Нов напън за прекръстване: Бул. „Руски“ да стане „Европа“
Време е булевард „Руски“ в централната част на Пловдив да се преименува в крак с времената, в които живеем. Това твърдят в подновена дискусия за имената на улиците под тепетата от страницата „Хълм Бунарджик“ във Фейсбук. Тяхното предложение е пътната артерия от Орта мезар до Централна гара да носи името бул. „Европа“.
„Не са ли предостатъчни 82 години на името бул. „Руски“? Не е ли време за малко география, свързана с България, и за малко политическа адекватност, свързана с нашата съвременност?
Пък нека идните поколения да го сменят, ако искат“, пишат авторите на публикацията.
Според историческата справка, до 1882 година на мястото на днешния булевард „Руски“ имало големи ями, в които се изхвърляли отпадъци. Около тях се образували заблатени терени, превърнали се в развъдник на комари. Именно тогава Общинският съвет взема решение през тази местност да бъде прокарана нова улица.
Първата къща по нея е построена няколко години по-късно от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. В началото на XX век улицата вече е оформена, а през 30-те години придобива познатия си облик - изградена е централната алея, засадени са първите чинари, а сградата на Търговската гимназия се превръща в главна палата на Пловдивския мострен панаир.
след края на войната за кратко възстановява старото си име, а впоследствие получава днешното си название - булевард „Руски“. През 90-те години има предложение да се казва "София", но то не е прието.
Масовото преименуване на улици, булеварди, киносалони, училища и други общественозначими заведения в Пловдив започна със смяната на режима след Десети ноември, с което на практика се повтори тенденцията, наложена след 1944 г. В началото на 90-те в Общинския съвет беше сформирана комисия за преглед на всички имена в града и в продължение на десетина години на знаковите места не останаха следи от партизани, активни борци срещу фашизма, вождове на комунистическите партии в България и най-вече в СССР.
между управляващото мнозинство от десния лагер - ОДС, и левицата, наследник на БКП, която бранеше с нокти и зъби паметните символи за епохата на соца. Христо Аджаров, демократ до мозъка на костите (светла му памет!), беше кръстник № 1 в синхрон с кмета Спас Гърневски.
Днес правилата за преименуване не са много по-различни.
да се разгледа от комисия, да се обяви в сайта за обществено обсъждане и едва след тези процедури да се подложи на дискусия и гласуване на сесия. Това е пътят, по който трябва да минат инициаторите от неформалната група „Хълм Бунарджик”, обявили във Фейсбук идеята бул. „Руски” да се прекръсти на бул. „Европа”.
"Не бива да си играем с наименования, утвърдени в продължение на десетилетия, когато те са свързани с историческа ситуация или са израз на признателност и отношение на българския народ. Не мисля, че е рационално да приемаме всички идеи на хора, които решават да се изявят", каза в интервю за "Марица" дългогодишен директор на Историческия музей и почетен гражданин на Пловдив Стефан Шивачев.
Улиците открай време носят знаци на политическата ориентация на управлението и неслучайно разграничаването от политиката на Русия спрямо Украйна роди идеята за ново име на булеварда в подножието на Альоша. Историята се повтаря, друг въпрос е дали това предложение ще бъде облечено в официална форма и дали ще спечели одобрението в Общинския съвет, защото ситуацията днес не е толкова революционна, както беше преди 30 години.
която падна от табелките на най-големия булевард в Пловдив (близо 5 км), преименуван в „България”. След Москва общинските съветници заличиха молдовската столица от булевард „Кишинев”, като го нарекоха в памет на смелия български войвода „Хаджи Димитър”.
Премахнати бяха и имената на съветските дейци от много квартални улици. До този момент няма мераклии да изтрият от картата на Пловдив побратимения град Санкт Петербург. Булевардът е построен през 70-те години и по онова време се казваше „Ленинград”. През 1992 г., когато руският град си върна старото име Санкт Петербург отпреди Октомврийската революция, булевардът, както и едноименният хотел, също си смениха имената.
което се дължи предимно на навиците. По-възрастните пловдивчани, от поколението бумъри, и до днес наричат булевард „Княгиня Мария Луиза” просто "Лиляната" или „Лиляна Димитрова”, както беше кръстен при социализма в памет на прочутата с прякора Блага активистка на РМС и партизанка. Дотогава булевардът пак е носел името на княгинята като паметен знак по повод на това, че през 1899 г. саркофагът с тленните <210> останки е бил положен за кратко в католическата църква. Бул. „Княгиня Мария Луиза” започва от ул. „Гладстон” и след Централните гробища преминава в Цариградско шосе, кръстено след 1989 г. „Независимост”.
Цар Борис III Обединител смени вожда на БКП и Коминтерна Георги Димитров, бул. „Димитър Благоев” се преименува в неутралния булевард „Източен”. Улицата покрай Природонаучния музей и Дондуковата градина носи името на родоначалника на книгоиздаването в България Христо Г. Данов. Преди това дълго време се наричаше „Ген. Владимир Заимов”. Името на генерала, участник в три войни, беше заличено от табелките с обвинение, че е бил съветски шпионин, удостоен при комунизма със званието „Герой на Съветския съюз”.
