100 години Фидел Кастро: Как революционерът вдъхновяваше и ужасяваше света
Нито една улица не носи името му, няма нито една статуя в негова чест, но Фидел Кастро не е искал и не е имал нужда от подобно признание. От единия до другия край на острова той превърна Куба в свое живо, дишащо творение.
Деца с червени пионерски връзки, които тичат към безплатните училища, семейства, пестящи тоалетна хартия в разпадащи се жилища, пенсионери, които получават безплатно медицинско лечение, вестници, изпълнени с монотонна държавна пропаганда - всичко това по един или друг начин носи отпечатъка на един човек.
Историците ще спорят за наследството на Кастро още десетилетия, но постиженията и провалите на неговата революция са видими и днес в Куба, която дори след реформите от последните години, продължава да носи отпечатъка на половин век "фиделизъм", пише The Guardian.
"Върховният лидер" беше работохолик и маниакален мениджър, който превърна карибския остров в икономическа, политическа и социална лаборатория, едновременно заинтригувала, ужасила и вдъхновила света.
"Когато Фидел идва на власт през 1959 г., малцина биха предположили, че той ще успее толкова цялостно да преобрази кубинското общество, да преобърне приоритетите на САЩ в Латинска Америка и да създаде последователи в световен мащаб", казва Дан Ериксън, анализатор в аналитичния център Inter-American Dialogue и автор на The Cuba Wars.
Най-очевидният негативен аспект на наследството му е материалният недостиг. За обикновените кубинци някои неща обикновено не достигат - като транспорт, жилища и храна, докато други са непосилно скъпи, сред тях сапунът, книгите и дрехите.
Около 1950 г. - Фидел Кастро и Освалдо Дортикос Торадо разговарят с кубински медицински екип, който заминава за Перу, за да помогне при последиците от земетресение. Снимка: Getty Images
1954 г. Фидел Кастро си почива в захарна плантация, заобиколен от деца, близо до Хавана, Куба. Снимка: Getty Images
1 декември 1959 г. Фидел Кастро пристига в Хавана, Куба, заедно с Че Гевара (вдясно) и майор Камило Сиенфуегос (горе). Снимка: Getty Images
Тези проблеми се запазиха и след като през 2008 г. Фидел предаде президентския пост на брат си Раул. Въпреки отварянето към Съединените щати и насърчаването на малкия частен бизнес през следващите години държавата продължава да контролира лъвския пай от икономиката, а средната месечна заплата е под 15 британски лири.
Това принуждава мнозина да търсят допълнителни доходи по всякакъв начин, включително чрез проституция и дребна корупция. Късметлиите получават твърда валута, работейки в туристическия сектор, или получават долари от роднини във Флорида.
Кубинците са изобретателни и умеят да се оправят с почти нищо, като същевременно запазват достойнството си, но копнеят условията да се подобрят. "Искаме да можем да купуваме хубави неща, качествени неща, както правите вие във вашите страни", казва 20-годишният Мигел, загледан замечтано в маратонките Adidas на витрината на магазин на улица "Нептуно".
Кастро обвиняваше за трудностите американското ембарго - дългогодишна и отмъстителна хватка, която струваше на икономиката милиарди. Повечето анализатори и много кубинци обаче смятат, че провалите на централното планиране и задушаващият държавен контрол са нанесли още по-тежки щети. "Те се преструват, че ни плащат, а ние се преструваме, че работим" - гласи старата шега.
23 април 1959 г. Фидел Кастро получава покана за Бала на нюйоркските фотографи от пресата в Ню Йорк. Снимка: Getty Images
28 септември 1960 г. Кубинският президент Фидел Кастро се обръща към Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Снимка: Getty Images
6 май 1963 г. Фидел Кастро (ляво) и съветският лидер Никита Хрушчов (дясно) се изкачват по ескалатор в Москва, заобиколени от аплодираща тълпа. Снимка: Getty Images
Благодарение на всеобщото и безплатно образование и здравеопазване обаче Куба може да се похвали с равнища на грамотност и продължителност на живота, характерни за развитите държави. Ел Команданте се погрижи държавата да достигне и до най-бедните - ангажимент, който е отказан на мнозина жители на бедните квартали в Латинска Америка.
