Българката, оцеляла в бедствието в Непал: Катерихме се по планината, за да се спасим
Българката Сузана Алексиева, оцеляла при опустошителното бедствие в Непал разказа за моментите, в които стихията връхлита района край границата с Китай, за бягството нагоре по планинския склон, нощта под проливния дъжд и последвалата евакуация с военен хеликоптер.
При бедствието Алексиева губи багажа и документите си, но успява да се спаси.
В момента българката се намира в хотел в Катманду и очаква да получи временен документ, с който да се прибере у дома. "Не съм спала второ денонощие, след като изгубих документите си, и съм много уморена", разказа тя пред "Нова телевизия".
Алексиева и останалите участници в групата ѝ пристигнали в Непал с намерението да се отправят на духовно пътешествие към свещения връх Кайлаш. Подготвяли се за него в продължение на няколко месеца и наели туристическа фирма, която да организира пътуването.
"От хотела бяхме тръгнали на духовно пътешествие към Кайлаш. Щяхме да се катерим, защото 2026 година е много важна. За съжаление не се случи това, което искахме да направим с групата", разказа Алексиева.
На 25 август групата потеглила от Катманду към Сибарубаси - малко населено място в близост до китайската граница. Там туристите пренощували, а около 7 часа на следващата сутрин отново тръгнали на път. Условията били тежки още преди да настъпи бедствието. Пътят бил в лошо състояние, валял силен дъжд, а автомобилите и автобусите се движели изключително бавно.
"Бяха се подредили всички автобуси и леки коли, чакахме. Правих снимки и виждах, че пред нас е границата, където проверяват документи", спомня си българката.
Около 10-11 часа ситуацията се променила за секунди. Алексиева първо видяла летящи камъни и облаци прах, а след това чула оглушителен шум. "Видяхме, че летят камъни, имаше прахоляк, започна много силен шум и местните хора, които се намираха в автобуса ни, започнаха да скачат и крещяха, че всички трябва да го напуснем", разказа тя.
Според Алексиева разположението на автобусите се оказало решаващо за оцеляването им. Превозните средства били спрели стъпаловидно по склона и хората получили възможност да избягат нагоре.
"Шансът беше това, че автобусите ни бяха паркирали като на стълбище, което ни помогна да се спасим. Трябваше да се катерим по планината, за да се спасим. Бяхме в самия епицентър и всичко ставаше пред нашите очи", каза тя.
Преживяното променило за секунди усещането за света около нея. Само два часа по-рано групата закусвала и никой не предполагал какво предстои. "В такива моменти разбираш колко безпомощен е човек, колко важен е животът, как хората не трябва да се карат, а да изживяваме най-прекрасните неща. Никой не мислеше, че два часа след закуска това ще се случи", сподели Алексиева.
Групата се намирала в котловина и от височината наблюдавала силата на стихията. По думите ѝ реката, която допреди това изглеждала спокойна, за кратко време се превърнала в огромен воден поток. "Реката беше тиха и спокойна, но след като всичко падна в нея, стана много голяма и широка", разказа тя.
Последиците за местните хора са трагични. Населеното място, в което туристите били пренощували преди бедствието, било пометено.
"Селцето, където спахме, го няма. Човекът, с когото се запознахме в хотела, вече го няма, а също и семейството му", каза Алексиева през сълзи.
След първоначалния удар над района започнали да прелитат хеликоптери. Имало ранени, а спасителите постепенно започнали да евакуират хората, като първоначално качвали по трима-четирима на борда. С настъпването на тъмнината оцелелите били принудени да се изкачат още по-високо в планината до по-голяма площадка, откъдето се очаквало на следващата сутрин да бъдат евакуирани.
На мястото имало само три малки колиби, които според Алексиева вероятно били използвани за отглеждане на кози. Там прекарали нощта нейната група, оцелели местни жители, група туристи от Индия и хора от още един автобус.
"Всички ние прекарахме там нощта. Цяла нощ валя дъжд. Идваха военните, носиха ни храна. Интересуваха се и как сме. Това беше много приятно", разказа българката.
