Кои са новите попълнения в Списъка за световното наследство на ЮНЕСКО?
Синьо-бялото селище Сиди Бу Санд в Тунис, будистки център Сарнат в Индия, древни обекти в японската префектура Нара, гръцката планина Олимп, плажове, участвали в Десанта в Нормандия, вече са част от Списъка за световното наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), предадоха осведомителните агенции, цитирани от БТА.
Кандидатурите бяха одобрени по време на заседанието в Пусан, Южна Корея, на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО. То продължава до сряда, 29 юли.
Селището Сиди Бу Санд, разположено на хълм с изглед към залива на Картаген в Тунис, е бисер на тунизийското културно наследство, отбелязва АФП. То е известно с криволичещите си улички, бугенвилии си и традиционните си дървени врати. Населеното място, предлагащо зашеметяващ изглед към Средиземно море, се е развило през XVIII век около религиозен център на суфийския светец Сиди Бу Санд.
Синьо-бялото селище Сиди Бу Санд в Тунис Снимка: iStock by Getty Images
Градът се сблъсква с нарастващи предизвикателства, свързани с туристическия поток, климатичните промени и влошаването на състоянието на историческите сгради. Защитниците на културното наследство редовно предупреждават за необходимостта от реставрационни дейности. Тази зима дъждове с интензивност, невиждана от близо 70 години, нанесоха щети. Камъни се откъснаха от хълма, а кал се стичаше по тесните улички, повреждайки постройките, припомня АФП.
Древният будистки център Сарнат в Индия също е одобрен за включване в Списъка на световното наследство. Това е свещено място, където, според преданието, Буда е изнесъл първата си проповед през VI век пр.н.е. и се е срещнал с първите си ученици.
Будисткият център Сарнат в Индия Снимка: iStock by Getty Images
В продължение на много векове комплексът се развивал благодарение на владетели, монашески общности и миряни, което довело до издигането на множество ступи, храмове и манастири. След като преживява период на разцвет като голям будистки център, през XII век Сарнат запада и е изоставен до повторното му откриване през XVIII век. Днес се състои от две археологически зони, като остава важна туристическа дестинация и отново е място за поклонение на будистите.
Обект в японската префектура Нара Снимка: iStock by Getty Images
Комитетът за световното наследство на ЮНЕСКО одобри и японската кандидатура на древни останки, разположени в западната префектура Нара. Те обхващат 19 археологически обекта от столиците Асука и Фудживара от VI до VIII век, където Япония е създала първата си централизирана държава по образец на китайските системи.
Обектите съхраняват до голяма степен заровените останки от кралски дворци, държавни учреждения, будистки храмове и гробници от населените места, които са оказали влияние върху по-късните столици Нара и Киото.
Планината Олимп в Гърция Снимка: Wikimedia Commons
Кандидатурата на планината Олимп в Гърция също е одобрена от Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО. Олимп е най-високата планина в страната, извисяваща са на 2918 метра над морското равнище и според древногръцката митология е дом на Зевс и останалите богове.
Гърция работи 12 години за кандидатурата, която се основава на съчетанието от митологично и културно значение, археологически и религиозни обекти, природна красота и забележителности, както и богато биоразнообразие, отбелязва Асошиейтед прес.
Плаж, участвал в Десанта в Нормандия Снимка: iStock by Getty Images
Одобрени за Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО са и пет плажа, които участват в Десанта в Нормандия и на 6 юни 1944 г. там пристигат над 150 000 войници, както и мястото на щурма Поан дю Ок. Всички те от ключово значение за победата срещу нацистките сили по време на Втората световна война, отбелязва Асошиейтед прес.
Международният съвет за паметници и обекти, който оценява кандидатурите, подадени пред Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, заяви, че в обектите има значителни останки - от укрепления и места, белязани от бомбардировки, до пристанищни съоръжения и потънали кораби, допълва Асошиейтед прес.
Град Гдиня, Полша Снимка: Wikimedia Commons
Центърът на модернистичния балтийски пристанищен град Гдиня в Полша, изграден почти изцяло от нулата през двете десетилетия между Първата и Втората световна война, също бе включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, точно когато градът отбелязва своята стогодишнина, съобщава Ройтерс.
Сгушен на север от историческия град Гданск - люлката на полското синдикално движение "Солидарност", и крайморския курорт Сопот, Гдиня дълго време бе смятан от местните за "беден роднина" на фона на тези две места. Въпреки това, признанието от ЮНЕСКО го нарежда в престижния списък от 1273 обекта, вариращи от Големия бариерен риф в Австралия до Акропола в Атина, допълва агенцията.
Статутът от ЮНЕСКО осигурява правна защита на обекти с изключителна културна или природна стойност за човечеството. Гдиня е един от най-ярките символи за амбициите на междувоенна Полша, след като страната възстановява своята независимост през 1918 г. вследствие на 123 години разделение между Русия, Прусия и Австро-Унгария.
"Това е чест за един град, който не се обърна назад, а вместо това погледна смело към бъдещето - град, изграден от мечти, смелост и вяра, че Полша е способна да създава необикновени неща", написа в социалната мрежа X министърът на културата Марта Ченковска.
Гдиня отразява и предизвикателствата, пред които е изправена новата държава, появила се на картата само с тясна ивица от балтийското крайбрежие и без голямо морско пристанище.
За да си осигури излаз на море, Полша избира рибарското селище Гдиня, в което през 1920 г. живеят едва 1200 жители, за място на новата си врата към света. До 1939 г. населението нараства 100 пъти, тъй като хора от цялата страна се стичат към града в търсене на възможности и ново начало, отбелязва Ройтерс.
Архитектурните историци често сравняват Гдиня с други центрове на междувоенния модернизъм. Сред тях са "Белият град" в Тел Авив, който също е в списъка на ЮНЕСКО, както и модерните квартали в Ротердам и Бърно, изградени през 20-те и 30-те години на миналия век.
ЮНЕСКО включи и два исторически театъра в бразилската част на Амазония в списъка, предаде Асошиейтед прес. Става въпрос за "Театро да Пас" в град Белем, щата Пара, и "Театро Амазонас" в Манаус, столицата на щата Амазонас. И двата са построени в края на XIX век по време на каучуковия бум и съчетават европейски архитектурни влияния с местни материали и мотиви.
"Театро да Пас", Бразилия Снимка: Wikimedia Commons, CC BY-SA 2.0
Според ЮНЕСКО театрите са били проектирани като символи на политическите и градоустройствените амбиции на региона. "Театро да Пас", открит през 1878 г., отразява значението на Белем като ключов пристанищен град, а "Театро Амазонас", открит през 1896 г., е символ на бързото развитие на Манаус през периода на икономически подем, свързан с търговията с каучук.
"Театро Амазонас", Бразилия Снимка: Getty Images
Бразилските власти посочват, че двата театъра са номинирани съвместно, тъй като са свидетелство за един и същ исторически период и за усилията за модернизиране и интегриране на Амазония в световните търговски и културни процеси.