Идеализмът се усеща на места като Института за слепи в Хавана, където младата лекарка Лисбет работи на изтощителни, продължаващи с часове смени. "Ние се грижим за всеки един пациент. Това е нашата работа и начинът, по който допринасяме за революцията и за човечеството."
Фидел Кастро играе бейзбол през 1965 г. Снимка: Getty Images
Кастро продължи да заема място в сърцата и съзнанието на хората, въпреки че през последното десетилетие от живота си до голяма степен се оттегли от обществения живот. С все по-влошаващо се здраве той прекарваше по-голямата част от времето си в градината си в Зона Нула - строго охраняван район на Хавана. Когато поредните преждевременни слухове за смъртта му се появяваха, той ги опровергаваше с фотографии, на които държи последния брой на държавния вестник Granma. Понякога пишеше и колонки, включително изпълнени с раздразнение критики към движението на Куба към пазарна икономика и към подобряването на отношенията със Съединените щати.
6 май 1963 г. Наблюдаван от съветския министър-председател Никита Хрушчов, Фидел Кастро снима Москва по време на първото си посещение в Русия. Снимка: Getty Images
7 май 1964 г. Кубинският революционер Фидел Кастро със съветския министър-председател Никита Хрушчов при Мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва. Снимка: Getty Images
В прощалната си реч в края на конгреса на Кубинската комунистическа партия през 2016 г. Кастро призова сънародниците си да се придържат към социалистическите си идеали въпреки затоплянето на отношенията със САЩ, но призна, че неговото поколение си отива.
"Скоро ще бъда като всички останали", каза той, говорейки за починалите си другари. "Ще дойде времето за всички нас, но идеите на кубинските комунисти ще останат като доказателство на тази планета, че ако към тях се подхожда с жар и достойнство, те могат да осигурят материалните и културните блага, от които човешките същества се нуждаят, и че трябва да се борим без примирие, за да ги постигнем."
Въпреки треперещия глас и траурния тон това беше типичен за него боен призив към оръжие. Последният от многото.
Може и да са изминали години от гръмовните, продължаващи с часове речи на Кастро, но Куба все пак ще изглежда някак необичайно тиха без него.
12 април 2001 г. Фидел Кастро (ляво) отдава чест на почетна гвардия, докато върви с китайския президент Цзян Цзъмин (дясно) в Двореца на революцията в Хавана. Цзян Цзъмин е на тридневно официално посещение в островната държава - единствения комунистически съюзник на Китай в Западното полукълбо. Снимка: Getty Images
14 май 2002 г. Бившият президент на САЩ Джими Картър (дясно) и Фидел Кастро (в центъра) разговарят след приятелски бейзболен мач на стадион "Латиноамерикано" в Хавана. Това е първото посещение на бивш или действащ президент на САЩ в Куба след идването на Кастро на власт през 1959 г. Снимка: Getty Images
21 юни 2004 г. Фидел Кастро развява кубинското знаме по време на демонстрация пред Секцията за интересите на САЩ в Хавана. Той се обръща към десетки хиляди кубинци, като критикува ограниченията на САЩ за пътуване. Снимка: Getty Images
29 март 2012 г. Папа Бенедикт XVI се среща с бившия кубински президент Фидел Кастро (вдясно) в посолството на Ватикана в Хавана, Куба. Папата е към края на първото си посещение в Куба, четиринадесет години след визитата на папа Йоан Павел II в комунистическата страна. Снимка: Getty Images
14 май 2004 г. Кубинският президент Фидел Кастро произнася реч пред Секцията за интересите на САЩ в Хавана. Кастро оглавява мащабно протестно шествие срещу новите американски мерки, насочени към ускоряване на края на комунистическото му управление, и изра Снимка: Getty Images