Шефът на ЦРУ разубеждавал Москва да удари членка на НАТО
Посещението на директора на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ Джон Ратклиф в Москва предполага, че Русия може би се готви да извърши акт на агресия срещу членка на НАТО в относително близко бъдеще, за да обезсили Член 5 от Договора за НАТО. Ратклиф е предупредил Русия да не го прави, според "източници, запознати с въпроса", цитирани от Wall Street Journal (WSJ) на 26 август.
Това пишат от "Института за изследване на войната" (ISW).
Личното посещение на директор на ЦРУ за предаване на послание е необичайно и обикновено е запазено за чувствителни въпроси от най-голяма важност.
Тръмп: Визитата на директора на ЦРУ в Москва може да даде резултати
Руски вътрешен източник ВЧК-ОГПУ също заяви на 26 август, че на срещата са присъствали двама ръководители на отдели от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), включително ръководителят на отдела, отговорен за операциите в бившите съветски републики.
Руската заплаха през 2026 г., е значително различно от змащабно нахлуване на Русия в Украйна в края на 2021 г. Последното пътуване на директор на ЦРУ до Москва е било през ноември 2021 г., когато Уилям Бърнс е направил последен опит да спре войната в Украйна.
Контекстът на посещението на Ратклиф в Москва през 2026 г. е много различен и сравненията между двете посещения не успяват да уловят ключови разлики. Руските сили вече бяха в дълбоко задълбочено струпване на оборудване, персонал и други военни активи на границата с Украйна в края на 2021 г. и началото на 2022 г., преди пълномащабното нахлуване на Русия.
ISW не е събрала конкретни индикатори, че Русия се готви да проведе мащабна атака в балтийските държави, и не е наблюдавала доказателства за подобно мащабно струпване в руската гранична зона с балтийските държави. Естонски и латвийски служители отбелязаха, че оценката им за руските заплахи не се е променила, което предполага, че балтийските държави също не са наблюдавали струпване на руски сили по границите си.
Блиц визита на шефа на ЦРУ в Москва
Спекулации за натиск над Путин да сложи край на войната
Русия обаче би могла да извърши удари срещу цели в балтийските държави или ограничено сухопътно нахлуване с малка сила. Този вид атака не би изисквала непременно голямо, видимо струпване на военни сили и следователно не би генерирала индикаторите, които анализаторите наблюдаваха през 2021 г. Остава неясно дали руският президент Владимир Путин е разпоредил или одобрил руските сили да провеждат каквито и да било операции, но посещението на Ратклиф е забележително и само по себе си предполага, че САЩ имат индикации, че Русия се готви за акт на агресия по-рано, отколкото просто в рамките на "следващите няколко години".
Кремъл продължава да отклонява опасенията на Запада и отрича всякакво намерение за агресия срещу НАТО, но тези изявления са част от по-широк опит за създаване на неяснота и подкопаване на решимостта на алианса да се противопостави на руските заплахи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 27 август, че медийните съобщения за предполагаемата агресия на Русия срещу страните от НАТО "нямат нищо общо с реалността" и че Русия е изправена пред агресивна политика от Европа.
Шефът на службата за външно разузнаване на Русия потвърди, че се е срещнал с Джон Ратклиф
Той подчерта, че в срещата няма нищо необичайно
Членът на Комисията по отбрана на руската Държавна дума Андрей Колесник заяви на 27 август, че Русия няма да атакува Литва, Латвия и Естония, освен ако те не предприемат агресивни действия срещу руски територии, включително Калининградска област.
Официалните руски изявления са част от руските усилия за когнитивна война, а не израз на действителната позиция на Кремъл. Кремъл също така многократно е заявявал ясно, че има много широк поглед върху това какво би представлявало агресия на НАТО, включително вътрешната политика, която държавите от НАТО водят към собствените си граждани от руски произход или език.