В годините на голямото покръстване много спорове се водеха около името на бул. „Никола Вапцаров” с идеи да бъде сменено. Под заплаха от събаряне беше и паметният знак на големия поет, поставен на същия булевард. Разумът обаче надделя.
Годините, когато Царска България е съюзник на Третия райх, също водят до смяна на табелите. През 1941 г. възловата артерия „Цар Освободител“ (днешният бул. "Руски") става „Адолф Хитлер“. Улица „Велико Търново“ пък е преименувана на „Бенито Мусолини“, а бул. „Васил Априлов“ - на „Виктор Емануил“
Това е част от тогавашната политика на страната ни като съюзник на Германия и Италия. Тя е видна и във фрагменти от градоустройствения план, изработен през 1942 г. от екипа на германския архитект Херман Янзен. В тях могат да се видят предвидени нови булеварди, трамвайни линии, автобусни централи и мащабни преустройства. След края на войната обаче старите имена са възстановени и тези преименувания остават само кратък епизод в историята на града.
Не по-малко любопитна е съдбата на днешната улица „Цар Иван Александър“, която свързва бул. „Руски“ с централната градска част. За известно време тя носи името на американския президент Франклин Делано Рузвелт. В продължение на години по фасадите на някои къщи дори могат да се видят стари табели с това название.
Малцина знаят, че и днешният булевард „Източен“ е сменял няколко пъти името си според това, накъде духат политическите ветрове. След изграждането му през 50-те години той е наречен на китайския комунистически лидер Мао Дзъдун. След разрива между двете държави обаче името става неудобно и булевардът е преименуван на „Димитър Благоев“.
Старото кино на ул. „Гладстон”, изградено през 80-те години по проекта на софийския архитект Любомир Шинков, беше прекръстено от "Комсомол" на „Космос” във възхода на демокрацията. В преименуването на киносалона с 900 места имаше логика, тъй като с вятъра на промените отлетя в небитието и понятието що е то "комсомол". Новото Z поколение няма представа, че предците му задължително трябваше да членуват в комсомолска организация в ученическата си възраст като основа за встъпване в БКП.
Новото име на киното не ускори обаче дългия период на застой. Повече от 25 години сградата се рушеше, докато не се изготви проект за реконструкцията й и не започне строителство, което трябва да приключи в края на тази година или в началото на следващата.
Елитното училище в центъра на града, кръстено при тоталитарния режим „Димитър Благоев”, от началото на 90-те години се нарича ХГ „Св. св. Кирил и Методий” или за по-лесно Хуманитарна гимназия. Друго популярно училище „Лиляна Димитрова” беше прекръстено в „Св. Патриарх Евтимий”. И малките, и големите днес обаче продължават да го наричат Лиляната.
При смяната на статута и след основен ремонт Профсъюзен дом „Стефан Караджа”, кръстен навремето на името на войвода, стана Дом на културата „Борис Христов”. През миналата година в Пловдив се разгоря дискусия какво име трябва да носи най-старият парк до Енергото - Дондукова градина, Градска градина или "Иван Вазов", както предложи инициативен комитет.
Биографията на руския офицер, участвал в Руско-турската война и приемането на Търновската конституция беше подложено на обстрел в местния парламент. Идеята паркът да носи името на Иван Вазов стигна до обявление в сайта на Община Пловдив, но не и до решение на местния парламент. Засега си е просто Градската градина, каквито впрочем са и всички останали.
Очевидно ролята на кръстник е много изкушаваща, затова перманентно се раждат нови идеи за наименуване. Така Сахат тепе официално се казва „Христо Данов”, стадион „Спартак” - „Тодор Диев”, и ако Общинският съвет одобри поредната инициатива, стадион „Локомотив” ще бъде увенчан с името „Христо Бонев”. За разлика от много други кумири в годините назад, знаковият за Пловдив футболист е жив.
Днешният булевард „България“, който е най-дълъг (почти 5 км) и най-широк засега (21 м) в Пловдив, е част от Републиканския път I-8. Неговото име е променяно няколко пъти през годините. Преди да се нарече „Москва“ - в знак на българо-съветската дружба, се е казвал „Рогошко шосе“, което днес е продължението на бул. „България“ - от моста на Адата в посока с. Рогош.
След това булевардът е кръстен на Христо Ясенов (с рождена фамилия Туджаров). Той е роден в Европоле, бил е поет, художник и голям активист на БКП. По-късно на Христо Ясенов е именувана друга улица в Пловдив, но вече чак в квартал Прослав.
През 60-те и 70-те години по бул. „България“ се движили тролеи с номера 2 и 3, които идвали от гара Филипово. Единият завивал през колелото на Панаира и продължавал към Тунела, а другият минавал по стария дървен мост (днес Пешеходния мост), който свързвал "Кършияка" с главната улица. Мостът се срути в края на 70-те години и впоследствие бе построен от французи, които вдигаха по същото време Новотела - днешния Гранд хотел Пловдив.
Иначе кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“ е известно като площад д-р Мара Малеева, кръстено в чест на съпругата на бившия първи секретар на БКП Тодор Живков. Площадът бе известен в цялата страна, тъй като на метри от него, на бул. "България" 136-138 се намираше един от най-големите магазини от веригата "Кореком", в който се пазаруваше само с долари. Макар че днес площадът не е преименуван официално и вече няма табела, все още се използва за ориентир от по-старите пловдивчани.