Михаил Крантов, директор на ОУ “Панайот Волов” Ученици са зле с българския, защото го говорят само в клас

"Не с две, а с 22 ръце подкрепям предложението децата да повтарят първи клас, ако не са овладели българския език!" Това заяви пред "Марица" Михаил Крантов, директор на основно училище “Панайот Волов” в Пловдив, по повод на внесения от „Прогресивна България“ проект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Сред акцентите в него е въвеждането на подготвителен клас за децата, които не знаят добре български език. В него ще се записват бъдещи първолаци, за които българският не е майчин език, както и такива, които се завръщат от чужбина или са обучавани в друга образователна система. Най-същественият момент е, че в края на първи клас тези от учениците, които не се справят с владеенето на българския език, ще трябва да повтарят класа.    "За децата е от голямо значение да се научат да говорят, пишат, четат и разбират български. След края на началния етап, когато вече преминат в 5. клас, те се сблъскват с много учебни предмети, които могат да бъдат усвоени само ако езикът се владее напълно. Колегите в прогимназиален курс срещат огромни трудности да преподават именно защото още през първата година някои деца не са научили български и не е имало лост, с който да се реши този проблем навреме”, казва Крантов. Той има преки впечатления, защото ОУ “Панайот Волов” се намира на ул. „Дилянка“ № 29 в "Кършияка", в края на Шекер махала, и повечето школски възпитаници са от малцинствата. Има и сериозен предходен опит в работата с деца и родители от уязвими групи и етнически малцинства благодарение на дългите години работа в ОбУ „Пенчо Славейков“.   По думите на училищния директор, учениците от ромски произход в дома си рядко имат възможност и подкрепа да усвояват официалния за страната ни език. “Телефоните им са на чужд език, телевизионните канали, които се гледат у дома, са на чужд език, близките им не говорят на български у дома и в общността като цяло. Така единственото място, на което децата общуват на български, са учебните часове. Това не е достатъчно”, смята Крантов.  Относно въвеждането на часове по религия от учебната 2028/2029 г., което също е предвидено в проекта за промени в ЗПУО, той е категоричен, че религията в основата си учи на доброто, а обществото има нужда от нея.