Георги Иванов обясни защо "Лудогорец" не плаща такса за неспазване на правилото за използване на българи
Президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов коментира редица актуални теми, включващи новата стратегия за развитие на българския футбол, Академия БФС, правилото за българските футболисти, казуса с "Лудогорец", ролята на чужденците, съдийството, развитието на младите таланти и целите пред централата в интервю за нейния сайт.
- Г-н Иванов, едно от най-коментираните решения преди началото на новия сезон отново е правилото за българските футболисти (4-ма да са титуляри). Каква всъщност е неговата цел и как ще помогне за развитието на играта у нас?
- Целта на това правило е да създаде повече възможности за българските футболисти да играят редовно и то на най-високо ниво. Когато един млад състезател получава игрово време в елита, той се развива прогресивно, трупа опит и става по-подготвен както за клубния си отбор, така и за националния тим. В последните години всички говорим за липсата на достатъчно български играчи в професионалния футбол. Ако не им дадем шанс да играят, няма как да очакваме след това да имаме по-силен национален отбор. Именно затова идеята е клубовете да инвестират повече в своите школи и в развитието на местни таланти. Нашата позиция е, че без последователна политика в подкрепа на българските футболисти трудно можем да очакваме трайно подобрение в качеството на българския футбол.
- Част от клубовете избраха да платят таксата, вместо да изпълнят изискването. Как приемате това?
- Това е възможност, която е предвидена в самия регламент на първенството, така че всеки клуб да има право сам да прецени кой вариант е най-подходящ за неговата спортно-техническа и финансова стратегия. Не разглеждаме плащането на таксата като нарушение, а като избор в рамките на правилата. Разбира се, нашето очакване е повече клубове да предпочетат да инвестират в развитието и налагането на български футболисти, защото именно това е основната идея на мярката. В крайна сметка успехът на тази политика няма да се измерва с броя на платените такси, а с това дали след няколко години ще виждаме повече качествени български футболисти в клубовете и в националните отбори.
- В тази връзка решението „Лудогорец" да не заплати компенсационната сума за неизползването на четирима български футболисти предизвика обществена дискусия. Можете ли да обясните защо беше взето това решение?
- Разбирам защо темата предизвиква въпроси. Когато бъде представена единствено с твърдението, че „Лудогорец" е освободен от такса, действително може да остане впечатлението за специално отношение. Именно поради тази причина е важно да бъде обяснен целият финансов механизъм. Солидарните плащания на УЕФА са предназначени за професионалните клубове, които не участват в основната фаза на европейските клубни турнири. Размерът на средствата за всяка държава зависи както от нейния коефициент, така и от представянето на отборите в Европа. За България общата сума за разпределение е приблизително 3,5 милиона евро. Когато средствата бяха разпределени, те бяха предназначени за всички имащи право клубове. След като „Лудогорец" достигна основната фаза на Лига Европа, клубът вече не отговаряше на условията за получаване на солидарно плащане. Това означава, че „Лудогорец" не е получил сумата от приблизително 200 000 евро, която останалите клубове получават по линия на солидарността. В същото време компенсационната сума за неизпълнение на правилото за четиримата български футболисти беше практически в същия размер. Заради постигнатото от „Лудогорец" в Лига Европа клубовете си разпределиха още близо 1,1 млн. евро. В това разпределение „Лудогорец" не участва.
Изпълнителният комитет прие, че клубът фактически вече е изпълнил финансовото си задължение. Ако изисквахме и допълнително плащане на компенсационната сума, той щеше да бъде поставен в положение да понесе два пъти един и същ финансов ефект – веднъж чрез неполучаването на солидарните средства и втори път чрез отделно плащане. Тук не говорим за опрощаване на задължение, говорим за прихващане на два финансови механизма с практически еднакъв размер и с една и съща цел – средствата да останат в системата и да бъдат насочени към останалите клубове и към развитието на българския футбол. Оттук нататък същият принцип ще се прилага към всеки български клуб, който достигне основната фаза на турнирите на УЕФА. Ако друг клуб постигне същия европейски успех, загуби правото си на солидарно плащане и остави своя дял за разпределение между останалите, той също няма да дължи отделно компенсационната сума. Решението е взето на редовно заседание на Изпълнителния комитет на БФС и представлява общ принцип, а не индивидуално договаряне с определен клуб.