Багажът им обаче бил изгубен. "С чанти и документи всичко замина. Това, което имахме", каза Алексиева.
Обещаната помощ пристигнала на следващата сутрин. Около 8 часа започнала евакуацията с по-голям хеликоптер. Алексиева и хората с нея били качени на третия полет и откарани до място, което тя предполага, че е било военна база.
"Имаше само военни. Прегледаха ни лекари или медицински сътрудници. След това записаха имената ни", разказа тя.
Последвали още няколко полета. Алексиева и още три жени били транспортирани с хеликоптер до Катманду. Там ги чакала линейка, която ги отвела до туристическата полиция.
"Попълнихме документи. Дадоха ни бележки, в които беше написано, че сме изгубили документите си", обясни тя.
След загубата на паспорта започнало търсенето на начин Алексиева да получи документ за завръщане в България. Нейни приятели опитали да намерят българско консулство в Катманду, но такова няма, затова изпратили имейли с молба за съдействие.
"Много съм благодарна на моите приятели, които търсиха адрес на Българско консулство в Катманду. Нямаше го. Написаха имейли навсякъде", разказа Алексиева.
Впоследствие с нея се свързал представител на българската дипломатическа служба в Делхи. "В един прекрасен момент ми звънна господин Георгиев от Делхи, от Българското консулство. Много съм му признателна", каза тя.
Алексиева поддържа постоянна връзка с него и получава инструкции как да действа, за да може да напусне страната. Очаква се още утре сутринта тя да посети германското консулство, откъдето да получи необходимия временен документ.
"Утре в 8:30 часа ще отида до германското консулство, където ще ми издадат временен документ, с който ще мога да се прибера", заяви Сузана Алексиева.
След две безсънни денонощия, загубен багаж и документи, бягство от стихията и евакуация с военен хеликоптер българката вече е в безопасност в Катманду и се надява скоро да поеме по пътя към дома.
Бедствието в Непал беше предизвикано от рухването на огромна част от глетчер в Хималаите, което отприщи мощна вълна от вода, лед, кал, скали и дървета по речна долина край границата с китайския автономен район Тибет. Стихията помете населени места, хотели, пътища, мостове, административни сгради и гранична инфраструктура, а наводнението достигна райони на десетки километри от мястото на срутването. Потвърдена е смъртта на 359 души, около 1500 се водят изчезнали, сред които приблизително 600 туристи, много от тях чужденци. Спасителните операции продължават, но са силно затруднени от разрушената инфраструктура, труднодостъпния планински терен и лошото време.
В посолството в Делхи са постъпили три сигнала от българи.
"Първият беше за българска туристка, останала без паспорт, обади се за съдействие. След това постъпи сигнал от туристическа фирма за група от 15 души, които са в Тибет. Обяснили сме, че граничният пункт е затворен, разрушен. Другото - в Националния туристически борд на Непал беше упоменат един липсващ гражданин. В рамките на 10-15 минути се свързахме с непалската страна и установихме, че липсващата гражданка е точно тази, с която имаме вече връзка", обясни д-р Николай Янков, посланик на Република България в Република Индия, пред бТВ.
В посолството ни в Пекин българин е потърсил съдействие, за да се свърже със съпругата си, пътуваща организирано в засегнатия регион. Тя е в безопасност и се намира в Тибет.
Групата от 15 българи е преминала преди дни през граничния пункт, който беше опустошен. В момента се намира в Тибет.
"Всички са живи и здрави, без проблеми и притеснения. Имаме сателитен телефон и проследяващо сателитно устройство в реално време", каза Преслав Конов, управител на туроператор.
Пред групата сега стои един въпрос - как ще се върнат обратно в Непал от Тибет, за да се приберат в България.
"Към момента няма потвърден маршрут откъде ще се върне групата. В най-лошия случай ще се придвижим сухопътно до Лхаса, или до Пекин ще трябва да стигнем. Нашият проблем е времеви ресурс и пари, което на фона на трагедията е нищожен въпрос", коментира Конов.