания. Имаше такова изследване на "Алфа Рисърч" в края на юли месец - как избирателите оценяват управляващите. И това, което хората в мнозинството си казват, е, че в битката, например, с високите цени правителството не се е справило. Имаше такова очакване, защото след влизането в еврозоната се вдигнаха цените на основни стоки много сериозно. Така че и с това неизпълнено обещание до момента вероятно ще ги свързват.
Но ако трябва да теглим чертата, въпреки всички тези критики, за момента доверието в управляващите остава високо. Споменахме Илияна Йотова - 50% одобрение. На Радев е по-високо, отколкото на правителството - от порядъка на 48%. На правителството е сравнително високо. Докато втората политическа сила ГЕРБ е с подкрепа едва от 16%. Тоест доста, доста назад зад "Прогресивна България". Така че имат - с едно изречение - от ПБ имат своя резерв все още, но ако продължават с много шум за нищо, някои биха казали, вероятно този резерв бързо ще се поизчерпи... Или бързо ще намалее.
- Първите 100 дни на Радев приличат ли си с първите 100 дни на останалите правителства в най-новата ни история?
- Трудно е да се правят паралели с останалите правителства, защото правителство с такава подкрепа не сме виждали 30 години. Ние свикнахме през последните години - 5, 6, 7 - да има множество предсрочни избори, множество парламенти, които не успяват да излъчат редовни правителства, гледахме служебни правителства на самия Радев. Да се правят такива паралели - за мен е много трудно и рисковано. Защото към такова правителство, което идва с такава подкрепа, със 131 народни представители, които са го излъчили (а това е много голямо мнозинство), претенциите на избирателите ще бъдат много по-големи. Очакванията към кабинета са много големи.
Така че, ако трябва да се прави паралел, може би трябва да се върнем към 2009 г., когато предишният гигант стартира на политическата сцена - ГЕРБ. Те също дойдоха с много големи очаквания за демонтиране - тогава на Тройната коалиция. Тогава основен противник на Борисов и ГЕРБ беше Тройната коалиция - моделът, който се олицетворяваше от БСП, ДПС и НДСВ ("Триглавият змей", както го наречаха тогава критиците на тези политически сили). Първата програма на ГЕРБ беше изключително разкритикувана от различни специалисти и колеги политолози, защото беше един невероятен микс - за да не използвам по-груби думи като "бъркоч" например - от леви, десни и какви ли още не послания. И след това започнаха да се позиционират - по думите им, като дясно-центристка партия. Но също си останаха популисти в много отношения, а техните икономически мерки - също така доста миксирани.
Така че с тях бих могъл да правя някакъв паралел, но иначе в по-близката ни история е трудно да се правят сравнения.
- България е парламентарна република, но често наричаме различните парламенти с имената на премиерите, които те са излъчили. С какво "парламентът на Радев" прилича на предшествениците си и с какво е различен? "Прогресивна България" има впечатляващо мнозинство - 131 народни представители, но това предполага опасност да се превърне Народното събрание в гумен печат на кабинета. Виждате ли такава опасност?
- Да се надяваме, че здравият разум ще надделее. Радев не е оставил у мен впечатлението на човек, който е арогантен. Вижда се обаче какви изказвания правят някои представители на тази политическа сила - визирам Слави Василев, визирам Иво Христов... Те правят изказвания, имат поведение, с което оставят впечатлението за високомерие. С едно такова поведение в пленарна зала, с приказките към опозицията: "Вие сте партии с отпаднала необходимост" и други такива... Такова поведение, дори и да не се превърне в гумен печат, оставя един неприятен вкус в устата за тези, които не са гласували за това мнозинство и за това правителство.
Безспорно с това голямо мнозинство за тях чисто процедурно всичко ще бъде ОК - ще приемат едни или други закони. Е, за промяна на Конституцията ще им трябват по-големи мнозинства, също така, ако искат да правят сериозна съдебна реформа. Но за всичко останало биха могли наистина да упражняват един диктат в пленарната зала. Но според мен това ще бъде грешка от тяхна страна.
Нека обаче да изложим и аргументи в полза на противното - влизам малко в ролята на адвокат на дявола. Факт е, че другите политически сили в Народното събрание имат слабо присъствие - "Възраждане", например, се спихна - половината от избирателите им отидоха при "Прогресивна България", избиратели на ГЕРБ са гласували за "Прогресивна България", избиратели на ПП-ДБ са гласували в значително количество за "Прогресивна България".
Така че защитниците на "Прогресивна България", вероятно изпадайки в известна арогантност, биха казали: "Ами това е, така са гласували българските граждани". Не е диктат, просто другите политически сили до такава степен са отегчили избирателите (за да не кажа разочаровали българските граждани със сглобките си и с номерата си през годините), че това е парламентът, който имаме. И от ПБ имат легитимното право да взимат решенията, които взимат.
За мен все пак по-убедителното и по-далновидното е те да не се главозамайват от това голямо мнозинство, което имат, и да се допитват повече до опозицията.
- Какво ни казва кадровата политика на Радев? Все пак всеки премиер говори на обществото чрез избора на хората, на които възлага да изпълняват политиките на неговото правителство.
- Външната министърка Велислава Петрова-Чамова често бива критикувана. Припомня се, че е микробиолог, въпреки че има някакъв опит като заместник-външен министър преди това. Но поведението ѝ поставя известни въпроси. Защото, за да ръководиш такова министерство, трябва да си дипломат от кариерата, да познаваш много добре тези процеси.
Управляващите са критикувани и за това - включително по отношение на самата Петрова-Чамова, че са прибегнали до кадровата банка на "Има такъв народ". Една политическа сила, която за втори път изчезва от парламентарната сцена.