- По-рано тази година БФС представи новата си четиригодишна стратегия. Какво стои зад нея?
- Основният фокус е върху няколко ключови направления – развитието на детско-юношеския футбол, повишаването на квалификацията на треньорите, подобряването на съдийството, модернизирането на футболната инфраструктура и по-ефективното управление на футболните процеси. Успоредно с това работим за по-тясно сътрудничество с клубовете, аматьорския футбол и местните общности. Новата четиригодишна стратегия е ясен ангажимент за развитието на българския футбол в дългосрочен план. Тя не е документ, който ще остане само на хартия, а конкретен план с приоритети, цели и измерими резултати.
- В този ред на мисли каква роля ще има един от ключовите проекти – Академия БФС?
- Вярвам, че когато повишаваме качеството на хората, които работят във футбола, това неизбежно се отразява и върху качеството на играта, развитието на талантите и резултатите на българския футбол като цяло. Затова Академия БФС ще бъде един от ключовите елементи в изпълнението на стратегията, защото инвестицията в хората е най-важната инвестиция за бъдещето на българския футбол. Целта ѝ е да се превърне в модерен център за обучение, развитие и обмен на добри практики. Амбицията ни е обучението да бъде съобразено с най-добрите европейски практики и да предлага както теоретична подготовка, така и практически умения. Наред с това Академия БФС ще работи за изграждането на единна методология в подготовката на младите футболисти, така че клубовете и школите в цялата страна да разполагат с ясни стандарти и съвременни инструменти за развитие.
- До каква степен правилото за българските футболисти влиза в противоречие с по-широкото използване на чужденци?
- Българският футбол винаги е бил отворен за качествени чуждестранни футболисти и те могат да бъдат изключително полезни за повишаване на конкуренцията и нивото на първенството. Нашата цел не е да ограничаваме клубовете в селекцията им, а да намерим правилния баланс. Проблемът възниква, когато младите български играчи не получават достатъчно възможности да се развиват и да натрупат игрови опит. Затова и предприехме тази мярка – тя не е срещу чужденците, а е в подкрепа на българските футболисти.
- Какви промени още смятате, че са необходими – включително и в самата федерация?
- БФС трябва не просто да администрира футбола, а да бъде реален партньор на клубовете, школите, треньорите, съдиите и всички, които работят за развитието на играта. Работим за подобряване на управленските процеси, повече прозрачност в работата на администрацията, по-добра комуникация с футболната общност и по-бързо вземане на решения. Същевременно дигитализираме все повече от услугите и процесите, така че клубовете да могат да работят по-лесно и по-ефективно с федерацията.
- И като стана дума за промени – вече беше съобщено, че се предвиждат такива и в съдийството...
- Съдийството е още една важна тема, на която отделяме изключително сериозно внимание от първия ден, в който аз съм президент на Българския футболен съюз. През изминалия сезон видяхме много млади съдии, голяма част от които се справиха добре. Смея да твърдя, че това беше важен етап за българския футбол, защото се видя, че има смяна на поколенията. Именно на новото поколение рефери бяха поверени дербита и възлови мачове.
- Каква е причината да бъде назначен нов председател на Съдийската комисия?
- Първо, искам да благодаря на Станислав Тодоров за работата, която свърши. Такива промени обаче не са нещо ново и не трябва да се приемат като изненадващи. Правим още една стъпка с цел да подобрим българското съдийство. Г-н Матео Трефолони е доказано име със сериозен имидж не само в Италия, но и в международен план. Вярвам, че с работата си ще внесе още подобрения. Повече по тази тема обаче ще има, когато го обявим и представим официално пред медиите.
- Коя е основната цел пред вас и екипа ви?
- Най-важното е да има ясна посока и постоянство. Именно това стои в основата на всичко, което правим – да изградим устойчив модел за развитие на българския футбол, който да носи резултати в дългосрочен план. Разбираме, че футболната общественост очаква резултати възможно най-бързо. Повишаването на нивото на клубовете и по-силни национални отбори – това е процес, който изисква време, постоянство и последователност. Никоя държава не е постигнала устойчив успех с еднократни решения. Нашата задача не е да управляваме следващия сезон. Нашата задача е да изградим българския футбол за следващите десет години.