От камикадзета до черни лебеди - какви дронове произвежда България
България има потенциал да се намеси сериозно в дроновата индустрия, у нас внедряването на AI се очаква да скочи с 250% до 2027 г.
Пазарът на дронове по света вече не е просто ниша, а се превръща в надпревара за иновации и растеж на безпилотните въздушни системи. Украйна даде силен тласък на тази индустрия през последните години, а ефектът е заразителен - все повече страни се включват, вдъхновени от бързите технологични пробиви. И да, България вече не стои настрани от тази надпревара.
У нас има няколко компании, които си пробиват път в пазара на дронове, но не всички интегрират българско производство и софтуерни системи. “Самел-90” от Самоков произвежда дронове камикадзе ,“Самджет” с швейцарски софтуер, разработен от ,“Алидрон”. От другата страна на спектъра стои “Дронамикс”, които още през 2023 г. разработиха “Черен лебед” - голям електрически дрон, проектиран и създаден в Европа за пренос на товари. ,,Фадрон” създават дронове с AI за инфраструктурни инспекции с множество международни партньори, а “Контракс” в партньорство с пловдивската инженерингова компания “Телесис” произвеждат разузнавателните дронове “Терес-2”, внасяйки по-изтънчените технологии за разузнавателни сензори. През 2025 г. те доставиха шест безпилотни апарата на Министерството на отбраната.
Има и български фирми, които работят рамо до рамо с украински партньори. Сред тях е държавното дружество ТЕРЕМ, което работи съвместно с украинската компания ,,Рарог еърспейс” по разработката на дронове камикадзе и системи за управлението им. Миналата година, чрез дъщерното дружество “ТЕРЕМ - Цар Самуил”, компанията започна да произвежда специализирани боеприпаси за дронове. Днес дружеството разработва собствена електроника за военни нужди, макар да продължава да разчита силно на украинските си партньори за достъп до ключови компоненти. През 2024 г. изпълнителният директор Калин Димитров обеща, че до една година ТЕРЕМ ще произвежда дрон с 50 кг бойна глава, който лети на над 500 км със скорост 500 км/ч и с цели командни пунктове, кораби, радиопредаватели, обекти на инфраструктурата. До момента обаче прототип на такава машина не е показван публично. В бизнеса с дронове опитва да навлезе и бившият премиер Кирил Петков, като опитва джойнтвенчър с украински производител на дронове прехващачи.
Допълнителен импулс идва от Центъра за иновации в отбраната (ЦИО), структура под крилото на три министерства, с бюджет от 15 милиона евро. В края на миналата година ЦИО отправи отворена анкета към български компании, работещи в сферата на безпилотните летателни системи. Очаква се скоро да бъде обявена първата конкурсна процедура за разработване на дронове - програма, която цели да обедини стартъпи, малки и средни предприятия и научни екипи в модерната отбранителна индустрия.
Анкетата на ЦИО показва нещо важно: пазарът у нас все още е малък. Но това не е слабост, защото развитието му едва сега започва.
Какъв потенциал има България в разгръщането на дронопроизводството и антидронните системи
България има потенциал да се намеси сериозно в дроновата индустрия и причината е проста: силният ни технологичен сектор и бързото навлизане на изкуствения интелект. Според доклад на PwC глобалният пазар за търговски дронове расте с годишен темп (CAGR) между 16% и 17%, а у нас внедряването на изкуствен интелект се очаква да скочи с 250% до 2027 г.
Внедряването на AI е една от най-драстичните промени в развитието на дроновите системи. Изкуственият интелект позволява бързото разработване на данни и превръща дроновете в интелигенти системи, способни да засичат препятствия, да следят предмети и хора, да идентифицират рискове и да анализират среди. С развитието на тези технологии дроновете постепенно се насочват към пълна автономност и се превръщат в незаменими средства за различни военни и цивилни операции.
За да разгърнем този потенциал, модернизацията на българските защитни системи трябва да върви ръка за ръка с технологичния напредък.
Нашата IT екосистема дава силна основа — имаме експертиза в софтуер, анализ на данни и нови технологии. Големият въпрос е дали можем да пренесем тази сила в дроновия сектор. А отговорът зависи от едно: публичният сектор, индустрията и научните организации трябва да работят заедно.
В отбранителната индустрия, партньорствата рядко са удобни, особено когато става дума за външно финансиране, но засега именно те дават шанс България да надгради и усъвършенства технологии, които вече са доказано работещи. Въпреки това потенциалът страната да изгради собствено производство на дронове, включително на ключови компоненти и софтуерни системи, не бива да бъде подценяван.
Как може дронопроизводството да бъде разгърнато?
Според бившия вицепремиер и министър на иновациите Томислав Дончев България може да разгърне производство на дронове в широк мащаб само за две години. Към настоящия момент, държавното дружество ТЕРЕМ остава единственият доставчик на безпилотни летателни системи за Сухопътните войски, и то в сравнително ограничен клас. На този фон е нужно да разгледаме върху какъв тип дронове има смисъл да се концентрираме.