Кремъл отрече, че Русия ще нахлуе в Украйна в края на 2021 г. и началото на 2022 г., подигравайки се на подобни твърдения чак до самото нахлуване, като част от усилията за запазване на изненадата въпреки голямото и видимо военно струпване, както и за забавяне и възпиране на западните и украинските подготовки за противодействие на руската заплаха.
Кремъл многократно е излагал антинатовски наративи и изрично е заплашвал държавите-членки на НАТО поне от 2022 г. насам.
Изглежда, че Кремъл умишлено създава неяснота относно намерението си да предприеме каквато и да е атака срещу НАТО, вероятно с цел да разпространи страх и да парализира способността на алианса за вземане на решения относно самозащитата, както и да го възпре от продължаване на изпращането на въоръжение на Украйна.
Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви на 27 август, че "заплахата, произтичаща от Русия, и евентуалните провокации срещу НАТО трябва да се приемат сериозно", както правят съюзниците от НАТО, но подчерта, че оценката на Естония за заплахата по отношение на Русия не се е променила.
На 27 август съветникът на латвийския президент Мартинс Дрегериc заяви от името на президента на Латвия Едгарс Ринкевич, че оценката на Латвия за военна заплаха не се е променила и че рискът от конвенционално руско нашествие е нисък.
Премиерът на Латвия Андрис Кулбергс подчерта, че латвийските граждани не трябва да се тревожат за посещението на Ратклиф в Москва.
Естонското министерство на отбраната разшири изявленията на директора на естонския мозъчен тръст Международен център за отбрана и сигурност Кристи Райк, че "няма основание" да се сравнява ситуацията в Украйна в края на 2021 г. и балтийските държави сега, тъй като през 2021 г. имаше ясни разузнавателни данни, че Русия се готви за нахлуване, но сега такива данни няма.
Райк твърди, че западните страни не трябва да позволяват страхът от ескалация да ограничи подкрепата им за Украйна и имплицитно формулира предупреждения за руски действия срещу НАТО, целящи да възпрат европейската подкрепа за Украйна, което всяко подобно руско действие би се стремяло отчасти да постигне.
Балтийските правителства многократно са предупреждавали за повишен риск от руски действия, включително нахлувания с дронове, саботаж и други ограничени военни действия, и твърдят, че посещението на Ратклиф не показва, че вече засилената им оценка на риска се е увеличила допълнително до предупреждения за предстоящо мащабно руско нашествие.
ISW е съгласен с тази оценка. Неотдавнашните изявления на балтийски представители показват, че балтийските страни в момента са фокусирани предимно върху това да уверят населението си, че има малък риск от пълномащабно руско нашествие в балтийските държави.
Русия би могла да ограничи действията си по обхват, за да постигне други цели отвъд непосредствените териториални придобивки.
Дрон отново наруши въздушното пространство на Молдова
Няколко пъти през август бе ударен граничен район с Украйна
Няколко неидентифицирани дрона навлязоха в молдовското въздушно пространство в нощта на 26 срещу 27 август, демонстрирайки, че Кремъл продължава да приема риска, че войната на Русия срещу Украйна може да причини щети на други държави, включително Молдова и държави от НАТО, граничещи с Украйна. Молдовското Министерство на отбраната (МО) съобщи на 27 август, че пет неидентифицирани дрона са навлезли в молдовското въздушно пространство от различни места по молдовско-украинската граница в Одеска област вечерта на 26 август и сутринта на 27 август по време на редовни руски удари срещу Украйна.
ISW продължава да оценява, че подобни инциденти показват, че Путин продължава да нормализира заплахата, която ударната му кампания срещу най-западните части на Украйна представлява за европейските държави, включително Молдова и източните членки на НАТО.
Руският началник на Генералния щаб, армейски генерал Валери Герасимов, продължава да прави силно преувеличени твърдения за руски напредък, които не съответстват на реалностите на бойното поле.
Герасимов твърди, че руските сили са постигнали няколко успеха в посока Славянск-Краматорск.