5 детайла, които разкриват гения на първата "звездна нощ" на Ван Гог
С първата си "звездна нощ", създадена в Арл през 1888 г., Винсент ван Гог превръща един обикновен градски площад в нещо необикновено, пише BBC.
Преди да създаде "Звездна нощ", по-точно девет месеца по-рано, Ван Гог рисува "Кафе тераса през нощта" (Café Terrace at Night). Нарисувана през септември 1888 г., отличаващата се творба изобразява кафене, осветено от фенери, в провансалския град Арл, където художникът се е преместил шест месеца по-рано. Над сцената се простира омагьосващ тъмносин къс от небе, изпълнен с пулсиращи звезди и съзвездия.
"Звездна нощ над Рона", 1888 г. Снимка: Wikimedia Commons
Това е първата звездна нощ, която Ван Гог рисува, и тя се оказва повратен момент в творческия му път не само защото поставя началото на новото му увлечение по блещукащите очертания на космоса над нас.
С "Кафе тераса през нощта" (която в момента е изложена в Токио като кулминационната творба в изложбата The Grand Van Gogh Exhibition) може да се види как Ван Гог преоткрива не само себе си, но и ролята на художника като свидетел на Вселената - на онова, което е било, което отминава или което предстои.
"Звездна нощ", 1889 г. Снимка: Wikimedia Commons
Ван Гог възприема Прованс като земя на творческо и духовно обновление - място, където всичко, което е било преди, може да бъде заличено, а човек да се роди отново.
Макар палитрата му, все по-силно повлияна от импресионизма, значително да се е озарила в сравнение с мрачните тонове на ранните му холандски картини, психическото и физическото му здраве рязко се влошават. Отчаян, Ван Гог насочва надеждите си към примамливата светлина на Арл, в южната част на Франция.
Пишейки на брат си Тео от Арл в седмиците преди да създаде "Кафе тераса през нощта", Ван Гог започва съзнателно да се дистанцира от всичко, което е рисувал дотогава. Той настоява, че вече не желае "да пресъздава точно това, което виждам пред очите си". Вместо това се посвещава на стремежа да предаде "усещане за безкрайност".
Решен да изгради нов начин на виждане, Ван Гог разполага статива си в една ясна и топла септемврийска вечер на живописния площад "Форум" (Place du Forum) в Арл.
Изведнъж обикновените предмети започват да трептят с почти неземно сияние. Безкрайността на обсипаното със звезди небе и мимолетността на света долу се сливат в една великолепна, сияйна тъкан.
Следват петте ключови детайла в "Кафе тераса през нощта", които разкриват как Ван Гог превръща един обикновен градски площад в нещо далеч по-необичайно - в идеализирано друго място, където миналото и настоящето неясно се преплитат в съновиден мираж, който не е нито изцяло "тук и сега", нито "там и тогава", а едновременно и двете.
Калдаръмът в "Кафе тераса през нощта", 1888 г. Снимка: Wikimedia Commons
Предният план на платното на Ван Гог, който заема почти една четвърт от цялата композиция, представлява вълнуващо се море от многоцветни калдъръмени камъни. Парадоксално, именно те сякаш отдалечават от погледа на зрителя централния обект на картината - кафенето.
В писмо до сестра си, написано малко след завършването на творбата, Ван Гог подсказва, че пречупеното в цветовете великолепие на тази неравна мозайка от светлина и камък всъщност е истинският акцент в тази част на картината:
"Един огромен жълт фенер осветява терасата, фасадата, настилката и дори хвърля светлина върху калдъръма на улицата, който придобива виолетово-розов оттенък... Ето една нощна картина без черно. В нея има само красиви сини, виолетови и зелени тонове, а в тази обстановка осветеният площад е оцветен в бледосереножълто и лимоненозелено."
Но под тази сияйна повърхност се крие друга, невидима структура - незабележима за нас, но добре позната на Ван Гог. Под калдъръма се простира огромна мрежа от сводести галерии, известни като криптопортици (cryptoporticoes). Днес те представляват погребания скелет на римския Арл. Тази обширна подземна система не само е поддържала античния форум, който някога се е намирал на това място, но и самата земя, върху която Ван Гог е стоял, докато е рисувал.
Така калдъръмът не е просто блестящо доказателство за майсторското му владеене на цвета. Той символизира останките от миналото - както личното, така и историческото - стъпкани под краката, разпиляната повърхност на едно място, чието минало продължава да присъства, скрито под границата на видимото.
Колоните в "Кафе тераса през нощта", 1888 г. Снимка: Wikimedia Commons
В центъра на картината, под яркозелените клони на голямото дърво от дясната страна на платното, се вижда добре осветен магазин. От него изглежда, че елегантно облечена двойка се отправя към кафенето от другата страна на улицата. Но в действителност мястото не е изглеждало точно така.