Дроновете се различават по размер, тегло, автономност, продължителност и обхват на полета. Най-логично е България да се насочи към модели, които съчетават наличните ни технологии, потенциални партньори и посоката на глобалния пазар. Продължителността и обхватът на полета са ключови, затова е вероятно да развиваме близко летящи (5–50 км), кратко летящи (50–150 км), средно летящи (150–650 км) и дълго летящи дронове (над 650 км). Точно тези категории са най-подходящи за двойна употреба - както военна, така и гражданска.
Ако погледнем към вече наличните български модели, картината става още по-ясна. Българските дронове за момента варират от клас микро до големи, с различни технически профили и предназначение. Това показва, че имаме широк спектър от възможности за типовете дронове, които можем да произвеждаме.
Съответно е важно да се отбележи, че вече има български фирми, които разработват и произвеждат собствен софтуер за дронови системи. При допълнителна разработка и по-висока конкурентоспособност България има реален шанс да изнася компоненти за международния дронов пазар, както и да включи свои компании в европейски рамки за производство на безпилотни системи. На този етап това може да бъде постигнато най-вече чрез международни партньорства и привличане на чужди инвестиции, които да ускорят развитието на сектора.
За момента партньорствата между български и украински компании носят реални ползи. Украйна разработва широк спектър от дронови технологии, базирани на бойния си опит, и предава на българските фирми не само конкретни решения, но и цели екосистеми за създаване и използване на дронове. Така, разбирайки как работят тези технологии и кои от тях са доказано ефективни, България може да ги интегрира и да развива собствени, търсени на пазара решения.
Ще бъде важно България да следи какви нови технологии се появяват и когато има възможност, да започне да разработва и свои решения. Показателен пример идва от университета “Нортуестърн” в Еванстън, където инженери създадоха своеобразен “невидим” дрон, размазвайки движението на летателния апарат, което кара бързо въртящи се перки и вентилатори да изглеждат сякаш изчезват.
В крайна сметка, ако България съумее да използва чуждия опит и собствения си технологичен потенциал, дроновата индустрия може да се превърне в сектор, който не само догонва, но и създава решения.
Защо искаме да произвеждаме дронове?
Рано или късно възниква следният въпрос - защо изобщо искаме да произвеждаме дронове? Рабира се, България може просто да купува дронове от чужбина, но това не е решение нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план. Най-логичният подход е да инвестираме в местно производство.
Много държави вече са поели по този път. Франция, САЩ, Турция и редица други страни развиват собствени дронови системи и ги продават на международния пазар. Да се изгради дронова индустрия, не е лесно, но в дългосрочен план България може да постигне технологична независимост и да даде силен тласък на икономиката, особено ако се насочи и към износ. Това означава нови работни места, нови компании и инвестиции в иновации.
Има и още една причина да развиваме собствено производство: дроновите технологии се променят изключително бързо. Николаус Ланг от “Бостън Консултинг Груп” отбелязва, че дроновете се обновяват на всеки три до шест месеца. Това прави масовото закупуване от чужбина неефективно, тъй като след година системите вече са остарели. Ако България разполага със собствен капацитет и пазар, ще може да се адаптира много по-бързо към новите тенденции.
Освен това страната ни няма ефективна система за засичане на малки летящи апарати, а дори когато можем да ги открием, нямаме подходящи средства да ги неутрализираме. Не е реалистично да използваме изтребители или ракети за милиони, за да сваляме дронове, които струват хиляди. Това само подчертава колко важно е да развием собствени дронови и антидронови технологии.
След темите как и защо идва практичният въпрос: за какво ще използваме дроновете в гражданския сектор и за какво трябва двойната им цел? Дроновете могат да помагат при предотвратяване на бедствия, картографиране и в селското стопанство. С правилните сензори те следят здравето на културите, засичат зарази навреме и дават на земеделците по-точна информация за решенията, които трябва да вземат. Могат да инспектират мостове, кули и инфраструктура от въздуха, като намаляват риска за хората.
При природни бедствия ролята им става още по-важна. Дроновете могат да засичат пожари в ранен етап, да откриват ранени или блокирани хора чрез камери, радари и термални сензори, без да се налага да излитат хеликоптери. Има и модели, които могат да разчистват отломки след земетресение, без да излагат спасителни екипи на опасност. Предимството е, че дроновете са малки, маневрени и могат да стигнат до места, които хеликоптерите просто не могат да достигнат. А големите дронове могат да доставят инструменти, храна, вода и медицински материали на спасители и доброволци, безценна помощ в първите часове след бедствие.
* Евгения Велкова е магистър по международна сигурност в Sciences Po Париж (Institut d'études politiques de Paris), където специализира в областта нa геополитически и рисков анализ. Изследванията ѝ са насочени към анализа на риска от конфликти, геополитическата сцена, както и европейската политика и динамика.