Виждам, че от "Извън ефир" коментират личности като Росица Велкова, която е в Министерството на финансите на пост заместник-министър, и която е била на този пост и при правителства на ГЕРБ, и при правителството на Кирил Петков. А сега се очаква да има нова икономическа и финансова програма, по нов начин да се действа. Разбира се, тук може да се възрази и да се каже: след като такъв човек е заемал ключови длъжности в Министерството на финансите при различни правителства, тогава може би просто става дума за експерт.
Но така или иначе, кадровата политика поставя въпроси.
- Какви сигнали изпраща 107-ото българско правителство на партньорите ни в ЕС и НАТО?
- Сигналите, които Радев изпраща са, че няма да бъде твърд евроскептик. Едно правителство, например, на "Възраждане" (което разбира се няма как да видим с тази електорална подкрепа), би имало много по-критична позиция спрямо решенията на Европейския съюз за войната в Украйна, за санкциите, които се налагат на Русия.
В същото време правителството се заявява като един мек евроскептик. Гласувахме 21-ия пакет санкции, но настоявахме да има определени изключения по отношение на тези лица, които бяха специфицирани - руския патриарх Кирил, когото неговите критици наричат Гундяев, Вагит Алегперов, бизнесмена, който бил ключово важен за доставката на резервни части за софийското метро (Искандар Махмудов).
По отношение на Украйна не сме привърженици на това да има военна помощ. В същото време обаче Румен Радев се среща с президента Зеленски, говорят за сътрудничество в такива стратегически сфери, като енергетиката и производството на дронове. Нещо, което много се дискутира по повод на падналия дрон.
Очевидно е, че министър-председателят Радев се опитва, грубо казано, да тъче на два стана. Хем да бъде с Европейския съюз, хем да не антагонизира отношенията с Русия - каза многократно, че санкциите, налагани на Руската федерация заради войната в Украйна не работят.
Трябва да кажем, че тази политика не е нещо ново. Не е нещо, което би ги шокирало - нито Макрон, нито Мерц, нито Урсула фон дер Лайен. Защото те са виждали през годините такъв тип поведение, при това в много краен вариант от други политически лидери. Унгария при Виктор Орбан блокираше включително Европейския инструмент за мир. И нека кажем за вашите читатели - Европейският инструмент за мир е ключов инструмент, благодарение на който всяка държава, която помага на Украйна, получава от този извънбюджетен инструмент възстановяване на разходите, които е дала за помощта си за Украйна до 40%. Орбан и неговото управление блокираха този инструмент и сега през юли месец 2026 г. се отпушиха едни милиарди. С други думи, не сме ние най-черните овце, но вероятно това, което виждат нашите партньори, е, че сме своенравни и че Радев не е готов да бъде един политически "yes man". Но пък от друга страна, това вероятно би му спечелило дивиденти в България и това е, което според мен очакват да видят от него неговите избиратели. Така че тук въпросът е какво виждат партньорите, но и какво се вижда у нас. С тази, някой би казал двойственост, други биха казали - проява на повече характер пред партньорите, той по-скоро отговаря на исканията и очакванията на своите избиратели.
- До президентските избори има два месеца, бавят ли се евентуалните опоненти на Илияна Йотова да издигнат кандидатурите си?
- Да, бавят се, много се бавят, както се казваше в една песен "ти ужасно закъсня"! По отношение на Гюров и Кандев - не знам какво чакат. Края на летния сезон, края на високия сезон?! Да позахладнее, да се обърне морето?! Не знам. Но оставете, че закъсняват. Излизат противоречиви послания от този политически лагер. Като че ли ПП и ДБ помежду си не могат да се разберат - ще издигат ли заедно тези кандидати, други ли ще бъдат... Това не е ясно.
Сега остава да се види "Възраждане", защото при "Възраждане" с Костадинов случаят е интересен. Той би могъл да консолидира твърдите евроскептици, тези, които са разочаровани от това, че Радев не е бил достатъчно твърд спрямо Борисов и Пеевски и особено спрямо Украйна, например, които биха искали още по-твърда позиция спрямо Украйна и още по-голяма подкрепа за Русия.
Така че, Костадинов може само да спечели, ако не просто "Възраждане" имат кандидат, а ако той да се кандидатира, защото той е най-разпознаваемият. И това, което ще стане - не че той има шансове да спечели, но би могъл да консолидира избирателите си и да реанимира поизпосталялото електорално тяло на "Възраждане".
Така че алтернативата евроатлантически, грубо казано, кандидат да се бори с Илияна Йотова при тези настроения сред избирателите... Сред избирателите преобладава мнението, че военна помощ на Украйна не трябва да се дава. Българите обаче си остават традиционно проевропейски настроени. Но това е, което отговаря и на посланията на самата "Прогресивна България" - мек евроскептицизъм - хем с едните, хем с другите. Един шпагат между двата края на този разлом във външната политика. Този разлом, който е с единия си крак, разбира се, при Запада, либералното, мултикултурното, подкрепата за Украйна, тези европейски ценности. И с другия, при Русия, православното, консервативното и т.н. И тук "Прогресивна България" се опитва да бъде мост между едните и другите. И според мен поне електорално - вижда се, засега им се получава.
- Какви са очакванията Ви за президентските избори и отражението върху политическата ситуация, което биха имали?
- Ако бъде надбягване с един кон (както изглежда засега), най-вероятно може да очакваме Илияна Йотова да стане президент. За момента изглежда, че тя е твърд фаворит, най-малкото защото никой друг сериозно не се е заявил.
Ясно е, че ако Йотова спечели изборите, това ще консолидира допълнително "Прогресивна България". Все пак става въпрос за пет години. И разбира се, "Прогресивна България" ще разшири влиянието си върху политическата система и политическите процеси.