Ван Гог съзнателно заменя тези прозорци и завеси с чифт внушителни коринтски колони от I век, украсени с богато орнаментирани капители, корниз и впечатляващ фрагмент от фронтон. Тези архитектурни елементи са били спасени от руините на римски храм, разположен до античния форум, и впоследствие вградени във фасадата на тогавашния Hôtel du Nord.
Тези сполии, както се наричат повторно използваните архитектурни останки от Античността, са били ясно видими от мястото, където Ван Гог е рисувал. Вероятно почти всеки друг художник би ги превърнал в централен акцент на композицията. Но те нямат място в картина, която отказва да бъде обременена от тежестта на миналото.
В творбата на Ван Гог можеш да погледнеш назад, но не бива да се взираш прекалено дълго.
Столовете на кафенето в "Кафе тераса през нощта", 1888 г. Снимка: Wikimedia Commons
Внушителните следи от миналото, погребани под повърхността или напълно заличени, не са единствените отсъствия, които смущават привидно простата композиция на Ван Гог. Макар картината да изглежда като оживена градска сцена, погледът ни трябва да премине през редици от празни маси, преди да достигне до действителните посетители на кафенето.
Какво да мислим за всички тези незаети столове на преден план, подредени така, сякаш очакват да започне някакво представление - спектакъл, който ще се разиграе на площада между тях и мястото, откъдето ние наблюдаваме сцената?
Според съвременни свидетелства, включително публикация, излязла десетилетие преди Ван Гог да се премести в Арл, площад "Форум" (тогава известен като площад "Сестие" - Place du Cestier) е бил сцена на ужасяващо публично събитие.
На 26 февруари 1399 г. там тържествено е извършена екзекуцията чрез обезглавяване на разбунтувалия се благородник Гобер дьо Лерне (Gaubert de Lernet). Сред зрителите са били кралица Мария дьо Блоа, майка на крал Луи II Неаполитански и на принца на Таранто.
Ешафодът, подобно на античния форум, отдавна е изчезнал - историята му е заличена и пренаписана от времето. Но навикът на хората да се събират и да наблюдават зрелища сякаш е останал, като своеобразна памет, запечатана в самото място.
Кулата в "Кафе тераса през нощта", 1888 г. Снимка: Wikimedia Commons
Настойчивите перспективни линии в платното, подчертани от умелото разположение на калдъръмените улеи и сякаш носещите се във въздуха плотове на масите, насочват погледа към дълбочината на картината. След това той естествено се издига нагоре по силуета на тъмна кула, която се извисява в далечината.
По времето, когато Ван Гог посещава Арл, тази внушителна кула, очертана на фона на кобалтовосиньото небе, вече се е превърнала в символ на преобразяването и преосмислянето на собственото предназначение.
Първоначално тя е служила като камбанария на църквата "Света Ана" (Sainte-Anne), но около дванадесет години преди художникът да се установи в Арл е преобразувана в хранилище за антични находки като част от Музея на лапидарните паметници (Musée Lapidaire).
Самият Ван Гог споменава, че посещава музея почти веднага след пристигането си в града. Там разглежда впечатляващата колекция от римски надписи, архитектурни фрагменти и раннохристиянски саркофази, открити в близкия античен некропол Алискамп (Alyscamps). Малко след като завършва "Кафе тераса през нощта", именно този некропол става тема на поредица от четири негови картини.
Като своеобразен пазител на изчезващото минало, кулата на музея изпълнява важна визуална роля в композицията - тя свързва преходните човешки дела със безкрайността на небето.
Звездното небе в "Кафе тераса през нощта", 1888 г. Снимка: Wikimedia Commons
В светлината на готовността на Ван Гог да променя очертанията на света такъв, какъвто го е виждал, може да изглежда изненадващо, че е бил толкова прецизен при разполагането на звездите в небето - онази ключова част от композицията, към която погледът ни неизбежно се насочва.
Но изследователи са доказали, че разположението на звездите в картината съвпада напълно с действителното положение на съзвездието Водолей в средата на септември 1888 г. - именно по времето, когато Ван Гог е стоял на площад "Плас дю Нор" (Place du Nord) и е гледал към небето над улица "Рю дю Пале" (Rue du Palais).
Навсякъде другаде в картината светът, подобно на самия художник, е в непрекъснато движение, постоянно се променя и се превръща в нещо различно. Единствено искрящите звезди, привидно най-неуловимият и най-трудно фиксиран елемент в композицията, остават непроменени и принадлежат на свят отвъд всякаква корекция. Само те са съвършени и въплъщават недостижимия връх на творческия стремеж.
В писмо до брат си, написано около две седмици след завършването на "Кафе тераса през нощта", Ван Гог обяснява как е открил нов начин да се справи с чувството, че няма опора в непрестанно променящата се вселена около себе си:
"Излизам навън през нощта, за да рисувам звездите."
"Кафе тераса през нощта" на Винсент ван Гог е изложена в Кралския музей "Уено" (Ueno Royal Museum) в Токио като част от изложбата "Великата изложба на Ван Гог" (The Grand Van Gogh Exhibition).