"Сафари за педофили" като в Пловдив е имало наскоро в Берлин. Пионери обаче са САЩ
Случай с т.нар. "сафари за педофили" като в Пловдив е имало наскоро и в Берлин, разликата е единствено, че убийство няма. В началото на май местни тийнейджъри-неонацисти от кварталите Марцан и Лихтенберг са "заложили капан за педофил" — запознали се с мъж в интернет, примамили го на среща, пребили го и го ограбили.
Два месеца по-късно, в началото на юли, берлинската и федералната полиция организират мащабни (с участието на 60 служители) хайки в седем жилища — в Марцан, Лихтенберг, Кьопеник и дори на остров Узедом — във връзка с гръмкото дело за бандата от тийнейджъри-неонацисти на възраст от 14 до 21 години. Предполага се, че те, представяйки се за непълнолетни, са се запознали с 31-годишен мъж, примамили са го на среща близо до берлинската гара "Карлсхорст", ограбили са го и жестоко са го пребили.
По време на нападението тийнейджърите са криели лицата си и са били облечени в дрехи с нацистка символика, като за сплашване са използвали ножове и газов пистолет. С този пистолет 21-годишният член на бандата е заплашвал мъж, който е видял побоя и се е опитал да го последва. В крайна сметка именно той е задържан от полицията, а останалите тийнейджъри са пуснати по домовете си, пише в. "Тагесшпигел".
Любопитно е, че САЩ полагат основите на този модел още в края на 90-те и началото на 2000-те години, превръщайки "лова на педофили" от маргинално онлайн занимание в национален медиен феномен. Всичко започва с организацията Perverted Justice (Извратено правосъдие), основана през 2002 г. от Ксавиер Фон Ерк и Филип Джон Айд. Тя е първата по рода си мащабна мрежа от доброволци, които използват фалшиви профили на деца в популярните тогава чатрумове на AOL и Yahoo!, за да събират доказателства срещу възрастни мъже, търсещи сексуална връзка с непълнолетни.
Истинският културен шок обаче настъпва през 2004 г., когато Ен Би Си решава да превърне дейността на Perverted Justice в част от предаването "Dateline". Така се ражда поредицата "To Catch a Predator" (Да хванеш хищник) с водещ Крис Хансен. Моделът е прост и изключително ефективен за телевизионен рейтинг: доброволци примамват заподозрения в наета от телевизията къща, оборудвана със скрити камери. Когато мъжът влезе и очаква да види дете, пред него излиза Крис Хансен с папка с разпечатани чатове и произнася станалата легендарна реплика: "Защо не седнеш там на стола?"
След кратък и често унизителен разговор пред камерата, заподозреният се опитва да си тръгне, само за да бъде повален и арестуван от полицията, която чака в засада отвън. Поредицата има огромен успех и излъчва над 10 специални епизода от различни щати, като води до арестите на стотици мъже, включително лекари, учители, полицаи и дори един заместник-окръжен прокурор.
Въпреки огромния рейтинг, шоуто и организацията Perverted Justice стават обект на тежки критики и правни скандали, които в крайна сметка водят до спирането на предаването. Основният проблем е размитата граница между журналистика, правоприлагане и частно правосъдие. Критиците твърдят, че Ен Би Си на практика "създава" престъпления, които иначе не биха се случили, като агресивно подтиква мъжете към среща чрез своите "примамки".
Най-мрачният момент в историята на предаването е случаят с Луис Конрад, прокурор от Тексас. Когато екипът на Крис Хансен и полицията обграждат къщата му през 2006 г., той се самоубива, преди да бъде заловен. Това води до огромно дело срещу Ен Би Си на стойност 105 милиона долара, заведено от неговата сестра. Телевизията е обвинена, че е превърнала правосъдието в "кървав спорт" за забавление на публиката.
Освен това, много от арестите в предаването впоследствие падат в съда. Адвокатите на защитата често успешно използват аргумента за "провокация към престъпление", твърдейки, че цивилните доброволци от Perverted Justice са действали като агенти на полицията, но без да спазват конституционните правила за събиране на доказателства.
Наследството на този период обаче е неизличимо. Програмата "To Catch a Predator" създава целия съвременен жанр на "интернет ловците", който виждаме днес в YouTube и социалните мрежи. Повечето днешни инфлуенсъри, които залавят педофили пред камера, директно имитират стила и методите на Крис Хансен, но често без никакъв надзор от страна на полицията, което прави действията им още по-опасни и юридически нестабилни. Самият Крис Хансен по-късно се опитва да възроди формата независимо чрез краудфъндинг, което показва, че обществото в САЩ все още има огромен, макар и спорен апетит към този вид публично раздаване на правосъдие.
Подобни "сафарита срещу педофили" през 2012-2013 г. в Русия организира неонацистът Максим Марцинкевич (Тесак), който заедно със сподвижниците си примамва мъже в капан, пребива ги и ги унижава пред камера. Впоследствие подобни банди действат в Беларус, Украйна, Естония, Испания, Великобритания, Швеция и дори в Аржентина.